Киноновини

След "Страстите Христови", "Властелинът на пръстените" и "Нарния"-та, Холивуд отново обръща поглед към християнски автор - предстои да излезе филмирана поемата на Джон Милтън "Изгубеният рай"

Животът е хубав - изживей го докрая!

Сигурно не съм гледала внимателно, но можеш ли да ми обясниш какво общо има "Властелинът на пръстените" с християнството?

Ами преди около две години "Нов човек" издадоха една книжка по въпроса - потърси я и ще разбереш.
Във всеки случай - доста общо има, най-малкото защото Толкин е бил посветен християнин и именно той е човекът, който Бог използва, за да помогне на К. С. Луис окончателно да преодолее предразсъдъците си към християнството.

Животът е хубав - изживей го докрая!

Аааа, да - сега се сетих, че ти беше фенка на "отвореното" семейство.
Е, във всеки случай - "Властелинът" има много повече общи неща с християнството, отколкото многоженството!

Животът е хубав - изживей го докрая!

Не съм фенка на отвореното семейство! Това беше въпрос който никой не разбра и започнаха да се развиват какви ли не глупости без някой да отговори конкретно на въпроса ми!
В моето семейство сме само двама и така ни е добре!

Филма или автора имат общо с християнството? За автора - признавам си нищо не знам, но филма съм гледала много пъти и не откривам в сюжета му паралели с християнството. Ако си говорим за филма - къде по точно е връзката?

Сега могат да почнат да ти се развиват едни теемииии:...
Примерно:

Пръстенът представлява влечението на човека към това той да е Бог и да владее. * Борбата м-у доброто и злото. * Обединяването на народи един срещу друг и битките м-у съюзниците, както в библейски пророчества. * Елфите са ангелите, очевидно. * И разбира се това, че след голямата последна битка доброто печели.

Определено не е директно посланието. Провери назад в темите, това сме го обсъжали в една тема, която оригинално беше за Хари Потър. (като последния определено има нехристиянско послание )

вяра~надежда~любов

Властелинът е пълен с християнска мисъл, добре облечена в дрехите на митологиите на западните европейци. Именно затова на пръв и бегъл поглед не се забелязва съдържанието.

Толкин е бил изключително убеден и последователен вярващ, имали са много разговори с Луис за вярата и митологиите. Наскоро четох една негова биография, и ми направи впечатление момента в който Толкин е успял да обърне мисленето на Луис, който също е бил запален по западните митологии. В процеса на разговора, Луис му казал, перефразирам - "Добре де, всички тук знаем, че митологиите са измислени, несъществуващи истории, нямащи общо с действителността. Историята за Исус е също една митология - защо й вярваш?" на което Толкин отговорил - "Това не е вярно. Всички тук знаем, че зад всяка митология, ВИНАГИ стои нещо действително.". Луис за първи път бил смълчан по тази тема, оставен в дълбок размисъл.

Като се чете книгата човек има повече време за размисъл, в което да вникне в нейните послания. С 2 часа гледане на филм това едва ли може да стане (освен ако вече не сте чели книгата).

"Властелина на пръстените" има толкова общо с Християнството, колкото има общо между Исляма и Християнството или Будизма и Християнството. Ако ще търсим прилики то можем да кажем, че и Исляма и Будизма и Християнството например говорят да не се краде и т.н. морални норми, които са еднакви. Значи ли това, че можем да прирваним Християнството с Будизма и Исляма? Това, което искам да кажа е, че не може всяко нещо, което излезе по екраните (или на книга) и има някаква прилика с Християнството да се оприличава своеволно като Християнско. Ами със същия успех бих оприличил Властелина на пръстените с Исляма или с Будизма.

По думите на самия Толкиен, той създава митология, или както той се изразява "true mythology" (реална митология). А митологията винаги е свързана с вторично мистично послание в контекста на произволно демонослужение. И не е случайно, че героите на Властелина са демонични същества (с малки изключения). Същото и за Нарния. Не може чрез демоните да се предава послание за Истината БЕЗ ПРИМЕСКИТЕ на лъжата. Това не е ХРИСТОВОТО послание за Истината. Това са опити за съботиране на Христовото учение за правдата чрез силата на Духа и Словото. Някои отиват до там, че да сравняват Христовия пример за продуктивна дейност чрез вяра в Бога с "трудолюбивостта" на джуджетата демони, копаещи под земята в мини според книгата на Толкиен Властелина на пръстените. Затова видите ли да се поучим от трудолюбивостта на демоните. И най-гадното е, че понеже Толкиен и Люис били християни, то ние сваляме нашия духовен гард и сме готови едва ли не да прегърнем всяка лъжа, която ни предоставят. И защо? Защото авторите били признати за "велики" писатели. Глупости. Ап. Павел напомня, че дори и ангел от небето да дойде и ви говори друго евангелие да бъде анатема. Какви са тия "авторитети"? Окултистите например съвсем правилно се чудят защо християните интерпретират "Властелина" като християнски... ами според тях "Властелина" си описва именно техния свят.

Стига сме били толкова наивни вече.

... И къде точно във Властелина на Пръстена се говори за вяра в Бога - създателя на света и на хората, Който даде живота си за нас. Къде се говори там за победа над злото ЧРЕЗ СВЯТИЯ ДУХ с пълното БОЖИЕ ВСЕОРЪЖИЕ на правдата. Къде там се говори за постоянство в молитвата, за постоянство в добри дела. Къде се говори там за разпване на плътта ЧРЕЗ СИЛАТА НА СЛОВОТО И СВЯТИЯ ДУХ????? Всички религии говорят за победа над плътта ... но само Христос учи за победа чрез Духа, чрез вяра в Него. Къде виждаме тези неща във Властелина? Защо сравнявате "моралността", или някаква "вътрешна борба" със Божията Сила, която действа във вярващите? Къде във Властелина на пръстрените се издига Спасителя - всемогъщия Бог? Как може един магьосник размахващ окултна пръчка да се сравнява със силата на Божия Дух???? Това е богохулство!!! Опомнете се в какво сте повярвали хора. В "моралното Християнство", което и светските изповядват или във Християнството на Христос победителя действащ с Неговата сила в тези, които Му вярват от сърце. Да, ние сме слаби да живеем без грях в плътта, която е "пръстена" на изкушението, чрез който Сатана действа. Обаче ние сме победители над плътта и изкушенията чрез Христос Победителя. Къде виждаме това послание във Властелина? Къде? Но напротив сервират ни се окултни митове, които са опасни и въвеждат децата подсъзнателно в одобрение на окултизма и магьосничеството. Властелина няма нищо общо с Христовото учение.

Отрезнейте към правдата накрая.

ех..дано се отворят очите на сърцето ти маааааалко повече...
Поздрави.
Иначе, разбирам, че си "ревностен за вярата"...

Колко още да си отварям очите Къдли? Според вас би трябвало по-скоро да си затварям очите и да почна да рационализирам за колко интересни неща всъщност говори символически Толкиен. Ок, да речем, че жанра е фантазия и т.н. и ни се говори символично и т.н. ... Дотук добре, ОБАЧЕ защо толкова сериозно се намесват окултни и сатанински митологии и практики в целия сюжет? Това минава границите на допустимото понеже не можем съгласявайки се с лъжите на лукавия и използвайки неговия инструментариум да предаден Истината на Християнството. Целия проблем с книгите на Толкиен нямаше да бъде толкова голям, ако християните не претендираха, че са християнски - ето това ги прави опасни, защото под тази фалшива претенция мнозина (и най-вече деца) биват кондиционирани към окултизма. Това е големия проблем. И е съвсем реален. За вас може да не е, но явно не наблюдавате какво става по света и каква е тенденцията с постоянно увеличаващото се рекламиране на окултното, магическото и т.н. все забранени неща. И тази книга/филм само налива масло в огъня на противника.

Ами мислете стратегически, господа и госпожици, мислете за цялостното послание на една творба в контекста на духовната ситуация в която живеем, а не да се опитваме да рационализираме доста съмнителните похвати и сюжети в произведенията на Толкиен.

Героите на Толкин във Властелинът на пръстените са в по-голямата си част митологични или измислени , фантастични същества. Но това някакси се включва в тяхната индивидуалност. Образите са описани много живо, всеки герой е уникален, дори сред собствената си раса. Това се усеща много ясно, когато се чете книгата. Това беше едно от нещата, което лично ме впечатли много.
Да, жанрът е фантастика, но се отличава много от обикновената митология. Защото централното в тази епопея е не описание на различните видове митологични същества и на техния живот (да не говорим за някакво преклонение и страхопочитание към тях). Те са само средството, видимия образ на много по дълбоки близо до сърцето на човека и до християнството идеи.
Например това е идеята за доброто и злото, отразена в много аспекти. Единият е деиствителното съществуване на злото.
Това, че злото е личност (тази идея има много общо с християнството).
Начинът по който тази личност се опитва да обсеби всички личности до които се докосва, да ги покори под властта си, да ги управлява чрез страх, да ги зомбира и по този начин да унищожи личностното начало в тях, да ги превърне в придатък на себе си и чрез тях да осъществява волята си.
Другият аспект е борбата между доброто и злото в всеки един от героите, особено главните Ам гъл, Фродо Бегинс, Билбо Бегинс и още много други.
Идеята за неизлечимия отпечатък, с който бива дамгосан всеки един който се е докоснал до злото (в повечето случаи пръстенът се явява носител на това зло), независимо, че в крайна сметка не е бил покорен от него.
Идеята за собствената потдатливост на всяка една личност към злото, зависеща от гордостта, която има в себе си.
В това отношение хобитите се явяват може би единствените, поради своята детска чистота и кротост, способни да носят пръстена дълго време преди да бъдат покорени напълно от злата сила, която се съдържа в него.
Останалите славни герои като Гандалф, Арагорн и др. които имат собствена сила и могъщество само разчистват пътя пред хобита, осъзнавайки, че не мога сами да понесат бремето на пръстена без да попаднат под неговата власт. Те постъпват мъдро, като разбират, че борбата със злото не става със собствената сила и власт, а по друг начин - с кротост и смирение.
Славата и гордостта прави личността по близо до падението.
Друг аспект е борбата която трябва да се води: от една страна външна - с тези които вече са се предали на злото ; и вътрешна - всеки вътре в самия себе си (на която според мен авторът набляга дори повече).
Добре е да виждаме, че дяволът в съвременния свят прокарва успешно идеи в които понятията за добро и зло се размиват в съзнанието на хората. Новите екшън герои имат сила, но не е задължително да имат морал. Няма добри и лоши - има наши и ваши.
Това размиване поставя силата, властта и парите в култ.
В книгата на Толкин това не е така. На изключително голяма почит се поставя приятелството, верността!, уважението към другата личност, уважение дори към чувствата на човека който е до теб, вниманието; признаването на властта над самия себе си - да не смееш да осъждаш, тези които са по високо от тебе, независимо, че сега са паднали.
Ще дам за пример две неща които много ме впечатлиха: думите на Арагорн по повод несподелената любов която лейди Еовин има към него - уважението което има към нея и нейните чувства (в този момент тя е много наранима и беззащитна и той можеше да я нарани волно или неволно, но не го направи, а се отнесе с голямо внимание и уважение към нея):

- И аз видях каквото виждаш ти, Еомер. Сред злочестините на тоя свят едва ли има по-горчиви и позорни за мъжкото сърце от тая - да съзираш любовта на тъй прекрасна и храбра девойка, а да не можеш да отвърнеш с взаимност. Скръб и жалост ме преследват, откакто я изоставих отчаяна в Черноден и препуснах по Пътя на Мъртвите; и нямаше по онзи път друг страх за мен освен страха от онова, което можеше да я сполети. И все пак, Еомер, казвам ти, че теб тя обича по-искрено, отколкото мен; теб те обича и познава, в мен обича само сянка и мисъл - надежда за слава, за велики подвизи и далечни страни. Може би имам власт да изцеля тялото й, да я върна от мрачната долина. Но към какво ще отвори очи - към надежда, забрава или отчаяние? Не знам. Чака ли я отчаяние, тя ще умре, освен ако се яви по-изкусен целител от мен. Уви! Друго заслужава тя, защото с делата си се нареди сред най-славните кралици.

; думите на Фродо казани за Саруман, след като той се опитва да го убие:

- Не, Сам! - възрази Фродо. - Не го убивай дори и сега. Той не ми причини зло. Каквото и да е сторил, не му желая подобна люта смърт. Някога е бил велик сред най-благородните, против които не би трябвало да вдигаме ръце. Сега е рухнал и не е по силите ни да го изцелим, но все пак ще му пощадя живота с надеждата някой друг да успее.

Саруман се изправи и впи поглед във Фродо. В очите му се четеше странна смесица от изумление, почит и омраза.

- Пораснал си, полуръсте - каза той. - Да, много си пораснал. Станал си мъдър и жесток. Отне ми насладата на отмъщението и сега ще трябва да бродя с горчилка в душата и дълг към твоето милосърдие. Мразя го, мразя и теб! Е, отивам си и вече не ще те безпокоя. Но не чакай да ти пожелая здраве и дълъг живот. Не ще имаш ни едното, ни другото. Ала това не е мое дело. Просто го предричам.

Разбира се всеки може да има собствено мнение по въпроса.

Бисичър, защо не приложиш за себе си това, което препоръчваш на нас - "Ами мислете стратегически, господа и госпожици, мислете за цялостното послание на една творба в контекста на духовната ситуация в която живеем..."?
А, и още нещо - темата все пак е за "Изгубеният рай" и предстоящата киноверсия, ако искаш да обсъждаме "Властелинът" - пусни отделна тема!

Животът е хубав - изживей го докрая!

Разкажи ни нещо повече за "Изгубеният рай"

[линк] - за съжаление българският превод май не е качен в нет-а, ако някой открие линк - да го пуска

Животът е хубав - изживей го докрая!

Филмът беше прецакан на някои от най-важните места. Затова хора, които не са чели книгите се чудеха какво било връзката между разните събития и какъв е смисълът на това или онова.

Прочетете "Силмарилион" от същия Толкин и да обсъждаме по същество.

Кое в Нарния е християнското? Човек трябва страшно много да си напъне въображението, за да се сети, че лъвът, който се жертва за изменника, е символ на Христос. Друго християнско във филма просто нямаше. Влизането в другия свят си е често плагиатство от "Алиса в страната на чудесата". Лошата принцеса, която държи поданиците си в страх и подчинение, също е основен елемент от западния фолклор. Като прибавим и неубедителното развитие на характерите и страшно хлабавите връзки между отделните сцени, филмът е направо патетичен. Със сигурност доставя удоволствие единствено на децата под 8 годишна възраст.

Засега на тема християнство има само няколко свестни филма, които са привлекли голяма публика. Например "Юда Бен Хур", "Десетте заповеди", "Исус от Назарет" и "Страстите Христови". Филмът "Исус" си беше чиста пропаганда от социалистически тип, която се използваше в зората на демокрацията, за да покаже на българите, че протестантските църкви все още шават.

Да се надяваме, че "Изгубеният рай" ще бъде нещо повече от пропаганда или исторически екшън.

"И къде точно във Властелина на Пръстена се говори за вяра в Бога - създателя на света и на хората"

Ами навсякъде Но всичко е написано непряко, описателно, във характерите на героите, постъпките им, диалозите им, ако щеш и песните и стихотворенията, които въобще не липсват в книгата. Има ОГРОМНА разлика между света от Толкиновите произведения и да речем този на Хари Потър. Но това е наистина огромна тема, която заслужава отделно разискване.

__О__, би ли изброил колко филма си направил?
Ето го християнският Мартин Скорсезе - никакви филмови провали няма, никакви протестантски пропаганди от социалистически тип по някакво си Евангелие от Лука. Истински филмов гений!
Само ни кажи кога и къде прожектират твоите филмови шедьоври.

Животът е хубав - изживей го докрая!