Ако можете

да ми помогнете със съвет, ще съм благодарна.

Случаят е следният:
преди няколко месеца имах познат, с когото много държах да сме приятели (аз съм семейна). Личеше си, че той също харесва общуването с мен и съм му приятна. Не зная как е изтълкувал интереса ми към него, но...
Случи се така, че два пъти не можах да се овладея в спор и го засегнах /не безобидно, за мой срам!/. По-късно се опитах да поправя грешката си, но, изглежда, той не ми е простил.
Живея в друг град, но имаме общи познати, пред които той говори лошо по мой адрес... Не мога да се защитя, а и не зная вече как!Бог ми е свидетел, че не съм искала да го подвеждам!Ужасно съжалявам, че допуснах да се случи всичко това Сякаш не приема извиненията ми и усилията ми за сдобряване са напразни....
Моля ви, не ме съдете строго, а ако можете, дайте ми съвет какво да правя. Виждам, че няма да ми бъде простено лесно.

Пробвай пак да се сдобрите. Явно е, че или човека е злопаметен или изпитва повече от приятелски чувства към тебе.Може да размисли и ти прости, ако се изясните.Кой знае? Няма какво да губиш...

И аз съм в подобна ситуация, но съм от обратната страна - аз съм тази която обиждат, не два, а много повече пъти, и реално и виртуално. За разлика обаче от твоя приятел, правих много опити за контакти, неуспешни все.

Виж, не се терзай- каквото има да стане вече е станало. Ако една връзка е истинска, никакви сръдни и "обиди" не могат да я разрушат, а ако не е истинска, защо ти е?
така че просто чакай, ако се обади-обади.

ми трябва да се разберете очи в очи.
дано ти прости.

Приятелството е едно от условията за истинско щастие. Когато е споделено е най-пълно. Поговорете си визуално, а не виртуално....и си изяснете позициите. Ако не желае въпросният "обект" го забрави. Приятелството се гради бавно, трудно.....с годините.....за да можеш да имаш доверие в човека.....А още по трудно е приятелство между мъж и жена.....често пъти се прокрадват и други нотки....

явно не държи достатъчно на теб и не си заслужава да "изнасилваш" нещата, скъпа моя. остави страстите да се поуталожат и тогава Господ си знае работата, не си струва постоянно да му се извиняваш, ще те приеме за досадна. Стискам ти палци и кураж

Според мен ключовият фактор е времето. Трябва да изчакаш да се поуспокои и тогава да опиташ пак да си оправите отношенията. Дано да не е твърде горделив, защото тогава е по-гадно.

Но е лошо това, че говори лоши неща по твой адрес, без да можеш да се защитиш.

Не чакай благоприятния момент - създай го!

за подкрепата и мъдрите съвети, но, опасявам се, поне в моя случай те ще са без нужния ефект.Времето ни най малко не е излекувало раната, която съм нанесла на моя бивш "приятел".
Няма признаци на подобрение на отношенията.

Не смея да му се обадя, за да не стане по-неприятно ... Просто не зная как ще изтълкува опитите ми за помирение. Опасявам се, че ме е намразил и ще ми се присмее.
В същото време не искам който и да било от моето обкръжение да остава с погрешно впечатление от мен.

Бъдете здрави! :)

приятел, който мрази?!?!?!?!

"приятел"...

Не мисли за това и не се обвинявай.Възможно е животът да ти е подготвил нов шанс, може би и по-добър.Просто изчакай спокойно и върви напред.Успех!

Точно днес имах намерение да ви пиша и току-що виждам последния пост /отпреди час/. llko сякаш е прочел мислите ми!
Много сте прави, едва сега го разбирам напълно. Човек трябва да прости, включително и на себе си и да върви напред. Каквото било, било. Явно така е писано да се случи и ще ми е "обица на ухото".За съжаление хората понякога ни разочароват /къде на шега, къде на сериозно/ и последиците могат да са неприятни за нас. Дано този мой случай бъде поучителен и за тези, които са склонни да се предоверяват и да виждат само доброто у новите си приятели.
Така че, умната, особено с тези, които още не сте опознали добре.
Още веднъж: благодаря на всички вас за подкрепата!
хубав ден :)

откъде тръгна и докъде стигна, добра еволюция - от терзания за собствена вина за някакви грешки, та до :
"За съжаление хората понякога ни разочароват /къде на шега, къде на сериозно/ и последиците могат да са неприятни за нас. Дано този мой случай бъде поучителен и за тези, които са склонни да се предоверяват и да виждат само доброто у новите си приятели. "

Изумителна трансформация, удивително често срещана, нарича се най-общо "прехвърляне на вината" и "почистване на имиджа".
няма лошо, повечето хора правят точно това- почистват собствените си петна с чуждите.

просто не се заблуждавай, че това е прошка.

Използвах израза "човек трябва да прости, включително и на себе си"/ако него имаш предвид/ в смисъл, че след осмисляне на случилото се, човек може и трябва да сподави чувството си на вина, да не се поддава на угризенията. Ти би ли живял с подобни чувства заради минали твои грешки? Т. е. аз си прощавам /поради липса на прошка от отсрещната страна/, за да продължа напред. Наистина обаче е трудно да разбереш кое кара другия да не иска да направи компромис спрямо теб.

Трудно е.

Може да е смятал, че твърде много е давал, а ти твърде много си получавала във вашето приятелство.

Злословието е оръжие на слабия. Щом е прибегнал до него, той просто няма сили да прости. Човек не може да надхвърли себе си. Ако продължаваш да опитваш да се сдобриш, нещата ще се влошат.

Както и да е, ти очевидно си допуснала грешка. Направила си нещо, което в неговите очи изглежда непростимо. Представи си, че си убила любимата си птица. Тя е мъртва. Погреби я. Анализирай какво е причинило нейната гибел. И не го повтаряй повече.

Престани да се занимаваш с отношенията си с този човек. Те са мъртви. Свикни с тяхната загуба.

Продължи пътя си напред. Не казвам, че нямаш вина, сигурно имаш. Но ако си се поучла от грешката си и не я повториш повече, всичко е наред.

Не се терзай. Бог взел, бог дал.