въпрос

Можете ли да ми помогнете,
интересува ме "Образът на Бог" , но не става въпрос за външния образ а за представата.....
И още нещо от кога са най-ранните рисунки представящи Христос и има ли такива на Бог?
Благодаря Ви за информацията!

От втори век, а даже май имаше и от първи запазени. Имай предвид, че в началото християните били гонени и избивани дори, така че не са имали време много да си рисуват картинки, та дори на Бог.
"На Бог" също има рисунки, дам... Макар че нормата в древност била да се изобразява със символ - десница, длан и др.
Все пак "на Бог" е принципно забранено да се рисуват "картинки" :), щото той не е дядка седящ в облаците, а се намира вътре в тебе и във всичко живо.

Какво за другия тип образ, питай като хората...

Ами ако и днес 'езичниците ни изпреварват в царството небесно'?

Какви са символите на Бог и различните символи по различен начин ли се тълкуват?

Зависи кой ги използва - в църквата са едни, в юдаизма - други, при масоните - трети. В православната символика всяка ипостас има собствен знак и различно изображение на конкретно божие проявление. Божията същност е непознаваема и неизобразима, но конкретните проявления на Божията воля имат свой знак и символ. Примерно Св. Дух поякога се изобразява като гълъб, ореолът на Христос почти винаги е с кръст и надпис OWN - "сущий", други конкретни събития - горяща къпина или ангелски образи и т.н.

В катакомбите има запазени изображения 1-3 век. Христос се изобразява като пастир, или агне. Древнохристиянското изкуство е приемник на езическото, но има своя семантика и семиотика. В периодите на гонение християните използват символични образи и знаци, криейки се от гонителите: примерно IXTIS гр. - риба. Първите християни сред евреите използват следния символ - Седмосвещник с основа - триъгълник и риба с триъгълна опашка, обърната с главата надолу. Двата триъгълника се пресичат, образувайки звездата на Давид.
След официалното приемане на християнството, тайните символики са забранени. Затова пък протестантите продължават да си лепят " рибки " по колите. В периодите на иконоборство се използва предимно декоративни орнаменти. През 18 век се срещат странни икони - примерно молитвата "Отче наш", изписана на икона.

Isihia, можеш ли да ми кажеш къде мога да прочета нещо повече по въпроса - в Internet или книжка някаква? Благодаря ти предварително

Здравейте Евгения,

Въпросът е много интересен и е предмет на дълга дискусия. Имам записки по темата и ги предоставям за четене. Не са много добре разработени, но нямам време за допълнения. В повечето случаи, в които търся отговори за някои елементи в християнската традиция се обръщам към Талмуд и Мидраш, както и към еврейските митове и легенди, преди предавани устно, но съпровождащи Закона.

Приятно четене.



Образът на Бога

Така наречените агадически извори (агада - легенда, мит - ивр.) са трудни за проследяване. Някои легенди със сигурност са взаимствани, но други са самобитни и до сега не са намерени пдобни в никоя друга култура.

Образът на Бога често е описван в еврейските митове. В Тора, а и в страничните източници няма нищо споменато за произхода на Бог. Той е даденост, и това е съществена разлика между мита на евреите и другите народи. Легендите разказвани в последствие, както и описанието на същността на Бог, дават някаква представа за това как евреите са вярвали, че е изглеждал Създателят. Както евреите, така и християните в последствие познават своя Бог повече "отвътре" от колкото "отвън". Критика към митовете както и възгледите за философксо осмисляне на Бог, характерни за древногръцкото мислене, са чужди на еврейската традиция. Научното осмисляне на приодата е непознато, дрои забранено.* Описанията, с които най-често се занимва агадата са същността, присъствието и всекидневните дейности на Бог. В еврейския мит Той е съвършен и вероятно, но само вероятно, прилича на човека създаден по Негово подобие**.

Бог е в състояние да приема всеки образ. Той се превъплъщава веднъж като един от тримата странници посетили Аврам, друг пьт е старицата появявала се на Мойсей. Той не се появява на всеки, а редките му контакти с хората са с определена, висша цел. Така според една история разказана в Берашот, синът на Елиша, Ишмаел влиза в Светя Светих. Там Бог седял на трон и молел Върховния Свещеник за благословия. "Ти можеш. Никога не бьди влядян от гниав срещу твоите създания и може би Ти ще се отнасяш към тях с милост и ще бьдеш любвеобвилен". Бог поклатил глава одобрително. Целта на този мит е, да покаже, че ако свещеникьт е в състояние да съветва самия създател, то служи според призванието си.

Бог има характер. Той е милостив, всеопрощаващ, но често гневлив и наказва отклонилите се от пьтя. В действителност това, което със сигурност опознаваме за Бог е нравът му***. Ерейският народ най-често е накзван поради почитането на други Богове. Представата за един единствен Бог се е налагала постепенно и бавно. "Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен мен'" е нещо обичайно за древността. В последствие "Яхве" е провъзгласен за Бог на всички народи (Амос, ок.750 пр. Хр.), въпреки, че другите народи дори и не са чували за него. ****

В еврейската агада можем да намерим описания на местоположението на Бог. В един мит то е поставено на най-ярката звезда на хоризонта. От нея Той се спуска към своите създания, облечен в облаци, носещ се вьрху крилете на вятъра. В своята обител Той седи на трона на Славата. Въпреки, че липсват подробности относно външността на Бога, неговият трон е предмет на най-подробни описния. В славянската "Книга на Енох" при сътворението се появил един много голям камьк, наречен Адвел. Бог го видял и заповядал на камъка да се разчупи. От него излязла огромна светлина и се създало видмото. От камъка се родила вечността и цялото сътворение. От нея (светлината) той направил своя трон и седнал в него. Еврейският мит разказва и че Бог създава Законите преди самото сътворение, в противен случай то не би могло да функционира. Божественият трон, Свещения Закон, Покаянието, Молитвата и законите за Наградата, Наказанието, Молитвата и Свободната воля*****.

В нозете на Създателя е неговото "столче за крака' оприличено на "воал и огън". Можем само да гадаем какво точно са си предствяли разказвачите (агадата е предимо устно предание). Това са метафорите за Любовта и Справедливостта. Основите на трона са обгърнати от пламьците на Правдата. Одеждите му са от светлина (или излъчват такава) и от тях се създали небесата (из книгата Prikke / Rabbi Eliezar)

Това са някои от божествените описания, които позволяват да си създадем малка, макар и бегла предства за образа на Бог. Юдаизмът се придържа стриктно към втората заповед. Образ на Бог не бива и не може да бъде създаван. Описaнията на Божествената уредба са тези, които по един или друг начин създават един тайствен образ, свободен за доразвиване от индивидуалнта фантазия. В юдейскта ангелология се разказва за небесната йерархия. От там научаваме, че дори и Ангелите не могат да видят Бога. Бог е скрит зад було наречено Пардог, кьдето е тронът му. Само Гавриил, Михаил, Уриел и Рафаел са "в булото", останлите ангели само чуват заповедите иззад завесата. Самата идея за трон, на който той седи, автоматично създава един по-близък за човека образ. Бог не е създание, защото Той е създателят, но най-любимото му творение, човекът може би поне малко му прилича. Образът на Бог, може да бъде сголбяван от многото податки. Ако той не е създание, поне откривaме много сходни на неговите създания черти. Той "седи", "почива си", "говори" ( с цялата вселена - със слънцето и луната, с камъните и т.н.). Бог и Ангелите също разговарят по между си, понякога и спорят. Словото е най-характерното за божествения израз. Бог се материализира във всякакви образи и не показва истинското си "лице", но словата му са ясни, почти недвусмислени. В карйна сметка Бог очаква от своите създания да са му подчинени чрез Словото, да го чуват, а не да го виждат. Значими са само словата и законите, изгледът е в света, който Той обитава.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

* из Книга на Бен Сира - "досега ти имаше позволение да говориш: от сега нататьк ти нямаш позволение да говориш", "...не търси онези неща, които са прекалено трудни за тебе и не питай за тях. Обучавай себе си на това което ти е позволено. Ти нямаш работа с тайните неща"

**според едно от тълкуванията на Битие, Бог се допитал до ангелите дали да бъде създаден чоекът. От там и "беше създаден по наш образ и подобие". Това можеби е най-описателната представа за някаква божествена външност, но спред някои тьлкувания, дори и това описние се може да се отнесе отново до духовността на човека.

*** Макс Вебер сравнява Бога на еврите с "ориенталски властелин" и приликите не са малко.

****Трансформацията от мнотеизъм се нарича хенотеизъм. В този случай богът е поствен над всички останли богове. Исая 41;29 ок.550 пр.Хр. вече оспорва боговете на останалите народи, а след Исус (и по негово време) другите богове са смятани за демони или спътници на dявола, което от своя страна има обяснение в митовете за Саммаел - това, предмет на отделна тема.

***** Тората е била с него преди сътворението и с нея Той се допитал как да създаде видимото. Тората била Мъдростта. Интересно е да отбележим, че в съвременната физика една от теориите засяга темата за закони от преди самото създаване - това, предмет на отделна тема.

Благодаря ти за записките! Това е един от най-хубавите отговори които съм получавала

[линк]

Едно мнение на Prokimen.