Алко-стоп!

Здравейте,
по една от телевизиите попаднах на реклама на един продукт- все си мисля, че се казва АЛКО СТОП...някой ползвал ли го е...има ли ефект..само с воля ли трябва да се бори човек с алкохолизма...

Съмнявам се в ефекта на подобни "лекарства". Чета често за разни прахове,които се смесвали с храната или се сипвали в напитките и лекували дори без знанието на алкохолика като го отврашавали от пиенето.

Това е несъстоятелно,защото мога да кажа от личен опит,че нищо не можеше да ме откаже от алкохола.Събуждал съм се без да помня какво съм правил,оповръщан и с разбита глава.Това не ме спря да пия.
Излагал съм се,гонили са ме от работа,повръщал съм и пак съм пил.

Въпреки собственото си отвращение към себе си съм продължавал да пия.
Така,че се съмнявам,че съществува такова средство,което може да отврати алкохолика от пиенето.

Баща ми примерно имаше есперал,но след като излезе от психото почна да пие повече и съвсем пропадна.Есперала е средство,което трябва да държи алкохолика в страх,че ако пие алкохол ще умре от отравяне.Това май не действа на повечето алкохолици и те продължават да пият до смърт.

Така,че дори и естествения страх от смъртта май не е толкова мотивиращ за да се спре пиенето.Аз поне усещах,че ако продължавам така ще умра,усещах тялото да се бунтува,но не можех да спра.

Интересно как една проста идея като тази на АА успя да ми повлияе за да спра.Може би всички освен алкохолика виждат,че има проблем и че поведението му не е нормално.

Факт е,че приемайки идеята,че алкохола е направил живота ми неконтролируем и прилагайки 24 часовия план аз спрях да пия и съм сух от
17 април 2005г.И дори не съм посетил жива сбирка на АА/за което съжалявам,но няма как/

Относно волята вече сме го коментирали.Алкохолика има изключително силна воля за всичко друго освен ако се отнася за алкохола.Тази отслабена спрямо алкохола воля е в основата нашите беди.Само една пълна психическа промяна може да помогне да алкохолика да се възстанови.

Ето какво пише книгата "Анонимни алкохолици":

"Това се повтаря отново и отново, и ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка.

От друга страна – колкото и странно да изглежда това за хората, които не разбират, -- щом веднъж настъпи психическа промяна, същия този човек, който преди изглеждаше обречен, които преди имаше толкова проблеми, че изглеждаше невъзможно някога да успее да ги разреши, изведнъж с лекота успява да контролира желанието си да пие, като от него се изисква единствено да следва няколко прости правила."

много ти благодаря за отговора... а как реши да следваш стъпките на АА- в смисъл- как разбра, че имаш проблем с алкохола и реши да действаш...извинявай, ако питам много...

Как разбрах.Ами аз всъщност си знаех ,усещах го.Не можех накрая без да пия,треперех,живота ми се въртеше основно около това как да си купя пиене,как да го изпия тайно без да ме усетят.Пиех навсякъде,имах скривалища из цялата къща-казанчето на тоалетната,зад кухненския ъгъл,в дрешника.

Така,че не беше трудно да се убедя,че имам проблеми с алкохола. Всъщност всички го виждаха,аз го усещах ,но не го разбирах. Когато прочетох някои разкази на алкохолици и когато ми бяха разяснени някои неща относно алкохолизма установих, че моето състояние е идентично с това на разказващите.

Малко трудно преглътнах горчивия хап,че съм алкохолик.
Алкохолик беше баща ми,но аз ?

Мислех си ,че аз съм различен.Не съм лежал в болница,не съм изпадал в тежки делириуми.Но оценявайки честно състоянието си установих,че разлика няма,че ако сега не съм бил в болница ,то безконтролното ми пиене рано или късно ще ме доведе до там.Просто аз бях в началото на пътя,който щеше да ме поведе към лудостта.

Казват всеки си има дъно.Това е онова събитие или преживяване,което те кара да разбереш,че има проблем,че така не може да продължава.От там нататък вече действаш

тайничко- отиваш до мазето- уж да свършиш работа, а магазина е наблизо-взимаш си водката и я изгълтваш на два пъти-тайничко, или пък в кухнята- притваряш вратата за да не се чува скрибуцането на капачката и пак изгълтваш-тайничко-търсиш поводи за скандал с тайната мисъл, че си силния и можеш да нараняваш-явно-сутринта ставаш с тайната мисъл за себе си- че не си правил и обиждал и минал граници-тайничко се надяваш и поглеждаш към хората, че не ти личи махмурлука-тайничко се надяваш да не забравиш нещо важно /отново/ в работата- тайничко минава живота ..тайничко си казваш-аз нямам проблем и мачкаш червийчето на лееекичко съмнение с тайната мисъл за всичко от начало- тайната бутилка-тайното място...а всъщност всичко е лъснало-явно-мамка му....

По добре не бих го описал.Отивам да зареда печката и се връщам пиян .Пия на работа,джобовете ми са издути от бутилката.Дали личи?Няма да забравя как изпуснах бутилката пред колегата си,падна ми от джоба.Още не мога да забравя униженията,които преживях заради алкохола.Повръщах в едно заведение близо до работата ми пред очите на колегите си,прибирах се с разбита глава,губех пари.

Тайна никога не е имало.Всичко е било за моя сметка,а аз съм се залъгвал,че като се крия елиминирам проблема.Ако другите не знаят алкохолизма ми престава ли да съществува?Понякога не мога да си обясня защо съм бил такова упорито говедо.

нямаш си на идея колко си силен...не говоря празни приказки- ти си го знаеш...и се гордей- най-трудно е когато се пребориш със "себе си" и се измъкнеш от синдрома на жертвата...да спреш да се стремиш към нещото, което те е взело в плен -с идеята, че е добро за теб-забравяйки първопричините и свиквайки с пленничеството-боже какво ми става днес...
на теб и на целия свят желая много любов-истинска

Всъщност понякога си мисля колко лесно ми беше когато пиех.Изграждаш си там някакъв животец,който се върти около пиенето и си живуркаш.Нищо не те интересува,живеш си в двореца на илюзиите.

Понякога когато всичко ми изглежда безсмислено,когато проблемите ми изглеждат нерешими и ме затрупват лавини от несполуки тайничко мислено пак посягам към бутилката.Така,че не съм толкова силен.Алкохола е по-силен от мен.Но не искам да живея пак този живот- лъжа.Има неща,които не могa променя. Старая се поне да ги приема

Понякога съм объркан какво да мисля,понякога съм блъскан в отчаяние,но съм ЖИВ по дяволите!Дишам! Сутрин когато изляза и студения въздух изпълни гърдите ми тайничко се радвам, че нямам махмурлук,че не треперя,че все пак мога да мисля за някакво бъдеще.

Но аз също страдам.Не знам кой път да поема,не знам как да постъпя,какво да кажа,не знам много неща.Собствения ми живот е все още голяма каша,която не мога да оправя.

Но вярвам!И продължавам да мисля,че трезвеността ми е най-големия подарък,който съм получил.

знаеш ли колко е хубаво да разговаряш:-)да те успокоя - на много"трезвници"живота също е каша, но отиваме в други измерения и философии...даже и оправдания...
Ти наистина ли вярваш в Бог...понякога, да не кажа често полудявам от мисълта, че аз сама не мога да управлявам живота си- моя живот..и че някой си прави експеримети на мой гръб-дано не звучи еретично...и не е честно малките камъчета да преобръщат колата

И аз понякога имам своите съмнения.Понякога си мисля така:Как можа Бог да позволи да ми се случи това и т.н.Истината е,че в повечето случи ние сме си виновни за нещастията,които ни се случват.

Понякога пък си мисля,че приемането на нещата,които не можем да променим е още едно примиряване,един компромис.Така ли е?Не знам.
Но непримиримостта по скоро създава в мен един вътрешен конфликт,това е един бунт,който не мога да приема.

Такива ми ти работи.

Аз в крайна сметка не съм толкова уверен,колкото ми се иска.

Но ако ме питаш дали вярвам в Бог въпреки всичко отговора ми е:ДА

Какво друго ми остава,след като всичко около мен се руши,само вярата,че сила по-висша от мен може да ме изведе от разрухата.

Малките камъчета не могат да преобърнат колата,ако колелата са здрави.

... може би, просто ти е трябвало да стигнеш до някакво дъно... за да те разтърси нещо.. разтърсването е като опомняне, като освестяване.... като осъзнаване.. като изтръгване от лапите на някакви житейски илюзии, които ни пречат да видим света по друг начин, както и себе си и своето място в него по друг начин.. не този, който обикновено ни се насажда и натрапва...

Алко-стоп, антикол, есперал, "заключващи инжекции", билки, чайове, копитник, врачки, баячки и всякакви подобни дивотии изобщо не могат да помогнат.
На пияница волята може и да му помогне, но на алкохолика и волята не му помага, защото болест с воля не се оправя.
Това дето помага ще го видиш в
aa-bg.hit.bg и ако пишеш на [email protected]

... понякога човек просто трябва да продължи да върви и да живее.. макар и да му се струва и вижда пълна безмислица.. макар и да не вижда светлина в тунела.. макар и да му се струва, че тъпче на едно място..

... няма начин постоянстовото да не се възнагради с резултат.. като, например.. в един ясен ден съзнанието се проясни и видиш смисъла и решението на елементарни въпроси..))

Защо не вземеш да помечтаеш малко.. например.. вечер преди заспиване.. или сутрин в неделя, когато не бързаш да ставаш да си помечтаеш, какво би тзарадвало, какъв би искал да бъдеш, какво искаш да имаш и да постигнеш...

Ако ти е трудно и не върви, защото и мечти нямаш.. просто се отпусни и си спомни хубавите моменти в живота си... не може да си нямал такива.. всеки човек има и не един, независимо дали си ги спомня или не...

Изрови ги от паметта си.. поизтупай ги от праха.. поизлъскай ги да заблестят..
вживей се отново в тях.. виж, чуй, усети къде и как в тялото си чувстваш това, което си чувствал тогава... ако си напишеш на списък добрите постижения и моменти, още по-добре.. като пак изпаденш в униние, просто си ги прочети..

това е като за начало.. после има и други такива стъпчици... и така, малко по-малко.. заедно с 12-стъпки , постепенно нещата все повече ще се проясняват, ще застават на мястото си, ти ще се стабилизираш и ще видиш как и обстоятелствата около теб ще започнат да се променят... не казвам, че ще е бързо и лесно, но не и невъзможно.. и най-важното, да се прави с удоволствие и наслада... а не като тягостно задължение.. в края накраищата това е елемент на творческа визуализация, а тя е едно от най-приятните и стойностни занимания...

Ти наистина ли вярваш в Бог...понякога, да не кажа често полудявам от мисълта, че аз сама не мога да управлявам живота си- моя живот...
------------------

Здравей Аз,

Аз никога не съм можела да си управлявам живота, ама колко се стараех. Цялата ми енергия отиваше в опити за контрол. Защо ли? Защо ми трябваше да го управлявам? Защото, ако не го управлявам, ще ми се случат неща, които не ми харесват, които не мога да приема, които не искам да преживея. Все още понякога се опитвам да контролирам нещата, но по-скоро несъзнателно, все още не мога да приема някои неща, които ми се случват, но други вече мога. :))) И да ти кажа - когато приемеш нещо, престава да те боли, проблемът просто изчезва, стопява се. Понякога си мисля - колко е хубаво да се носиш по течението, а не да се опитваш с всички сили да плуваш срещу него. Приемаш всичко, което ти се случва с благодарност към Бог, защото знаеш, че е за твое добро, защото си сигурен, че в крайна сметка всичко ще се подреди чудесно и Бог действа в твоите най-добри интереси. За това естествено е нужно доверие и аз се моля доверието ми към Бог да става все по-силно и все по-силно, защото това е пътят, друг път за освобождаване от зависимостта просто няма. Аз вярвам, че Бог е по-добрата част от мен самата и когато му се доверявам, аз всъщност се доверявам на себе си.

звучи наистина чудесно-носенето по течението, но когато имаш отговорности не само към себе си, но и към обични хора...когато се бориш за съществуване и оцеляване-пак не за себе си и знаеш, че даваш оптималното от себе си...

Така е,но в крайна сметка тази борба омръзва.Има много неща,които не са във властта на човек да промени.Не мога да накарам друг човек да мисли като мен,не мога да въздействам в/у климата,нито с поливане да накарам цветето да разцъвне.Проблема ми преди беше,че се бунтувах,а и продължавам с/у всяка наредба ,която ми се струва несправедлива към мен.Колкото до близките кой от нас може да промени отношението им към нас.По скоро ние може да променим отношенията си към тях,но как бихме могли да им повлияем да ни приемат?Затова оставам нещата,които не мога да реша в ръцете на Бог.

май много се оплаквам...от АЛКО_СТОП стигнах до БОГ....благодаря за отговорите:-)и изобщо не ми харесва факта, че неуспехите и трудностите ни правели по-силни: глупости на търкалета- и да знаете- очаква се затопляне на времето-ето една добра новина...а идва и пролет

Ами айде де и аз го очаквам това затопляне :))) Ей сега бях на разходка със сина ми, но си е доста студеничко да ти кажа. За трудностите дали ме правят по-силна не знам, но ми дават много информация за самата мен, а когато човек познава по-добре себе си, му е по-лесно да върви напред като че ли. Според мен Бог си има много предимства пред Алко Стоп, предполагам де, щото не съм алкохоличка и не съм се запознавала с този чудесен продукт :))) Ще ти изброя няколко:
1. Когато се притеснявам, че хората не ме харесват и не ме приемат, започвам да си мисля, че Бог ме приема и ме обича точно такава, каквато съм и започвам да се чувствам прекрасно :)))
2. Когато си мисля, че не съм на мястото си, си мисля, че щом Бог е решил да бъда там, където съм, значи трябва да бъда именно там и трябва да направя нещо, което Той иска от мен и няма значение какво си мислят хората по този въпрос, важна е Неговата воля.
3. Когато си мисля, че нещата вървят зле и че не искам определени неща да се случват с мен, се сещам, че всъщност Бог е решил да стане това, което става, А ТОЙ МЕ ОБИЧА, следователно всичко, което става с мен е за добро и всичко, което става с близките ми също е за добро и аз трябва просто да спра да се съпротивлявам и да приема фактите такива, каквито са. и т.н. и т.н.

Абсолютно споделям твоето мнение.Преди пред всяка трудност кляках и веднага намирах оправдание за да си смуча водката.Сега виждам в трудностите възможност да видя грешките си .И аз излизах преди малко със сина си и докато вървях по центъра реших да се усмихвам и наистина се почувствах доволен и щастлив.

Крист,

Нямах точно предвид грешки, е да доста греша, но има и нещо друго - забелязала съм, че поведението ми се определя от подсъзнателни мисли, за които не съм си давала сметка. Те просто са контролирали живота ми, без и да подозирам за тяхното съществуване. В моменти на трудности понякога си даваш сметка как погрешни модели на поведение, които си усвоил в детството си, които тогава са ти помагали да оцелееш, днес в живота ти на възрастен, ти пречат да живееш нормално. Така например едно от моите погрешни убеждения е било: "Недей да показваш на хората, че ги харесваш, защото те ще ти се сърдят", може би тази мисъл се е формирала у мен, когато исках моите родители да се занимават с мен, а те ми се сърдеха и ми казваха " Остави ме на мира." Тогава този модел на поведение ми е помагал, но вече определено ми пречи. И той не е моя грешка, той ми е бил нужен, но вече не е. А иначе браво на теб, че вече не посягаш към алкохола, виж аз все още си изпадам в моите си саморазрушителни начини на справяне с лошите ситуации, но си мисля, че когато контактът ми с Бог укрепне повече и доверието ми в Него се увеличи и това ще отмине...