Кажете, бре хора

.. според вас къде точно в една връзка прибързват жените? А мъжете? Какво очакват с нетърпение по-рано, отколкото му е дошло времето?
Ами с кое се туткат и изчакват?

Само за пример: Единият може би чака много скоро обяснение в любов... или пък конкретни представи за бъдещите дамаски в спалнята ... пък другият бърза не отведе избраника или -цата в креватя... нещо такова..

Ако имате желание, раздуйте какви резултати е имало при вас от прибързани или прекалено забавени действия? Кое е за предпочитание, кое предпочитате вие - да бързате или да се туткате? От какво зависи?
Баси колко въпроси... добре де, не отговаряйте на всички, само които искате... Хайде весело...

Спрямо мен винаги са действали прибързано и резултатите са били катастрофални досега. Затова се дърпам като бясно куче

Не че е правило, ма много често, който чак толкоз бърза, бързо се и отказва.. ако е пък чак толкоз навит, може и да почака малко, хем да види заслужава ли си това, за което бърза, пък и това-то да види дали той си заслужава

Не отричам спонтанните решения и погледа в бъдещето, но обикновено прибързаността не е свързана с конкретния човек отсреща, а със собствените ти очаквания и фантазии. Затова като почнат много да ме натискат в началото, лекичко се ужасявам

Аз съм от отбора на "бързаците" - покрай мен е лудница от скоростта, с която говоря до количеството работа която захващам, мразя бездействието, изчакването , мудността..... Слава на Всевишния, че попадам на улегнали мъже, които стопират началната ми скорост и ме предпазват от "наранявания".... И сега ме караш да се замисля, защо ме привличат мъже тооооооолкоооова противоположни по скорост на моята? Казано под секрет - е водят.

Нуждата нарушава всички закони!

Решения:
- Аз съм спонтанна, импулсивна, човек на мига. Бързам.
- Той премисля. Изпипва. Бави се.

Огледало:
- Готова съм с външния си вид за максимум 30мин (+банята).
- Той се бави. Мотае се. Конти се. Оглежда се. Преравя гардероба отново.

Търпение:
- Нямам такова.
- При него е в изобилие.

В играта на нерви аз съм по-бързо издивяващата. Абсолютен нервак на моменти. Фитилът ми бързо се разпалва, но и загасва също толкова бързо. Той изостава в избухливостта си и адски трудно излиза от контрол.

Определено съм си патила от прибързани решения и действия. Просто са си шокинг и трудни за смилане.

От гледна точка на задушаване, по-скоростно влюбване и вманиачаване, като че ли жените сме по- бързаците. Не ми се е случвало, но си е всеобщо мнението, че мъжете припират за секс.

I' ll make you a believer

Всичко това зависи от добрия контакт, колкото повече се разбират, говорят си, могат да бъдат на една вълна, толкова повече синхрон ще има и обратното.




свободна птица

Жените често прибързваме с желанието за опознаване на партньора, което обикновено задушава и плаши мъжа.
Мъжете избързват с офертите за секс и изчакват с офертите за брак.
Не ми се е случвало да патя нито от избързване, нито от изчакване досега - смятам, че всичко се случва "когато му дойде времето"

има нужда.

Ха ха, е не си само ти от тоя отборИ аз съм мааалко по-прибързана и емоционална отколкото е потребно, и мене често се налага да ме узаптяват, казвайки ми, че е за мое добро.
Ама защо ли аз все не мога да се убедя, че е наистина за мое добро???

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

Викат, единият човек винаги трябвало да бъде газ, другият спирачка.. зле било с два газа и две спирачки.. Вижда ми се не съвсем вярно - егати застиналата констелация - не може ли да си сменят ролите... на принципа на Фурие за съчетание на страстите.. който където може, дава газ, който където трябва, чуква леко на спирачката.. така де, че да се получи тангото.. инак не е никакво танго, даже и кючек не е, ами си е живо блъскане и дърпане нищо и никакво, мъка и за двете страни...

да се сетя поне за един-едничък случай, в който да съм бързала. За всичко друго съм страшен бързак и нервак, но не и в тази сфера. Който бърза, да си бърза, аз не му обръщам внимание. Седя и гледам какво става. Много нещица се научават по този начин.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

не бих могла да го кажа.

освен всичко друго е и доста изтощително да си все от едната страна, с времето започва да тежи и пречи

Като личност двойнствена, не мога да се определя като бързак или охлюв. Случват се и двете, случва се да искам да бързам, но да не го правя или обратното.
В разните си връзки съм се туткала само в началото... от някакъв страх може би - ще ми се отвори ли парашутът както на мен ми се ще или не.
С оглед посоченото тук като често срещано мнение - досега не съм попадала на мъж, който да иска секс бързо. Напротив, май на мен обикновено ми писва да чакам кога ще се наканят най-после

Може би им изглеждаш така като че ли ще се стреснеш от по-бързичко предложение и ще дадеш заден...

изглеждам като човек, който ще им налети на бой

Като млада девойка и аз прибързавах и после ближех рани, но сега мисля че съм се научила да уцелвам момента. Според мен зависи от конкретната ситуация. Но докато младите могат да грешат мисля, че ние старите нямаме право на грешки, защото времето ни не кой знае колко много.

Ох Джонсън,
Много болезнен въпрос задаваш. И аз напоследък все това се питам и до никъде не стигам. Във всичките ми връзки досега съм действала бързо - хич не мога да чакам разни игрички на съблазняване, номера от типа на тези да му дърпаш връвчицата малко - по - малко и да го изнервяш, да се правиш на недостъпна с цел да му вдигаш желанието. Но всички мои връзки досега са се случвали в България и Европа и са били да речем успешни. Може и да се повтарям, но копнах мнението на някого и много ми хареса ще го пейстна и тук:
Психилозите са доказали, че преточваш важната информация за човека пред теб в първите 30 до 50 секунди! Същите тези психолози са доказали, че това са впечатленията, на които действително можеш да се осланяш. След тези 30 до 50 секунди подсъзнанието вече е казало "Да" или "Не" (е, налага се малко да гледаш "навътре"). Ако отговорът е "Да" и от там не намерите най-прекият път до кревата, нещо определено не е наред.
Та общо взето действам веднага ако индивидът ми хареса. Обаче не знам дали си разбрал, сега се намирам в една заспала Северноамериканска провинция и май че обърках нещата с моето бързане. Харесах си един пич - мислех, че и той си пада по мен, но бързането ми май нещо го стресна и сигурно нищо няма да се получи - прочети ми постинга за противоречивите сигнали. Сега ми е много кофти, защото се влюбих много яко или пък както казваше майка ми - то неосъществените връзки винаги ни се струват идеални, преставяме си как биха били ако нещо си не ги е възпрепятствало и т.н. виждаш жанра. Така, че на твоят въпрос не знам как да отговоря - направо и аз се побърквам с разни крейзи мисли и тази дискусия я следя с интерес.

Сега се сещам , един приятел преди време се запозна с една девоика , излизаха няколко пъти , изчукаха се , по колата на връщане тои пита -"за какво си мислиш " а тя -"за бъдещето ни заедно " Тои така се наплаши .че избяга яко дим , смени си номера на телефона даже . Така ,че избързала е и е збъркала горката.