Дайте ми съвет!

Кога разбрахте, че не си подхождате с половинката си? Ние нямаме брак. Аз съм на 27, той на 35. Живеем заедно от 5 години. Имаме син на 6 месеца почти. Но нещо ми подсказва, че не е за мен. А и не ми допада като баща на детето ми. Всичко правя сама, защото той не можел. Струва ли си да стоим заедно само, защото не е хубаво детето да расте без баща? Моля ви споделете вашия опит.

Не си струва коте.
Разбрах още първата година, ама да. Трябваха ми 18 год да ми уври куфалницата.

Е,колкото семейни двойки - толкова мнения по въпроса ще срещнеш.Яяя ти
помисли още малко.Може и да не е толкова зле.

Бе тая патка пет години къде е гледала, че чак сега , като е изпикала бебето разбрала, че онзи не бил за нея...Нищо лично, ама бива ли пък чак такава "некомпетентност"?

"Решавай сложните проблеми докато са още прости!"

А пък аз се зачудих теб коя ли "патка" те "ИЗПИКА" и те научи да се изразяваш така?!?

Абе да ли ти допада
като баща на детето ти
или не това е баща му
и по-добър БАЩА едва ли ще
намериш, за твой любовник - не знам

всичко от един еднствен мъж! просто определи за какво става и си го ползувай само за това. останалите изисквания: или компромиси, или им намери изпълнител/и...
верно е обаче, че бащата си баща и никой друг няма да му даде повече на това дете.
а за 5 години е трябвало добре да си прецениш човека - нямаш извинения

Hajde razkaji malko poveche, che da se orientiram. Kakvo te kara edva sega da mislish, che ne e za tebe? Drug li te zapleni?
Baba mi vse kazvashe, che majat e gostenin vkashti. Ne sam si i predstavjala initziativata da e v nego, no "s krotze i so blago" njamam nikakav problem da mi pomogne v kakvoto i da bilo. Njakak si sam priela da varsha vsichko sama i si padam majko momiche. Ti kakvo bi iskala toj da varshi? Koi negovi cherti namirash za neprostimi? S razgovorite dokade stignahte?

Виж, разбирам те както и неговото поведение ми е до болка познато. С раждането на детенце отговорностите ни и силите ни се раздвояват. Вече не обръщаме същото внимание на половинката си. Бременността увеличава хормоните в тялото ни с около 3000 пъти. Веднага след раждането следва тяхното рязко спадане. Прибави безсънието, въртележката през 3 часа и всеки ден един и същ график, захранванията, памперсите с какво са пълни,... Замисли се как само това те вълнува, как те хвърля в паника температурата или хремата. Ето я и неизбежната следродилна депресия. При мен лично дойде малко преди 2-рата годинка. Таткото от своя страна се оказва изцяло неподготвен за това да е на заден план, да поеме отговорността си към тази мръвка месо. Неговата реакция е от страх и несигурност, просто бяга.
Сега е моментът да оставиш бременността и раждането, както и тези 6 месеца и да помислиш за предходните 5 години. За всичко, което сте били един за друг, за това как тогава си смятала, че ти подхожда, че сте един за друг. Ако наистина е било така, ако наистина искаш този човек да е до теб. Тогава му помогни. Помогни му да осъзнае, че е баща и че не е изместен от твоя свят и сърце. Там е, вътре в теб и ти се нуждаеш от неговата подкрепа и опора. Защото всичко това е новост и за теб. Няма нищо по-добро да се опиташ да го разбереш, да поговорите без упреци и натякване, като разумни хора. Бях чела някъде, че мъжете осъзнавали, че са бащи, едва когато чуят "тати" и една малка ръчичка се хване за тяхната с цялата си чиста любов и доверие. При нас поне наистина така се оказа и в момента е един чудесен татко. Наистина други са проблемите между нас двамата, но по отношение на това какъв баща е - просто чудесен и не мога да искам да е по-добър. Не може да е идеален, такова нещо не съществува, но наистина когато осъзна ролята си и значимостта си за това малко същество...
Не бързай с заключенията и не губи доверието си в човека до теб, не отлагай разговорите, търси контакта. Няма идеални хора и винаги има и още нещо да искаме, но дали си заслужава. Усмихни се и не се поддавай на негативните мисли.

Жена ми бе на 39 а аз на 20 когато стана ясно, че вече не ни е забавно. Изкарахме цяла година като семейство. После аз пак се ожених (година и малко трая) и пак се разведох. Всичко мина без никакви сътресения. Просто един ден се събуждаш и се сещаш, че отдавна не си се будил без чужда помощ. Аз и Емануела (а по-късно и Адриана) се бяхме пренаситили от хубави емоции. Всичко бе прекалено (ама наистина прекалено) хубаво и затова ни стана скучно.

-------------------------------------
In baseball you know nothing

ФИ направо е написала,това което щях да пиша аз,докато чакам връзката
със сървъра дасе възстанови.
Моят опит е същия,еджа от третата година се сдобихме с тати - мечта;
Той казваше,че ще мога да разчитам на него, едва когато проговори.Тогава изглеждаше нереално, но се оказа истина.
Сега тепърва това дете ще ти донесе толкова радост,че напълно ще забравиш факта,че няма кой да ти помага или е просто съпричастен с ежедневието ти.

Що през тези 5 години дето живеете заедно той повече ли помагаше?? Или сега за детето не помага толкова добре колкото добре те е чукал предните 4.5 години

Ти какво всъщност очакваш?? Той да прави всичко и да те освободи от други отговорности за да може да си гледаш детето и от време на време да си почиваш и от това?

Дядо Мраз умря застрелян в гръб от Дядо Коледа

Много ми е интересно разсъждението ти...

"освободи от други отговорности" ?!...

"да си почиваш и от това" ?!?!?!.......

буди съжаление... към теб

Естествено, че има право да си почива "и от това". Иначе защо й е нужен въпросният мъж - за красиво допълнение към обзавеждането??? За разплод? Тази функция и без това вече я е изпълнил. Защо трябва да се гледа на детето като на задължение единствено за жената? И защо, ако е така, трябва то да носи цял живот фамилията на някой, дето е положил за него усилия колкото за едно чукане? Егати специалните създания, крехки и гнусливи, егати мамините синчета

С този постинг ти направо спечели НЕобявния конкурс за страхотен постинг!

днес съм понесла трофеите и медалите и ги раздавам на правилните хора)))...права си, аман от такива, дето си мислят че най-хубавото на децата им било тяхното правене!

... Ами тогава защо имаш дете от него?

При такова твое разсъждение не зная "ти за какво допадаш".

И си тръгнала да искаш съвет....? Какво ли няма по света...


=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Оо, ма шер Лиретт, написано от теб ....

аха да се ударя в тавана :)))


п.п. наградите бяха некви миксери и незнам кво си ... аз скромно искам .. миялна машина, м?

не очаквах от теб да се изкажеш точно така, не четеш всичко, а се хващаш за едната дума ... може би защото си мъж не разбираш ситуацията или ...

Точно в този момент е добре, че търси съвет, защото после вече ще е късно и ако мъжете се постараете поне малко да мислите с главата си, предназначена за тази цел, може и да няма изгубени и провалени...