Какво е спасение?

Какво разбирате под тази дума, свързвате ли го по някакъв начин с вяра в Бога и смятате ли, че човек има нужда от спасение ?

Питам сериозно

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

може ли аз да попитам.... спасение от какво Паули? От самия себе си? От лошото по света? От какво?

Танцувай с мен...

Това е точно въпросът, Мър, не какво аз влагам в думата, а как ти го разбираш и какво имаш самата ти като разбиране за думата спасение. Разкажи ми :)

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

А кой ще ни спаси от сериозността ?

Знам ли, мисля че хората са изцяло и наясно че трябва винаги и постоянно да са отговорни, че няма време за игра и да са деца,
но все пак, постоянно правят глупости с идеята някак си да се спасят от отговорности и сериозности...

хм , има известно доза истина в думите ти )) Но после всеки си носи последствията , щот няма кой друг да я поеме (отговорноста де ) Демек човек се учи от грешките си

Спасение е когато си в беда или тежка ситуация и се измъкнеш или те измъкнат.
Спасението на хората от Бога винаги ми е било някак неясно и нелогично.Или просто не го разбирам.

поради факта, че мисловната ми дейност е изключително затруднена едва ли ще имам какво да ти кажа кой знае колко, нооооо
Та всеки се надява на някакво спасение- днешният ден да е по-добър от утрешния, избавление от немотията (дори и да не е немотия), спасение от градския транспорт, от неудобните обувки, от самотата, спасение от липсата на приятели, от скуката, от... Можеш да сложиш думичката Спасение пред всичко, което ти се вижда лошо, гадно, неприятно, незаводолително - материално или духовно. Или по-кратко казано целият ни живот е спасение от това, което не ни харесва, бягство от живота, такъв какъвто е по наш си начин според наши си правила и морални ценности, съобразени по някакъв начин с мястото и времето, в което живеем.
Питаш за Бог. Той е утеха, не толкава спасение, а че бди над теб. Ако приемаш Бог като спасение ще искаш да отидеш по-бързо при него и тогава самоубийствата ще са на първо място, пренебрегвайки свещеността на живота и забраната да посягаш над себе си. Не приемам Бог като спасител, по-скоро като Закрилник, като Съдник, към онзи към който отправям най-голямата си молба и надежда.........
така, така

Танцувай с мен...

>> Ако приемаш Бог като спасение ще искаш да отидеш по-бързо при него и тогава самоубийствата ще са на първо място

Не е задължително да приемаш спасението на Бога и да мечтаеш за самоубийство или за напускане на този свят, Моти :) Може например Бог да те спасява ежедневно от реални опасности, които трябва да преминеш или от проблеми, в които вече си нагазила дълбоко, в единия случай дори думата може да е избавяне, измъкване като синоним на спасение.

Благодаря на всички хора отговорили, друг въпрос може да е „как може човек да се спаси от нещото, от което трябва?“, Bloody Sword спомена спасение от някаква беда или опасност, каква е представата ни за механизма на спасение?
Как се спасяваме от беда или от __________ (да се попълни според зависито)


---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

а защо не приемам нещата така - Бог те оставя на земята да се бориш с това чудо наречено живот и след това преценява действията ти. Ако те спасява ежедневно едва ли ще има толкова лоши неща по света, нали Паули. Ще спаси детето от преминаващата кола преди да го премаже, ще спаси бебето от бомбата преди да избухне, ще спаси нещастно влюбеният от това да посегне на живота си... Тук не е спасението....... не и на земята

Танцувай с мен...

>> а защо не приемам нещата така

Ок, Мот, свободни сме да си представим каквото фантазията ни реши :) въпросът е дали желаното от нас ще се покрие с реалното положение, ако се покрива, това е идеалният вариант.

Не говорим, че Бог е *задължен* да спасява всекиго, все пак това е царството на „бога на този свят“ - Сатана и Бог не се меси току-така и винаги, а само когато Той реши, че трябва или пък относно хората, които не желаят да се подчиняват на предния си господар, а на Него. Иначе нещата ще стават насила, както едно време са ни хранили с лъжичката, пък ние не щем и плюваме по цялата кухня каша

Т.е аз без да искам дадох моя отговор на въпроса „Кога Бог спасява“ - когато се обърнем към Него с молба за помощ, защото сме в беда

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

Всеки сам решава има ли нужда от спасение, иска ли да бъде спасен, от кого и как ... спасението несъмнено е свързано с Бог и с божествената идея.
Е, ако говорим за спасението на душата :)
Спасението на тялото е в ръцете най-вече на медицинските лица и на самите нас.
Всъщност ако свържем спасението с чувството на сигурност и спокойствие и с липсата на заплаха и напрежение, то ДА, нормално е за всеки човек да иска да бъде спасен.
Тоест това е най-важното ... да иска да бъде спасен.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво. Глупаците са безкрайно изобретателни.

Казаното от теб потвърждава думите ми, че Бог не спасява на земята, а чак когато се изправиш пред съдника след смъртта. или ако кажеш, че спасява, но чак когато се обърнеш към него с молба за помощ питането ми е защо не откликва на всички дълбоки молби за помощ - тоест абсолютно сигурно е, че спасява след като умреш, но за спасение преди това шансовете са минимални.

Танцувай с мен...

Учи се то, запомня се, но както се учим да се учим,
така се учим и да забравяме - понякога този паралелел процес върви по-бързо от процеса на научаване сякаш...

вече забравил всичко което трябва може да се явиш на света вода ненапита и да употребиш удоволствието да бъдеш учен на какво ли не от кого ли не, по-различни начини... Ценно е забравянето, мисля че в някои религии му казват опрощение. Това обаче явно не е спасение, то е само временна илюзия.
Проглеждане е когато не скриваш нищо от себе си, според мен ... Само не знам дали тогава ще ти трябва спасение, от себе си, и дали няма да има сила да не е необходимо.

Казаното от мен не потвърждава думите ти, че Бог не се намесва и не прави нищо за хората, в частния случай и да ги предпазва от зли неща, отново по Неговия начин и на Неговото време, означава, че не можем да Го *накараме* да го направи, просто не сме в тази позиция

Не знам защо не откликва на всички молби за помощ, дори да са дълбоки, може би, ако не ги отправяш към правилната Личност, а към някой създаден образ или представа за Него, която няма общо с реалната Му същност...

Но със сигурност самият аз лично съм преживявал такива моменти, когато Някой се е намесвал със замах и не оставяйки и следа от съмнение, че това не е случайно

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

Благодаря за мнението ти, Виливарке :)
Наистина телесното спасение и избавление е до голяма степен в нашите ръце и контрол, но има моменти, в които въпреки всичко нещата вървят не в нашата сила да ги променим. Тогава какво правим?

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

олеле едва ли казваш, че дълбоката, искрена молба на една майка за живота на умиращото й дете не е отправена към когото трябва
но е истина, че много неща не са ни ясни... все пак затова е вяра нали
както и да е
май темата беше аз спасението

Танцувай с мен...

Тогава действаме според ситуацията и според възможностите ни ... или изчакваме развитие и промяна, или просто се примиряваме и караме нататък ...
Тоест моментът с примирението го има всеки път, въпросът е какво ще правим после :)

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво. Глупаците са безкрайно изобретателни.

Мър, представи си следната сценка, усещаш, че младежът, който току-що ти е признал, че ти е изневерил с еди коя си жена и те моли със сълзи да му простиш, зад рамото ти оглежда друга преминаваща жена, как ще постъпиш?

Можеш ли с думите си да казваш едно, а с постъпките и цялостното ти поведение точно обратното?

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

паули, представи си, че с абсолютно чисто сърце отправя молбите си....
възможно е и това, което ти ми представяш - дори е по-често срещаният вариянт, но съм убедена, че има и такива, каквито и аз ти казвам
ти си представи как млада жена със сълзи на очи се моли за живота на сина си, роден в 6-ия месец и как всеки ден вижда как животът си отива от него.
Едва ли ще разберем защо... Господ знае, а не е отредено за нас да раберем, но просто не съм съгласна с това, което казваш, защото ми звучи малко едностранно

Танцувай с мен...

Ти сама каза, „едва ли ще разберем защо... Господ знае, а не е отредено за нас да раберем“, това е, което и аз мисля и за примера ти с майката и детенцето, а и принципно.

Думите ми бяха отнесени към това, което вече знаем, което Бог ни е открил - и за спасението, и за това на кого отговаря. Иначе ето това свързано с миъслта ти, една от песните в книгата от Библията Псалми (34 глава):

Лицето на Господа е против ония, които вършат зло,
За да изтреби помена им от земята.
Праведните извикаха, и Господ послуша,
И от всичките им беди ги избави.
Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце,
И спасява ония, които са с разкаян дух.

Това отговаря ли на въпроса, Моти

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло