РОДИТЕЛИ-ДЕЦА

Днес минавайки покрай местната поликлиника видях следната картинка:

Майка облечена екстремално модерно (на около 35 години) и момченце на около 10.. то беше в скромни дрешки, а обувките му бяха поне 2 номера над това, което би трябвало да носи.

Ще ме питате как познах дали са майка и син. Ами, момченцето беше 1:1 с нея. Хромозомите са си свършили работата

Плашещо е и обратното - ВСИЧКО за децата.

Уважаеми дами, как осъществявате баланса в тези тежки години?

Всичко за децата - ужасно натоварващо за детето. Очакване на благодарност, очакване да запълниш празнотата (ако родителят е един) от липсващия му партньор, оправдаване чрез детето за страх да заживее собствения си живот, натякване, че ако не бил той (тя), детето за никъде не е... Тъжно и жалко. Но това - всичко или нищо - може да ни послужи за пример какви НЕ трябва да бъдем ние, когато станем родители един ден. Дано само несъзнателно не започнем да повтаряме грешките на родителя (родителите) си...

Е, това не го разбирам..за себе си майката има пари да се облече, а детето...въпреки ,че и аз имам една такава позната. Децата ми са винаги добре облечени, не е задължително да са по последна мода, но имат достатъчно и хубави дрехи. Аз също се старая да съм на ниво, не мога иначе-работата ми го изисква.

Все още не съм родител и не мога да отговоря от тази позиция, но като дъщеря мога да кажа че моите родители правеха всичко в името на детето!!има и предимства и недостатъци - сега ги усещам...но съм доволна от това че АЗ съм била най важната и приоритетна за тях ВИНАГИ!

Всичко е суета

Добре е да го усещаш - че са с теб. А не да смятат, че щом си нахранен и облечен, имат правото да се държат като животни с теб. Или пред чужди хора да те хвалят, а вкъщи да те унижават и обиждат. Да се хвърлят да подаряват на някакви чужди деца скъпи подаръци, а вкъщи ти да нямаш нормална баня, тоалетна, или дори пералня и хладилник, за да живееш като човек.

точно за това ставаше дума - да има балансираност....

да не прекаляваш със себе си, но и да не ходиш ти като просяк, за сметка на децата... защото лошо се учат

А пък на мене по-скоро обратния вариант ми се вижда нелогичен, все пак говорим за дете на 10-11 год, което щурее, къса, цапа и някакви по-обикновенни дрешки за него ми се виждат по-удачния вариант.Аз мога да си позволя примерно като финанси и на себе си и на децата си да купя дънки от 200 лв да речем, ама за тях няма да го направя, защото това е все едно да фърлиш пари на вятъра - утре с тях ще ритат футбол на тревата пред блока, деца са. а специално за № на обувките - средния ми син е на 12 а носи №40, и наистина кракът му изглежда видимо голям в сравнение с ръста

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

А ти ще повярварваш ли, че на дъщеря ми /на 9 г./, купувам 34 номер обувки, боти, сандали /тях докато купя, и август отлетял, затова пък ходим да се обгазяваме, където трябва/. УУУжас, това само с 1, 2 № под женската номерация. Какво да добавя, освен, че трябва да има начин и по мрежата да идват парички /за труд/ естествено, та баланса е в търсенето тук

Ми как да не ти повярвам, като моята на 10.5 год. носи 36-ти номер???

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

на всичко вярвам, ейй

а ти вярваш ли че на 14 години съм бил 150 см и съм тежал 33 кила?... обувките не помня.. май бяха 32 номер

Малееее, ще се разорим, пък да не броим другото...дет ни чака...

Е, сега за мен няма да говоря, щото на 14 имах много"тайни", та и досега... Но вервам ти....

Амин.

Ich bin Auslanderin fast uberall.

Хе-хе, много сте назад, моята щерка е на 7 и този сезон ботушите й са 34 номер ...

Аз съм за златната среда - Надежда много точно го е казала, не купувам скъпи дрехи за дъщеря ми, защото ще ги носи само 2-3 месеца, предпочитам да й взема два панталона от полар от кварталното магазинче, които ще са й удобни и топли, отколкото супер модерни ... да речем дънки, за същата, ако не и по-висока цена.
Е, признавам, че дрехи купувам първо на нея.... за мен - ако остане ...

Хехе, като те чета и все едно слушам себе си.

Ich bin Auslanderin fast uberall.

Старая се и за мен да остава по някоя капка от селари-то...

а не може ли като правиш всичко за детето си,да не го товариш с очакванията си?!Да правиш всичко ,просто заради удоволствието,че му даваш всичко,от което смяташ ,че се нуждае

ще се справя

Родителите често вършат работа, но не ми ги хвали.
Малко от тях са добри, адекватни и хора на място.

Нямам представа, още не съм родител. Но пък си давам сметка, че много от нещата родителите правят несъзнателно...