Щастлива съм!

25 отговора 1618 прегледа
#1

Щастлива съм!

На някой случвало ли му се е скоро?
Трябва ли да се подложа на психотерапия?

Поздрави и привети!

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."
Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #2

Re: Щастлива съм!

да,живота е приключение

Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #3

Re: Щастлива съм!



Поздравявам те и ти се радвам!
Дай, Боже всекиму!

Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #5

Привет !



Задължително отиди на преглед, а после може да се подложиш и на терапия. Как може да си щастлива при толкова мъки и нещастия по Земята ? Определено не си в ред.

Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #6

Re: Щастлива съм!

Щооо?

Здрасти!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .
Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #7

Re: Щастлива съм!

Привет,Вей Хай Вей!
Нека това ти състояние продължи колкото може по-дълго!

Отговор
в отговор на kъcмeт #8

Стиска ли ни...?

Благодаря на всички за милите думи!

За добро или лошо, щастието, като всичко останало, е временно явление. Започва остро, но не си струва да се лекува - отшумява от самосебе си.

Чували сме всякакви (не)бивалици за щастието, но научно доказан факт е, че човекът е много по-склонен и способен на запомня лошите моменти, отколкото хубавите.

Пиша във форум за взаимопомощ. Ако мога, бих помогнала. Но, сякаш, оставам с впечатлението, че лошите моменти са единственото, което имаме.

Друг научно доказан факт е, че припомнянето на събитие връща към живот онези емоции, които тогава сме преживели.

Благодаря за съпричастността, но аз искам и другите да са щастливи. Вие.

Ето на, хвърлям ви ръкавица - нека да си спомним моментите на щастие и да го преживеем отново. А ако някой иска - да опише...

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."
Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #9

Re: Стиска ли ни...?

ами явно не са те разбрали хората и са ти отговорили на това, което са разбрали
ей го на, позоваваш се на научни факти и взе, че ме предизвика да ти отговоря пък аз сега...,
май много си очаквала от клуба, а клуба остаря..., може би помъдря или оглупя, но така или иначе сега живва за кратко и пак заспива на фотьойла си увит в одеало...
не е ли ясно на всички/и на теб/, че нищо не може да живее и да бъде активно ако ние не му даваме от собствения си живот, време, емоции, мисли?
същото е положението и с щастието,
на теб ли да обяснявам, че щастието не ни го създава нищо и никой друг отвън/случка, човек и пр./, а ние си го създаваме.., за това и няма две еднакви преживявания...и това, това което за теб може да бъде щастие, аз може даже да не го забележа изобщо и обратното..., за какво да си разказваме тогава?
може би любовта е единствено тази, за която хората говорят с приблизително еднакви понятия..., само че благодарение на многоуважаемия ви Фройд и това, че вие усърдно изучавате и развивате вашата наука, и Любовта е на път да бъде развенчана, магията да изчезне и да бъде заместена с рационални доводи и причини, поради които човек иска и може да бъде с друг човек...
нА, и празник вече са и измислили - един път в годината...
в новия брой на National Geographic прочетох една обширна статия за любовта... и в нея, позовавайки се някаква видна вероятно, американска! антроположка и на разни научни изследвания ни обясняват на дълго и широко как любовта имала "еднакъв химичен профил" с обсесивно-компулсивното разстройство
може би вече любовните срещи ще се правят в кабинета на психиатъра или психоаналитика, отколкото на пейката в парка, м?
камшици за вас!!!...
не ми е много смешно все пак...все по-малко се събират и живеят хората заедно защото се обичат /егоизма се издигна в култ/, и все повече чисто материални интереси и прагматични доводи са тези дето ги събират...
всички, които са създавали шедьоври вече по дефиниция са били с психични проблеми и за това сигурно вече такова изкуство не се създава/че кой иска да е луд?!...лечение му е майката, хапчета за любов, хапчета за нелюбов и хоп - готово?!/...
сега е важно да сме прагматични и интелектуални, всичко да ни е обяснено точно и ясно...нищо, че понякога ни се струва, че не сме живи.., щото ако някой не е разбрал Духа се храни само с Любов и се чувстваме истински живи само когато обичаме,
Духа не се храни с пари, кариери, вещи или зрелища...нищо, че в тези неща много хора виждат собственото си Щастие...
та така, мила ми приятелко...това е положението до което ни докарахте вие, почитателите на науката...химия и хапчета за щастие и любов...
и вземи махни тази сигнатура щото в повечето народни песни става дума за любов и щастие, ама не в смисъла, в който вашата науката го обяснява..., така че по-добре си лепни някой цитат от Фройд...
аз пък може да си сложа нещо на Зорбас гъркът..., че човек трябва да е малко луд за да е щастлив


П.П...намерих си "Основни форми на страх", но няма да я чета защото не виждам с какво би ми била интересна и с какво би ми помогнала

dream
Отговор
в отговор на CъH #10

Re: Стиска ли ни...?



Че кой друг, ако не ние?
Отговор
в отговор на ПЪTниk #11

Re: Стиска ли ни...?

ПЪТник, много ли ядосана изглеждам?!...не съм ядосана, бясна съм..., но какво да се прави...всичко което имаме си го заслужаваме...
нека да ти се пооплача малко..., не се чувствам на мястото си, почти не виждам начин да бъда разбрана правилно..., можеш ли да разбереш, че изпитвам почти физическа болка и студ от бездушието, материализма и егоизма, които ме заобикалят...
не се чувствам сама/свикнала съм отдавна/, чувствам се уморена...много уморена...и понеже знам, че няма да се спра...все пак ми се иска да знам кога най-после ще свърши този Път..., а до тогава...ще се чувствам щастлива по своему/за тези, които питат/, без да питам дали да ходя на психиатър...и ще си трая повече...
обичам срещите с теб

dream
Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #12

Re: Стиска ли ни...?

Много хубаво начинание.Дано има повече хора,които да са щастливи и да го
споделят.Аз...за съжаление съм от много нещастните.Толкова мъка около мен,че нито мога,нито искам да си спомня щастлимите моменти.Почти съм ги изтрила.А нови дали ще има? Едва ли.

Отговор
в отговор на CъH #13

Re: Стиска ли ни...?

Прегърнал съм те

Че кой друг, ако не ние?
Отговор
в отговор на CъH #14

Оххх...

Привет, скъпа приятелко!
Непременно ще ти отговоря, много обстойно ще ти отговоря, но сега, нали разбираш, малко съм възпрепятствана.
Легнала съм по корем и ми е малко трудно да пиша... Налагат ми гърба с лапИ след боя с камшици, който понесох
Нищо, приятелко, нищо, ще се оправя... и да знаеш, продължаваш да си много скъпа за мен!


"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."
Отговор
в отговор на elii #15

Здравей, Ели !

Гледа ли снощи филма " Анна и кралят " ?

Отговор
в отговор на ПЪTниk #16

Re: Стиска ли ни...?

Дир-а е ужасен, от вчера се опитвам да ти отговоря, но този път се заинатих, защото е важно за мен да ти го кажа...
...благодаря ти, приятелю, благодаря ти много... и те обичам/пак много/
...казвам ти го днес за да знаеш, че не те обичам само един ден в годината
чудно.., да не би и ти да си малко луд, че така добре ме разбираш винаги и знаеш какво ми трябва?

dream
Отговор
в отговор на CъH #17

Re: Стиска ли ни...?



Че кой друг, ако не ние?
Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #18

Re: Оххх...

И сред боя с камшици може да бъде щастлив човек...като си мисли че е полезно раздвижването на кръвообръщението. Аз си мисля че всичко е мисъл, дори и боя с камшици....но не съм бит с камшици още....едва сега започва

Че кой друг, ако не ние?
Отговор
в отговор на Beй Xaй Beй #19

Re: Щастлива съм!

И аз...., "че живея с най-добрия мъж и в съня му късен се оглеждам" Май така беше цитатът.

Подложи се на психотерапия, щом искаш!

Да ти се връщат поздравите и приветите.

Отговор
в отговор на ПЪTниk #20

Re: Стиска ли ти...?

...охоооооооо.....

Връзката поставя в зависимост
Отговор