"не съм готов"

знам, че не е точно това мястото, но ви моля да ме приемете.. макар и неомъжена, живея с приятеля си от доста време..

Чела съм, че щастието е формула:

постижения/мечти = щастие

Е, аз съм нещастна значи. Ужасно искам да си имам детенце и семейство. Имам си приятел, които "не е готов" и постепенно го намразвам, задето ме държи в неведение. В ранния трийсетак съм, нямам много приятели. Не ми липсват обожатели.. Но аз си обичам приятеля. И все го чакам да "стане готов". Опитвала съм да излизам с други, да се запознавам с нови хора.. Дано си избя мечтите от главата.. Или срещна някои "готов". Обаче не ми е гот с тях. Губи ми се смисъла на живота.. Опитах да се залея с работа.. Опитах с хобита.. Не ми излиза от главата. Много искам. Иска ми се да намеря сили да го оставя, но от друга страна, той е много внимателен, грижовен.. Не ми изневерява.. Обаче пред хора като ни питат.. Едно такова отношение.. "ще чака, не бързам".. и тн.. Направо не мога вече да се държа естествено и да мисля за нищо друго.

Моля ви не ме критикуважте. Без друго ми е смачкано.

"Дано си избя мечтите от главата.. Или срещна някои "готов". Обаче не ми е гот с тях. Губи ми се смисъла на живота.."

Недей да харчиш яйцеклетка в търсене на отговори, моля те. Ще си отвориш беля.

-------------------------------------
In baseball you know nothing

Извинявай, не те разбрах.

Не съм тръгнала като разгонена да си търся оплодител. Опитвам се да намеря покой.

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Не казвам, че си търсиш оплодител, в хилядолетната история на човечеството, това никога не е било проблем.

-------------------------------------
In baseball you know nothing

Моля ви, може ли някои още да ми отговори :(

Не разбирам какво иска да ми каже Били. Само ми става едно виновно, все едно нещо лошо правя.

ама щом човека не е готов, безсмислено е да бързаш. Много малък процент мъже до 30 години мечатят за деца и семейни отговорности. То всъщност... и до 40 е малък процента. :))
Нормално се сещат да си пласират гените след като са се реализирали навсякъде, където са се пробвали... или пък не са успели и имат нужда от себедоказване.

Няма да стане добър баща, ако не е убеден, че иска детето, не насилвай нещата. Клуба е пълен с млади и по-големички майки, чиито мъже са се осъзнали късничко, че не искат деца, а им се живееее. Твоят приятел поне е откровен с теб и си казва какво чувства от сега.
А животът в семейство без деца не се различава много от този на обикновеното "живеем заедно". Значи половината от мечтата ти е изпълнена... само дето не го знаеш .

Преди да направиш нещо, преброй до 20. Усмихвай се по-често от другите.
(в памет на gali)

ima maje , kakto i jeni koito nikoga ne stavat gotovi

В живота трябва да се рискува, ние жените сме опората на света, наследничките на Ева. Защо трябва да го чакаш да стане готов? Прелъсти го, скъпа, и имай своето дете. Ако той струва нещо и държи на теб, а не си прекарва времето само с теб , ще приеме резултата. Подобно нещо ще реши окончателно вашите отношения. Все пак помисли добре преди да вземеш решение, защото последиците ще ги понесеш изцяло ти. Успех!!! И не забравяй че живота и младостта изтичат!!!

Пази ме като диавол от тамиан :(

Как да го преластиа?

(извинете - от кирилицата така излиза)

...не ви ли се струва, че се навъдиха едни темички, дето са изкуствено съчинени...и още повече са сътворени от опозитен на представящия се пол! От редовете и сухо съчинените мисли лъха непознаване на елементарни неща от живота и евтини пропуски на усещания присъщи за съответният проблем и събитие! Да сте чували страдаща жена да пише..."в ранният трийсетак съм...", например)))...и някои други изрази...
Някой без работа просто си щрака по клавиатурата и се изживява...нещата много се усещат, обаче!
За сведение на посрещачите! Пич, ти който си писал тоя постинг...не се "аби", повече, моля те, ставаш смешен!
Кака ти Лира)))

Лира, жена съм. Чета ви форума от известно време и реших, че точно тук ще срещна разбиране. Но явно съм се объркала.

Няма да се "абя" повече. Благодаря за отговорите обаче.

Тоя пич кефи. "Не съм готов"!
Така отговарях на мама ,когат бех мъничък и седях на цукалото /щото не можех на тоалетна чиния/. Баламосвате се начи ,а?
Ама и ти си една лисицааааа.... А?! А?!
Гледкаш си твойте си мечтички и желанийца... да станат на щастийце...
А него питаш ли го!? Какви са неговите мечти и прочее дрън-дрън та пляс щастийца!?!? Ами ако на него мечтата му е да си направите тройка с водопроводчика?! Ти си тая дето не му позволява да е щастлив! Подтискаш човека с своята себеичност и егоцентризъм... Мечти плюс плюскане е щастие. Ето ти нова формула. А ся си направи квадратно уравнение!

...така...

Ха ха)))...старо куче, всичко знаеш)))...

темата е истинска или пусната за да разнообрази, клуба, а и честно казано не ме интересува - винаги гледам да отговарям по същество.

Ако ти си реална жена, пускането на подобна тема в клуб за разведени, означава, че си доста отчаяна и че нещата са дори още по-зле, отколкото ги описваш.
Много е трудно да се дават съвети при това положение, защото балансът на взаимоотношенията в двойката е твърде финна настройка, която няма как да се извърши отстрани.
Така, че и моите съвети, уви, ще са твърде общи:

1. Говори с него и му кажи своите мечти и чувства, сподели страховете и неудволетворенността си. Не го слушай , какво говори пред приятели и роднини - мъжете често си създават външна фасада, която за наша изненада бързо се пропуква при рязко промяна на обстоятелствата и може да се окаже , че далеч не е толкова " неготов". Слушай, какво ти казва на теб , право в очите и вземай само това под внимание!
Ако наистина те обича, дори и в момента да не е готов за дете, поне ще те успокои, че те разбира, ще увери в обичта си и ще ти даде някаква надежда или обещанвие за бъдещето - така се постъпва, ако видиш, че партньора ти страда, заради нещо, което е твой избор.
А иначе съм сигурна, че знаеш добре написаното по-горе от другите - има мъже които никога не дорастват да станат родители.

2. Ако с времето неудволетвореноста, тъгата, вътрешната самота и чувството за безбъдещност почнат да ти натежават - вземи живота си в свои ръце и престани да чакаш!! Няма кой друг да вземе това решение, няма кой друг да защити интересите и бъдещето ти, освен теб! Знаеш го...
На първо време прекрати тази си връзка и се заеми със себе си - успокой тялото и нахрани душата си. Помни, че трябва да мине време преди на хоризонта да се появи друг човек с когото " ти е гот и живота има смисъл". Дай си това време - то не е загуба и не краде от времето за появата на семейство и дете.
Това е времето, в което ще подредиш приоритетите си, за да можеш след това да ги защитиш пред следващия си партньор.

3. Не губи надежда, каквото и да става - живота е по-невероятен и от най-фантастичния филм и никой не може да е сигурен, какво го чака!

4. Намери си приятели, а не само ухажори. Приятелите са " другото ни семейство"!

Non nova, sed nove.

Смешна си, да знаеш.

Ами ако наистина искаш,
обаче си помисли добре,
щото ще ти обърне живота
не се знае на къде,
му мелиш докато стане готов,
или докато ти писне и го смениш

Mоето скромно мнение е: - не слушай никого, съветници много - под път и над път, интриганти също...Истината е, че колкото и загрижени да се правят за теб хората - на никого не му пука, ако няма интрига /или шансове да се създаде такава /.Живота си е лично твой и на приятеля ти, следователно, ако искате да го дизживеете заедно - това си е само и единственно ваш проблем.Седнете на 4 очи и 2 сърца и се изяснете, 1/2 от проблемите се решават с диалог с партньора, а не с "най-добрата приятелка,колежка, съседка, майка и т.н." - това просто не им влиза в работата.
Иначе казано "изпей " си желанията пред партньора - ако се получи "дует", добре, а ако се усетиш "соло" - спасявай се и туй-то!
Аз казах...

"Решавай сложните проблеми докато са още прости!"

Ползвай го за осеменител. Аз като бях в твойта ситуация, така направих. Все пак, в свят, дето повечето от мъжете не стават за друго, а останалите са гейове ( а има и такива, дето ама наистина за нищо не стават, щото от прехода нищо не им остана за ставане), а ти имаш нужда от любов и осмисляне на живота, действай, зачени...и му бий шута, да ходи да се подготвя

Ще се хвана за теб, щото си последна /или беше последен?/, а и съвета ти е подобен на тоя от предната страница.
Абе всеки си решава сам, ама това ми изглежда супер подло, гадно, непочтено и изобщо кофти откъдето и да го погледнеш. Значи ако идеята е за семето, май има такова нещо като изкуствено осеменяване, барем се предполага, че донора е тестван за разни там болести полови и генетични. Ама може само аз да съм гледала много филми. Все тая. Но да направиш тоя номер на човек когото твърдиш, че обичаш ... бляк
Дете лесно се прави, въпроса е как и с кого ще го отгледаш, как ще се чувстваш ти като родител в ситуацията.
Другата дама съветва "прелъсти го". Баси, от такива прелъстяващи жени мъжете колкото ги е шубе, още повече им се свива отвътре, зер да не ги "прелъсти" така ненадейно някоя мома.
Всеки си има своята истина, но определено не съм съгласна. Ако това не е точния мъж за авторката на темата, все си мисля, че ще е малко по-щастлива ако намери сили да се раздели с него и да потърси човек, с когото ще имат сходни поне желания по въпроса, отколкото да се "осемени" от настоящия и да се изживява като самотна майка след това. Мъжете може да са всякакви, ама в случая съм съгласна, че са отчасти такива и поради отношенията на жените към тях. Защото ако ситуацията беше обратната, ако жената плачеше как любимия я натиска за дете, а тя има други планове, веднага щяхме да гракнем в един тон "Прасе, мухльо, тоя за къв се има, не се давай на това леке".
Но тя да си решава. Това са кофти тормози, не ги пожелавам никому.

Ако той не е готов за брак, ти също не си готова за раздяла с него. Факт е, че не си в състояние да приемеш други връзки, затова не се и опитвай, според мен, само си създаваш поводи за нерви и размисли, а и упреци.
Мисля си, че ще си останеш там и ще го чакаш да се"приготви", но не се знае колко време ще му е нужно.
Ако обаче майчинският ти инстинкт /желанието за дете/ започне да взема връх над чувствата ти към него, тогава нещата ще се променят и сама ще разбереш как трябва да постъпиш.
Дано не стигаш дотам...
Желая ти късмет.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.