Прошката

Нека в тази тема да поговорим за прощението. Длъжни ли сме да прощаваме. Прощаваме само при определени условия или трябва да простим на всеки, кавото и да ни е направил. Предварително уточнявам, че ще трия всеки постинг в който се продължава диалога от заключените теми.
Бог да благославя и освещава размишленията ни!

Kартината изобразява труда на модератора

1. длъжни ли сме- длъжни сме

Но, това никак не ми звучи хубаво- задължението. Аз възприемам нещата така- всяка пръчка има два края, вземеш ли единия край на пръчката, независимо дали ти харесва другия й край- взел си го и него. Непростителността е част от осъждането, може би донякъде и от омразата, егоцентризма. Не е част от любовта и от състоянието "чисто сърце". А нали знаем кой ще види Бога- тези, които са с чисто сърце.

2. Условия за прощаване - ми...ако от другата страна си искат прошка, ще е по-лесно, ама рядко е така, нали? Ако Бог на нас ни прощава безусловно то като действие на благодарност към НЕГО, би трябвало и ние така да прощаваме. И не е лесно.

И още- едно е желанието да простим, друго е наистина да простим. Мисля, че само с помощ свише можем да прощаваме истински (както и да обичаме истински). Мисля, че отношенията ни с другите хора са твърде свързани с отношенията ни с Бога, така че, струва си усилията.

Освен това, прошката и възстановяването на взаоимоотношенията са две различни неща (според мен). Длъжни сме да простим - това е най-доброто за нас самите. НО не винаги трябва да запазим взаоимооношението с другия - все пак зависи от неговото отношение и поведение. Понякога е по-добре да бъде прекратено. И освен това, се иска време са възстановяване на взаимоотношенията. Развалянето им става значително по-лесно и бързо

длъжни сме винаги да прощаваме. Но не единствено прошката определя християнските взаимоотношения, често трябва да се вършат и други неща, както разсъждавахме в една от незаключените теми- за правораздаването и кривораздаването. ИНаче човек трябва да е в състояние на постоянна простителност и любов към ближния, това е дълбокото ми убеждение - че това иска Бог от нас, такъв и пример ни е дал.

Да, последните ти изречения са много важни - прошката не трябва да е непременно свързана с възстановяване на взаимоотношенията. Последните дни пак ме убедиха в това.

Мат.18:33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

Всички ние сякаш сме приели спасението и опрощението, което имаме в Христа, за даденост, отдавна сме престана ли да се радваме и благодарим за това велико милосърдие, проявено от нашия Небесен Отец. Спомняте ли си? Когато бяхме грешни, Христос умря за нас...(Рим.5:8). Той се смили за тези, които го наскърбиха. Нещо повече - когато Христос, Божият син, висеше на кръста, Той се помоли не за Себе Си, а за тези, които го разпъват. Всред стръвната тълпа, всред подигравателните викове, Той имаше силата да промълви: "Прости им - не знаят какво правят!"
Когато съгрешаваме, едва ли и ние можем да осъзнаем значението на това, което правим. а имаме ли право тогава да съдим другите когато тепостъпват така?
Господната молитва завършва така:
Мат.6:12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
И след това Господ пояснява:
14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
А ти прости ли?

Kартината изобразява труда на модератора

Като се забелязва, че въпреки предупрежденията на Жоро не можем да си възпрем болката, причинена един от друг, то добре е да се помисли как да стане така, щото да не си я причиняваме.
Нещата, за които предупреждавах - да се спре с вдигането на теми или поне да се забрани или разреши, щом не може да бъде овладяно, беше на вниманието и на двамата модератора. Сто пъти препоръчах ясен клубен правилник, щом евангелските заповеди не са ръководещи за участниците.
Съжалявам, ако Прокимен ти е казал нещо люто. Но вина за случая нямам,а и да си беше останало между вас с него и ангелите.

А апелирам да не се глезим с теми за прошката в момент, когато трябва да стане ясен клубният правилник.

На модераторите препоръчвам да не се самозабравят. Те са за да вземат мерки, а не да налагат наказания. Никои не сте, за да наказвате, а само участници.

какъв проблем е вдигането на теми, че не разбрах?

Помня, че Фамулус бе пуснал някаква тема да не се вдигат теми, но беше в контекст- бяха повдигнати масово 1001 теми тогава...

според мен, вдигането на теми не е проблем, стига да не измести цялата първа страница на втора. Т.е. да се вдига с мярка- по една две, да кажем.

а темата за прошката е централна за християнството.

и кажи кои са тия, дето няма да поддържаш отношения, за да знам да не се моткам из форума излишно. Ако съм аз, да офейквам отсега. Тука седя заради православните участници, от които, като махнем тия, с които си пия кафето, оставате ти и прокимен. Туй е точно по темата за прошката, много пряко свързано. Значи никой няма да остане, така че да знам.

а темата за прошката е централна за днешния ден. И си нямаш представа за какво смешно недоразумение става дума, но - нека. Те, нещата, не са случайни.
На всеки грехът му си е навързан, влече и другите хора след себе си и така. Нека това да ни е за урок. Ще ти разправям за недоразумението, сълзи ще ти излязат на очите от смях. И аз си имам вина, и то голяма. Вината ми е, че писах под два ника и че си наруших принципите да говоря за работи, дето не са за пред хората.

Да прощаваме!На всеки,за всичко,с благост и кротост,с молитва за наскърбилите ни;макар и с насилие в/у себе си-да подражаваме на Христос.Но дали извън вярващите някой търси да му се прости?Освен ако не е фатално влюбен.

Мисля, че за прошката има едно съществено условие - "Ако ти се покае брата ти...". Раздавайки непоискана прошка даваме възможност на брата да ни се качва на главата и да не се поправя.
Друг е въпросът, че вътре в нас трябва да имаме постоянно простително отношение, покаял се - непокаял се брата, да не храним у нас непростителност към него, защото това е корен на бъдещо наше падение.

Привет,

Наистина имаше нужда от тази тема.
Ето и моят скромен принос към нея.

Прошката ще превърне горчивината в любов


Старейшина Дейвид Е. Соренсен
От Президентството на Седемдесетте


Прошката означава, че проблемите от миналото не диктуват повече нашите съдби и ние можем да се съсредоточим върху бъдещето, изпълнени с Божията любов в нашите сърца.

Не е ли удивително какви дарове на Духа е дал Господ на старейшина Нелсън? Неговите таланти благославят не само Църквата, но и целия свят.

Choose The Right!

ако не ти се покае брата ти, пак се прощава.

Аз винаги така правя, и да искам, не мога да се сърдя на някого повече от един ден, а досега никой не ми се е качил на главата. Ни най-малко не предпразполагам да ми се качат на главата непокаяли се хора.

Ако човек е свестен, великодушен и с чиста съвест, то няма как да е другояче, не ме разсмивайте.

Лесно се дава мнение по тази тема, но дали наистина знаем какво е прошка.Всички знаем и цитираме много стихове, но в действителност ли прощаваме.Щото не се прощава лесно.Трябва Бог първо да обърне нещо в нашето сърце, да промени нещо в нас самите.Според мен дори прошката не е лично решение.Тя идва естествено, когато Бог е излекувал нашето огорчение или болка и на тяхно място е излял от любовта Си.Именно тази любов ни дава желание и сила да простим.Аз не мисля, че ние имаме право да задържаме прошка към когото и да е било, нито пък да чакаме съответният човек да дойде и да я потърси.Щом осъзнаем огорчението или болката в сърцето си към някого, то ние вече трябва да започнем да викаме към Бог за промяна първо в нас.Нека ние да не задържаме нищо лошо в сърцето си към никого, пък за другия-Бог си има грижата.Кои сме ние, че да държим сметка на другите и на Бог?

не те разбрах- как така хем трябва да сме непрекъснато в състояние на простителност, пъх хем ще прощаваме чак след като другият си поиска прошка?

в Господната молитва се казва и нещо от сорта "прости ни дълговете така както и ние прощаваме на нашите длъжници"...

Здравей Жоро
Ако повдигаш тази тема поради модераторския си пост и по точно ако те притеснява до колко трябва да простиш да кажем на някой, който е нарушил клубните правила или християнските норми установени от Исус.
Мисля, че знаеш къде се намира пасажа в Библията, където пише как да постъпва събранието с брат, които системно съгрешава и след предупреждение не се променя.

има един превод на Библията, казва се "The Message" и там има един много интересен нюанс точно на това място, ще се опитам да го намеря и пейстна...

мението ви пуснато в отделна тема, за което се радвам, че бе изтрито от модераторите. Имам да ви кажа само това:

Няма да коментирам мненията ви относно другите участници освен това, което казвате за Прокимен, защото ме касае пряко. Защо?

Прокимен може да е употребявал остър език, не веднъж. Дори и към мен. Е и, вас лично нагрубил ли е, а и да бе?
Той е един от най-всеотдайните клубари, както е човек комуто злопаметността е неприсъща. Прокимен е този, който ако бъде помолен да даде отговор по някоя тема е в състояние да прерови всички архиви, да извади неподзирани от никого, че могат да бъдат намерени сайтове. Безкористно. Безпристрастно. Съвестно! Това което вие иронизирахте визирайки "цветните му буквички" се нарича "пригледност", ако тази дума ви е непозната. Старанието му е повече от похвално, повече от добронамерено и държа да му се извините публично за това което написахте за него.

Ще дам само еди пример с който мога да завиделствам само уважение и признателност към Прокимен. Знаейки за работата ми върху "Тайната Вечеря" на Леонардо, той отвори специална тема, прерови и изчете сайтовете, които ми даде, намери сайтове в които имаше податки за понятия, които биха ме затруднили (по негова и неворятно точна!!! оценка). Без да съм го молила, без да е очаквал нито благодарност, нито "отплата". Защото е Прокимен! Защото е такъв какъвто е!


Най-чистосърдечно ви моля да си вземете думите назад, а ако не желаете - не правете никави коментари относно изказването ми. На Прокимен няма да е приятно замесването на името му в поредния скандал, както и държа да ви кажа, че често реакциите му са подбудени от манипулации на други участници в теми, в които предизвикават СЪВСЕМ СЪЗНАТЕЛНО обстановка в която и на добиче нервите могат да излязат от контрол. Така, че ако Прокимен е реагирал остро, то предхождащите изказвания са тези, които следва да бъдат гледани под лупа, а не неговите реакции.


Надвам се да разбирате какво означава прошка. Прощаваме на хора, които познаваме знаем, че ако са прегрешили спрямо нас, то е било в недобър за тях момент, а нима са ни чужди на нас самите тези моменти? Ние вероятно не прегрешаваме системно. Или вие не го правите?
С положителност го правите иначе нямаше да прочета "анализа" ви за някои от клубарите, който всъщност си бе пълно нарушение на каквито и да било християнски ценности. Ако не бе изтрит, вероятно съзнавате, колко болка и колко обида нанасяте с него към споменатие от вас лица, най-вече фиксирайки подробности от най-личен характер. Бъдете така добър и оставте потърпевшите от последните сканадли само да си решат недоразуменията. А ако не ви харесва компанията - вратата е линк в ляво.

Също....да не забравя...понеже сам знаете какво бяхате написал...Вие в коя категория точно се самоопредляте? Питам ви не за друго, но след като сте в състояние да дадете толкова точно опредление на другите клубари, това показва добро познаване на ситуацията....както и че вие по нищо не отстъпвате на Прокимен пимерно - предвид "висенето" в нета...
За да ви спестя неудобството - аз също си вися в нета, почти патологично, кефи ме. Изтъквате го като порок? Ако е...и сте си взел бележка - няма да се срещнем скоро.

Поздрави,
Аби

ето как звучи в "The Message" :


15"If a fellow believer hurts you, go and tell him--work it out between the two of you. If he listens, you've made a friend.

16If he won't listen, take one or two others along so that the presence of witnesses will keep things honest, and try again.

17If he still won't listen, tell the church. If he won't listen to the church, you'll have to start over from scratch, confront him with the need for repentance, and offer again God's forgiving love.

18"Take this most seriously: A yes on earth is yes in heaven; a no on earth is no in heaven. What you say to one another is eternal. I mean this.

Краят на 17-ти стих е...шокиращо различен от българския вариант - "нека ти бъде като езичник и бирник".