Живот на загуба
11 отговора
534 прегледа
Живот на загуба
Очевидно дръзка и нестандартна учителка от прочута столична гимназия задала тема за съчинение на своите десетокласници. Нестандартно: защото днес "темите" вече не са на мода. Дръзко: понеже точно тази "тема" няма откъде нито да се назубри, нито да се препише. В такива случаи днешният ученик вдига ръце и дава празен лист. "А сега утихнаха и се умислиха, трудиха се до звънеца, дописваха в междучасието, като упоени - продължава да преживява необикновеното събитие г-жа З. - Цяла година се чудим с какво да ги заинтересуваме, поне да не се разхождат в час, пък то какво било. Писаха като за последно..."
Какво било? "Темата" е "Моето бъдеще в България". Г-жа З. силно желае да отпечата тези съчинения в книга, да се прочетат от повече хора. Затова е и дошла при мене, за съвет. Търси помощ за подреждането, за оформлението, както и връзка към някой издател. А после смята да намери спонсор и да прати екземпляри на народните представители и на министрите, по списък. Ако може - и срещу подпис. Мисли, че хиляда бройки ще са достатъчни за разпращането. И по-луксозни, да им е жал да ги захвърлят. Останалите пък - най-обикновени, с меки корици, да са по джоба на читателя...
Учителката има подробен план. Както повечето такива планове - изтъкан от утопии. Утопичен е и тиражът, и тези изфантазирани политици, които уж щели да четат книги. И то с такова съдържание. Защото съдържанието аз го прелистих. Надникнах в него. (Най-важното г-жа З. е подчертала, откроява се.) Честно и зловещо съдържание. Без шикалкавене. Без прошка. Силно се изкуших да си поискам екземпляр и после да си го цитирам на воля. Но ще се задоволя с темите от тези ученически "теми".
Младежите са били изненадани от въпроса, сварил ги е съвсем неподготвени и не са успели да обвият отговора си в някакво що-годе благозвучие. Писали са директно, сякаш и за да използват шанса, че могат поне веднъж да обяснят защо не възнамеряват да живеят в България. Тъй като е съвсем ясно, че това никой повече няма да ги пита - само ще ги упрекват. Споменават причини, дето в никое проучване не се срещат. Това са реалности от живота, които упорито и подло се премълчават. А те, и премълчавани, действат. Опразват България.
Тези българи са различни от нас
И разликата е, че на тях животът им (в огромната му част!) още само предстои, както и че те имат възможност да решават къде тази по-голяма и по-важна част да се случи. Подобна отговорност - какво до направят с живота си, се долавя в повечето съчинения. Момчетата и момичетата бездруго съзнават, че е дребно и безславно само да се оцелява, па макар и на родна земя, па макар и под роден трибагреник. При всичките ни усилия форсирано да формираме поколение цинично и консуматорско, то е запазило вкус към смислена и амбициозна реализация, прокрадват се тук-таме и намерения за велики дела. И някакво съзнание, че животът е и дълг. И той трябва да се изпълни...
Отлично се вижда, че нямат заблуди за "другия" свят, в който смятат да се установят. Но по-решаващо е, че нямат и за този, в който са се родили. Почти всичките 24 автори подчертават, че там ги чака "борба". Но също тъй изтъкват, че тук борбата се води нечестно. Подразбира се, че не приемат средствата, които тук единствено носят успех. Обезверява ги процъфтяването на крадци и корупционери, на продажници и нагаждачи, на буквални престъпници и убийци. И по-точно: те не могат да се примирят с това. Нито са съгласни да се състезават с тях. По техните правила.
Отвращават ги демагогията, липсата на равнопоставеност, унижението, което обикновеният човек доживотно изтърпява - като наказание за своите добродетели. Отблъсква ги и самото потъпкване на ценностите на техните родители, признават, че нямат сили да ги следват "в тази страна". Споменават се (по-рядко) и буквалните опасности, които животът в България предлага: да те ограбят, да те изнасилят, да те застрелят или прегазят, да те съдят, да те лекуват и някои други по същество смъртоносни възможности. Както и страхът от всичко това! Както и перспективата да довършат живота си като национално малцинство. Както и цялата друга перспектива, която се състои в
липса на перспектива...
Но това са и деца на пазарния век и част от тях не са пропуснали да теглят черта под офертата, която "местното" бъдеще им предлага. Текстът е чиста импровизация, не са разполагали със статистика, нито с каквито и да е справочници. С данните боравят приблизително, както са ги запомнили от вестниците. И все пак: да издържат утре с труда си и по двама пенсионери, че и поне по един циганин на човек? И към всичко това: неизвестно колко безработни? И още: лавината от лъжеинвалиди, която лекарската корупция бълва в държавата?
Мерси!
Животът в България, както се очертава, излиза на загуба. И това ако не е аргумент...
Последното, изглежда, е сразило сърцатата и отракана г-жа З. "Децата" са споделили онова, което и в анонимните анкети българинът премълчава. Тя подозира, че те са се разкрили именно заради нея. И само пред нея. За да ги разбере тя и да не ги упреква. Утре. Когато...
Но аз пък си мисля, че идеята да отпечата всичко това не струва. Защото всеки, който има интерес от опразването на България, ще го използва не като предупреждение, а като... наръчник. Не че стратезите на това опразване същата информация я нямат и сега. А защото това само ще им потвърди нейната ефективност.
И те ще я прилагат до последно...
Какво било? "Темата" е "Моето бъдеще в България". Г-жа З. силно желае да отпечата тези съчинения в книга, да се прочетат от повече хора. Затова е и дошла при мене, за съвет. Търси помощ за подреждането, за оформлението, както и връзка към някой издател. А после смята да намери спонсор и да прати екземпляри на народните представители и на министрите, по списък. Ако може - и срещу подпис. Мисли, че хиляда бройки ще са достатъчни за разпращането. И по-луксозни, да им е жал да ги захвърлят. Останалите пък - най-обикновени, с меки корици, да са по джоба на читателя...
Учителката има подробен план. Както повечето такива планове - изтъкан от утопии. Утопичен е и тиражът, и тези изфантазирани политици, които уж щели да четат книги. И то с такова съдържание. Защото съдържанието аз го прелистих. Надникнах в него. (Най-важното г-жа З. е подчертала, откроява се.) Честно и зловещо съдържание. Без шикалкавене. Без прошка. Силно се изкуших да си поискам екземпляр и после да си го цитирам на воля. Но ще се задоволя с темите от тези ученически "теми".
Младежите са били изненадани от въпроса, сварил ги е съвсем неподготвени и не са успели да обвият отговора си в някакво що-годе благозвучие. Писали са директно, сякаш и за да използват шанса, че могат поне веднъж да обяснят защо не възнамеряват да живеят в България. Тъй като е съвсем ясно, че това никой повече няма да ги пита - само ще ги упрекват. Споменават причини, дето в никое проучване не се срещат. Това са реалности от живота, които упорито и подло се премълчават. А те, и премълчавани, действат. Опразват България.
Тези българи са различни от нас
И разликата е, че на тях животът им (в огромната му част!) още само предстои, както и че те имат възможност да решават къде тази по-голяма и по-важна част да се случи. Подобна отговорност - какво до направят с живота си, се долавя в повечето съчинения. Момчетата и момичетата бездруго съзнават, че е дребно и безславно само да се оцелява, па макар и на родна земя, па макар и под роден трибагреник. При всичките ни усилия форсирано да формираме поколение цинично и консуматорско, то е запазило вкус към смислена и амбициозна реализация, прокрадват се тук-таме и намерения за велики дела. И някакво съзнание, че животът е и дълг. И той трябва да се изпълни...
Отлично се вижда, че нямат заблуди за "другия" свят, в който смятат да се установят. Но по-решаващо е, че нямат и за този, в който са се родили. Почти всичките 24 автори подчертават, че там ги чака "борба". Но също тъй изтъкват, че тук борбата се води нечестно. Подразбира се, че не приемат средствата, които тук единствено носят успех. Обезверява ги процъфтяването на крадци и корупционери, на продажници и нагаждачи, на буквални престъпници и убийци. И по-точно: те не могат да се примирят с това. Нито са съгласни да се състезават с тях. По техните правила.
Отвращават ги демагогията, липсата на равнопоставеност, унижението, което обикновеният човек доживотно изтърпява - като наказание за своите добродетели. Отблъсква ги и самото потъпкване на ценностите на техните родители, признават, че нямат сили да ги следват "в тази страна". Споменават се (по-рядко) и буквалните опасности, които животът в България предлага: да те ограбят, да те изнасилят, да те застрелят или прегазят, да те съдят, да те лекуват и някои други по същество смъртоносни възможности. Както и страхът от всичко това! Както и перспективата да довършат живота си като национално малцинство. Както и цялата друга перспектива, която се състои в
липса на перспектива...
Но това са и деца на пазарния век и част от тях не са пропуснали да теглят черта под офертата, която "местното" бъдеще им предлага. Текстът е чиста импровизация, не са разполагали със статистика, нито с каквито и да е справочници. С данните боравят приблизително, както са ги запомнили от вестниците. И все пак: да издържат утре с труда си и по двама пенсионери, че и поне по един циганин на човек? И към всичко това: неизвестно колко безработни? И още: лавината от лъжеинвалиди, която лекарската корупция бълва в държавата?
Мерси!
Животът в България, както се очертава, излиза на загуба. И това ако не е аргумент...
Последното, изглежда, е сразило сърцатата и отракана г-жа З. "Децата" са споделили онова, което и в анонимните анкети българинът премълчава. Тя подозира, че те са се разкрили именно заради нея. И само пред нея. За да ги разбере тя и да не ги упреква. Утре. Когато...
Но аз пък си мисля, че идеята да отпечата всичко това не струва. Защото всеки, който има интерес от опразването на България, ще го използва не като предупреждение, а като... наръчник. Не че стратезите на това опразване същата информация я нямат и сега. А защото това само ще им потвърди нейната ефективност.
И те ще я прилагат до последно...
Re:
Последното, изглежда, е сразило сърцатата и отракана г-жа З. ... 
Г-жа З. е залюхана П. Вместо да направи един анализ на 'По жицата' така че да се напикат седмокласниците от кеф, тя тръгнала да ги занимава с глупости. Тва са си нейни проблеми на г-жа З. За даскалица е учила все пак жената. Да ходи да си доучи мене ако питате, а най-вече да се доотрака - и да не чака педесетака. Де... Г-жа З.
Г-жа З. е залюхана П. Вместо да направи един анализ на 'По жицата' така че да се напикат седмокласниците от кеф, тя тръгнала да ги занимава с глупости. Тва са си нейни проблеми на г-жа З. За даскалица е учила все пак жената. Да ходи да си доучи мене ако питате, а най-вече да се доотрака - и да не чака педесетака. Де... Г-жа З.
Re:i agree
tei koito vse oste rasdelait svetata na DVA sviata, da se varnat nazad id ziveiat zad berlinskata stena. borbata ednakva na vsiakde. i za kakav realisatista stava duma?.... ne se isdarsa veche na hora koito delait svetat na Balgaria i "drugiat" sviat.
skapanite mitove ot efno vreme. zatova Balgaria ne se SLAVi kato predi mngo vekove a e padnala darsava,koito kato kazesh che si ottam i te mislait che NE si tam..poastoastem ZARADI PARI= eto zaradi takva NERELASIRALI SE
STOM OT 15 godishni sa tragnalai da biagat..hahah...kolko zalko...sastiet ivste sa nasviakde i te...edno isasto pisali- EIDN PONE NE E LI PISAL TARSLICHNO???? I EDNO VREM NIAMSHE NADESDA>>> NE E BILO RASLICHNO!!!!!!!1... edno e da biagash che te podtiksat ideino... drugo e che- ..niam da se realisirash... kakvi s tesi 15godishni... koito ostega misalt sa realisatsia i ako zivotat e DALG ne e li dalgat ispalnim navsiakde
isdanki...
sastite kakvtio biah imoite sauchneisti ot angliiskata gimansia pres 1985 godina
umnite kato men napusakah v edin momenta
IDIOTI GLUPSTI BALGARI PRODALZAVAITE DA MECHATEET ZA DRUGI SVeTOVE... prodalazavaite.. chovechetsvo ot mechti sa realisatsia e stiganlo do segashnot polsoenie. otb=nvoo napomniam -kaliforniiskiet palsove sa PAlNI s besdomni
ne rasbrahte li
toav e samo edin primer samo ot edin plaz
skapanite mitove ot efno vreme. zatova Balgaria ne se SLAVi kato predi mngo vekove a e padnala darsava,koito kato kazesh che si ottam i te mislait che NE si tam..poastoastem ZARADI PARI= eto zaradi takva NERELASIRALI SE
STOM OT 15 godishni sa tragnalai da biagat..hahah...kolko zalko...sastiet ivste sa nasviakde i te...edno isasto pisali- EIDN PONE NE E LI PISAL TARSLICHNO???? I EDNO VREM NIAMSHE NADESDA>>> NE E BILO RASLICHNO!!!!!!!1... edno e da biagash che te podtiksat ideino... drugo e che- ..niam da se realisirash... kakvi s tesi 15godishni... koito ostega misalt sa realisatsia i ako zivotat e DALG ne e li dalgat ispalnim navsiakde
isdanki...
sastite kakvtio biah imoite sauchneisti ot angliiskata gimansia pres 1985 godina
umnite kato men napusakah v edin momenta
IDIOTI GLUPSTI BALGARI PRODALZAVAITE DA MECHATEET ZA DRUGI SVeTOVE... prodalazavaite.. chovechetsvo ot mechti sa realisatsia e stiganlo do segashnot polsoenie. otb=nvoo napomniam -kaliforniiskiet palsove sa PAlNI s besdomni
ne rasbrahte li
toav e samo edin primer samo ot edin plaz
Re: подтиск
а...и докато не съм забравил, не само че не бях ебал като дойдох тук, но и тук не съм ебал. За сметка на това обаче, напоследък все нещо на мъжко ме тегли. Бах му мамата, от хранара с хормони ще да е. Навремето като си бях в Хасково всичко си беше на място - нашите отглеждат бай стока - кравичка, овчици, прасенце и т.н. благинки имаме,/ще ви призная нещо под секрет, дори и една коза имахме по едно време - аз я обезчестих....а и на мен тя ми беше първата жена...какво пък, коза е, но все пак е женска, не е ли така?/
Та да си дойда на думата, от известно време все към мъжко ме тегли. Оня ден дори си ударих една пердашка докато гледах моя руммейт (мексиканец) как си взима душ!
Това е...както се казва подтиснат съм и може би направих грешка че ви го споделих, но поне ми олекна! Сега ви оставям, че е време за джим ( да не ви казвам какъв готин инструктор по бодибилдинг са назначили...дано да се падна в неговвата смяна)!
Та да си дойда на думата, от известно време все към мъжко ме тегли. Оня ден дори си ударих една пердашка докато гледах моя руммейт (мексиканец) как си взима душ!
Това е...както се казва подтиснат съм и може би направих грешка че ви го споделих, но поне ми олекна! Сега ви оставям, че е време за джим ( да не ви казвам какъв готин инструктор по бодибилдинг са назначили...дано да се падна в неговвата смяна)!
Re: подтиск
Ами не е вярно това. Наистина тук не съм ебал много (да не кажа почти никак), но съм ебвал. А и доста сериозно ебане е падало след като заминах за Америка, но като съм се прибирал в България или като съм правил разни пътешествия из Западна Европа.
Кози и други животни не съм ебал. То на мен вече от путка не ми се става, да не говорим за животни. Не живея с мексиканци. Живея а една дебела свиня, американка. Има хубави приятелки, ама не мога да ги набарам насаме. Само да ми падне една Моли. Веднъж я набарах и тя много се шашардиса момичето. Не знаеше какво да направи. Ама нямам приятели, с които да им ходя на купоните, а сам не е куул. Ходих с един българин, ама тоя тъпак много се излагаше, а и завиждаше. И гадно, ама престанах да го виждам това копеле.
Как няма един-двама пича по в пътя да познавам в Бостън не ми е ясно. Иска се мотивираност да се закачат мадами, липса на зли чувства към приятелите и липса на прекалена дребнавост или прекален егоизъм. И също липса на желание да се командва и нарежда (на приятели). It's hard to find a good running partner nowadays, god damn it.
Кози и други животни не съм ебал. То на мен вече от путка не ми се става, да не говорим за животни. Не живея с мексиканци. Живея а една дебела свиня, американка. Има хубави приятелки, ама не мога да ги набарам насаме. Само да ми падне една Моли. Веднъж я набарах и тя много се шашардиса момичето. Не знаеше какво да направи. Ама нямам приятели, с които да им ходя на купоните, а сам не е куул. Ходих с един българин, ама тоя тъпак много се излагаше, а и завиждаше. И гадно, ама престанах да го виждам това копеле.
Как няма един-двама пича по в пътя да познавам в Бостън не ми е ясно. Иска се мотивираност да се закачат мадами, липса на зли чувства към приятелите и липса на прекалена дребнавост или прекален егоизъм. И също липса на желание да се командва и нарежда (на приятели). It's hard to find a good running partner nowadays, god damn it.