Новагодин,
в отговор на lachistein
#3
Re: Новагодин,
нека си пуска ако ще и 50 теми с лични обръщения, just ignore
в отговор на lachistein
#5
Re: Новагодин,
пий една бира и да не ти дреме
Re: б.к.
ако ти се пише анализ ВМЕСТО Новагодин, моля заповядай, ще те прочета с интерес.
междувременно, моля, не ми спамвай темата. чувствата ти към мен не ме интересуват.
ако нямаш какво да ми напишеш по същината на това, което поствам, предлагам да си спестиш усилията да ми пишеш изобщо. подобни диалози са ми безинтересни.
Re: б.к.
може би ти ми търсиш сметка, че ти пиша в темата? не знаех, че е забранено това? :)
ако искаш новагодин да ти напише анализ на нещо, предлагам да го помолиш с лична бележка, а не да ни занимаваш всички с това, че не си си написала домашното.
в отговор на lachistein
#13
Re: криле, лахищайн,
затова ти предлагам наистина от тук нататък ignore, да не й доставяме удоволствието да ни занимава повече
Re: б.к.
какво по-точно 'домашно' не съм си написала, криле? кое те прави компетентен да ми даваш оценки и да правиш предположения за мен, а още повече пък да се опитваш да налагаш какво да правя и какво не?
доколкото спазвам добрия тон, ще пиша на когото си харесам както си харесам, каквото си харесам. благодаря за вниманието, но вярвам, че има достатъчно ДРУГИ интересни неща освен мен, към които да можеш да си го пренасочиш.
доколкото пък предполагам, че насреща си имам интелигентни и осъзнати хора, се надявам се да не се налага да пиша едно и също сто пъти, макар че явно от поне десет повтаряния досега не е станало ясно:
НИКОЙ и НИЩО не ви задължава да ме четете. aко нямате какво да ми кажете, не ми и пишете.
слагаме ли точка, или ще разиграваме циркове до несвяст?
Re: б.к.
стори ми се, че ти се е подразнил излишно и в тази връзка го заговорих.
с теб в момента комуникирам, защото се обърна лично към мен и съм достатъчно възпитан да ти отговоря.
другите неща в мнението ти не смятам да ги коментирам.
Re: Новагодин,
Всъщност, ако те интересува, стихотворението е старо - от 1987-8 г., май в самиздатския алманах "Мост" на Едвин Сугарев го беше пуснал, ако не се лъжа. Или в "Глас". Не бива да гледаме на него извън рамките на художествена условност, която изпълняваше тогава нелитературни функции. Такъв тип поезия пишеха и Биньо Иванов, и Меги Николчина, и Владо Левчев, и Тодор Чонов, и Ламбовски, и пр. Част от поезията в ония години имаше и политически функции, доколкото беше една от малкото възможни ниши за протестния вот. Текстът изкушава наистина, но един анализ на авторовата личност извън поетиката и общата символика на онова време /майки-деца, комсомол-личност, партия-личност, тоталитаризъм-индивидуална съдба/ ще е повърхностен. Закачката с Алън Гинзбърг едва ли е нещо с автобиографична стойност.
Иначе като естетически факт си има своите достойнства, не мислиш ли?
ПП Иначе ако те интересува личното ми мнение за емблематичността на Волен за "Атака", /щото иначе едва ли някой би извадил стихотворението от архивите, и то в "Политика"/..., ами аз до някаква степен симпатизирам на "Атака", макар че никой не им оставя възможност да се идентифицират като достатъчно авторитетна формация. В. оставя огромен отпечатък върху нея, макар че е доста негативно модифициран от медиите.
Re: Новагодин,
В отговор на:Не бива да гледаме на него извън рамките на художествена условност, която изпълняваше тогава нелитературни функции.
-> не подценявам фактора време, то е ясно, че всяко нещо си има контекста.
В отговор на:Такъв тип поезия пишеха и Биньо Иванов, и Меги Николчина, и Владо Левчев, и Тодор Чонов, и Ламбовски, и пр.
-> за причисляването на Биньо Иванов в тази група имам някои резерви, но те не са от съществено значение, само отварям скоба.
В отговор на:Част от поезията в ония години имаше и политически функции, доколкото беше една от малкото възможни ниши за протестния вот.
-> това, мисля, е разбираемо за всички :)
В отговор на:Текстът изкушава наистина, но един анализ на авторовата личност извън поетиката и общата символика на онова време /майки-деца, комсомол-личност, партия-личност, тоталитаризъм-индивидуална съдба/ ще е повърхностен. Закачката с Алън Гинзбърг едва ли е нещо с автобиографична стойност. Иначе като естетически факт си има своите достойнства, не мислиш ли?
-> за мен естетическата му стойност е изключително ниска, aко изобщо има някаква; стихотворението по-скоро има исторически артефакт, в смисъла на своята референтност към дадено време (както споменаваш). закачката с гинсбърг не показва нищо друго, освен че авторът го е чел.
-> относно анализа, TOЧНО заради изкушението, предложението ми по-скоро би било той да бъде направен така, сякаш авторът е неизвестен и без отношение към биографията му.
иначе казано,
представи си, че имаш 'неизвестен извършител' на това стихотворение; какво мислиш за него, четейки го?
В отговор на:ПП Иначе ако те интересува личното ми мнение за емблематичността на Волен за "Атака", /щото иначе едва ли някой би извадил стихотворението от архивите, и то в "Политика"/..., ами аз до някаква степен симпатизирам на "Атака", макар че никой не им оставя възможност да се идентифицират като достатъчно авторитетна формация. В. оставя огромен отпечатък върху нея, макар че е доста негативно модифициран от медиите.
-> възможно е изваждането му в 'политика' да е мотивирано от съвсем други, нелитературни, съображения, например илюстративни за дадена позиция, която пусналият тамошната тема изповядва; но това е само предположение.
моята идея да ти предложа да напишеш как виждаш това стихотворение не е политически обвързана и не цели изражение на личните ти възгледи.
питах се по-скоро какво като "профил" можеш да "извадиш" от този текст; начинът, по който авторът мисли и усеща себе си, било то със средствата на поезията (тук пак отварям скоба, защото за мен стихотворението няма литературна стойност - считам поетичните заложби на сидеров за доста ограничени).
занимава ли ти се?
предложение:
В отговор на:"тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата -
едно момиче с меки форми.
Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха.
Аз станах мъж, а момичето остана девствено -
тълпата, тоест колективът, ме оформяше..
Няколко години след това бях вече оформен онанист."
(...)
"некомсомолец,
неокосмен
космополит."
(...)
"Няма никога да захапя зърната на гърдите им.
Защото съм посаден
в пустинята. А те са в друго измерение.
В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива,
сякаш никога не е било."
(...)
"Има пластелин.
Има властелин.
Играта продължава.
Играта на държава.
Ринги, ринги, рае,
играта кой не играе?
Посочете ни го с пръст натикваме го в кучи гъз!"
(...)
"Бях на шестнадесет години.
Бях изпреварил своите другарчета.
Те отдавна ме изпревариха.
Вече не са другарчета, а другари.
Сега за тях съм аутсидер(ов)."
(...)
Аз и такива като мене - гладни врабчета
кълвяхме трохите на цивилизацията,
промъкнали се тихо през ситното цензурно сито,
и ги поливахме със долнопробен алкохол
(...)
"Дайте ми лост,
тоест власт,
и опорна точка,
и ще превърна цялото човечество
в лост дженерейшън
в ласт дженерейшън,
власт дженерейшън..."
(...)
"Във този не-живот
постигнах максимума
за мислопрестъпник:
Трийсет и три години...
Истина, истина ви казвам:
Чудо просто няма да има...
Подарявам материалното си тяло
и всичките си органи
на компетентните органи,
на общинските власти,
на регистъра,
на министъра,
на кадастъра...
Тъй като ме чака път
ад астра...
А кръст да се намери не е мъчно".
какво мислиш?