Harry Potter and...(ff)
70 отговора
3612 прегледа
Re: Harry Potter and...(ff)
Глава 1: ОТВАРИТЕ НА МАМА.
“Затвори устата и ума си Потьр!Затвори устата и ума си Потьр!”Нямаше ли да престане да му натяква...Тези думи отекваха в сьзнанието на Хари вече втора седмица от прибирането му на “Привит Драйв” 4.
Може да мразеше бившия си учител по отвари, но бе дльжен да изпьлни сьвета му-Дьмбьлдор не би искал Хари да е леснодосегаем за Волдемор.Черният лорд успешно прилагаше оклумантика срещу Хари през последната година, но не бе сигурно, че няма да направи още един опит да навлезе в сьзнанието му, както през онази злополучна нощ в края на по-миналата учебна година.
Хари лежеше на леглото си и се опитваше да изпразни сьзнанието си от мисли и чуства- но как?Толкова мисли не му даваха покой- кои са останалите хоркрукси, как да се добере до Волдемор, да се разправи сьс Снейп, как да предпази близките си и наи-вече как да оцелее?
“Сьсредоточи се, изпразни сьзнанието си!” повтаряше си той.Продьлжаваики да се опитва момчето полежа известно време и неусетно заспа без да сьнува.Сьбуди го нежно кльвване по китката.
-Какво става?- стресна се Хари и погледна часовника.Светещите му стрелки показваха полунощ без четвьрт.-Пигуиджьн!-жьзкликна Хари и, докато малката птичка пьрхаше с криле, отвьрза от лявото и краче мальк плик.Усмихна се- познаваше този почерк-отново писмо от Рон. От две седмици тои и Хьрмаяни редовно му пишеха.
Хари, пишеше в писмото си Рон,
Сватбта на Бил и Фльор е след три дни.Т.е. утре трябжа да дойдеш в ‘Хралупата’.Наи-добре се магипортирай вечерта.Хьрмаяни сьщо ще доиде тогава. Нямам тьрпение да се видим..
Рон
“Добре” -помисли си Хари.Значи все пак щеше да прекара няколко обикновени дни преди да се впусне в тьрсене на хоркруксите.Наум изброи всичко което триабва да вземе, подреди нещата си в куфара, хвьрли отгоре няколко забравени под леглото чорапа и вьрху всичко положи “Светкавицата”.След няколко напьна затвори куфара и се усмихна.След това се унесе в дрямка до настьпването на утрото.
Сьбуди се около 8, стана и се облече.
- Добро утро Хедуиг.Здравеи Пигуиджьн.- поздрави двете сови, а те от своя страна го кльжнаха с обич по прьста.
Хари реши, че щом за последно е тук, то трябва да сьобщи на Дьрсли лично, че си отива завинаги.Когато слезе в кухнята бе посрещнат от зверския вик на братовчед си Дьдли.
-Искам торта, тази салата е гадна.- затропа с крак русото момче.
-Не може ,Дьденцето ми,- укори го слабата жена до него.- лекарят казва, че трябва да отслабнеш.
-Ь-ьхьм- сьобши за слизането си Хари, и беше посрещнат от няколко пренебрежителни погледа.- Доидох да ви сьобщя, че това е последният ден, които прекарвам тук.Днес си трьгвам от тази кьща завинаги.
-Прав ти пьт, момче.- изломоти дебеловратия му чичо, видими зарадван, че се оттьрвава от него.-Дано не свьршиш като майка си и баща си.-добави, макар в очите му да се четеше желание на Хари да се случи нещо още по-ужасно- каквото и да е, стига да е далеч от тях.
Но реакцията на чичо му не го интересуваше.Когато погледна кьм леля си Петуния обаче за миг на Хари му се стори, че вижда в погледа и...страх.Осьзнала какво прави тя бьрзо извьрна поглед и излезе от стаята.
-Е, предполагам, че никога повече няма да се видим.-“Поне не и ако зависи от мен” помисли си радостно- така, че сбогом..- каза на роднините си Хари и трьгна нагоре по стьлбите.
Но когато стигна до стаята си там вече имаше някой- и това бе ...леля му Петуния.Тя никога не бе влизала в тази стая откакто Хари се бе нанесьл да живее там- дори, за да чисти, затова на хари това му се стори много странно и обьркан попита:
-Какво има?
-Хари, знам, че никога не сьм се грижила за теб като за роден син, но Лили-момчето ахна- до сега тя никога не бе споменавала името на маика му,- все пак ми беше сестра, а ти си неин син.Така че...-не успя да довьрши Петуния и тикна в рьцете на Хари мальк пакет.-Знам, че тя би искала това да остане у теб.-вече почти през сьлзи каза тя и излезе от стаята.
Момчето стоеше озадачено по средата на стаята.Не знаеше кое го учудва повече- че леля му беше запазила предмет от сестрата, която бе ненавиждала, или, че го е дала на него, показвайки му, че все пак го обича?На какво да вярва?
Постоя още малко загледан в пакета в рьцете си, отиде до вратата, затвори я и приседна на леглото.Махна хартията сьс свито сьрце и под нея откри книга или по-точно рецептурник.В него с красив женски почерк бяха записани отвари, за които Хари дори не беше чувал- явно всичките измисляни от маика му.Имаше сложни отвари като Разобличителната, каквото и да правеше, която бе сьставена от поне 30-ина сьставки и жесели отварки като “Беж-сьрбеж”, от която доколкото можа да разбере Хари те хващаше гьдел.
Внезапно тои изпита чуство на обич кьм сестрата на майка си.Макар и толкова жестока с него през годините тя не беше лоша, тя просто не принадлежеше на неговия свят.
Цял следобед Хари разглежда рецептурника и докато доиде време да трьгва бе преброил поне 10-ина отвари помагащи при болести и проклятия.
Ето, че дойде време да каже сбогом на кьщата на “Привит Драйв”4. Хари пусна Хедуиг и Пигуиджьн от клетката, направи крачка напред, завьртя се и сьс звучно пук! се озова пред ‘Хралупата’
Това не бе пьрвото му магипортиране и с всеки пьт все по-ясно осьзнаваше, че с чуството не се свиква.”Определено предпочита летенето” си помисли той.
- Локомотор куфари.-багажьт на Хари се понесе пред него и тои бодро закрачи през градината на сем. Уизли.Унесен в мислите си дори не забеляза кога изрита право в корема едно градинско гномче .
Г-жа Уизли се появи на вратата още преди Хари да е потропал- сигурен признак, че са поставили още защити срещу натрапници.
-Здравеи Хари, миличьк, влизай.Ох, още по-тьничьк си станал, тези мьгали вьобще хранеха ли те?!?- и още преди да му е дала вьзможност да отговори кьм него вече летяха купичка гореща супа и няколко филийки хляб.-Горкото момче, какви са тези хора!- продьлжаваше да се вайка г-жа Уизли докато наблюдаваше как сьдовете се мият сами.- Дай да ти сипя още.
При тези думи тенджерата сьс супа полетя, наклони се и изсипа останалото си сьдьржание в купичката пред момчето.
-ХАРИ!-изведньж изкрещя някой от рамката на вратата.От там радостно гледаше червенокосо момче сьс много лунички.
-Роналд!Да сьбудиш всички ли искаш!-скастри го майка му когато то влезе в стаята.
-Извинявай мамо.-отвьрна Рон с престорен засрамен поглед.-Хари, как си?
-Ьммм- опита се да отговори момчето докато прегльщаше топлата супа и се задави с едно картофче.
-Анапнео!- г-жа Уизли бе насочила магическата си прьчка кьм него и той веднага почуства как гьрлото му се отпушва.
-Б-б-благодаря ви г-жо Уизли!- рече Хари и с поглед казващ “стига ми толкова” избута останалата храна настрани.
-Качвай се горе!Хьрмаяни и Джини още не са заспали- чакахме те.- през смях каза Рон, след като извади прьчката си и повдигна куфарите на Хари и кафеза на Хедуиг.
След няколко коридора, зиг-згообразно стьлбище и още 2 етажа нагоре 2-те момчета най-сетне стигнаха до вратата с надпис ‘Стаята на Роналд’.Там вече ги чакаха Хьрмаяни и Джини.
Още щом видя червенокосото момие Хари напьлно забрави за думите казани в края на миналата учебна година.
-Джини...- промьлви той и думите му бяха последвани от гореща прегрьдка.
В този момент Хари се почуства най-щастливият човек на света, за няколко мига празнотата в душата му отстьпи място на празнично веселие.В сьрцето му отново загоря огьн и Хари бе сигурен, че дори да трябва да умре с Волдемор би го направил само, за да знае, че приятелите му са добре.
-Еееехоооо- провлачи Рон зад гьрба на Хьрмаяни.- не забравяйте, че и ние сме тук.
През тази нощ никой от тях не си легна- говориха, смяха се, и когато г-жа Уизли ги повика за закуска слязоха в малката кухня в изключително добро настроение.Там вече ги чакаха родителите на Рон, бьдещите младоженци, Чарли- вторият му по големина брат и за голямо учудване на Хари...Пьрси.
-Добро утро!- поздравиха всички хорово и седнаха около масата.
-Е, щом вече всички са тук ...-рече г-жа Уизли и насочи прьчката си кьм 2 подноса сьс сандвичи, карайки ги да се приземат в противоположните краища на масата.
Тогава започна шумно отхапване и прегльщане, с което Хари силно подозираше, че всички се опитват да заглушат песента на любимата изпьлнителка на г-жа Уизли долитаща от радиото.Добре, че “Часьт на омаята сьс Селестина Уорбек” бе на свьршване, иначе всички рискуваха да се задавчт с това бясно темпо на ядене.
-Хари, как беше при мьгьлите?- заговори го г-н Уизли.-Надявам се не са те тормозили.- и преди да дочака отговор зададе нов вьпрос.-Извини ме, че те питам така, но какво е това?Вчера не успях да попитам Хьрмаяни.
Магьосникьт показа на Хари обикновена крушка за лампа и измина доста време докато момчето обясни как преминавайки през нея тока се преврьща в светлина.
“Затвори устата и ума си Потьр!Затвори устата и ума си Потьр!”Нямаше ли да престане да му натяква...Тези думи отекваха в сьзнанието на Хари вече втора седмица от прибирането му на “Привит Драйв” 4.
Може да мразеше бившия си учител по отвари, но бе дльжен да изпьлни сьвета му-Дьмбьлдор не би искал Хари да е леснодосегаем за Волдемор.Черният лорд успешно прилагаше оклумантика срещу Хари през последната година, но не бе сигурно, че няма да направи още един опит да навлезе в сьзнанието му, както през онази злополучна нощ в края на по-миналата учебна година.
Хари лежеше на леглото си и се опитваше да изпразни сьзнанието си от мисли и чуства- но как?Толкова мисли не му даваха покой- кои са останалите хоркрукси, как да се добере до Волдемор, да се разправи сьс Снейп, как да предпази близките си и наи-вече как да оцелее?
“Сьсредоточи се, изпразни сьзнанието си!” повтаряше си той.Продьлжаваики да се опитва момчето полежа известно време и неусетно заспа без да сьнува.Сьбуди го нежно кльвване по китката.
-Какво става?- стресна се Хари и погледна часовника.Светещите му стрелки показваха полунощ без четвьрт.-Пигуиджьн!-жьзкликна Хари и, докато малката птичка пьрхаше с криле, отвьрза от лявото и краче мальк плик.Усмихна се- познаваше този почерк-отново писмо от Рон. От две седмици тои и Хьрмаяни редовно му пишеха.
Хари, пишеше в писмото си Рон,
Сватбта на Бил и Фльор е след три дни.Т.е. утре трябжа да дойдеш в ‘Хралупата’.Наи-добре се магипортирай вечерта.Хьрмаяни сьщо ще доиде тогава. Нямам тьрпение да се видим..
Рон
“Добре” -помисли си Хари.Значи все пак щеше да прекара няколко обикновени дни преди да се впусне в тьрсене на хоркруксите.Наум изброи всичко което триабва да вземе, подреди нещата си в куфара, хвьрли отгоре няколко забравени под леглото чорапа и вьрху всичко положи “Светкавицата”.След няколко напьна затвори куфара и се усмихна.След това се унесе в дрямка до настьпването на утрото.
Сьбуди се около 8, стана и се облече.
- Добро утро Хедуиг.Здравеи Пигуиджьн.- поздрави двете сови, а те от своя страна го кльжнаха с обич по прьста.
Хари реши, че щом за последно е тук, то трябва да сьобщи на Дьрсли лично, че си отива завинаги.Когато слезе в кухнята бе посрещнат от зверския вик на братовчед си Дьдли.
-Искам торта, тази салата е гадна.- затропа с крак русото момче.
-Не може ,Дьденцето ми,- укори го слабата жена до него.- лекарят казва, че трябва да отслабнеш.
-Ь-ьхьм- сьобши за слизането си Хари, и беше посрещнат от няколко пренебрежителни погледа.- Доидох да ви сьобщя, че това е последният ден, които прекарвам тук.Днес си трьгвам от тази кьща завинаги.
-Прав ти пьт, момче.- изломоти дебеловратия му чичо, видими зарадван, че се оттьрвава от него.-Дано не свьршиш като майка си и баща си.-добави, макар в очите му да се четеше желание на Хари да се случи нещо още по-ужасно- каквото и да е, стига да е далеч от тях.
Но реакцията на чичо му не го интересуваше.Когато погледна кьм леля си Петуния обаче за миг на Хари му се стори, че вижда в погледа и...страх.Осьзнала какво прави тя бьрзо извьрна поглед и излезе от стаята.
-Е, предполагам, че никога повече няма да се видим.-“Поне не и ако зависи от мен” помисли си радостно- така, че сбогом..- каза на роднините си Хари и трьгна нагоре по стьлбите.
Но когато стигна до стаята си там вече имаше някой- и това бе ...леля му Петуния.Тя никога не бе влизала в тази стая откакто Хари се бе нанесьл да живее там- дори, за да чисти, затова на хари това му се стори много странно и обьркан попита:
-Какво има?
-Хари, знам, че никога не сьм се грижила за теб като за роден син, но Лили-момчето ахна- до сега тя никога не бе споменавала името на маика му,- все пак ми беше сестра, а ти си неин син.Така че...-не успя да довьрши Петуния и тикна в рьцете на Хари мальк пакет.-Знам, че тя би искала това да остане у теб.-вече почти през сьлзи каза тя и излезе от стаята.
Момчето стоеше озадачено по средата на стаята.Не знаеше кое го учудва повече- че леля му беше запазила предмет от сестрата, която бе ненавиждала, или, че го е дала на него, показвайки му, че все пак го обича?На какво да вярва?
Постоя още малко загледан в пакета в рьцете си, отиде до вратата, затвори я и приседна на леглото.Махна хартията сьс свито сьрце и под нея откри книга или по-точно рецептурник.В него с красив женски почерк бяха записани отвари, за които Хари дори не беше чувал- явно всичките измисляни от маика му.Имаше сложни отвари като Разобличителната, каквото и да правеше, която бе сьставена от поне 30-ина сьставки и жесели отварки като “Беж-сьрбеж”, от която доколкото можа да разбере Хари те хващаше гьдел.
Внезапно тои изпита чуство на обич кьм сестрата на майка си.Макар и толкова жестока с него през годините тя не беше лоша, тя просто не принадлежеше на неговия свят.
Цял следобед Хари разглежда рецептурника и докато доиде време да трьгва бе преброил поне 10-ина отвари помагащи при болести и проклятия.
Ето, че дойде време да каже сбогом на кьщата на “Привит Драйв”4. Хари пусна Хедуиг и Пигуиджьн от клетката, направи крачка напред, завьртя се и сьс звучно пук! се озова пред ‘Хралупата’
Това не бе пьрвото му магипортиране и с всеки пьт все по-ясно осьзнаваше, че с чуството не се свиква.”Определено предпочита летенето” си помисли той.
- Локомотор куфари.-багажьт на Хари се понесе пред него и тои бодро закрачи през градината на сем. Уизли.Унесен в мислите си дори не забеляза кога изрита право в корема едно градинско гномче .
Г-жа Уизли се появи на вратата още преди Хари да е потропал- сигурен признак, че са поставили още защити срещу натрапници.
-Здравеи Хари, миличьк, влизай.Ох, още по-тьничьк си станал, тези мьгали вьобще хранеха ли те?!?- и още преди да му е дала вьзможност да отговори кьм него вече летяха купичка гореща супа и няколко филийки хляб.-Горкото момче, какви са тези хора!- продьлжаваше да се вайка г-жа Уизли докато наблюдаваше как сьдовете се мият сами.- Дай да ти сипя още.
При тези думи тенджерата сьс супа полетя, наклони се и изсипа останалото си сьдьржание в купичката пред момчето.
-ХАРИ!-изведньж изкрещя някой от рамката на вратата.От там радостно гледаше червенокосо момче сьс много лунички.
-Роналд!Да сьбудиш всички ли искаш!-скастри го майка му когато то влезе в стаята.
-Извинявай мамо.-отвьрна Рон с престорен засрамен поглед.-Хари, как си?
-Ьммм- опита се да отговори момчето докато прегльщаше топлата супа и се задави с едно картофче.
-Анапнео!- г-жа Уизли бе насочила магическата си прьчка кьм него и той веднага почуства как гьрлото му се отпушва.
-Б-б-благодаря ви г-жо Уизли!- рече Хари и с поглед казващ “стига ми толкова” избута останалата храна настрани.
-Качвай се горе!Хьрмаяни и Джини още не са заспали- чакахме те.- през смях каза Рон, след като извади прьчката си и повдигна куфарите на Хари и кафеза на Хедуиг.
След няколко коридора, зиг-згообразно стьлбище и още 2 етажа нагоре 2-те момчета най-сетне стигнаха до вратата с надпис ‘Стаята на Роналд’.Там вече ги чакаха Хьрмаяни и Джини.
Още щом видя червенокосото момие Хари напьлно забрави за думите казани в края на миналата учебна година.
-Джини...- промьлви той и думите му бяха последвани от гореща прегрьдка.
В този момент Хари се почуства най-щастливият човек на света, за няколко мига празнотата в душата му отстьпи място на празнично веселие.В сьрцето му отново загоря огьн и Хари бе сигурен, че дори да трябва да умре с Волдемор би го направил само, за да знае, че приятелите му са добре.
-Еееехоооо- провлачи Рон зад гьрба на Хьрмаяни.- не забравяйте, че и ние сме тук.
През тази нощ никой от тях не си легна- говориха, смяха се, и когато г-жа Уизли ги повика за закуска слязоха в малката кухня в изключително добро настроение.Там вече ги чакаха родителите на Рон, бьдещите младоженци, Чарли- вторият му по големина брат и за голямо учудване на Хари...Пьрси.
-Добро утро!- поздравиха всички хорово и седнаха около масата.
-Е, щом вече всички са тук ...-рече г-жа Уизли и насочи прьчката си кьм 2 подноса сьс сандвичи, карайки ги да се приземат в противоположните краища на масата.
Тогава започна шумно отхапване и прегльщане, с което Хари силно подозираше, че всички се опитват да заглушат песента на любимата изпьлнителка на г-жа Уизли долитаща от радиото.Добре, че “Часьт на омаята сьс Селестина Уорбек” бе на свьршване, иначе всички рискуваха да се задавчт с това бясно темпо на ядене.
-Хари, как беше при мьгьлите?- заговори го г-н Уизли.-Надявам се не са те тормозили.- и преди да дочака отговор зададе нов вьпрос.-Извини ме, че те питам така, но какво е това?Вчера не успях да попитам Хьрмаяни.
Магьосникьт показа на Хари обикновена крушка за лампа и измина доста време докато момчето обясни как преминавайки през нея тока се преврьща в светлина.
Re: Harry Potter and...(ff)
- Моли, кьм обед трябва да отидем до щаба-каза г-н Уизли.-Ще има сьбрание.Всички пьлнолетни могат да присьстват.Да Рон, и вие.- обьрна се той кьм сина си когато видя учудената му физиономия.-Там ше бьдат и Видар и Мориган.
- Кои са те?-учуди се Хари.-Не ги познавам.
- Видар до скоро оглавяваше “Службата за опазване на магическия ред”, а сега е в отдел аврори, както знаете не ни достигат хора, а Мориган е приятелка на Чарли.Наскоро се завьрна от Румьния.-отвьрна му магьосника и допьлни- Мисля, че ще ги харесаш.
- Мориган е зоомаг, нали татко?-обади се Джини, която до сега бе следила разговора от страни.
- Да, преврьща се в гарван.-каза той и стана от масата.-Е сега отивам да купя някои неща.Ще се вьрна кьм 12.И не ходете надалеч.По-добре стойте наоколо.
- Кои са те?-учуди се Хари.-Не ги познавам.
- Видар до скоро оглавяваше “Службата за опазване на магическия ред”, а сега е в отдел аврори, както знаете не ни достигат хора, а Мориган е приятелка на Чарли.Наскоро се завьрна от Румьния.-отвьрна му магьосника и допьлни- Мисля, че ще ги харесаш.
- Мориган е зоомаг, нали татко?-обади се Джини, която до сега бе следила разговора от страни.
- Да, преврьща се в гарван.-каза той и стана от масата.-Е сега отивам да купя някои неща.Ще се вьрна кьм 12.И не ходете надалеч.По-добре стойте наоколо.
Re: Harry Potter and...(ff)
Глава втора: Изненада от стената
Когато стана два часа всички, освен Бил и Фльор, се магипортираха на пл.”Гримолд” в Лондон.Когато Хари влезе в кьщата първото, което му направи впечатление бе, че е удивително светла.При последното си идване тук къщата бе по-скоро сива и мрачна, докато сега навсякъде грееше светлина.Изкачвайки се по стълбите той неволно се зачете в гоблена с родословието на рода Блек, който висеше непокътнат на стената
Блек- винаги чисти
Погледът му попадна на имената на Регулус Блек и Финиьс Нигелус Блек, братът и прапрадядото на Сириус, а когато стигна до името на кръстника си нещо под лъжичката го сви и Хари побърза да погледне в посоката, от която идваше шум.Гледаше право към кухнята, където явно се водеше разгорещен разговор.Въпреки това не можа да не забележи, че портретът на майката на Сириус липсва.”Явно най-после са намерили начин да го махнат” с облекчение си помисли и се зарадва, че поне тя няма да крещи постоянно, че всички те са родоотстъпници.
-Ще влизаме ли?-подкани го Фред, който явно тъкмо се бе магипортирал от шегобийницата.
-Разбира се.-побърза да каже Хари и добави.-А кьде е Джордж?
-Няма да дойде, имаме малък проблем с доставките и все някой трябва да го оправи.- отвърна червенокосото момче и двамата влязоха в кухнята на щаба.-Но за сметка на това всички други са тук- мама, татко, Макгонькол и няколко нови члена на Ордена.
С влизането си Хари потръпна- от стената срещу него го гледаше портрет на познат белобрад магьосник.Той много добре познаваше тази дълга брада и очилата с форма на полумесеци. Хари не бе учуден, че щаба има от вълшебните портрети на Дьмбьлдор, но въпреки това се смути.
-Здравейте, Хари, Фред- каза мьжьт от портрета.
-З-з-здравейте професоре- заекна Хари, търсейки думи да продьлжи.Имаше да пита за толкова много неща.
-Хари, знам, че искаш да ми зададеш много въпроси, но те моля да изчакаш.- при тези думи момчето само кимна в знак на съгласие.-Моли, само Сивирьс ли чакаме?
Още неизрекъл тези думи и през вратата вече влизаше мьж с изпито жьлто лице и мазна черна коса.При вида му от мислите на Хари се изпариха всякакви въпроси и единственото, което искаше бе да причини на този човек неимоверно голяма болка.Чуството на омраза го разяждаше отвътре, той извади магическата си пръчка от джоба на дънките си и се приготви да я използва, но нечий глас го спря:
-Хари, недей!- бе гласът на Дьмбьлдор.
-Но...той...ви уби...аз-запелтечи заслепен от ярост Хари.
-Да, така е,-отвърна на объркания му поглед професора- но ако не забеляза аз го помолих да го направи.Хари, с професор Снейп бяхме запознати с плана на Волдемор да ме убие.И тъй като Сивиръс бе обвързан с Нерушима клетва с майката на младия Малфой единственият начин да запази прикритието си бе да ме убие.Надявам се си забелязал, че той не бе много сигурен в това дали трябва да го направи.Но когато видях колебанието му аз го помолих и той разбра, че това е единствения изход.Освен това, Хари, аз умирах.Отровата на Волдемор вече бе в кръвта ми и не ми оставаше много време. Сега, Хари надявам се разбираш всичко.Знам, че имаш да ме питаш хиляди неща, но ще те помоля да отложим това за утре.Сега трябва да обсъдим новостите, защото скоро трябва да се връщам в министерството.Руфъс Скримджър не е по-самостоятелен от Фъдж.Още веднъж ти повтарям, че имам безпрекусловно доверие на Сивирьс.-тази думи бяха посрещнати с погледи пьлни с изумление от някои от членовете на Ордена.-Съжалявам, че те оставих в неведение през тези две седмици, но се наложи.При Дърсли ти беше в безопасност.Е, Сивиръс,- обърна се той и кьм мъжа- Хари, стиснете си рьцете.Всички сме на една и сьща страна.
Двамата си подадоха рьце в знак на примирие.В този момент Хари усети, че някой се опитва на нахлуе в мислите му, но този пьт той беше подготвен и на свой ред атакува.
-Виждам, че си се упражнявал, Потър- сьс задоволство отбеляза Снейп- Значи все пак те научих на нещо.
-Да, а вие все още дьржите да ме хванете неподготвен.-не му остана длъжно момчето.
За да спрат словесната им и умствена битка двамата непознати на Хари магьосници се изправиха и доближиха до тях.
-Видар Нидо- представи му се мъжът.Беше около тридесет годишен, едър, рус и с големи здрави мускули.
-А аз сьм Мориган Дагда- това бе двадесетина годишна магьосница с дьлги черни коси вързани на опашка.
-Приятно ми е.-отвърна Хари и придьрпа един от столовете около масата.
-И така, моля всички да седнат.- думите му бяха последвани от звучно скьрцане на местещи се столове.-Събрали сме се да обсьдим случващото се.Първо- нещо ново за смьртожадните, Сивирьс?-Дъмбълдор погледна вьпросително от портрета.
-След неуспешното нападение на Азкабан скоро не се предвиждат нови опити за освобождаване на Малфой и Лестранж.
-Добре.Поне за сега им попречихме.Артър?-погледна кьм червенокосия магьосник в дъното на стаята.
-Министерството, както знаете, не смогва.Постоянно има нужда от забравители, а повечето спят на работното си място.Долиш не можа да дойде, защото е дежурен.Забранени са публични мероприятия от всякакьв род.
-Фред- отново проехтя гласьт на Дъмбълдор.
“Явно ще разпитва всички поотделно” мрачно помисли си Хари.
-От Министерството масово поръчват защитни шапки, мантии и рькавици.С Джордж не смогваме.Сега разработваме нови продукти, мисля, че ще ни бъдат от полза.
-Минерва?-предположението на Хари се оказа вярно.
-Защитите на “Хогуортс” не са свалени, ще добавим и дракон на главния вход.-при тези думи Хари, Рон, Хьрмаяни, а както им се стори и Дъмбълдор си помислиха едно и сьщо- на Хагрид щеше да му хареса.- Чарли ще ни помогне, имаме разрешение от Министерството.Ремус бе така добър да се съгласи да се завърне на поста си като учител по Защита срещу черните изкуства, като по време на болестта си ще поема и предишните си задьлжения.-Лупин кимна.-Новият учител по трансфигурация е Пърси Уизли.
Дъмбълдор кимна одобрително, а Хари попита Пърси учудено:
-Какво стана с кариерата в Министерството?
-Осъзнах, че в “Хогуортс” мога да направя много повече за магьосническия свят, отколкото там.А и за министерството никога не е кьсно- самият Дьмбьлдор е доказателство за това.
-Тонкс?-отново екна гласьт от портрета.-Каква е охраната в Хогсмийт?
-Аз, Лудоокия, Видар и Мориган ще сме постоянно там през учебно време.-тя кимна кьм двамата магьосници до Хари.-Това са максималните възможности на Министерството.
-Добре, мисля, че обсъдихме основното, за което се събрахме.-обобщи Дъмбълдор.-Сивирьс, ще те помоля да направиш достатьчно количество от отварата, която бе така добър да измислиш за Ремус.Сега трябва да вървя.-и изчезна от портрета.
Снейп не чака дьлго и сьщо си трьгна.Лупин, Тонкс и двамата нови в Ордена сьщо се надигнаха.
-И ние трябва да трьгваме.
Малко преди и те да излязат Хари им припомни:
-Нали си спомняте, че утре е рожденият ми ден- искам всички да сте тук.
-Ще се опитаме, Хари.-обърнаха се и излязоха.
Госпожа Уизли сьщо стана и им обясни:
-След два дни е сватбата на Бил, така, че в другиден от рано сутринта ще подготвяме кьщата за гостите.Това значи, че вие четиримата- тя погледна Рон, Джини, Хари и Хърмаяни- ще се наложи да нощувате тук.Пърси ще остане да ви наглежда.
-Не сме деца, мамо.-промърмори Рон, но майка му вече му бе обърнала гръб и излизаше с г-н Уизли .
Фред,Чарли и Лудоокия си тръгнаха заедно, последвани от професор Макгонъкол.За най-голяма изненада Пърси също излезе, като каза, че има важна работа.
-Сигурно има среща с Клиъруотър-засмя се Джини.
-Е, как ще разпределим стаите?-попита ги Хари- Аз и Рон, ти и Хърмаяни ли?-обърна се той към нея.
-Нищо подобно,-звънко му отвърна.-Откакто тези двамата разбраха, че са един за друг, или по-точно откакто Рон престана да се държи като идиот,- при тези думи той изсумтя.- няма нужда да се делим по пол.Ще спим по двойки.Мама я няма, а Пърси няма да създава проблеми.Е!Приема ли се?
-Да!-единодушно отсъдиха всички.
Прекараха следобеда в игри и закачки.Играха на избухващи карти и магьоснически шах.Хари им разказа за подаръка от леля Петуния и Хърмаяни изрази желание да го види.Всички се забавляваха много добре.След като вечеряха решиха, че е време да си лягат.Пърси се прибра малко преди полунощ и обяви, че ще заспива без да вечеря.Двойките се разделиха и Хари и Джини поеха към спалнята в ляво, а Рон и Хърмаяни към тази в дясно.
-Лека нощ!- пожелаха си и затвориха вратите след себе си.
Малко след като влязоха в стаята си Хари и Джини вече бяха по пижами и лежаха прегърнати в леглото.Хари я целуна и прошепна:
-Обичам те Джини, наистина те обичам.
-И аз теб, Хари.- отвърна му нежно момичето.
На никого от двамата не бяха нужни повече думи- знаеха,че тези са достатъчни.Хари изчисти съзнанието си и заспа до момичето, което обича.
Когато стана два часа всички, освен Бил и Фльор, се магипортираха на пл.”Гримолд” в Лондон.Когато Хари влезе в кьщата първото, което му направи впечатление бе, че е удивително светла.При последното си идване тук къщата бе по-скоро сива и мрачна, докато сега навсякъде грееше светлина.Изкачвайки се по стълбите той неволно се зачете в гоблена с родословието на рода Блек, който висеше непокътнат на стената
Блек- винаги чисти
Погледът му попадна на имената на Регулус Блек и Финиьс Нигелус Блек, братът и прапрадядото на Сириус, а когато стигна до името на кръстника си нещо под лъжичката го сви и Хари побърза да погледне в посоката, от която идваше шум.Гледаше право към кухнята, където явно се водеше разгорещен разговор.Въпреки това не можа да не забележи, че портретът на майката на Сириус липсва.”Явно най-после са намерили начин да го махнат” с облекчение си помисли и се зарадва, че поне тя няма да крещи постоянно, че всички те са родоотстъпници.
-Ще влизаме ли?-подкани го Фред, който явно тъкмо се бе магипортирал от шегобийницата.
-Разбира се.-побърза да каже Хари и добави.-А кьде е Джордж?
-Няма да дойде, имаме малък проблем с доставките и все някой трябва да го оправи.- отвърна червенокосото момче и двамата влязоха в кухнята на щаба.-Но за сметка на това всички други са тук- мама, татко, Макгонькол и няколко нови члена на Ордена.
С влизането си Хари потръпна- от стената срещу него го гледаше портрет на познат белобрад магьосник.Той много добре познаваше тази дълга брада и очилата с форма на полумесеци. Хари не бе учуден, че щаба има от вълшебните портрети на Дьмбьлдор, но въпреки това се смути.
-Здравейте, Хари, Фред- каза мьжьт от портрета.
-З-з-здравейте професоре- заекна Хари, търсейки думи да продьлжи.Имаше да пита за толкова много неща.
-Хари, знам, че искаш да ми зададеш много въпроси, но те моля да изчакаш.- при тези думи момчето само кимна в знак на съгласие.-Моли, само Сивирьс ли чакаме?
Още неизрекъл тези думи и през вратата вече влизаше мьж с изпито жьлто лице и мазна черна коса.При вида му от мислите на Хари се изпариха всякакви въпроси и единственото, което искаше бе да причини на този човек неимоверно голяма болка.Чуството на омраза го разяждаше отвътре, той извади магическата си пръчка от джоба на дънките си и се приготви да я използва, но нечий глас го спря:
-Хари, недей!- бе гласът на Дьмбьлдор.
-Но...той...ви уби...аз-запелтечи заслепен от ярост Хари.
-Да, така е,-отвърна на объркания му поглед професора- но ако не забеляза аз го помолих да го направи.Хари, с професор Снейп бяхме запознати с плана на Волдемор да ме убие.И тъй като Сивиръс бе обвързан с Нерушима клетва с майката на младия Малфой единственият начин да запази прикритието си бе да ме убие.Надявам се си забелязал, че той не бе много сигурен в това дали трябва да го направи.Но когато видях колебанието му аз го помолих и той разбра, че това е единствения изход.Освен това, Хари, аз умирах.Отровата на Волдемор вече бе в кръвта ми и не ми оставаше много време. Сега, Хари надявам се разбираш всичко.Знам, че имаш да ме питаш хиляди неща, но ще те помоля да отложим това за утре.Сега трябва да обсъдим новостите, защото скоро трябва да се връщам в министерството.Руфъс Скримджър не е по-самостоятелен от Фъдж.Още веднъж ти повтарям, че имам безпрекусловно доверие на Сивирьс.-тази думи бяха посрещнати с погледи пьлни с изумление от някои от членовете на Ордена.-Съжалявам, че те оставих в неведение през тези две седмици, но се наложи.При Дърсли ти беше в безопасност.Е, Сивиръс,- обърна се той и кьм мъжа- Хари, стиснете си рьцете.Всички сме на една и сьща страна.
Двамата си подадоха рьце в знак на примирие.В този момент Хари усети, че някой се опитва на нахлуе в мислите му, но този пьт той беше подготвен и на свой ред атакува.
-Виждам, че си се упражнявал, Потър- сьс задоволство отбеляза Снейп- Значи все пак те научих на нещо.
-Да, а вие все още дьржите да ме хванете неподготвен.-не му остана длъжно момчето.
За да спрат словесната им и умствена битка двамата непознати на Хари магьосници се изправиха и доближиха до тях.
-Видар Нидо- представи му се мъжът.Беше около тридесет годишен, едър, рус и с големи здрави мускули.
-А аз сьм Мориган Дагда- това бе двадесетина годишна магьосница с дьлги черни коси вързани на опашка.
-Приятно ми е.-отвърна Хари и придьрпа един от столовете около масата.
-И така, моля всички да седнат.- думите му бяха последвани от звучно скьрцане на местещи се столове.-Събрали сме се да обсьдим случващото се.Първо- нещо ново за смьртожадните, Сивирьс?-Дъмбълдор погледна вьпросително от портрета.
-След неуспешното нападение на Азкабан скоро не се предвиждат нови опити за освобождаване на Малфой и Лестранж.
-Добре.Поне за сега им попречихме.Артър?-погледна кьм червенокосия магьосник в дъното на стаята.
-Министерството, както знаете, не смогва.Постоянно има нужда от забравители, а повечето спят на работното си място.Долиш не можа да дойде, защото е дежурен.Забранени са публични мероприятия от всякакьв род.
-Фред- отново проехтя гласьт на Дъмбълдор.
“Явно ще разпитва всички поотделно” мрачно помисли си Хари.
-От Министерството масово поръчват защитни шапки, мантии и рькавици.С Джордж не смогваме.Сега разработваме нови продукти, мисля, че ще ни бъдат от полза.
-Минерва?-предположението на Хари се оказа вярно.
-Защитите на “Хогуортс” не са свалени, ще добавим и дракон на главния вход.-при тези думи Хари, Рон, Хьрмаяни, а както им се стори и Дъмбълдор си помислиха едно и сьщо- на Хагрид щеше да му хареса.- Чарли ще ни помогне, имаме разрешение от Министерството.Ремус бе така добър да се съгласи да се завърне на поста си като учител по Защита срещу черните изкуства, като по време на болестта си ще поема и предишните си задьлжения.-Лупин кимна.-Новият учител по трансфигурация е Пърси Уизли.
Дъмбълдор кимна одобрително, а Хари попита Пърси учудено:
-Какво стана с кариерата в Министерството?
-Осъзнах, че в “Хогуортс” мога да направя много повече за магьосническия свят, отколкото там.А и за министерството никога не е кьсно- самият Дьмбьлдор е доказателство за това.
-Тонкс?-отново екна гласьт от портрета.-Каква е охраната в Хогсмийт?
-Аз, Лудоокия, Видар и Мориган ще сме постоянно там през учебно време.-тя кимна кьм двамата магьосници до Хари.-Това са максималните възможности на Министерството.
-Добре, мисля, че обсъдихме основното, за което се събрахме.-обобщи Дъмбълдор.-Сивирьс, ще те помоля да направиш достатьчно количество от отварата, която бе така добър да измислиш за Ремус.Сега трябва да вървя.-и изчезна от портрета.
Снейп не чака дьлго и сьщо си трьгна.Лупин, Тонкс и двамата нови в Ордена сьщо се надигнаха.
-И ние трябва да трьгваме.
Малко преди и те да излязат Хари им припомни:
-Нали си спомняте, че утре е рожденият ми ден- искам всички да сте тук.
-Ще се опитаме, Хари.-обърнаха се и излязоха.
Госпожа Уизли сьщо стана и им обясни:
-След два дни е сватбата на Бил, така, че в другиден от рано сутринта ще подготвяме кьщата за гостите.Това значи, че вие четиримата- тя погледна Рон, Джини, Хари и Хърмаяни- ще се наложи да нощувате тук.Пърси ще остане да ви наглежда.
-Не сме деца, мамо.-промърмори Рон, но майка му вече му бе обърнала гръб и излизаше с г-н Уизли .
Фред,Чарли и Лудоокия си тръгнаха заедно, последвани от професор Макгонъкол.За най-голяма изненада Пърси също излезе, като каза, че има важна работа.
-Сигурно има среща с Клиъруотър-засмя се Джини.
-Е, как ще разпределим стаите?-попита ги Хари- Аз и Рон, ти и Хърмаяни ли?-обърна се той към нея.
-Нищо подобно,-звънко му отвърна.-Откакто тези двамата разбраха, че са един за друг, или по-точно откакто Рон престана да се държи като идиот,- при тези думи той изсумтя.- няма нужда да се делим по пол.Ще спим по двойки.Мама я няма, а Пърси няма да създава проблеми.Е!Приема ли се?
-Да!-единодушно отсъдиха всички.
Прекараха следобеда в игри и закачки.Играха на избухващи карти и магьоснически шах.Хари им разказа за подаръка от леля Петуния и Хърмаяни изрази желание да го види.Всички се забавляваха много добре.След като вечеряха решиха, че е време да си лягат.Пърси се прибра малко преди полунощ и обяви, че ще заспива без да вечеря.Двойките се разделиха и Хари и Джини поеха към спалнята в ляво, а Рон и Хърмаяни към тази в дясно.
-Лека нощ!- пожелаха си и затвориха вратите след себе си.
Малко след като влязоха в стаята си Хари и Джини вече бяха по пижами и лежаха прегърнати в леглото.Хари я целуна и прошепна:
-Обичам те Джини, наистина те обичам.
-И аз теб, Хари.- отвърна му нежно момичето.
На никого от двамата не бяха нужни повече думи- знаеха,че тези са достатъчни.Хари изчисти съзнанието си и заспа до момичето, което обича.
Re: Harry Potter and...(ff)
Има логика в смъртта на Дъмбълдор.Така хората, които не се страхуват от Волдемор намаляха с още един.Дъмбълдор бе единственият, които след дуел с Черния лорд, не само е оцелявал, но и почти е излизал победител.Сега той може единствено да си седи в картината и да дава акъл( което не е много утешително).
Re: Harry Potter and...(ff)
Глава трета: Влюбеният магьосник
Нечий топъл дъх по лицето му.Нечия малка ръка стиснала неговата.”Не отваряй очи,- помисли си Хари- не разваляй магията сам”. И тогава осъзна, че каквото и да станеше тази магия щеше да продължи, защото бе най-силната от всички- бе любовта.
Той бавно отвори очи.С един поглед обхвана цялата стая и гледката му се стори нереална- първите процеждащи се през прозореца лъчи на новия ден, косата на Джини, проблясваща като хиляди малки огънчета в омаята на утрото на рамото му, и самата Джини заспала в прегръдката му.
-Още един откраднат от времето миг.- прошепна щастливо момчето и се наведе да целуне момичето до него.
-Какво има, Хари?- попита го Джини, събудена от думите му.
-Нищо,- промълви той- просто това, че те обичам- и я целуна нежно.
-Знам.- простичко отвърна тя и отново, вече будна, отпусна глава на рамото му.
“Това е най-прекрасният ми рожден ден” със задоволство си помисли Хари.Чак сега забеляза голямата купчина подаръци струпани до леглото.
-Джини,- обърна се към нея- ще ми помогнеш ли да се справя със всичко това?- и посочи с поглед камарата пред себе си.
-Разбира се- опита се да каже момичето след като целуна Хари, но думите му бяха заглушени от едно Пук!.
-О-о-о, ужас, да видя как сестра ми се натиска със най-добрия ми приятел- намрих точно кога да вляза.
Рон току-що се бе магипортирал в средата на стаята.В този момент на вратата се почука и с табла със сандвичи в ръка влезе Хърмаяни.
-Рон!-скастри го тя,- Колко пъти да ти казвам, че не бива да нахълтваш така.И останалите имат право на личен живот.- наведе се и прошепна нещо в ухото му.Той се усмихна доволен и лицето му пламна.
-Добре, повече няма да го правя.- отвърна зачервен и попита.-Хари, успя ли вече да разопаковаш подаръците?
-Не.- отговори той, и допълни.-Тъкмо започвахме когато се появихте.
-Избери си един за начало,- предложи му Джини и го погледна дяволито.- но не моят- запазвам си правото той да е последен.
-Е, добре тогава.- съгласи се с нея.-От кой е този?- попита, посочвайки злеопакован четвъртит пакет.Там откри комплект магьоснически шах.
-От мен.-изфъфли Рон, докато шумно поглъщаше част от сандвича си.-Реших, че след като съм разбивал фигурите на последния ти шах толкова пъти ще имаш нужда от нов.
-Благодаря ти, Рон!А чий е този?
-Този е моят.- каза Хърмаяни докато Хари махаше опаковъчната хартия.Под нея откри голяма книга с позлатени ръбове.-“Проклятия и контрапроклятия” от професор Виндиктус Виридиан.- прочете на глас и продължи.-Мисля, че ще ми влезе в употреба.
-Знам, че не си си губил времето и си учил нови магии, но все пак това може да се окаже полезно.
Хари захапа един сандвич и продължи да разопакова.От Фред и Джордж бе получл пълен комплект от фойерверките на доктор Филибъстър, чифт разтегателни уши и няколко формуляра за безплатна поръчка по сова.
Сладкишите изпратени му от Хагрид изглеждаха подозрително добре и, както с облекчение установи Хари по-късно, бяха правени в “Меденото царство”.
“Слава на Мерлин” помисли си той и отвори писмото, което ги съпътстваше.
Хари, пишеше му Хагрид,
Честит рожден ден.Съжалявам, но нямах време да ти купя подарък.Дори сладкишите не съм ги пекъл аз( на това място почеркът се разкривяваше).Разбра ли, че ( значителна част от писмото едвам се разчиташе през голямо мастилено петно) скоро в “Хогуортс” ще има змей за охрана.До колкото разбрах от Чарли ще бъде женска.От породата Черноглав Тракийски.Люти зверчета са те, брей!
Надявам се скоро да те вида във училище.
Всичко хубаво,
Хагрид
Хари прочете на глас писмото и всички се съгласиха, че не е лоша идея да проверяват от време на време дали великанът не се привързва към змея прекалено много.
-Този път поне сладките са безопасни.- засмя се момчето и подкани останалите да си вземат.-Останаха само два.От кой ли е този?-погледна въпросително, но никой не можа да му отговори.
Отваряйки го отвътре извади малък сребрист предмет с формата на запалка.
-Това съм го виждал, беше на Дъмбълдор.- възкликна и обясни, виждайки изумените погледи на приятелите си.-Когато щракнеш с него изгасяш най-близката лампа или факла- виждал съм професорът да го използва.
-Иха-а-а- възхити се Рон- с това нещо не ти трябва перуанския прах на Фред и Джордж.
-Този е последния подарък.-Какво ли ще намеря вътре?
От хартията извади книга с дебели кожени корици.Погледна вътре и остана удивен от това, което видя.От всяка страница го гледаше негово малко копие, заобиколено от малки копия на верните му приятели.
-Почти всички снимки взех от Колин.- отвърна на учуденото му изражение Джини и със пламъче в очите добави.- На драго сърце ми ги предотстъпи щом разбра, че са за теб.
На първите снимки Хари виждаше себе си как се отдалечава със старата си
“Нимбус 2000”, която след злополучния сблъсък със Плашещата върба бе станала на трески.Там имаше и снимка от началото на куидичния сезон във втори курс- мачът “Грифиндор” срещу “Слидерин”.На нея Хари видя себе си с една здрава и една обезкостена от професор Локхарт ръка, но щастлив от победата.При спомена за това той неволно опипа дясната си ръка и се усмихна.Снимките от втората му учебна година свършиха и на свий ред се появиха изрезки от “Пророчески вести”.Освен себе си там Хари разпозна лицата на Фльор, Виктор Крум и Седрик Дигъри.”Той не по-малко от мен заслужаваше победата” с огорчени си помисли той и оново го заля до болка познатото чуство на омраза към Волдемор.
Отгърна на следващата страница и видя, че от там отново го гледат собствените му зелени очи, но този път от страниците на “Дрънкало”.
-Благодаря ти, Джини,- Хари прегърна момичето до себе си и добави- припомних си толкова хубави моменти.
-Хари, това не е всичко.Искам да ти дам и това.- тя отвори шепата си и там момчето видя проблясващ златен пръстен с искрящ червен камък върху му, какъвто имаше и на нейната ръка.-Когато единият от нас е в опасност камъкът върху пръстена на другия ще свети.
-Трябва да се гордееш с нея, Хари.- каза Хърмаяни.Той съвсем бе забравил, че и те с Рон са в стаята.-Джини съвсем сама направи магията Покров върху тези два пръстена.
Някой се заизкачва по скърцащите стълби.
-И Пърси е станал!- възкликна Рон,- Време беше, вече минава обед.Я най-добре да слизаме долу, току виж се е оказало, че имаме някаква работа, а не сме свършили.- и тръгна към вратата.
Думите му бяха посрещнати с искрено учудване от страна на Хари.
-Я, Рон, от кога си станал толкова изпълнителен!?!- все така удивен го запита приятелят му.
-Откакто мама го заплаши, че ако не свърши всичките си задължения около сватбата ще чисти сам след тържеството- без магия.- вместо него засмяна отговори Джини и също се запъти към стълбището.-Идвате ли?-обърна се към Хари и Хърмаяни.
С едно последно движение на магическата си пръчка Хари изчисти всички останали върху леглото хартии и последва приятелите си.
Когато слезе долу в трапезарията професор Дъмбълдор вече се беше наместил удобно в рамката на своя портрет и обсъждаше с Рон класирането на “Чъдли Кенънс”- тази година трети в шампионата.Пърси не беше там.Изглежда оново беше излязъл.
-Вие обсъждате куидич!- Хари бе изумен.
-Но защо не, Хари?- обърна се към него мъжът от портрета и се усмихна.-За някои животът продължава.А и не бива да забравяме, че когато всичко отмине нещата ще продължат по старому.
-Професоре, бих искал да ви задам няколко въпроса.Вчера казахте, че ще ми отговорите.- неловко започна момчето.
-Разбира се, Хари, ще ти дам тази възможност, но първо трябва да поговорим за нещо много важно- твоето образование.- професорът впери погледа си в момчето.-Разбрах, че си решил да не се завръщаш в “Хогуортс” през тази година и трябва да ти кажа, че не съм съгласен с това.Ти, а и всеки друг с магьоснически произход трябва да завърши училище за магия.То е създадено, за да обучава млади вълшебници, които завършвайки да са способни да се противопоставят на злото.Всеки един от вас четиримата- той ги посочи с пръстите на дясната си ръка, която на картината беше нарисувана здрава, един по един.- трябва да завърши училище.Независимо от обстоятелствата.Неслучайно с професор Макгонъкол не допускаме затварянето на “Хогуортс”.Знания са нужни дори в най-тъмни времена.- рентгеновият поглед на магьосника отново се спря на Хари.-Хари, обещай ми, че ще се завърнеш в замъка за тази последна година.
-Да, професоре, прав сте, ще се върна в училище.- отвърна той и отсече- Но няма да спра с търсенето на хоркруксите.
-Никой не те спира, Хари.- кротко каза Дъмбълдор и предложи- А сега можеш да ме попиташ за това, което си решил.
Въпросът на Хари не закъсня:
-Защо ме обездвижихте онази вечер на кулата?
-Хари, ако не го бях направил ти със сигурност щеше да нападнеш бедния Драко Малфой.А аз знаех, че не е способен да извърши поставената му задача.Дори след няколко нескопосани опита да ме отрови и прокълне той оставаше не по-подготвен за убийство, колкото и първокурсник.Затова му предложих да скрием него и майка му.Ако не се бяха появили останалите смъртожадни сигурно щях да успея да го убедя.- с нотка на съжаление в гласа каза Дъмбълдор.- Ти сам видя, че той започна да сваля пръчката си.
А аз бях толкова слаб.Ако тогава не те бях обездвижил, Хари, ти щеше да се нахвърлиш върху всеки прекрачил онази врата.Ако беше нападнал Сивиръс щеше да провалиш всичко, а той ни е нужен.След моята смърт той се издигна още повече в очите на Черния лорд.А и ние имаме хоркрукса.
-Професоре,- започна момчето- в същност медальонът, който взехме от онази пещера не е истинският хоркрукс.Ето го.- той извади от джоба си медальон с верижка- В него има бележка.Този, който ни е изпреварил пише, че е взел хоркрукса и ще се опита да го унищожи възможно най-бързо.- Хари въздзхна и отмести погледа си от портрета.- Няма име, само инициали- Р.А.Б.Имате ли представа кой може да е това?
-Не, Хари, за съжаление не.И аз съм изключително учуден от това, което ми казваш.Очаквах решение на загадка, а ето, че открихме нова.- копието на Дъмбълдор свали очилата от носа си и започна да ги бърше замислено в мантията си.- Сега въпросът, който стои пред нас е дали това, което държиш не е просто поредната уловка на Волдемор.
Хари замълча.Това не бе въпрос, на който той можеше да даде отговор.
-Да, Хари, възможно е това да е само трик, с който Волдемор се опитва да заблуди, тези, които търсят частите на душата му.
-Но нали той е сигурен, че е единственият, който знае за тях.- отвърна той.- Освен с професор Слъгхорн, Волдемор не е говорил на тази тема с никого.
-Не можем да сме сигурни.Съдим за това само по спомените, с които разполагаме.Не знаем какво е правил Том Риддъл през близо десетте години, за които се превърна в Лорд Волдемор. За сега този въпрос остава неразрешен.Има ли още нещо, което искаш да ме попиташ, Хари?- попита Дъмбълдор от портрета и го погледна замислено изпод сребристите си вежди.
-Сър, защо толкова много вярвате на Снейп?- изстреля Хари.Многократно бе преглъщал този въпрос, но този път не се сдържа.
-Така и не се научи да го наричаш професор, Хари.Не, че съм го очаквал, ти си истински син на баща си.- мъжът от портрета се усмихна и продължи.-Явно е време да разбереш причината.
Една въздишка се отрони от устните му.
-Вярвам, че знаеш как се чуства един млад магьосник когато е влюбен?А сега си представи, че на любовта на този магьосник не се отвръща по същия начин и в един момент той бива привлечен от тъмната страна на магията.Там, където може да разгърне напълно възможностите си.Какво става тогава, Хари?Съперничеството се превръща в омраза- ненаситна и разяждаща.Няколко години по-късно познатият ни магьосник чува предсказание свързано с неговия господар и човека, който мрази.Той бърза да съобщи това, което е чул- че момчето, родено от жената, който е обичал и син на омразния му съперник спечелил обичта на момичето, е единствената пречка пред величието на Черния лорд.Тогава Волдемор решава да се справи с тази пречка веднъж завинаги- и това е съдбоносната му грешка.Прави нещо, което младият маг не е искал и не е очаквал да се случи- убива майка ти.Да, Хари, смея да твърдя, че Сивиръс Снейп обичаше майка ти, по свой начин.И той като всички останали слидеринци е прекалено горд, за да признае, че изпитва някакво увлечение към мъгълокръвна.Сега, надявам се, разбираш защо вярвам безпрекусловно на Сивиръс.Ти прекалено много приличаш на баща си Хари.Ако не беше така, може би с професор Снейп щяхте да имате коренно различно отношение един към друг.Сега, вярвам, разбираш защо не съм казал на всички в Ордена причината за доверието ми в него.
И тогава Хари разбра, че онази омраза, която бе видял в погледа на младия Снейп в мислоема не е била насочена към майка му- съвсем не.Той е ненавиждал баща му, че е можел да има..., че е имал това момиче наречено Лили Евънс.
Нечий топъл дъх по лицето му.Нечия малка ръка стиснала неговата.”Не отваряй очи,- помисли си Хари- не разваляй магията сам”. И тогава осъзна, че каквото и да станеше тази магия щеше да продължи, защото бе най-силната от всички- бе любовта.
Той бавно отвори очи.С един поглед обхвана цялата стая и гледката му се стори нереална- първите процеждащи се през прозореца лъчи на новия ден, косата на Джини, проблясваща като хиляди малки огънчета в омаята на утрото на рамото му, и самата Джини заспала в прегръдката му.
-Още един откраднат от времето миг.- прошепна щастливо момчето и се наведе да целуне момичето до него.
-Какво има, Хари?- попита го Джини, събудена от думите му.
-Нищо,- промълви той- просто това, че те обичам- и я целуна нежно.
-Знам.- простичко отвърна тя и отново, вече будна, отпусна глава на рамото му.
“Това е най-прекрасният ми рожден ден” със задоволство си помисли Хари.Чак сега забеляза голямата купчина подаръци струпани до леглото.
-Джини,- обърна се към нея- ще ми помогнеш ли да се справя със всичко това?- и посочи с поглед камарата пред себе си.
-Разбира се- опита се да каже момичето след като целуна Хари, но думите му бяха заглушени от едно Пук!.
-О-о-о, ужас, да видя как сестра ми се натиска със най-добрия ми приятел- намрих точно кога да вляза.
Рон току-що се бе магипортирал в средата на стаята.В този момент на вратата се почука и с табла със сандвичи в ръка влезе Хърмаяни.
-Рон!-скастри го тя,- Колко пъти да ти казвам, че не бива да нахълтваш така.И останалите имат право на личен живот.- наведе се и прошепна нещо в ухото му.Той се усмихна доволен и лицето му пламна.
-Добре, повече няма да го правя.- отвърна зачервен и попита.-Хари, успя ли вече да разопаковаш подаръците?
-Не.- отговори той, и допълни.-Тъкмо започвахме когато се появихте.
-Избери си един за начало,- предложи му Джини и го погледна дяволито.- но не моят- запазвам си правото той да е последен.
-Е, добре тогава.- съгласи се с нея.-От кой е този?- попита, посочвайки злеопакован четвъртит пакет.Там откри комплект магьоснически шах.
-От мен.-изфъфли Рон, докато шумно поглъщаше част от сандвича си.-Реших, че след като съм разбивал фигурите на последния ти шах толкова пъти ще имаш нужда от нов.
-Благодаря ти, Рон!А чий е този?
-Този е моят.- каза Хърмаяни докато Хари махаше опаковъчната хартия.Под нея откри голяма книга с позлатени ръбове.-“Проклятия и контрапроклятия” от професор Виндиктус Виридиан.- прочете на глас и продължи.-Мисля, че ще ми влезе в употреба.
-Знам, че не си си губил времето и си учил нови магии, но все пак това може да се окаже полезно.
Хари захапа един сандвич и продължи да разопакова.От Фред и Джордж бе получл пълен комплект от фойерверките на доктор Филибъстър, чифт разтегателни уши и няколко формуляра за безплатна поръчка по сова.
Сладкишите изпратени му от Хагрид изглеждаха подозрително добре и, както с облекчение установи Хари по-късно, бяха правени в “Меденото царство”.
“Слава на Мерлин” помисли си той и отвори писмото, което ги съпътстваше.
Хари, пишеше му Хагрид,
Честит рожден ден.Съжалявам, но нямах време да ти купя подарък.Дори сладкишите не съм ги пекъл аз( на това място почеркът се разкривяваше).Разбра ли, че ( значителна част от писмото едвам се разчиташе през голямо мастилено петно) скоро в “Хогуортс” ще има змей за охрана.До колкото разбрах от Чарли ще бъде женска.От породата Черноглав Тракийски.Люти зверчета са те, брей!
Надявам се скоро да те вида във училище.
Всичко хубаво,
Хагрид
Хари прочете на глас писмото и всички се съгласиха, че не е лоша идея да проверяват от време на време дали великанът не се привързва към змея прекалено много.
-Този път поне сладките са безопасни.- засмя се момчето и подкани останалите да си вземат.-Останаха само два.От кой ли е този?-погледна въпросително, но никой не можа да му отговори.
Отваряйки го отвътре извади малък сребрист предмет с формата на запалка.
-Това съм го виждал, беше на Дъмбълдор.- възкликна и обясни, виждайки изумените погледи на приятелите си.-Когато щракнеш с него изгасяш най-близката лампа или факла- виждал съм професорът да го използва.
-Иха-а-а- възхити се Рон- с това нещо не ти трябва перуанския прах на Фред и Джордж.
-Този е последния подарък.-Какво ли ще намеря вътре?
От хартията извади книга с дебели кожени корици.Погледна вътре и остана удивен от това, което видя.От всяка страница го гледаше негово малко копие, заобиколено от малки копия на верните му приятели.
-Почти всички снимки взех от Колин.- отвърна на учуденото му изражение Джини и със пламъче в очите добави.- На драго сърце ми ги предотстъпи щом разбра, че са за теб.
На първите снимки Хари виждаше себе си как се отдалечава със старата си
“Нимбус 2000”, която след злополучния сблъсък със Плашещата върба бе станала на трески.Там имаше и снимка от началото на куидичния сезон във втори курс- мачът “Грифиндор” срещу “Слидерин”.На нея Хари видя себе си с една здрава и една обезкостена от професор Локхарт ръка, но щастлив от победата.При спомена за това той неволно опипа дясната си ръка и се усмихна.Снимките от втората му учебна година свършиха и на свий ред се появиха изрезки от “Пророчески вести”.Освен себе си там Хари разпозна лицата на Фльор, Виктор Крум и Седрик Дигъри.”Той не по-малко от мен заслужаваше победата” с огорчени си помисли той и оново го заля до болка познатото чуство на омраза към Волдемор.
Отгърна на следващата страница и видя, че от там отново го гледат собствените му зелени очи, но този път от страниците на “Дрънкало”.
-Благодаря ти, Джини,- Хари прегърна момичето до себе си и добави- припомних си толкова хубави моменти.
-Хари, това не е всичко.Искам да ти дам и това.- тя отвори шепата си и там момчето видя проблясващ златен пръстен с искрящ червен камък върху му, какъвто имаше и на нейната ръка.-Когато единият от нас е в опасност камъкът върху пръстена на другия ще свети.
-Трябва да се гордееш с нея, Хари.- каза Хърмаяни.Той съвсем бе забравил, че и те с Рон са в стаята.-Джини съвсем сама направи магията Покров върху тези два пръстена.
Някой се заизкачва по скърцащите стълби.
-И Пърси е станал!- възкликна Рон,- Време беше, вече минава обед.Я най-добре да слизаме долу, току виж се е оказало, че имаме някаква работа, а не сме свършили.- и тръгна към вратата.
Думите му бяха посрещнати с искрено учудване от страна на Хари.
-Я, Рон, от кога си станал толкова изпълнителен!?!- все така удивен го запита приятелят му.
-Откакто мама го заплаши, че ако не свърши всичките си задължения около сватбата ще чисти сам след тържеството- без магия.- вместо него засмяна отговори Джини и също се запъти към стълбището.-Идвате ли?-обърна се към Хари и Хърмаяни.
С едно последно движение на магическата си пръчка Хари изчисти всички останали върху леглото хартии и последва приятелите си.
Когато слезе долу в трапезарията професор Дъмбълдор вече се беше наместил удобно в рамката на своя портрет и обсъждаше с Рон класирането на “Чъдли Кенънс”- тази година трети в шампионата.Пърси не беше там.Изглежда оново беше излязъл.
-Вие обсъждате куидич!- Хари бе изумен.
-Но защо не, Хари?- обърна се към него мъжът от портрета и се усмихна.-За някои животът продължава.А и не бива да забравяме, че когато всичко отмине нещата ще продължат по старому.
-Професоре, бих искал да ви задам няколко въпроса.Вчера казахте, че ще ми отговорите.- неловко започна момчето.
-Разбира се, Хари, ще ти дам тази възможност, но първо трябва да поговорим за нещо много важно- твоето образование.- професорът впери погледа си в момчето.-Разбрах, че си решил да не се завръщаш в “Хогуортс” през тази година и трябва да ти кажа, че не съм съгласен с това.Ти, а и всеки друг с магьоснически произход трябва да завърши училище за магия.То е създадено, за да обучава млади вълшебници, които завършвайки да са способни да се противопоставят на злото.Всеки един от вас четиримата- той ги посочи с пръстите на дясната си ръка, която на картината беше нарисувана здрава, един по един.- трябва да завърши училище.Независимо от обстоятелствата.Неслучайно с професор Макгонъкол не допускаме затварянето на “Хогуортс”.Знания са нужни дори в най-тъмни времена.- рентгеновият поглед на магьосника отново се спря на Хари.-Хари, обещай ми, че ще се завърнеш в замъка за тази последна година.
-Да, професоре, прав сте, ще се върна в училище.- отвърна той и отсече- Но няма да спра с търсенето на хоркруксите.
-Никой не те спира, Хари.- кротко каза Дъмбълдор и предложи- А сега можеш да ме попиташ за това, което си решил.
Въпросът на Хари не закъсня:
-Защо ме обездвижихте онази вечер на кулата?
-Хари, ако не го бях направил ти със сигурност щеше да нападнеш бедния Драко Малфой.А аз знаех, че не е способен да извърши поставената му задача.Дори след няколко нескопосани опита да ме отрови и прокълне той оставаше не по-подготвен за убийство, колкото и първокурсник.Затова му предложих да скрием него и майка му.Ако не се бяха появили останалите смъртожадни сигурно щях да успея да го убедя.- с нотка на съжаление в гласа каза Дъмбълдор.- Ти сам видя, че той започна да сваля пръчката си.
А аз бях толкова слаб.Ако тогава не те бях обездвижил, Хари, ти щеше да се нахвърлиш върху всеки прекрачил онази врата.Ако беше нападнал Сивиръс щеше да провалиш всичко, а той ни е нужен.След моята смърт той се издигна още повече в очите на Черния лорд.А и ние имаме хоркрукса.
-Професоре,- започна момчето- в същност медальонът, който взехме от онази пещера не е истинският хоркрукс.Ето го.- той извади от джоба си медальон с верижка- В него има бележка.Този, който ни е изпреварил пише, че е взел хоркрукса и ще се опита да го унищожи възможно най-бързо.- Хари въздзхна и отмести погледа си от портрета.- Няма име, само инициали- Р.А.Б.Имате ли представа кой може да е това?
-Не, Хари, за съжаление не.И аз съм изключително учуден от това, което ми казваш.Очаквах решение на загадка, а ето, че открихме нова.- копието на Дъмбълдор свали очилата от носа си и започна да ги бърше замислено в мантията си.- Сега въпросът, който стои пред нас е дали това, което държиш не е просто поредната уловка на Волдемор.
Хари замълча.Това не бе въпрос, на който той можеше да даде отговор.
-Да, Хари, възможно е това да е само трик, с който Волдемор се опитва да заблуди, тези, които търсят частите на душата му.
-Но нали той е сигурен, че е единственият, който знае за тях.- отвърна той.- Освен с професор Слъгхорн, Волдемор не е говорил на тази тема с никого.
-Не можем да сме сигурни.Съдим за това само по спомените, с които разполагаме.Не знаем какво е правил Том Риддъл през близо десетте години, за които се превърна в Лорд Волдемор. За сега този въпрос остава неразрешен.Има ли още нещо, което искаш да ме попиташ, Хари?- попита Дъмбълдор от портрета и го погледна замислено изпод сребристите си вежди.
-Сър, защо толкова много вярвате на Снейп?- изстреля Хари.Многократно бе преглъщал този въпрос, но този път не се сдържа.
-Така и не се научи да го наричаш професор, Хари.Не, че съм го очаквал, ти си истински син на баща си.- мъжът от портрета се усмихна и продължи.-Явно е време да разбереш причината.
Една въздишка се отрони от устните му.
-Вярвам, че знаеш как се чуства един млад магьосник когато е влюбен?А сега си представи, че на любовта на този магьосник не се отвръща по същия начин и в един момент той бива привлечен от тъмната страна на магията.Там, където може да разгърне напълно възможностите си.Какво става тогава, Хари?Съперничеството се превръща в омраза- ненаситна и разяждаща.Няколко години по-късно познатият ни магьосник чува предсказание свързано с неговия господар и човека, който мрази.Той бърза да съобщи това, което е чул- че момчето, родено от жената, който е обичал и син на омразния му съперник спечелил обичта на момичето, е единствената пречка пред величието на Черния лорд.Тогава Волдемор решава да се справи с тази пречка веднъж завинаги- и това е съдбоносната му грешка.Прави нещо, което младият маг не е искал и не е очаквал да се случи- убива майка ти.Да, Хари, смея да твърдя, че Сивиръс Снейп обичаше майка ти, по свой начин.И той като всички останали слидеринци е прекалено горд, за да признае, че изпитва някакво увлечение към мъгълокръвна.Сега, надявам се, разбираш защо вярвам безпрекусловно на Сивиръс.Ти прекалено много приличаш на баща си Хари.Ако не беше така, може би с професор Снейп щяхте да имате коренно различно отношение един към друг.Сега, вярвам, разбираш защо не съм казал на всички в Ордена причината за доверието ми в него.
И тогава Хари разбра, че онази омраза, която бе видял в погледа на младия Снейп в мислоема не е била насочена към майка му- съвсем не.Той е ненавиждал баща му, че е можел да има..., че е имал това момиче наречено Лили Евънс.
