Статия

Здравейте! Сигурно в неделя бихме могли да си говорим и за по-приятни неща, но все пак бих искала да ви попитам какво мислите за статията в културното приложение на днешния „Труд” с автор Стефан Кисьов, озаглавена „В два клуба – не като другите”.
Имам усещането (макар че не живея постоянно в България), че тревожно зачестяват подобни статии.
За интелигентните хора може и да е много лесно да надникнат зад маската на добронамерения и разкрепостен „нормален” индивид, който обаче бива „шокиран” и „отвратен” при сблъсъка си с „другите” (дума, любима, както заради своята мъглявост, така и заради своята всеобхватност) и за пореден път разбира, че „те” са извратени и го доказват непрекъснато. Както се казва, поуката е ясна.
Нека обаче не подценяваме значението на подобни писания, защото не трябва да забравяме в каква среда се създават и към каква публика са насочени. В нашите условия, писания, осъждащи „различните” (в каквото и да е отношение), дори да са само изстрел в тъмното (какъвто рядко са), ще намерят многобройни одобряващи (и за съжаление по-активни читатели). Интелектът винаги е леко по-бавен, най-вече защото системно подценява сигналите за опасност (съдейки по собствената си нагласа) и често реагира когато е вече твърде късно.

Какво точно пише в тая статия? Аз пари на в-к Труд не давам, така че няма да го купя!

Ето тука и някакъв адрес на г-н Кисьов (взет от страницата на литернет.бг), можете да му пишете, ако се налага.
kissiov@abv.bg

Ich bin Auslanderin fast uberall.

Много те моля, дай някак тази статия. Щом говориш за нея, значи я имаш. От 4 години не чета вацовите вестници по идеологически причини, както не пия пепси и кока кола, не ям в МакДоналдс, KFC и не гледам телевизия.

П.П. Благодаря ти за превода на пингвинската история , имах работа тогава на компа и само чат-пат четях и поствах нещо, нямах време да я превеждам, щото не съм добра с английския (чета, но бавно превеждам за приличен превод).

[линк]

Имам статията сканирана (илюстрирана със снимка, която не подлежи на коментар). Как да я кача тук?

Прати ми я, аз ще я кача - по-лесно е, отколкото да ти обяснявам.

[email protected]

[линк]

А пък аз съм гола вода с английския

"Никой не знае какво ще се случи след пет минути"

Извини ме, моля те, щях да я преведа на другия ден, просто тогава бачках нещо иш нямах време, щото и аз не съм добра - за да превеждам като за хора, трябва да ползвам речник. Иначе си го разбирам, обаче за писмен превод съм гола вода.

Радвам се и ти се възхищавам, че намери руска статия за книжката за пингвинското хомосемейство, не я знаех тази статия, инак щях да я пусна.

Ей, представяте ли си, хора, как щяхме да живеем без Интернет?

[линк]

в. „Труд”, 12 февруари 2006 г.
Културно приложение


В два клуба – не като другите

Стефан Кисьов


Противно на очакванията, изведнъж се оказа трудно да се разбере къде в София има гей- и лесбозаведения (май така се казваше?). Аз самият бях виждал подобни екземпляри в заведения като „Блейза”, „Червило”, КЕВА и къде ли не. Имах и известни спомени от единственото си посещение в „Спартакус”, където присъствах на най-обикновено парти. Като изключим мъжкия стриптийз и травестит-шоуто.
От друга страна, повечето от приятелите ми или не знаеха, или се засягаха от въпроса ми. Някои пък ми обясняваха със съзаклятнически тон, че „веднъж” ги водили в някакво „такова” заведение, вътре било само за „отбрани” хора, отвън не си личало изобщо, че има заведение. Но не си спомняли мястото. Било някъде до Канала, до Министерството на еди-какво си и т.н. Трети ми казваха, че на „такива” места (в случай, че успея да ги открия), не допускат външни хора. Че усещали такива като мен и можели да ме изхвърлят с шутове. Четвърти ми доверяваха, че „педерастката мафия” била по-силна от италианската и т.н.
Накратко – нищо. Накрая, съвсем случайно, налетах на лесбийка-барманка в „Кан”, един бар до турското посолство. Нейната мускулеста приятелка, след като я уверих, че симпатизирам на движението им и съм донякъде бисексуален (което си е пълна лъжа), ми даде два адреса. На бар „Есънс” на бул. „Стамболийски” и на „Екзит” на ул. „Лавеле”. И аз се отправих натам.
Най-напред минах през „Екзит”, но вътре нямаше жива душа (беше около шест вечерта), тъй че реших да го отложа за по-късно и се отправих към бар или каквото и да беше там с името „Есънс”.
Обиколих два пъти „Стамболийски”, без да успея да го намеря, накрая с помощта на една позната барманка от Евро-българския културен център стигнах до целта, материализирана във формата на стъклена врата, над която пишеше на английски „Есънс”, а долу, на самата врата – „Частен клуб”. Отворих я, спуснах се по стъпалата след нея, разтворих още две врати и се озовах в тъмно, тясно, задушно, обзаведено с дунапренови кушетки, издържано в много тъмни цветове – кафяво или черно, с приятна музика заведение.
На бара седяха няколко бая засукани девойки, увлечени в разговор, пиене и пушене. Останалата част от заведението беше празна. Тръгнах да го обходя, усещайки върху гърба си погледите на обитателките, а в задната му част налетях на друга девойка, която ме изгледа злобно и ми кресна, че това било частен клуб и трябвало веднага да напусна.
Аз обаче я познах – бяхме нещо като приятели преди години, когато току-що беше завършила гимназия и я бяха скъсали на кандидатстуденстките изпити и прекарваше вечерите си в КЕВА заедно сприятелките си. И тогава си беше лесбийка, но това не й пречеше да си бъбрим. Сега обаче, дори и след като и тя ме позна, не се смили. Не, не можело да остана, момичетата се притеснявали. Попитах я не идват ли все пак мъже, а тя ми отговори, че се допускали само хомосексуалисти, хетеросексуални – не. Хвърлих си последния коз. Казах й, че пиша „статия” за в. „Арт Труд”. И това не я разколеба. Но все пак ми разреши да поседя „пет минути”. Отидох на бара и тя дойде при мен. Каза да не взема да напиша „някакви глупости” и да не споменавам нищо за нея. Аз я попитах може ли поне да изпия едно питие, но тя рече, че не може. Все пак ми разреши да допуша цигарата си и се омете. Отиде при момичетата на бара и се закикотиха. В тоя момент в заведението влезе нещо като жена. Казвам така, защото в първия момент не бях сигурен ... Беше със стойка на мъж, с плещи и бицепси на мъж, а и сподобно изражение и нещо като мустачки. Все пак обаче се оказа жена. Тъкмо го разбрах, когато тя взе в прегръдките си моята позната – съдържателката на заведението и му хвърлиха едно мляскане уста в уста като за рекорд на „Гинес”. Междувременно едно по едно момичетата от бара се обръщаха и ми мятаха такива тежки погледи, че ми се прииска да се мушна под бар-плота. Досега бях съчувствал на гейовете и лесбийките, че се чувстват дискриминирани и пр. Но в тоя момент усетих, че самият аз имам нужда от съчувствие. Изпуших набързо цигарата си и хукнах навън.
В гей-клуба „Екзит” усещанията бяха от друг вид. Барманът ме осрещна като много специален човек. Стоеше и ме зяпаше, без да мърда, като че бях извънземна, с много нежност и въпросителни вътре в нея. Нищо не се промени и след като му рекох небрежно „Здрасти”, продължи все така да ме зяпа, та се принудих малко грубо да изръмжа: „Някакъв проблем ли има?” Момчето се смути, рече, че нямало, и се върна зад бара, където ми приготви един чай. Бяхме сами и ми се стори, че във въздуха витае напрежение. Прекъсна го младежът, който влезе. Попита как е, а барманът откъсна очи от мен и заговори по оня особен начин, който винаги ме е притеснявал, че няяяямало работа, само някакви „педерасти” (Той го каза!) се мъкнели тук. Оня рече, че чакал „приятелката” си. В тоя момент влезе „тя” – здрав младеж на двайсетина години – и двамата се зацелуваха по устните. После заприиждаха и други двойки мъже. Сядаха, говореха тихо, някои от тях се прегръщаха. Погалваха тук-там. Никой не ми обръщаше внимание. Изпих си чая, хвърлих малко пари на нежния барман и излязох на улицата, която ми се стори неочаквано приятна.

Странно как не е забелязал, че в други заведения се целуват, шмъркат кока в тоалетните или на масите, чукат се, правят свирки и т.н. Аман от стереотипи от сорта "всички лесбийки са яки мъжкарани с мустаци". И какъв му е проблема? Че в "exit" никой не му е обърнал внимание ли?

Не че искам наще да кажа ама:


лесбозаведения (май така се казваше?) - не не се казваше така ама айде
подобни екземпляри - no comment
„такова” заведение - no comment
„такива” места - пак
налетах на лесбийка-барманка в „Кан”, един бар до турското посолство. Нейната мускулеста приятелка, след като я уверих, че симпатизирам на движението им - движението им? о, ми ние сме си имали движение! а идеология имаме ли си? а може и нещо като идеолози като Маркс и Енгелс, да що не - Елиа и Солджър.....
лесбийка-барманка -

Обиколих два пъти „Стамболийски”, без да успея да го намеря - е, тва на мене секи път ми се случва, така че не се изненадвам, ....
много съм скарана с географията

Хвърлих си последния коз. Казах й, че пиша „статия” за в. „Арт Труд”. - ебати коза..

Проблемът му е, че е беден български писател, който се продава на парцал като Труд, за да изкара някой лев за Синьо Виктори. Сигурна съм, че може да напише и по-смислени неща, но редакторът му е недоносче-парашутист.

Ich bin Auslanderin fast uberall.

Охххххххх!Имам чувството че живея заобиколена от журналисти!(което не е далеч от истината)Ама вече взима да не ми понася, сериозно!Дори не се сещам коя подерд е тази статия за последния 1 месец! И сега ако трябва на всяко такова писание да скачаме, да пишем на редактори гневни писма, които никой никога няма да публикува и дори да публикува, няма да направят дупка в морето и какво???Не вярвам някой тук да живее с желанието обществото и пресата да му викат"браво!". оставете хората да си пишат и да си плюят на воля!След като не се посвениха и Мохамед и Исус да оплюят, пред хомосексуалността ли ще се спрат, по дяволите?! А ние всеки път да скачаме като ужилени! Ааааааааааа,не!

На всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие

Циганите скачат - и затова не плащат нищо и никой не смее да им спре тока например.

Извинена си а пък ти не се притеснявай толкова,в руските сайтове може да намериш повече инфо а пък и е по-разбираемо.

"Никой не знае какво ще се случи след пет минути"

Ако трябва да напиша статия за това как се чувствам,когато вляза в хетеро-заведение,щях да съм доста по-крайна.Единствената сериозна грешка е,че сочи мястото,на което се намира заведението.

... А описанието на местата и събитията може би е абсолютно наблюдателско и безпристрастно... точно по журналистически...
По изказванията дето ги реди (само какви изразни средства и сравнения) мога да си представя той как е зяпал и реагирал, за да се оплаква от това как другите са се държали спрямо него...
и дя не забравяме самото начало, което препрочетох, скролвайки нагоре след прочитането на статията - просто се разбих от смях, цитирам:

" в. „Труд”, 12 февруари 2006 г.
Културно приложение "

Не-безпристрастието е нарочно,тъй като автора е писател,а не журналист.Това, за лошия избор на думи и сравнения трябва да го прецени всеки малко по-интелигентен читател,пък каквато ще и сексуалност да има.Аз не се обиждам на нищо казано от него,защото той достатъчно се е изложил.

опа, извинявам се -
тоя път оклепах журналистите без причина.
ама на тва с "културното приложение" още му се хиля))

Ще се чувстваш гадно в обикновено заведение, само защото там влизат хетеросексуални хора, както сте се почувствали като е влязъл при вас такъв човек. Вас ви дразни хетеросексуалността му. Това е истината.

Vade retro, Satana

Ще се чувстваш гадно в гей заведение,само защото там влизат хомосексуални хора,както сте се почувствали като е влязъл при вас такъв човек.Вас ви дразни хомосексуалността му.Това е истината.