В нета

В НЕТ-а

Защо се стремим света
с глава наопаки да поставим.
Между хаос и дива самота
пътеката светла да направим.

Да свържем невъзможните неща,
нестандартни, на изход подобни.
Все разместени, пусти дела
във мечтите до лудост подробни.

А мечтите ни простички те са
вдън душите ни слепи укрити.
Често търсим писти, адреси,
а оказват се непростимо изтрити.

10.10.2000 год. /S-H/

С тъга и печал
напускам брега
на този залив южен.
Утре на влака
ще се кача,
но ще бъда тъжен.

Прекрасни сини дни
ни дари морето.
Как ни прегръщаше
ласкаво вечер небето.

Силно поисках
поне още толкова
тук да остана.
В прегръдка бисерна
с водата, песъчинка
лека да стана.

Да ме подхване леко прибоя,
да ме придърпат вълните.
Нека тази нощ докрай да съм твой,
нашепват искрящи очите...


Вода стоит особняком
в истории нашей планеты
/В.И.Вернадский/

Но и полимерите...

така е. Нет-а, озоновите дупки, ядреното оръжие и липсата на секс създават всички проблеми на света а нещата наистина могат да са много по-простички.Хората само си усложняваме живота чето пъти. Факт. Но нет-а има и доста положиителни страни.