Стъпка четвърта

"Направихме безстрашен и претъсващ анализ на самите себе си"
Днес докато четох за 4та стъпка в сайта на АА попаднах на нещо според мен интересно за алкохолизма;
"За алкохолиците е особено важно да разберат, че необузданите инстинкти в самите тях са основната причина за разрушителното им пиене. Ние пиехме, за да удавим чуството на страх, разочарование или потиснатост. Пиехме, за да избягаме от чувстото на вина, причинено от страстите ни и след това пиехме отново, за да възбудим нови страсти. Пиехме от тщестлавие - за да продължим да се наслаждаваме на глупавите си блянове за величие и власт. Тази извратена душевна болест не е приятна за гледане."
Заинтерисувах се пак да се върна към тази стъпка,защото чувствах,че нещо не е в ред при мен.Трезвен съм наистина и съм благодарен за това,но нещо ме гризе и се чувствам неудовлетворен от себе си.Миналата седмица установих,че пак ме гони параноята,че всички заговорничат против мен.Като се замислих и анализирха отделните случаи установих,че това са пълни глупости и е следствие от много неща,които уж бях анализирал и отхвърлил,а именно гордост,гняв,завист,желание за власт и т.н.Среснах се!Нали бях отхвърлил тези неща.Как отново се озовах в капана на собствените си страсти?Защо пак ме беше обзел страха и безпокойството,неудовлетворението и гнева?И реших да се върна назад и да видя защо се получава това.може би в основат на това стои страха от провал.Пиенето в крайна сметка премахваше страха и ме караше да се чувствам по уверен.А когато се премахне алкохолната илюзия страха изчезва ли?
Не мисля.Тогава къде отива .Май го запокитвам някъде,но в крайна сметка той пак избива под една или друга форма и дирижира по нататъшното ми поведение;избива в гняв,враждебно отношение към другите и ниско самочувствие.нещо като моя лична война срещу всички останали.Война,която не исакм и не трябва да водя,зщото е глупава.
Какво мислите за недостатъците си,за проблемите,които предхождат бутилката?Защото те се истинската причина за безконтролното в и пиене!

Тук май всеки може да каже само за себе си:)
Това, което всъщност искаш с въпроса си, е всеки да направи
на себе си
една хладнокръвна и красива
дисекция.
На живо.
Мммм, не е лесно, нали?
За себе си разбрах (защото откакто поисках помощ оттук дълго мислих върху различни неща), че може би пия/пиех(!) заради своята неувереност. Смешно и тъпо, нали? Но просто не знам/ех дали и докога ще мога да изпълнявам всички изисквания, които съм поставила пред себе: нахранено семейство, чиста къща, изгладени чорапи, перфектно свършена работа в офиса... И някакво време за себе си - време за чувства и време за мечти:) След приетата "доза" този страх и тази неувереност изчезват - или поне ръбчетата им не са толкова остри:)
Сега всеки ден си казвам - днес всичко ще бъде наред, ще се справя с всичко, няма да пия, каквото и да се случи! Успявам засега:) Но времето минава, оставя отпечатък - не се страхувам от това, че времето ми ще свърши, а от това какво ще се случи междувременно:( Не ми е лесно да изчакам "суха" края на деня, чувствам се като през есента, когато опитах..., когато загубих (и вероятно завинаги) много близки хора - и едновременно с това: опиянена, омагьосана от красотата на свободата, от преоткритите радости, които бях забравила...
Сега се налага да работя, но темата е интересна и ще се върна, когато успея:)

Защо ли така рядко се влиза в този клуб? Все още съм на работа, и преди съм влизала - но просто не зная друг клуб (измежду тези, които посещавам и за които имам регистрация), в който да е така унило настроението и така редки разговорите. Ще взема да си помисля, че ние наистина имаме НЕПРЕОДОЛИМИ проблеми:( в общуването помежду си и с другите. А вярвам, че не е така:)
Не сме съвсем откачени, нали:)

Мисля, че не се влиза рядко тук, а се ПИШЕ рядко! Хората ни (ви) ползват за жълт вестник - влизат тук (взимат вестник) с една цел - да прочетат, че някой е по-зле от тях, а колкото е по-известен той това ги успокоява още повече и после отиват да се отрежат спокойно и с чиста съвест...

Крис, човече, ако набора ти е 61 и моя е 1962 не мислиш ли, че може да ни гази просто една криза на средната възраст?! Този термин е съвсем легален, загради го в кавички и го пусни в Гугъла и ще видиш Симптомите отговарят, но цялата тази каша смесена с алкохол става много взривоопасна... Аз вече пети месец не съм докосвал пиене, но някои неща остават - при мен агресивност и гняв, които едвам удържам...

За съжаление съм много по млад 1977,но сега не ми се пише особенно,а иначе влизам поне няколко пъти на ден, когато мога,но рядко се пише.И аз съм днес провесил нос така,че не съм най-добрия съветник.За съжаление не мога да се справя със семейните си проблеми.Но не сме безнадежден случай .Като гледам хората около мен без да пият бутат масло.

Радвам се, че си по-млад! Това, ако не друго означава, че можеш да си решиш проблемите навреме!

Не само, че не сме съвсем откачени, а изобщо не сме откачени, когато сме обаче сухи. Или поне не сме по-откачени от всички останали.
И аз мисля, че в клуба се влиза и се чете, но по-рядко се пише.
Но пък 90 на сто от постингите са сериозни, а не са дрън-дрън...

Подчертахме ,че е абсолютно необходимо да имаме готовност.Готови ли сме да оставим сега Бог да отстрани от нас нещата,които признахме за съмнителни ?Може ли Той сега да ги отстрани без остатък?Ако все още се държим за нещо ,с което не можем да се разделим се молим да се сдобием с готовност.
Когато сме готови,казваме нещо от рода на следното:
“Създателю мой,сега съм готов да ме приемеш целия,с доброто и лошото.Моля те отстрани от мен всеки недостатък на характера ми,който пречи да бъда полезен на Теб и моите събратя.Дай ми сила,когаот си тръгвам оттук,за да изпълня волята Ти.Амин

Това добре, friend, дето си го написал. само че то отива чак към 6-а и 7-ма сткъпка, а дотук Крис говореше за 4-та.
Не е добре да се бърза и да се отмятат стъпките, колкото да се отчита дейност. Разбира се не е добре и да се мотаеш с тях.
Всеки си намира сам собственото темпо за движение из стъпките според вътрешното си усещане.

Стоя в един компютърен клуб и мисля за страха, който си описал (и който и аз познавам) - да, мисля, че той отива някъде си или става по-малко ръбат, но на негово място идват други страхове: ами ако се подхлъзна на леда (случва се и на трезвени хора), счупя крака си и в болницата трябва да отговоря, че съм пила - в 18 часа?! Ако се появи проблем с някое от децата у дома и трябва да взема важно решение, а не съм адекватна?! Ако ме потърсят по телефона за нещо важно, а аз не мога да "включа"?! Да, сега не говорим за вредата от пиенето - убедена съм, че тук всички знаят много повече от мен по въпроса, а за страховете:( Сега знам, че те стават сякаш по-малко след като съм пила, но всъщност са повече и по-разнообразни. Сякаш ежедневието ни не ни натоварва достатъчно, та си намираме начин да увеличим натиска:) Дали това е известният саморазрушителен синдром, който го има у всеки? Алкохолната илюзия ни помага да се справим с някои неща (временно!), но ни заробва по много неприятен начин:( И отнема свободата на мисълта ни. Няма начин да нямаме страсти - и не искам да повярвам, че нашите страсти са капан:( По никакъв начин не съм съгласна в стремежа си да спра да пия да остана безстрастна/безчувствена. Не съм съгласна и с (засега все още не мога да възприема) молитвата за покой - когато спра да чувствам, да обичам, да искам, да мечтая - вече няма да ме има, това няма да съм аз. Човек е едно обещание, изречено наполовина, една вечна незавършеност (думите не са мои, но ги приемам), нормално е да се чувства неудовлетворен и да иска повече - иначе никога и нищо не би направил по-добре, никога не би стигнал доникъде. Нали "Новият (познат)" уточни, че не сме отлачалки?! Дали не е по-добре (и по-разумно, както един мой приятел би предпочел) да вложим амбицията си от пиенето в... какво? - продължението е за теб:)

А защо става така? - Че почти само се чете?
Защо всеки "тича" тук, само когато му е криво?
Или - ако е от по-отдавнашните членове на АА, да отговори?
Защо няма нищо позитивно (или е съвсем рядко), защо не сме заедно и в хубавите си дни?
Не вярвам, че нямаме какво хубаво да си кажем:) - нали споделената радост е двойно по-голяма:)

Ама никой не е казал, че трябва да оставаме без страсти и емоции.
Молитвата за покой не ни прави безчуствени, а ни помага да сложим ред в чувствата си. И да постигнем повече свобода.
Свобода именно от страховете ни, за които и ти говориш. Защото колкото по-малко се страхуваш, толкова по-свободен ставаш. И по-спокоен.
Иначе животът ни пак става неуправляем, защото той се води от стихията на нашите страсти. И люшкан от некотролируеми страсти, рано или късно алкохоликът се връща към пиенето.
И виж колко страхове при теб: ами ако си счупя крака... ами ако позвъни телефонът... ами ако стане нещо с моите деца...
Ами ако падне таванът на лятното кино...
Страховете се увеличават, когато се напъваме сами да се справим с всичко. Не е ли по-добре да прехвърлим част от тези тежести върху сила по-висша от нас, кой както я разбира за себе си.

съм голяма специалистка - като по тревогите:) Не искам да губя стихията на своите страсти:) - обичам да се чувствам жива:)
А таванът на лятното кино... хареса ми, показва колко безпочвени са понякога съмненията и страховете ни:( Благодаря ти за това!
А за това дали и как успяваме да се справим с нещата край себе си - ами аз не знам друг начин да реша проблемите си освен да ги реша сама:)
Ако имаш друга рецепта - сподели я, моля!:) Имам усещането, че всички четящи ще се заинтересуват:)
И - извинявай, моля! - висшата сила до днешния момент, сега, не ми е показала категорично съществуването си, нито по някакъв начин ми е дала знак, че ме обича:( Мисля, че всичко е в ръцете ми (ни). Надявам се да не обиждам твоето чувство към висшата сила - това си е просто мое мнение, с което по никакъв начин не желая да обидя (пази, Боже!) когото и да било и/или чувставата му:)

са много и за всичко - май? - но дали се увеличават, когато се опитваме да се справим сами? Дали упованието на някого или нещо няма да ни направи небрежни, безотговорни?! Мисля, че да вярваме в себе си е по-добре:)
Нашите страсти са това, което ни принадлежи, което вярваме, че сме - така си мисля, без да го поставям като императив:) Ако не мога да се радвам на залеза (колкото и тъжен да е той), ако не ме опияняват цъфналите лилии, ако росата върху тревичките не ме вълнува, ако изгревът не носи прекрасното червено за мен - за къде съм?! Ако вятърът забрави да ме погали? Ако морето наруши ритъма си? За къде сме всички?

Тя сигурно е дала знак, че те обича, но ти не си го видяла този знак.
Пък че не е показала "Категорично" съществуването си - ами тя затова е висша да не можеш да я пипнеш с ръка и да я видиш с очи. Това да не е съседката ти от долния /горния/ етаж, че да и се оплачеш от поскъпването на цигарите /примерно/

Не ме обиждаш, как ще се обиждам, че някой мисли различно от мен.

Питаш за моята рецепта. Ето я:
Сега ще загася компютъра и ще отида на сбирка на АА :)

Ако имаш предвид, че ражданията ми са минали нормално, че децата ми са нормални, че не съм сляпа, глуха, инвалид... Ами добре, съгласна съм:)
Поздравявам те за рецептата ти, за това, че я имаш - за мен в момента е невъзможна:(

Видя ли колко знаци откри самичка и то за 2-3 минути.
Ами че и днес не си пила /надявам се/ - това не е ли прекрасно.
Без да влизаме в спор дали не си пила благодарение на себе си или с помощ отнякъде. Приемаме, че днес си суха благодарение само на себе си :)
Ами ако помислиш още 2-3 минути, сигурно и други знаци ще откриеш.
И защо рецептата ми да е невъзможна.
Качваш се на автобуса и идваш на сбирка.

Какво да кажат хората в Русе, Варна и т.н. дето им се ходи на сбирка, ама трябва да се качат на влака, за да дойдат до София :)
Май открихме още един знак, още едно предимство, което имаш, освен това дето не си сляпа и глуха.

Моля, предай поздравите ми на всички от сбирката. Ще се опитам да бъда с вас в 20:30 часа:)
Съседките ми (и съседите) се сменят перидично, често на семестър- едва успявам да ги запомня:( Тъкмо почнем да си говорим приятелски - и те изчезнат:(

Няма как да стане, съжалявам:( Предстои ми да се позабавлявам в кухнята:(, да мина през банята:), да се погрижа за всичко останало:) и да посрещна всиките си мои три четвърти:)
И - държа да отбележа - днес съм суха само заради един мой приятел - защото ще ми е гадно да му кажа, че не съм издържала:) Заслугата не е моя, а негова:)