Weather man

Харесвам филми като "Weather man" и "Lost in translation". такива за реалния живот и в същото време доста разтоварващи (може би точно поради това, че можеш да видиш себе си там). Бих се радвал да прочета мнения за това и препоръки също за подобни филми.

Weather Man не съм го гледала още, но какво му беше разтоварващото на Lost in Translation?

Curiosity killed the cat...

Пауло Кюело в кино-форма. Демек - ужасяващо проста "дребна" житейска философия , пулещата се мутра на Кейдж и 2 часа прозявки пред екрана. Общо взето това ви чака ако направите грешката да гледате "Минчо Празников".

"Ужасяващо проста "дребна" житейска философия" (цитат).
Точно така. За която обаче никой не говори и всеки си мисли, че това са глупости. Паулу Коелю е съвсем друга тема и читателите (искрените при това, са си казали мнението по съвсем ясен начин). Жалко, beat takeshi, че си проспал филма, като си можел да се замислиш малко, вместо да си губиш времето.

Lost in Translation се гледа много леко и е просто приятен. Ако не си хванала посланието му в определени моменти, гледай по-внимателно. Или всъщност вземи изгледай някой екшън, може би там ти е силата.

целта на подобен род филми е да се правят на оригинални като разискват обикновеният живот с някакви дребни тривиални асоциации. "Аз съм фастфууд , щото всички ме мерят с фастфууд" . Само че това е философия за манекенки и хомосексуалисти - нещо с което и те да си начешат езиците и да покажат колко са извисени духовно. Това се нарича паулокюелщина :)
Хайде замисли се вместо мен и ми кажи каква поука извлече от Минчо ?

Търсиш "под вола теле", приятелю. Не е задължително да формулираш поуки и дефинираш дадени социални явления от раз.
Филми от типа дават теми за размисъл (нищо, че ги водят "комедии") и всеки има свободата да ги вижда по собствен начин. Не се опитвай да имаш формула и готов отговор за всичко, което гледаш и да го вкарваш в шаблони ("паулокюелщина").
Уверявам те, никой не е имал това за цел, преди да го поднесе на такива философи като теб (типично по български, от всичко разбиращи и с чуство за меродавност на мнението си). Гледай си спокойно филмчето и не търси къде то ще се вмести в предубежденията ти.

аз искам филмите , които гледам да имат поне малко мисъл , създателите им да знаят какво правят , а не да нацелват на посоки и "всеки ще го разбира сам за себес си" - ако ти си търсиш чекия в събота вечер - заповядай. Под вола теле не търся , защото от 300 км си личи философстването на дребно , което филмът изповядва. Ако го махнем - оставаме за 2 часа с вече изтърканата мутра на Кейдж - това ли е идеалът ти за хубав* филм ?

хубав* - средна работа

Можем да си продължим така двамата. Сигурен съм можем още много да си кажем, което ме изкушава да продължа, но искам да видя какво мислят и други хора.
P.S. Между другото кажи два-три филма, които са те впечатлили теб, че ми стана мн. интересно какво изобщо би оценил ти

На Китано киното е много стойностно ;)
чайнатаун на полански напоследък ми направи огромно впечатление. Някакви такива филми , които имат съдържание , което от своя страна не може да се опише с лента , музика или актьорски състав. Разбирай го както искаш.

Малко под среден. Имаше една-две хубави сцени. Но като цяло изсилен и клиширан. Героят на Никълъс беше прекалено изкуствен. Не бих го сравнил с "Превода". Меланхолията там не беше толкова дразнеща колкото тук :)

Препоръчвам го само за фенове на Никълъс Кейдж :>

I didn't join the Dark Side. The Dark Side joined me.

ama 4e namerihte ob6t ezik:)a?

eto me i men

sdf