Я да ви пробвам...

Забранената жена


Тя идва само
по някога.
Забързана.
Задъхана.
Внезапна.
Ухайна и свежа.
Буреносна –
заредена с мълнии.
Синьо – зелена,
като
страстно натежал
градоносен облак.
И много дъждовна.
Разбива сърцето ти.
Отмива прахта от
душата ти.
Изпепелява те.
......................
За да изчезне
зад първите лъчи
на Слънцето.

До следващата
Буря.

Бъдете добри!!!

MUJER PROHIBIDA

Nadie imagina que estamos envueltos
en las miradas, saludos de lejos
amigos silentes amor de dia, angustia presente

He logrado ver, quizas equivocado
pasion en tu cuerpo
pidiendo en silencio
que te haga el amor
que te llegue al alma
mujer prohibida

:CORO:
Y me come las entranas
la rabia desmedida
de querer hacerte mia, solo mia
Las noches me endurecen
las ganas de tu piel
solo quiero todo
y no podemos nada

Y cuando me acuesto
descubro fantasmas
Y en pleno silencio
se queda mi mano
sonando contigo
Mujer prohibida, mujer de mi vida

Por todos los cielos
escribo poemas
creyendome loco
sabiendote de otro que bien te conoce
y entonces, y entonces ya muero

:Se repite el coro 2 veces:
Y me come las entranas
la rabia desmedida
de querer hacerte mia, solo mia
Las noches me endurecen
las ganas de tu piel
Solo quiero todo
y no podemos nada

Купидончета, балончета, сърчица, венецуелски сериали и въобще кич

On the night of December 20th 1849, a violent hurricane raged over Mompracem....

МЪЖЪТ СЪВЪРШЕН

С вглъбена тържественост
/като в забавен каданс/
пъртина в дълбокия сняг
ще проправи
за теб.
И по нея
за ръка ще те води.

През реката
мост
с тялото си ще изгради,
за да минеш по него
"сама",
но с мисълта,
че умел въжеиграч си.

Пак той
над горещата лава
ще прелети
с теб
на крилете си мощни,
не сещайки,
че искрите обгарят перата му.

Той - мъжът съвършен,
по морския пясък
не ще позволи
да бъдат заличени
следите
от нозете ти боси,
подгонени от немирни вълни.

Сълзите ти с устни
докрай
ще изпие
/като в стар романс/
и ще види отново
цвета на очите ти.
Той - мъжът съвършен.

И когато умора и слабост
предателски
спъват делата му
ще позволи
да приютиш душата му,
напомняйки, че е съвършен,
единствено,
когато е в... твой плен.

Ще ти остави свободата
да направиш с трепет и власт
жест съкровен -
да му позволиш
да бъде такъв,
какъвто за него
е радост и страст -
мъж съвършен.


_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.

ИЗБОР


Избрах до тебе да оставам -
Дори и изтерзана от тъга!
Избрах с живот да те дарявам -
Дори останала без светлина!
Избрах със страст да те обичам -
Дори и с притъпени сетива!
Избрах красиво да наричам -
Дори живеейки във грозота!
Избрах духа ти да повдигам -
Дори когато моя чезне в мрак!
Избрах със нежност да те милвам -
Дори самата да не зная как!
Избрах за тебе да се моля -
Дори отхвърлена от Бог да съм!
Избрах и си налагам Воля -
Дори за теб да бъда само сън!

warrior of the light

Цела Битола я прошетах,
като тебе моме не найдох.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Очите ти черешови,
снагата ти елхова.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Вегите ти гайтанови,
лицето ти ясно солнце.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Уще ли мома ке одиш,
уще ли свето ке гориш.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Любов


Каква магия си, каква!

С какво необяснимо чудо

владееш цялото това

човечество? Върховна лудост

или върховна мъдрост си,

щом в своя порив, в свойта жажда

ти можеш да го покосиш,

тъй както можеш да го раждаш?

Чрез тебе съществува то.

Чрез теб родено, с теб умира.

Чрез теб душата му - листо

се носи тъжно из всемира.

И този цял всемир тъй тих,

и туй листо, и този вятър

ведно събрани - туй си ти!

Да, ти, едничката, която

си вред и всякаква - кълбо

от грешна плът и дух безплътен.

Чрез теб, безсмъртнице Любов,

дори смъртта е миг безсмъртен.

Ще се справя!

Да избера да те обичам?
Или да избера да съм обичана?
Да споделя смеха си?
Или усмивката ти?
Да имам силата да гледам, когато съм сама.
Или да гледам, когато си отиваш.
Да мога да запомня часа, деня, мига...
когато бях щастлива
Или да помня,
когато още имаше те.
Дали да те създам - отново....
Или да те създам във себе си.
Ще оживея ли и днес без теб?
Или ще оживея и днес до теб?

Добре сте отговорили...

Но все пак тук имаше зададена тема...

Бъдете добри!!!

на английски...

За невежите като мене....


Бъдете добри!!!

Не

Остаи тез сериозни работи
Готвиш ли се за четвъртък?

Като гледам по темата съм писала.
Спрегнала съм идеалната двойка: тя - забранената + той - съвършения.



_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.

тва е вампир бе човече

Тя идва. Виждаш я как пълзи между склоновете и ги поглъща бавно и неумолимо. Там, където са били полянките, се е настанила бяла мъгла. Там, където са се зеленеели дърветата, има само тъмни петна.
Студения полъх вече пълзи по кожата ти и я кара да настръхва.
Знаеш какво ще ти се случи, ако не се прибереш. Дали не е по-добре да се прибереш на топло, да се затичаш към прозорците и да ги затвориш бързо, да залостиш здраво вратата и себе си, да се подготвиш за.....БУРЯТА. Две огромни жадни и страшни очи са вперили властния си поглед в теб и не ти дават да помръднеш. Желанието да посрещнеш тази стихия с отворени обятия, да я прегърнеш, да й се отдадеш, въпреки, че знаеш колко е всепомитаща и изсмукваща, те заковава.
Следва затишитето. Страшното затишие – когато ушите ти пукат от тишината и косата ти се изправя в очакване. Тревожното затишие – баща на бурята - онова състояние, в което няма и полъх, всичко е застинало в привидно успокояващо блаженство и не ти се иска да мръднеш дори с мигли за да не развалиш витаещата магия.
Ето идва ураганния вятър – последното предупреждение - той те грабва, вдига всичко – пола, блуза и се мушва непримиримо навсякъде. Плисва дъжда - първо се стича по косата ти, по веждите и миглите.
Инстиктивно показваш върха на езичето за да посрещнеш капките, но те се умножават, потичат и мокрят лицето ти. После водата започва да проправя път между кичурите, попива трескавостта на мозъка ти и охлажда мислите ти. Усещаш на места как ризата примокря и ти става хладно, кожата настръхва още повече. Промокря сутиена и зърната ти настръхват, впиват се в мокрия плат и започваш да мечтаеш за една топла прегръдка, две силни ръце, които неумело те освобождават от стягащото парче и освобождават дишането ти.
По гърба ти протича първата вадичка, побиват те тръпки, но ти стоиш – не мърдаш, отдаваш се, очакваш мушването на първите капки под бикините. Колкото и да пазиш скритото местенце, знаеш, че няма да остане недокоснато. Знаеш, че дори и закътаната там топлина ще бъде безмилостно изсмукана. И я даваш. С малко колебание. С първоначално стисване на бедра. Но все пак доброволно. А когато вече си изцяло мокра ти е все едно - разперваш ръце за да поемеш повече капки, вдигаш лице, за да пиеш от дъжда и се чувстваш лека и освободна ... и дори не чуваш възмутените възгласи на сврялата се под стряхата възрастна двойка "това момиче не е добре"....
Гледаш идващата буря, припомняш си всичко това, но не се прибираш - очакваш голямата "експлозия", преживяваш процеса "намокряне" преди да е настъпил и .... знаеш, че можеш да го преживяваш в мислите си "на сухо".

уауууууууууууууууууууууууу

Любовната лирика не е ли по темата за любовта или съм недоразбрала идеята?

warrior of the light

Идеята не беше добре/достатъчно разбрана още преди повече от месец.
[линк]


_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.

Точно...

Абе ние с тебе имаме да пием по бира...

Кога ли ще стане това...

Бъдете добри!!!

Винаги съм готов. И за четвъртък...

Обаче точно за какво да се готвя?



Бъдете добри!!!