След раздяла

Държа да отбележа, че не аз съм автора на това стихотворение, а моя приятелка. Помолен бях просто да го публикувам някъде. Приятно четене на всички.

Сърцето мое ти разби,
а то бе изпълнено с мечти,
които ти превърна в сълзи,
и съкрати моите дни.
Питам се с какво заслужих аз това?
Къде сгреших и с какво?
Не съм достойна ли за теб?
Или в друга ти видя сладкия мед?
И тя те взе в нейня плен
в един прекрасен слънчев ден
с нейния бронзов тен.
Нека тя е твоята фея.
Посрещнете заедно изгрева на кея
с една идея, че аз ще ви пея
и в златната люлка люлея
докато по друг не се заблея.

Животът е удоволствие...!