Моето разочарование

23 отговора 1138 прегледа
#1

Моето разочарование

след като бях посъветвана от някого тук да поговоря със свещенник. Взех цялата си вяра, че някой наистина ще ме разбере и се отправих към черквата " Св. седем седмочисленици". Зная че дори при самото ми присъствие в черквата Бог ще ме чуе и разбере. Но аз исках да поговоря със свещенник , както вие ме посъветвахте, да се изповядам. Както и да е спирам се при първия свещенник с молба за разговор , обясних че три дни съм постила, че имам нужда от разговор. Вследствие на което бях така навикана , кой ми бил казал да постя, това не се правило какво искам в края на краищата изповед ли разговор ли.Съжалявам поемам си вината, че не познавам точното наименование на ритуалите църковни. Но имам нужда от помощ Бога ми. Ужасно съм объркана. Чета молитви, мъча се да бъда добра...не зная обаче дали съществува изобщо добротата след като и черквата ме обругаха. А може би наистина съм грешна МНОГО за да получавам това.

Отговор
в отговор на Дълбoka #2

Re: Моето разочарование

Съжалавам, че сте така наскърбена. Не се сърдете на свещеника, понякога са много натоварени, а и характери различни.
За разговор и само за изповед наистина не е необходим пост. В извънпостен период, се пости с благословение на свещеник и той определя колко време да постите, за да вземете Свето причастие. За тежко болни може и 1 ден (по принцип). Но обикновено е добре след изповед да се вземе Свето причастие и затова е необходимо да се пости. За здрави хора, обикновено 7 дена. При всеки случай е различно и затова свещеника трябва да определи.

Отговор
в отговор на Дълбoka #3

Не отъждествявай Бог с църклвата

За съжаление си имала нагледен пример за действителността в нашата църква. Познавам духовници, които са наистина много свестни хора, но те са като цяло малко. Повечето не заслужават да са духовници. Само си припомни разказите на Чудомир и Елин Пелин.

Ако наистина се чувстваш добре в църква - ходи и се усамотявай. Но знай че Бог е в тебе и няма нужда от никакви посредници между него и хората.

И вярвай повече в себе си за да можеш наистина да вярваш в Бог.
Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Отговор
в отговор на Дълбoka #4

мила

съчувствам ти за разочарованието...
просто пробвай друг свещеник, може би в друга църква.
свестните са малцина, но ги има.
Успех!

Отговор
в отговор на Дълбoka #5

Re: Моето разочарование

Приеми го като изпитание. Само това!!! Дяволът изкушава всички ни, та дори и свещениците. Ако разбереш и простиш в сърцето си, ще си направила голяма крачка, ако не спреш да търсиш, въпреки разочарованието си - си направила преход.
Ето ти нещо по темата: [линк]

Мога мноого да говоря за собствените си разочарования. И какво? Да спра да вярвам ли? Да се оставя да умра ли? Като съм болна, нали търся различни мнения за диагнозата и лечението си, не се тръшвам на операционната маса веднага...
Ако, това ще те успокои- след като почина изповедникът ми, ми беше неимоверно трудно всеки път за изповедта. С Божията помощ, попаднах на настоящият си изповедник след 4 години!!! При все, че имам повече познати отци, отколкото състуденти, примерно...
От друга страна, няма случайни срещи. Приеми, че това е изпитание за твърдостта ти. Мога лесно да ти кажа няколко имена, които да потърсиш. Не е това начинът, обаче. Така ти отнемам личното участие...
Вярвам, че си достатъчно дълбока, за да поемеш и това!




Редактирано от woman на

Отговор
в отговор на woman #6

Re: Твоето разочарование

е не само твое. Точно така хора търсещи Бога стават протестанти, понеже се чувствуват "не добре приети" от православния клир. Всички грешим, понеже сме грешни човеци. Но нека това не те спира по пътя към Бога. Наистина е редно първо да попиташ, понеже смирението и послушанието са в основата на спасението. Трябва да си намериш енория - изповедник, храм с вярващи твои братя и сестри. Може би това няма да стане бързо. Търси и ще намериш. Но не оставай сама, в църквата се спасяваме заедно.

Отговор
в отговор на woman #7

Моето очарование:)

Абсолютно съм съгласна с теб:).И нека жената усети със сърцето си,че и говорим за добро.Нека се очароваме!От достойни свещенници и хора,които "носят светлината":).Да бъде!

Slava na Otec,Sin i Svetiq Duh!Amin!
Отговор
в отговор на Trendi #8

Re: Не отъждествявай Бог с църклвата

Ако можем да се изразим според светската аналогия:

Каквито сме миряните, такива са ни и свещениците.

Ако хората бяхме православни не само по име, но и по дух, то без съмнение щеше да има и "адекватни" на тях свещенослужители. Слабостите на свещениците в никакъв случай не "накърняват" Божията благодат, която те преподават.



“Господ е мое упование”

Редактирано от Eжko_ на

Отговор
в отговор на Дълбoka #9

Re: Моето разочарование

Привет, скъпа Д.

Не се съмнявам, че си изпитала разочарование, но без изпитания, просто не може.

За нас е по лесно да протес(тант)ираме, да се самооправдаваме за избора си, за постъпките си, отколкото да се борим и вървим напред, не мислиш ли.


С поздрав най-сърдечен




“Господ е мое упование”

Редактирано от Eжko_ на

Отговор
в отговор на Eжko_ #10

Re: разочарование+ / -

За да няма РАЗочарование, не трябва да има очарование!
Само цитирам един добър свещеник.

Отговор
в отговор на Дълбoka #11

Re: Моето разочарование

Още ли си разочарована?
Има ли други такива?
Господ да ви утеши, четете си псалтира...

Отговор
в отговор на Дълбoka #12

Re: Моето разочарование

Попаднали сте в храма на новостилни разколници, които се отличават с крайно небрежно отношение към задълженията си. Трябвало е да подходите по-духовно, според духа на времето - да изразите вярата си с пари, банкноти, които немедленно осигуряват внимание и првят гласовете на много свещеници по-сочни и по-плътни.

Отговор
в отговор на фaмyлyc #13

Re: Моето разочарование

Безспорно има такива, не знам дали са само при "новостилците".

Но има и добри и истински свещеници и се радвам че ги познавам, пак сред новостилците. Някак е трудно под един знак всички ...

Отговор
в отговор на н@блюдaтeл #14

Re: Моето разочарование

Е - нали говорим за типичното. Типично в новостилните църкви е крайно небрежно и хладно отношение към благочестието и благолепието. От ктъстния знак, който се редуцира до някакво помахване с пръсти, като че пъдят мухи, до орязаните служби, по-кратки и от час. Постепенно тоя манталитет на чиновници се прехвърля и върху отношението към паството. Но Бог с ними всеки себе си да гледа

Отговор
в отговор на Дълбoka #15

Re: Моето разочарование

абсолютно сте права да сте наскърбена.
но 1 разберете че попа не е свещенна крава за да не може да се критикува.
Ако ви повишава глас и вие му повишете.
Неговата "работа" е да може да се владее..само с размахване на кандило и мърморене под носа не става ВЕЧЕ.
Обърнете му внимание че поста е доброволно дело за очистване на духа,и ако не вреди на здравето ви може и перманентно да си постите..

Изповедта започва със разговор..защото това не е конвеир.
За да има истинска изповед и завършека да е в покаянието ви трябва разговор,а не само изтърсване на "греховете".

Просто сменете попа със свещенник в истинския смисъл на думата.
А този въпросния го Хванете за ушите и "дърпайте" докато започат да чуват човешките гласове.
Ако не ви разбере ...не забравяйте да се оплачете от отношението му.
Мястото за това е във митрополията..
И това го направете Не защото сте лоша,каквато всъщност не сте.. а защото такова отношение трябва да престане.

"И разумните ще сияят като светилата на твърдта.. вовеки, за всякога".

Редактирано от ЛюбимeЦ 12+1 на

Отговор
в отговор на фaмyлyc #16

Re: Моето разочарование

Фам,въпроса не е в "дължината" на службите,а в извън служебното ограмотяване на "призваните".

"И разумните ще сияят като светилата на твърдта.. вовеки, за всякога".
Отговор
в отговор на Дълбoka #17

Re: Моето разочарование

Мила,не унивай!И това ти състояние ще мине.Казано е,че в последните времена християните ще се спасяват чрез книгите.Горещо ти препоръчвам"Стремеж към съвършенство"-Св.Никодим Светогорец.Бог ни изпитва и не удовлетворява веднага молитвите ни,особено ако не е полезно за спасението ни онова,за което молим.Чрез страданието сме съпричастни на Христовите мъки,които Той изтърпя за нашето Спасение.И не си помисляй,че в манастир например е лесно.Но може да прекараш известно време там в послушание.

Отговор
в отговор на фaмyлyc #18

Re: Моето разочарование

за пъденето на мухи го има, да. Както и чиновническото отношение. По мои скромни впечатления - някъде към 50/50 са процентите. Не знам, може би избирателно помня повече доброто.
А има и други тенденции - миналата седмица в катедралата във Варна ме посрещнаха на английски, почти като в туристически обект...

Отговор
в отговор на ЛюбимeЦ 12+1 #19

Re: Моето разочарование

Досега се въздържах да пиша по темата, защото ме е срам от чиновническото отношение към пасомите.

ЛюбимeЦ 12+1, във всяка професия има курс квалификация за невежите в професията. Правят ли се свещенически конференции за обсъждане на обгрижването на миряните и съвременните проблеми във връзка с това?




Отговор
в отговор на фaмyлyc #20

Re: Моето разочарование

Докторе, да те питам, при княжевци цигани енориарши има ли?

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
Отговор