честно,
67 отговора
2896 прегледа
честно,
искренно се кефя,
че тази година изглежда на мен се пада ролята на глашатай:
[линк]
ако ще се почва с лошата новина, за мене това е липсата на кремер.
обаче оттам нататък...
светлин ще забива шостакович 1 на самото откриване, ей така, от упор! за справки: токио преди години (яд ме е, че нямам запис да приложа)
два дни по-късно симфония варсовия и the very кшищов пендерецки...!
след това и 'изаи квартет'...
въобще, що ли пиша, след като вече сигурно сте цъкнали на линка
че тази година изглежда на мен се пада ролята на глашатай:
[линк]
ако ще се почва с лошата новина, за мене това е липсата на кремер.
обаче оттам нататък...
светлин ще забива шостакович 1 на самото откриване, ей така, от упор! за справки: токио преди години (яд ме е, че нямам запис да приложа)
два дни по-късно симфония варсовия и the very кшищов пендерецки...!
след това и 'изаи квартет'...
въобще, що ли пиша, след като вече сигурно сте цъкнали на линка
Re: честно,
30 МАРТ
зала “Филхармония”, 19 ч.
КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ “СОФИЙСКИ СОЛИСТИ”
КАМЕРЕН ХОР “СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ”
Диригент Пламен ДЖУРОВ
Диригент на хора Димитър Григоров
Солисти:
Минчо МИНЧЕВ - цигулка
Лия ПЕТРОВА – цигулка
Давид ВAЛТЕР – обой, Франция
Гина ВАСИЛЕВА –сопран
Лилия СЛАВОВА – мецосопран
Пламен ПАПАЗИКОВ – тенор
Антон ПЕТРОВ - бас
В програмата:
Й.Хайдн – Концерт за обой, до мажор
В.А.Моцарт – Концертоне за две цигулки
В.А.Моцарт – Концерт за цигулка №4
В.А.Моцарт – Missa brevis, сол мажор, KV 140
зала “Филхармония”, 19 ч.
КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ “СОФИЙСКИ СОЛИСТИ”
КАМЕРЕН ХОР “СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ”
Диригент Пламен ДЖУРОВ
Диригент на хора Димитър Григоров
Солисти:
Минчо МИНЧЕВ - цигулка
Лия ПЕТРОВА – цигулка
Давид ВAЛТЕР – обой, Франция
Гина ВАСИЛЕВА –сопран
Лилия СЛАВОВА – мецосопран
Пламен ПАПАЗИКОВ – тенор
Антон ПЕТРОВ - бас
В програмата:
Й.Хайдн – Концерт за обой, до мажор
В.А.Моцарт – Концертоне за две цигулки
В.А.Моцарт – Концерт за цигулка №4
В.А.Моцарт – Missa brevis, сол мажор, KV 140
Към ***
Ценител съм на най-хубавото.
По една случайност
разполагам със запис на тази меса именно в изпълнение Арнолд Шьонберг хор. Мога да ти дам да сравниш. Мисля, че ще избереш нашия състав, колкото и да си предубеден.
Пиши на лична при желание да получиш регистрацията.
По една случайност
разполагам със запис на тази меса именно в изпълнение Арнолд Шьонберг хор. Мога да ти дам да сравниш. Мисля, че ще избереш нашия състав, колкото и да си предубеден.
Пиши на лична при желание да получиш регистрацията.
Re: Към ***
В отговор на:По една случайност
Разбрах!
Ти си хорист под прикритие в ASC и ти е писнало от техните простотии!
Затова си решил да се върнеш към родното...
Щото иначе при такава фиксация може да се предположи обратното.
Re: честно,
Уау, уау, уау, разкошотия!!!
Изненада ме и направо ме утрепА, страшен кеф! Утре ще гледам подробно програмата.
Ама недей да ревеш толкова за Токио. Като ви разправях миналата година да ходим, се дърпахте като магарета. Страдай сега, пада ти се! Е, може и пак да ти го разкажа. Понеже, знаеш, съм милостив към себеподобните.
Тази година пак така.
Изненада ме и направо ме утрепА, страшен кеф! Утре ще гледам подробно програмата.
Ама недей да ревеш толкова за Токио. Като ви разправях миналата година да ходим, се дърпахте като магарета. Страдай сега, пада ти се! Е, може и пак да ти го разкажа. Понеже, знаеш, съм милостив към себеподобните.
Тази година пак така.
Re: честно,
Дали аз не можах да се преборя с електронната Култура тази вечер, но не открих традиционното предложение (по заглавия и време) за програмата на Христо Ботев. Не вярвам чак такъв абсурд
Пиша ти , Руиз, единствено, за да ти предложа да ги слушаш пряко по радиото.
Дано не са се оляли предварително, ако са решили друго. Ако пък е така (което не вярвам), разборът ще го направим после по нашему и ще докладваме как положено.
Пиша ти , Руиз, единствено, за да ти предложа да ги слушаш пряко по радиото.
Дано не са се оляли предварително, ако са решили друго. Ако пък е така (което не вярвам), разборът ще го направим после по нашему и ще докладваме как положено.
От рубриката: "очерк за Руиз".:о)
Късно е вече, Руиз. Но ще опитам да ти разкажа накратко поне това, което видях и чух. Първо, да те уверя, че тази година клубът беше (и все още е) достойно представен на фестивала!
Пътувахме с колите и джиткахме по пътя с Филип Глас, Шуберт, Хайдн и акостирахме накрая в Русе с едно перфектно Буги-вуги на пианото.))
Почти сколасахме директно за откриването.
За Светлин Русев няма какво да кажа, удави всичко около него! Публиката, онази "банална" русенска такава, дълго не искаше да го пусне да си ходи. Ако зависеше от мен, въобще нямаше да му простя.) В скоби да ти кажа, че на Венгеров не ходих, Светлин ми стига. Супер музикант! След Шостакович, Малер, 4-та. Освободени от Светлин, оркестърът и Найден хвърлиха много енергия. Задължително отбелязвам няколко основни! стълба – корниста, обоя, концертмайстора и двете първи челистки. Извадиха го Малер, получи се. Това, че имат още да си говорят помежду си, го приемам за нормално. Солистката от Австрия в четвъртата част си свърши работата. И да ти кажа, от едната ми страна седеше Стефан Данаилов, а от другата воеводата Каракачанов, но тази ми гордост не направи тъпите седалки в залата по-малко скъсани...
После, матине за "Две, три, четири...ръце". Миналата година (или преди това, не помня вече) го видях като диригент. Макар тогава да беше още с конска опашка, не ме впечатли като такъв. Затова, с любопитство отидох на сутрешното му пианистично шоу. Вярно, шоу си беше. Първо, и на самият Драгомир (вече без опашка) не му беше съвсем ясно в каква последователност ще изпълнява съставената от самия него, програма. Второ, остави да се мъчи сама една пианистка, за която в програмата пишеше, че се "появявала" на някакви подиуми. Горката. Излезе с наръч листа и през цялото време си търсеше нотите в стил Том и Джери, когато свиреха Унгарската разпсодия. За всеки случай държеше и крака върху педала на рояла до дупка. Имам предвид, докато си намери нотите...А самият педал издаваше окуражителни звуци ала часовник с кукувичка. Пълна трагедия. Самият Драгомир се включи по едно време, но неспасяемото нямаше начин да се окаже възможно с обратен знак. Жалко, Драгомир Йосифов е от малцината музиканти, които чета в печата винаги с несъмнено удоволствие. И не разбрах защо е решил да се излага така елементарно. Да си покаже приятелката, може би
Вечерта, Симфония Варсовия. Не съм и помислял, че самият Пендерецки ще стои на два метра от мен. За мен това беше убийствено красиво преживяване. Тези музиканти не подлежат на определение, Руиз. Накрая бис, с някаква шакона ли, какво беше (не беше шакона), съвсем прясно написана. Баси музиката! Чистота и простота, разкошотия. След концерта, пред залата имаше тълпа от около 20-тина младежи. Нашата група и от русенското музикално. Половината с "гъдулките" си през рамо. Изчакаха поляците да се качат в рейса и ги аплодираха бурно. И аз бях там, и аз така. Като всички нормални футболни фенове. После отидохме вкупом в механата.))
Арнолд Шьонберг хор, събраха ми ушите!) Не затова, че блестяха с някакви особени гласови данни. Напротив, у нас има къде къде по-добри певци. Обаче, Руиз, те просто бяха един съвършен отбор. Желязна дисциплина, абсолютно познаване на това, което правят, мисъл и изумителна класа, такова нещо не се слуша всеки ден! Те не са певци, те са артисти! А за диригентът им (основател на състава) си говорех сам два дена след това...
Дон Джовани, знаеш, е най-любимата ми опера. Така се бях нахъсил за нея, че като цъфнах 10 мин преди 19.00, побеснях като видях че пред сградата е празно и няма никой. Оказа се, че докато зяпам ятата гарги (чайки) как пикират над сградата на Доходното здание, верния час бил 18.00. Умрях от мъка. Класирах се за второто полувреме и за втори път препсувах (на ум). Много прилична постановка. Изпълнена в класически вид, без кухите хрумки на Бина Харалампиева в софийския вариант. Просто хората пееха хем с мерак, хем можещо. Няма да се стърпя да не отлича любимата ми Доня Елвира, макар да не беше най-добрата от останалите. Пристрастен съм, затова.)
Другото за Русе го писах миналата и по-миналата година. Само, дето сега е още по-хубаво. Може би, защото Дунава се беше размърдал, а хората бяха с още по-светли лица. И още много други работи имаше, Руиз...За тях, друг път, на друго място.
Изморих се, честно.
Пътувахме с колите и джиткахме по пътя с Филип Глас, Шуберт, Хайдн и акостирахме накрая в Русе с едно перфектно Буги-вуги на пианото.))
Почти сколасахме директно за откриването.
За Светлин Русев няма какво да кажа, удави всичко около него! Публиката, онази "банална" русенска такава, дълго не искаше да го пусне да си ходи. Ако зависеше от мен, въобще нямаше да му простя.) В скоби да ти кажа, че на Венгеров не ходих, Светлин ми стига. Супер музикант! След Шостакович, Малер, 4-та. Освободени от Светлин, оркестърът и Найден хвърлиха много енергия. Задължително отбелязвам няколко основни! стълба – корниста, обоя, концертмайстора и двете първи челистки. Извадиха го Малер, получи се. Това, че имат още да си говорят помежду си, го приемам за нормално. Солистката от Австрия в четвъртата част си свърши работата. И да ти кажа, от едната ми страна седеше Стефан Данаилов, а от другата воеводата Каракачанов, но тази ми гордост не направи тъпите седалки в залата по-малко скъсани...
После, матине за "Две, три, четири...ръце". Миналата година (или преди това, не помня вече) го видях като диригент. Макар тогава да беше още с конска опашка, не ме впечатли като такъв. Затова, с любопитство отидох на сутрешното му пианистично шоу. Вярно, шоу си беше. Първо, и на самият Драгомир (вече без опашка) не му беше съвсем ясно в каква последователност ще изпълнява съставената от самия него, програма. Второ, остави да се мъчи сама една пианистка, за която в програмата пишеше, че се "появявала" на някакви подиуми. Горката. Излезе с наръч листа и през цялото време си търсеше нотите в стил Том и Джери, когато свиреха Унгарската разпсодия. За всеки случай държеше и крака върху педала на рояла до дупка. Имам предвид, докато си намери нотите...А самият педал издаваше окуражителни звуци ала часовник с кукувичка. Пълна трагедия. Самият Драгомир се включи по едно време, но неспасяемото нямаше начин да се окаже възможно с обратен знак. Жалко, Драгомир Йосифов е от малцината музиканти, които чета в печата винаги с несъмнено удоволствие. И не разбрах защо е решил да се излага така елементарно. Да си покаже приятелката, може би
Вечерта, Симфония Варсовия. Не съм и помислял, че самият Пендерецки ще стои на два метра от мен. За мен това беше убийствено красиво преживяване. Тези музиканти не подлежат на определение, Руиз. Накрая бис, с някаква шакона ли, какво беше (не беше шакона), съвсем прясно написана. Баси музиката! Чистота и простота, разкошотия. След концерта, пред залата имаше тълпа от около 20-тина младежи. Нашата група и от русенското музикално. Половината с "гъдулките" си през рамо. Изчакаха поляците да се качат в рейса и ги аплодираха бурно. И аз бях там, и аз така. Като всички нормални футболни фенове. После отидохме вкупом в механата.))
Арнолд Шьонберг хор, събраха ми ушите!) Не затова, че блестяха с някакви особени гласови данни. Напротив, у нас има къде къде по-добри певци. Обаче, Руиз, те просто бяха един съвършен отбор. Желязна дисциплина, абсолютно познаване на това, което правят, мисъл и изумителна класа, такова нещо не се слуша всеки ден! Те не са певци, те са артисти! А за диригентът им (основател на състава) си говорех сам два дена след това...
Дон Джовани, знаеш, е най-любимата ми опера. Така се бях нахъсил за нея, че като цъфнах 10 мин преди 19.00, побеснях като видях че пред сградата е празно и няма никой. Оказа се, че докато зяпам ятата гарги (чайки) как пикират над сградата на Доходното здание, верния час бил 18.00. Умрях от мъка. Класирах се за второто полувреме и за втори път препсувах (на ум). Много прилична постановка. Изпълнена в класически вид, без кухите хрумки на Бина Харалампиева в софийския вариант. Просто хората пееха хем с мерак, хем можещо. Няма да се стърпя да не отлича любимата ми Доня Елвира, макар да не беше най-добрата от останалите. Пристрастен съм, затова.)
Другото за Русе го писах миналата и по-миналата година. Само, дето сега е още по-хубаво. Може би, защото Дунава се беше размърдал, а хората бяха с още по-светли лица. И още много други работи имаше, Руиз...За тях, друг път, на друго място.
Изморих се, честно.
Re: Облак От рубриката: "очерк за Руиз".:о)
Благодаря, Облак за мнението за Русе. Поласкан съм, че се обръщаш към мен, но съм убеден, че то представлява интерес и за други клубари.
Право да ти кажа очаквах с нетърпение твоя репортаж в стил " До Русе и назад". По това време на годината ти освежаваш клуба със съдържателните репортажи от Мартенските музикални седмици в Русе.
Радвам се, че и други клубари са били там, но това го разбирам от теб.
Ти описваш много подробно и картинно пътя, посетените от теб концерти. Твоите впечатления ме пренасят в залите и все едно и аз съм бил там.
Разбирам, че и Русе в момента е прекрасен.
Тук мога да отбележа концерта на Оливър Керн на рояла "Бьозендорфер", тип "Империал" и присъствието на Милен Начев. Оливер даде виртуозно изпълнение на Бетовен - първия концерт и изпълни перфектно две произведения от Шуман.
Милен пък даде всичко от себе си за третата симфония на Брамс и за увертюрата към Майсторите -певци на Вагнер. Но за тази увертюра бих казал, че изобилства от теми и "лайтмотиви", понякога се получава един шум и дисхармония, което затруднява възприемането на музиката. Единствено се запомва и впечатлява маршеобразния мотив с тимпаните.
Ти пишеш, че си пропуснал началото на "Дон Джовани" в Русе.
Аз така пропуснах един чисто "Моцартов" концерт на Симфониета преди 10 дни. Мислех, че почват в 19:30 и когато приближих залата виждам , че е осветена, но нито един човек. И тогава разбрах, че концертът е почнал в 19: часа. И досега съжалявам, защото изпуснах увертюрата "Сватбата на Фигаро", която винаги ме настройсва жизнерадостно, концертът за пиано и оркестър в № 24 в до минор / мой любим/ и симфония № 36 "Линц" / прекрасна музика./
Но Симфониета предлага на 28 март концерт отново само с Моцарт.
увертюра "Дон Жуан", концерта за кларинет и оркестър в ла мажор / изглежда, че има още един , по-малко известен/ и симфония № 40.
Ще бъда там.
Получи се малко като двустранна кореспонденция между нас двамата ,но ние не излизаме извън темата на клуба: пишем за музика!
Право да ти кажа очаквах с нетърпение твоя репортаж в стил " До Русе и назад". По това време на годината ти освежаваш клуба със съдържателните репортажи от Мартенските музикални седмици в Русе.
Радвам се, че и други клубари са били там, но това го разбирам от теб.
Ти описваш много подробно и картинно пътя, посетените от теб концерти. Твоите впечатления ме пренасят в залите и все едно и аз съм бил там.
Разбирам, че и Русе в момента е прекрасен.
Тук мога да отбележа концерта на Оливър Керн на рояла "Бьозендорфер", тип "Империал" и присъствието на Милен Начев. Оливер даде виртуозно изпълнение на Бетовен - първия концерт и изпълни перфектно две произведения от Шуман.
Милен пък даде всичко от себе си за третата симфония на Брамс и за увертюрата към Майсторите -певци на Вагнер. Но за тази увертюра бих казал, че изобилства от теми и "лайтмотиви", понякога се получава един шум и дисхармония, което затруднява възприемането на музиката. Единствено се запомва и впечатлява маршеобразния мотив с тимпаните.
Ти пишеш, че си пропуснал началото на "Дон Джовани" в Русе.
Аз така пропуснах един чисто "Моцартов" концерт на Симфониета преди 10 дни. Мислех, че почват в 19:30 и когато приближих залата виждам , че е осветена, но нито един човек. И тогава разбрах, че концертът е почнал в 19: часа. И досега съжалявам, защото изпуснах увертюрата "Сватбата на Фигаро", която винаги ме настройсва жизнерадостно, концертът за пиано и оркестър в № 24 в до минор / мой любим/ и симфония № 36 "Линц" / прекрасна музика./
Но Симфониета предлага на 28 март концерт отново само с Моцарт.
увертюра "Дон Жуан", концерта за кларинет и оркестър в ла мажор / изглежда, че има още един , по-малко известен/ и симфония № 40.
Ще бъда там.
Получи се малко като двустранна кореспонденция между нас двамата ,но ние не излизаме извън темата на клуба: пишем за музика!