глумерулонефрит

12 отговора 451 прегледа
#1

глумерулонефрит

С глумерулонефрит съм в начален стадий и постоянно чувствам тежест в областта на кръста. Взех си билката Полпала и започнах вчера да си правя чай, веднъж на ден. Някой има ли инфо дали би ми помогнала? Или ако не помогне би ли могла да ми навреди? Наясно съм, че клетки не възтановява ...

---
(на)здраве и късмет
Отговор
в отговор на kalinkina #2

Re: глумерулонефрит

При гломерулонефрита опасното е не загубатра на клетки, а разрастването на съединителна тъкан.
Много от гломерулонефритите се лекуват - и вкл излекуват - с лекарствени средства, особено ако се почне на време лечението.

Bеer? Mоre?
Плацебото
Отговор
в отговор на bira_more #3

Re: глумерулонефрит

излекуват в смисъл, че ще спра да губя белтък ли?
моя е мембранопролиферативен

Отговор
в отговор на bira_more #4

Re: глумерулонефрит

Ще разкажеш ли малко повече за това как се лекува глумерулонефрит. Защото съпругът ми е с такава диагноза - мезангиопролиферативен глумерулонефрит и лекарите досега не са казали, че може напълно да се излекува. Единственото, което може да се постигне е ремисия и това да забави развитието му. А затова го тъпчат с една шепа лекарства, за да спрат отделянето на белтъка. Иначе той си е съвсем добре, няма болки, отоци, проблеми със зрението кръвното и прочие.

Отговор
в отговор на kalinkina #5

Re: глумерулонефрит

Не съм лекар и мнението ми не е меродавно. Но изчетох сума неща за това заболяване, със съпруга ми направихме доста консултации, включително се обърнахме и към специалист по тибетска медицина. Мнението за билките е, че те могат да натоварят бъбреците в по-голяма степен, особено ако са очистителни, при което не е за препоръчване да се пият.

Отговор
в отговор на kalinkina #6

Re: глумерулонефрит

Здравейте, аз също страдам от хроничен гломерулонефрит, но вече от 10 години съм в ремисия. Мога да ви кажа как протече лечението при мен. При първите ми изследвания се оказа, че губя по 5 грама белтък /протеинурия/ на литър ,при изследване на 24 ч. диуреза / количество урина отделена за 24 часа/, имах също хематурия и други нарушени показатели. След това ми направиха биопсия и се доказа, че типа е на моя гломерулонефрит е мезангиопролиферативен. Лечението ми започна с метилпреднизолон .. по 80 милиграма на ден мускулно, а също и хепарин веднъж дневно, подкожно. За малко белтъка се повлия но отново рецидивира количеството и дори се увеличи на 7-8 гр/лт. Правиха ми два пъти пулс-терапия с Циклофосфамид - система. Тя също повлия, но временно. Започнах да го пия на таблети, но не ми понесе и го смениха с Имуран. след което в период от 6 месеца от началото на откриване на заболяването ми, изследванията ми бяха стиганали до "белтък следи". От кръвните следяха основно левкоцитите, защото бяха доста зле, поради приема на Имурана. След 6 тия месец започнах да спирам по схема Метилпреднизолон -а, който бях започнала да пия вече на таблетиот 0,4 мг. И изобщо пиех една шепа хапове - Калций 600 мг., защото Метилпреднизолон -а извилча калция, Калий 6 табл. дневно, Тиклид - антиагрегант, после заместих с Аспирин, Ранитидин - стомаха ми беше много раздразнен от другите лекарства .. Всъщност, мисля, че само под наблюдение на лекар би могло да се проведе подобен курс на лечение. Аз лежах тогава 2,5 месеца в болница, ходих с маска на лицето и изобщо отношението към заболяването ми беше доста сериозно. Мисля, че е най-добре да се обърнеш към специалист- нефролог и да предприемеш адекватно лечение.

Отговор
в отговор на Tonita #7

Re: глумерулонефрит

Здравейте!
Много ви благодаря за отговора, звучите така позитивна и това ме радва. Това което сте написали за лечението ви не ме изненадва много. Съпругът ми се лекува по същата схме /след много консултации разбрахме, че това е единствната схема за лечение на това заболяване/, разликата е в това, че той взима Витамин С. Също така той не взима калций. На него също му е правена биопсия и типът на глумерулонефрита е като вашия. Първият му престой в болницата беше 1 месец, след което през 1.5-2 месеца посещава болницата за контролни изследвания. Само че състоянието му все още не е достигнало ремисия, защото количеството на отделяния белтък ту намаля драстично, ту нараства. Той се лекува от юли миналата година при едни и същи лекари. Те доста му помогнаха, а и той промени начина си на хранене драстично.
Казвате, че от 10 г. сте в ремисия. А през това време взимате ли някакви лекарства, на колко време правите контроли. Изобщо споделете повече информация, защото се оказва, че заболяването не е добре изучено все още. Също така бихте ли ми казали къде се лекувате, това също ще е от полза.
Благодаря предварително!

Отговор
в отговор на kalinkina #8

Още малко по темата

Гломерулонефрита е автоимунно заболяване*.
В зависимост от вида му, кога е открито заболяването и колко е адекватно лечението, може да се постигне пълно оздравяване - в смисъл да няма нужда от лекарства.
В други случаи може да се постигне продължителна ремисия - тоест да няма белтърк в урината и бъбреците да си вършат работата почти нормално.
За съжаление има и тежки форми, които водят в кратки срокове до необходимост от хемодиализа.
Не препоръчвам никакви експерименти. Лечението трябва да бъде назначено от лекар и да бъде под лекарски контрол.
Самия аз не съм спец в областта.
___________
*По скоро група заболявания при които има автоимунна компонента.

Bеer? Mоre?
Плацебото
Отговор
в отговор на bira_more #9

Re: Още малко по темата

Да, така е, при такова заболяване не се препоръчват никакви експерименти. Аз затова и питам кой къде се лекува, защото колкото повече мнения на добри лекари, толкова по-добре. И другото което е е - аз четох, че това заболяване не се лекува, т.е. човек не може да се излекува напълно. възможна е само ремисия.

Отговор
в отговор на Ani #10

Re: Още малко по темата

така е, още не могат да го лекуват това заболяване, уви.
пожелавам мъжът ти да постигне дълготрайна ремисия.

Отговор
в отговор на jam #11

Re: Още малко по темата

Благодаря

Отговор
в отговор на jam #12

Може

Острия гломерулонефрит може да бъде излекуван - поне някои от видовете.

Bеer? Mоre?
Плацебото
Отговор
в отговор на bira_more #13

Re: Може

Да, така е. Въпросът е, че хроничният не може да се излекува.

Отговор