Ако бях...вятър

Ако бях вятър,
щях да затръшна
вратите след себе си
яростно,
щях да напусна
стените на времето
гаснещо.
Ако бях вятър,
щях да тичам
стремглаво
през клоните
голи и есенни ,
щях да усетя
свободата на полета
нежно
с нозете си.
Ако бях вятър ,
щях да си взема
довиждане
с калните улици ,
щях да разхвърлям
небрежно по тях
боклуци
и вестници.
Ако бях вятър,
щях да бруля
лицата на хората,
леко унесени,
щях да разрошвам
косите им,
старателно сресани,
щях да прошепна
"Спрете!Стига вече!
Простете си!"
И щях да си тръгна
уморена,но
доволна от себе си.
Без бури , без
сълзи ,без
гръмотевици.
щях да открия
някъде свой бряг,
за последно щях
да рисувам
във пясъка
с боички от сняг
и щях да се гмурна
в морето от мрак.

Толкова е хубаво!Харесвам твоя вятър-напуснал стените на времето,тичащ стремглаво през клоните,полетял,взел си довиждане с мръсните улици, небрежен,закачлив,уморен,но доволен от себе си след " Стига вече!Простете си!"Благодаря ти за приятното изживяване

Поздравявам те!Много е хубав стиха ти и много човешки .Пиши още

wow. зверски много ми хареса това което си написал/а,карай нататък,ако има още подобни сподели ги тук с нас