Дилема

Имаме две възможности:
1. Дългогодишна работа, изграден авторитет, добра заплата, безплатна храна, 13-ста заплата, 14-ста също, малко клатушкащо се положение, но ще се задържи поне още две години (а може и повече), немного натоварваща, но скучна, еднообразна и отдалечена.
2. Нова работа, преминати са успешно интервютата, предполага се по-добра заплата, нищо не е ясно за допълнителни заплати (може и да има), договор поне за 5 години (а може и повече), интересна, ще има много работа и гърч, нови колеги, ново доказване, но е близо.

Хайде да направим един брейн сторм – търся доводи „за” и „против”, за които не съм се сетила; неща за които трябва да се оглеждам...такива работи. Помагайте, моля.

Много е важен лектората с който ще работиш,също и дали има много началници над теб....да ти е гарантирано спокойсвието на работното място,дали има в перспектива да те натоварят с нещо допълнително при същата заплата.........ехееее, има много неща.......винаги съм се чудела на работодателите ,как го правят - искат много а предлагат малко или неясно ........май са едни работодатели.........мъдорабодатели.......

всичко е в ръцете ми:)))))

а колектива с който работиш как е?
Аз трудно бих се решила,ако работя с много добър,приятелски колектив,но от друга страна мисля,че плюсовете на новото предложение са очевидни
пък това за което евентуално би трябвало да се оглеждаш,ако изобщо имаш възможност е - колко началници ще има над главата ти,от кого точно ще зависи оценката на работата ти,как стои въпроса с отпуските и работата през празници...такива неща.Иначе аз винаги съм ЗА промяната и предизвикателството

ще се справя

На място човек засъхва. Дилема няма. Минала си половината, дай си зор и за другата.

един чужденец (германец) и може би един българин.
Офисите, които видях, са малки. Е, малки на фона на сегашния офис, където бюрото ми е буквално 1.20м на 2.5м.
За товаренето си е ясно - по принцип не съм човек, който отказва работа и те ще го усетят това много бързо.

на сегашния колектив му зная и кътните зъби и знам от какво да се пазя.
Новия колектив се създава тепърва и знам, че борбата за надмощие ще е жестока.

Малко, а си много, си прав/а. Така се и чувствам - позасъхнала.

страшно! ВЪРХА СИ! Немаш сваляне...от върха.

Това си е така,но пък борбата ще те държи жизнена и ще имаш тръпка,а ти щом си се доказала веднъж-значи пак ще го направиш,дано случиш само на хора,които могат да го оценят.Успех в решението

ще се справя

Да ти имам дилемата, Смайл.
Миналото лято и аз бях поставена пред подобен избор. Приех новото предложение. То е свързано с промяна на местоживеенето. При теб доколкото разбирам това не се налага. Едно е да смениш само работата си, а друго, далеч по -трудно да се преместиш да живееш на друго място. В България сякаш е прието човек да се пенсионира там, където е започнал работа в началото на кариерата си. Не искаш ли да опиташ нещо различно, не ти ли доскучава от прекалената познатост на старото работно място?
Според мен ти вече си решила какво да направиш. Желая ти успех!

Сравнителна таблица - подробна!

Хич не се чуди. Защото:
1. 5 е повече от 2.
2. Дори да си на същата заплата, имаш по-дълга перспектива.
3. Смяната на шефовете от време на време действа освежаващо.
4. Смяната на колектива може да те изненада добре (за други вероятности не се мисли в такива случаи, защото нали знаеш, че наблюдавания обект се променя според очакванията на наблюдателя – откритие на квантовата физика!).
5. Големината на бюрото подлежи на промяна.
6. Необходимостта да се справяш с нови задължения развива въображението ти.
7. Българина, ако е смотльо, можеш да го зае….ъъ ..игнорираш, ако пък е готин – да се сприятелиш, а германеца да го е….еее да се позабавляваш с него, тъй де!
8. Ако досега си се скъсвала от бачкане, сега можеш да поставиш нови условия, изгодни за теб. Ако не приемат – винаги си имаш старата работа, нали?
9. Млада си да се закотвяш и да мухлясваш!
10. Подкрепят те препатили (аз) и успели, следвайки горните точки!
Айде успех!

хм,не мисля,че точно това е проблемът в България...
Струва ми се много хора биха искали да променят,но предлагането,предлагането е слабичко и дори ,когато го има, НО-тата са много.За съжаление.

ще се справя

Слабичко е предлагането в България, наистина. Не мога да не се съглася с теб.

Оле, аз не бих се замисляла много, ама то не съм и пример за подражание:)
Плюсовете и минусите и сама можеш да ги претеглиш, пък и ти най-добре си знаеш доколко можеш да понесеш първоначалния стрес от нова работа, натоварванията, тръпката от научаването и прилагането на новите неща. А ти дори си преминала интервютата - всичко си си подготвила, освен психиката май:)
Само се изкушавам да ти кажа от личния си опит, че с твоята професия, пола ти/ /и стремителното наближаване на 40-те това може да е един от малкото оставащи шансове за промяна.
После започваш да зе чудиш разни неща
Доскоро си сменях работата през 4 години. Като по учебник

Импулсивно бих казал ... Слагай главата в торбата, защото по-зле може и да не стане пък и ако стане - какво от това! (и нещо такова беше казал оня Мърфи - колегата от НАСА)... Обаче, като се замисли човек, че най-добре е "повече, но с по-малко" ....
Я се отдай няколко дни на пороци - от всички и по много, след това е наспи хубаво ... и ато се събудиш - решението те ще е в главата. Ако - не, тогава или пороците не са били в достатъчното качество и количество ... или сънят не е попил махмурлука!

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Щом интервютата са минали, то ясна работата. Само две неща:
- заплатата се предполага, че ще е по-добра, но дали ще се предложи? (много е вероятно; има ли мегдан за преговори, че стартът си е важен?)
- близото (до дома, вероятно) натежава. Време за семейството + минимум транспортни разходи = доста по-голяма заплата от договорената.

За друго не се сещам, освен поздравленията за хъса и поетия риск. По учебник би трябвало поне 7 пъти да сменяме работата между 20-60 г. по нашите географски ширини.

Гласувам за новата работа и вдъхновяващите предизвикателства.

[линк]

и като се събудиш - която ти е първата мисъл - това е решението на проблема...

при мен действа безотказно...

простак, простак - но вече европеец!

Знаеш ли какво образование се иска, за да смениш работата седем пъти нагоре ?
Седем пъти по-различно от наличното по въпросните ширини. Иначе затъва и работата, реалност стават и въпросните верижни затваряние на фирми. Единствената надежда е ЕС да се разпадне преди да се влезе. Или евентуално да застрелят Сергей преди целемонията.