Кръщене

Някой може ли да ми даде повече информация. Искам да кръстя Марти в църква. Има ли някакви специални изисквания, защото аз не съм кръщавана. Може ли да се кръстя заедно с него? Трябва ли да правя някакво събиране с роднини и приятели вкъщи, какво трябва да приготвя?

Простете ме за невежеството.

До колкото знам няма изискване родителите да са кръстени, но ако искаш може да съчетаете две кръщенета - твоето и на бебока
Прави се събиране след това за роднини и приятели и с приготвянето не е задължително да си усложняваш живота, салатки , мезета, ордьоври по твой вкус.

Мога да ти кажа какво знам аз. Кръстницата/кръстникът трябва да са кръстени в църква. Предполагам, че можете да се кръстите двамата на веднъж (ти и детето). Не съм сигурна обаче дали в този случай могат да ви кръстят един и същи кръстник/кръстница, питайте в църквата, защото там си имат някакви свои изисквания.
При мен, кръстницата, нашите и баба ми ни подариха по нещо, баба ми по принцип даваше пари в такива случай. Какво и колко - всеки според възможностите и желанията. После не сме правили големи събирания, както и не сме канили хора в църквата на кръщенето, освен тези, споменти по-горе. Обаче и тук всяко семейство си решава как да бъде. Често в църквата се канят хора, после се и черпят. Въпрос на личен избор, според мен.

В случая ти не си важна. Важен е кръстника/кръстницата или както е на английски "God father/mother". Той/тя вече трябва да са кръстени. Хубаво е да избереш човек който е наистина важен за теб и после ще стане важен за детенце. Не избирай кой да е.

Трябва кръсницата да е кръстена. За църквата те ти дават списък с изискванията, вино, къпа, дрехи за детето и т.н. Нищо сложно с две думи.

Никой не е писал може би защото се подразбира, но аз да си кажа. По стара българска традиция, Кумовете ти от сватбата трябва да са Кръстници на децата ти. Щом не си кръстена, значи че не сте имали църковен брак, което значи че и кумовете ви може да не са кръстени, а е задължително.
Ако не си омъжена не знам .

Здравей,мамо Вили!Моето момченце също се казва Мартин!Ние го кръстихме в "Драгалевския манастир" и сме много доволни!Не е задължително тези който са ви били кумове на сватбата да кръщават детето!Хубаво е ако е момче да го кръсти жена,тя трябеа да е кръстена!Но всяка черква или манастир има свойте изисквания и ритуали.Цените също се различават и то доста!Ето тук можеш да прочетеш как протича едно кръщене [линк] се да съм ти била полезна!

Може да се кръстите заедно ,но незнам дали може да е един и същ кръстника. Не може да е кръвен роднина. Поне така ми казаха в църквата,но в България всичко може зависи на кой поп ще попаднете. Обикновено след кръщене се събират поканените или в къщи или на ресторант,както ти е удобно.
Запазила съм си преди време от клуба по темата,ще го копирам може да ти е от полза.
Аз приготвям
- 1 бутилка олио,
- 1 вино
- торта, сладки, бонбони ( Идеята - опаковани в хартия за всеки гост ми хареса)
- подарък за кръстницата (изрично някои каза само на този дето държи детето)


кръстницата приготвя
- трябва също да е кръстена и да представи кръщелното си свидетелство
- подарък за бебето, което почти задължително трябва да е икона, библия и/или златно синджирче с кръстче или медальон с богородица
- халатче, сапун или 2 хавлиени кърпи, с която се избърсва детето и след кръщенето тази кърпа трябва да се изпере на течаща чиста вода (река). - така и не разбрах момента с прането
- облича детето с дрехите, които е купила за случая - "кат" нови дрехи (от бельото до обувките).
- Платнена носна кърпа или парченце плат, в което се увива кичура, които се отрязва от косичката на детето. Като облекат детето, свещеникът отрязва с ножичка на кръст по няколко косъма от главата му, увива ги в хартийка и ги дава на някоя от бабите да ги пази, та когато детето порасне и реши да създаде семейство, да му ги даде с някоя жълтичка, за да си направи пръстени. !!! (това по ми харесва ама ние баби нямаме Е мама може да ги пази )
или
Този кичур остава в кръстницата и се разпилява на открито след една година
- пита, която също се приготвя от кръстницата


Златко - 16.03.2003 г.
Стоян - 24.09.2005 г.

Сьбирах доста кураж,защото постинга ми може да пожьне буря от негодувание,но все пак ще го кажа.
Когато бях студентка бях обкрьжена от колеги богослови и от тях знам,че цьрквата не е на единно мнение,дали детето трябва да се крьсти като бебе или когато порасне да направи Избора си .Мисля,че св.Василии беше светецьт,които застьпва мнението,че човек сам трябва да реши каква религия да изповядва.Вижда ми се доста логично.Аз сьщо се крьстих,когато станах на 20 и няколко години.Кои сме ние,че да решаваме вместо децата си.?Ние сме техни родители,но не ги притежаваме.
Но толкова сме свикнали с общоприетото,че дори не се замисляме.
Все пак ,лошо няма.Правим го,защото правим всичко за тяхно добро.
Извинявам се,че се отклоних от темата,просто ме засьрбя езикьт.
Моля ви,не ме обвиняваите,исках просто да ви обьрна вниманието кьм този малко по различен аспект

За това си права, но ние до такава степен сме свикнали с тези неща, че аз сега обвинявам наште за това, че когато съм била малка не са ме кръстили. Пък и каква религия може да си избере детето ми, все пак живеем в християнска държава, с християнски празници и традиции.

И нашия татко е на същото мнение и не разреши да кръстим принцесата. На мен ми беше много мъчно, но после осъзнах, че е прав.



[линк]

Аз също по тази причина няма да ги кръщавам и двамата.
Малко OFF. Като ни питаха какво е бебето, момче или момиче, мъжа ми отговаряше: Като стане на 18 само ще реши

Вече са ти казали всичко необходимо, аз искам да се включа само по въпроса за това дали имаме право да кръщаваме децата си, докато са малки, без да си навличам религиозни спорове...
Това, че ще кръстим детето си в Православната вяра не означава, че то един ден не може да се отрече от нея и да поеме по друг път. Това е най - лесното! Трудното е да си християнин - не е достатъчно само да се кръсти човек, за да е такъв. Християнството е начин на живот - всеки ден, всяка минута...
В миналото са кръщавали децата съвсем малки, до 40 - тия ден (тогава дори и майката не е присъствала, защото не може през този период да влиза в храм), защото е имало много болести и висока смъртност... В случаите, в които все пак волята Божия е била да има още едно ангелче на небето, на близките е оставала утехата, че детето е било кръстено и душичката му е успокоена.
През комунистическия режим, дори и най - ревностните партийци са викали тайно свещеници в домовете си, за да кръстят децата им.
Когато децата ни са болни, най - логичното, наред с лекарствата е да се помолим за тях, да се възползваме и от небесената им закрила, обръщайки се към свещеник за молитва, маслосвет, св. Причастие и всичко, което е необходимо за здравето на душата и тялото на децата ни...
Мисля, че на фона на всички разкази и примери, които виждаме тук е излишно да си припомняме, че в крайна сметка е Божа работа - абсолютно нормална бременност да завърши фатално; сложна и тежка - да донесе здраво и весело детенце; дете, отписано от лекарите да си е живо и здраво до ден днешен и пр. и пр.
Ако, детето не е кръстено, нищо от тези неща, които изброих не могат да му дойдат като помощ...
Няма да задълбавам в другите аспекти - като духовен живот, възпитание, самосъзнание на едно православно дете, които също са толкова важни, колкото и останалото.
Така че, мили мами - ако не вярвате, че помага, то поне повярвайте, че не пречи Светото Кръщение на децата ви. И ако вие сте скептични, дайте им шанс на тях да се убедят в едното или в другото. Както казах, отричането от вярата е най - лесното нещо на този свят.

И аз да се включа, но с един въпрос. Има ли мами, които са кръстили детето си без да имат брак? До колкото съм чувала не е позволено, но също така са ми казвали, че компромиси се правят ( не искам да изпадам в подробности, за да не уронвам и без това поразклатения авторитет на Българската Православна църква). Имам желание да кръстя детето си, аз самата съм кръстена на 13 год., но още не сме взели решение с таткото да се женим....
Междудругото кръстница на нашия татко и на братовчедите му е баба им (малко ме изненада фактът, че може да се кръщават един друг роднини)
Поздрави от нас!

Здравей. Няма проблем да се кръсти детето, дори и при липса на брак! Не е забранено.
Има изисквания по отношение на родството с кръстника, както и това той задължително да е православно кръстен.

Бабата може да бъде кръстница, да.

[линк]

Много благодаря за подробната информация

а съм съгласна и с woman.Ако се следва църковната традиция,наистина кумовете е редно да са кръстници.Но отдавна не е задължително да следваме тези правила напълно.Хубаво е детето да е кръстено като малко,а ако то после има други разбирания и намерения-това не пречи.И мен не са ме кръстили,аз го направих на 21 и искам да кръстя Криско това лято.Иска ми се да е моята най-добра приятелка,която ми беше и кума,но тя е на 62 години вече.Пречи ли това или трябва да е някой по-млад човек?

woman,права си!
Аз сьщо сьм вярваща и се моля за детето си!!!
Това,че бременността и всичко останало си е Божа работа.!,Но
цЬРКВАТА И Вярата не са синоними,затова и размених главните букви.
Даже и аз не знам,дали няма да си променя мнението,защото натискьт на родата е Огромен
Повече няма да се включвам в тази тема,защото не е редно,мисляда я преврьщаме в спор.Но вината е моя,сьжалявам!

Разбира се, че не пречи, но е хубаво да съобразиш и нещо друго - че кръстникът/кръстницата се явяват нещо като втори родители на детето. Когато детето поотрасне, е хубаво кръстниците да са живи и здрави все още...

Защо пък да пречи? Важното е кръстникът да бъде човек, който ти и мъжът ти уважавате и цените и който с духа и качествта си да бъде пример за кръщелника.