Какво е според вас?...

... образът на кучетата. Дали представлява ретроградното, или (и) нещо друго?


"Ще има пак звезди... и кучета... ще има,

виещи към тях... като преди.

Яснее този мирен ден отвъд. На път!

Човекът е човек тогава, когато е на път!"

Извинявам се, ако темата е обсъждана вече.

Navigare necesse est, vivere non est necessare

Ej v tozi forum horata sa naistina bezsmisleni i glupovati

не мога да преценя, но защо ретроградно? Какво се визира с тази ретроградност? Аргус, стоглавото куче, което пазеше май подземното царство, или Сириус, или оня с кучешка /или чакалска глава/, пак от подземието? Но какво общо има с ретроградността? В крайна сметка кучето произхожда от нещо друго /май от вълка/ и съществува и сега, не е изчезнал прототип.

Ааа, сетих се - може би защото водачът при кучетата се обръща често назад, за да види дали го следва цялата му глутница, това ще да е! Да, ретроградно е!

Кучето, също така, е най-злия враг на колоездача.

Аз съм кучето от крайния квартал и тази нощ ще легна в лепкавата кал.

Под "ретроградно" имам предвид свързаното със стария свят и порядък, в историческия контекст на поезията на П. Пенев - силите, принадлежащи на "досоциалистическата действителност." Дали според вас обаче е това, или само това, или?

Струва ми се, че има и друг смисъл, нещо по-екзистенциално, не толкова тясно свързано с историческото, но не ми се е избистрило нищо, което мога да изразя по-конкретно.

Navigare necesse est, vivere non est necessare

Нямам представа, може би е нещо такова от екзистенциална гледна точка: кучета се предполага, че винаги е имало /това е само предположение, но се приема за вярно за удобство/, имало е и луна, и те винаги са виели към нея - т.е. в такъв случай излиза, че кутрето по-скоро символизира вечността, или повтарящите се неща и така Хич не вярвам Пеньо Пенев да е визирал чрез кучето досоциалистическата действителност!

Navigare necesse est, vivere non est necessare

нищо няма да отвърна на Вашия лай, преди да съм говорил с адвоката си, ретрогадна госпожо

какво те кара да предполагаш, че изобщо има някакъв социален - а и какъвто и да било друг - подтекст?

горе->
небе->
звезди/луна->
вой->
вълци/кучета->
долу.

тропата не е нищо особено.

На мисълта за социалния контекст ме навежда цялото стихотворение. Другият елемент обаче - да кажем екзистенциалния - 1) така ми въздейства емоционално цитирания куплет. и 2) на фона на романтичните образи на звездите, утвърждаването на духовността и извисеността (темата за същността на човека, образа на пътя в по-широк философски смисъл), изведнъж кучетата ме интригуват.
Интересно ми е дали на друг така му се струва. Може просто да е супер субективно възприятие.