Нибиру

Сигурно сте попадали на книгите на Сичин - ето тези. Ако не сте - тук са описани накратко идеите му.

Според него някъде зад Плутон съществува още една планета, която се нарича Нибиру. И там живеят високоразвити същества, които доста осезаемо са се намесили в нашата еволюция - във всякакъв смисъл. Включително астрологията е донесена на Земята именно от тях. И според древните текстове, които Сичин използва като източник и доказателство, рано или късно отново ще се отбият насам.

Та се замислих, че ако те наистина съществуват - и ако наистина се намират веднага след Плутон, значи редът на планетите за тях е обърнат. И висшите (за нас) планети на тях им се падат лични - и обратно. Представяте ли си - Плутон, Уран, Нептун - лични планети. Венера, Слънце, Меркурий - висши. Що ли за същества трябва да са те? Разбира се, ако изобщо това категоризиране на планетите важи и за извънземния живот.

Наистина е опасно да се спекулира как би изглеждала астрологията на друга планета, защото астрологията такава, каквато я познаваме, отразява еволюционната матрица на земната видима и невидима реалност, на човешкото съзнание и неговото развитие. А онези същества в какво измерение живеят? Ами ако имат планети в системата, които даже не ги виждаме от нашето състояние на веществото и енергията, или пък просто от нашето разстояние? Всъщност дори и в това, което казах, не съм сигурна. Напоследък се отчайвам от себе си колко все по-малко разбирам от астрология

Но все пак, ако си позволя наглостта да поспекулирам, според езотеричната астрология на всяка планета от слънчевата система живеят същества, които работят за развитието и издигането й, като помагат и на човешките същества по този път, а всяка планета си има съответен "ресор" от качества и принципи, с чиято дестилация и рафиниране се занимава. И ми се струва, че съществата от всяка планета са усвоили, интергирали, опитността на предходната. Би трябвало Нибируйците да са стигнали до такова ниво на себепознание и познание за света, че подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание за тях да са едно цяло, един извор, от който да черпят при изпълняване на космическата си мисия; да няма противоречиви гласове у тях, които да хвърлят сенки, когато биват заглушавани. Освен ако зад Нибиру няма друга/и планета/и, коя(и)то да се явява/т като филтър за космическата "информация" и да ги подтиква/т от своя страна да развият качество или състояние, което да ги повдигне до чист космически контакт.

Мога още да се отплесна във фантастични разкази... Ама няма...

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Сичин...хубав човек, ама евреин.

Страшно логично звучи всичко, което казваш. Сещам се обаче, че според Сичин, ние сме почти преки "наследници" на анунаките (така той нарича съществата от Нибиру) - тоест те са ни създали, предавайки ни своя генетичен код със всички последици от това. Той смята, че общо взето всичко, което ние знаем/умеем/правим, сме го научили/наследили от тях - включително да воюваме. Така че... кой ги знае тез анунаки, дали са толкова съвършени същества.:) Е, оттогава е минало доста време, така че може вече и да са доста по-различни. Ама много земно време - за тях може и хич да не е много.

Във всеки случай мисълта, че там някъде има някой, просто ме побърква от възторг! То е ясно, че има някой - просто няма логика да иде зян такова огромно пространство. Ама все пак, поне засега, това е някаква абстракция, нали? А и толкова много филми и литература има на тази тема, че извънземният живот си е станал почти тривиална, чисто земна тема.

А сега, когато се натъкнах на тези книги, идеята изобщо не ми е абстрактна, а някак осезаема, реална и адски логична. Не знам, трудно ми е да го обясня... толкова трудно се говори за това. Понякога, когато си мисля за хората, се опитвам да си ги представя събрани на едно място, заедно... Или поне свързани един с друг в огромна мрежа от енергия - невидими, прозрачни нишки, които свързват всеки човек с всички останали. Точно както вече отдавна ни е свързал интернет. Но аз си го представям като картина - хора от цялата планета: чернокожи, индианци, японци, ескимоси, бушмени, англичани, българи, сомалийци - просто всякакви, всички! Като в реклама на Бенетон. Тази картина ми предизвиква такъв възторг, че понякога почти ме разплаква. Всички да са заедно по някакъв начин, да са приятели. Защото колкото и да сме различни, всъщност сме и страшно еднакви - и все сме човешки същества... Много се отплеснах, не знам дали ме разбра...

Та сега ми е по-лесно да си представя същото, но на междупланетно ниво, вселенско! Представи си примерно Фестивал на Космическите изкуства, който се провежда на Нибиру. Или на Венера - или все едно къде. И там да се съберат същества от поне двеста различни планети - да си говорят, да се смеят заедно, да пеят, да творят, да обменят опит. Според мен това все някога ще се случи...

Много се разчувствах, млъквам.

Поздравявам те с Voices на Вангелис - много добре илюстрира това, което се опитах да кажа...

А сега, когато се натъкнах на тези книги, идеята изобщо не ми е абстрактна, а някак осезаема, реална и адски логична.

Mда, много познато състояние , но като че ли удивлението може да акцентира различни моменти. На мен ми действа адски потискащо факта, че част от онези анунаки са бъхтали в мините, че и бунт са вдигнали по тази причина, после генетично как сме били създадени като вид, как сме се издигнали до по-съзнателни същества, как се давала привилегията вечен живот... Уж цивилизацията им е свръхразвита, а основите на обществото не ми изглеждат по-хуманни от нашите.

Всичко ми звучи реално и до болка човешко. Хем ми е еуфорично, хем тъжно, но мен кой ли ме пита.

Косвени доказателства от напълно различни четива откривам постоянно. Например в една книга на Карен Хамакер-Зондах за 12я дом, тя цитира Ерих Нойман и неговата констатация, че в сравнение с животинските видове, човешкото дете се раждало 1 година по-рано, отколкото би трябвало да бъде, ако следваме логиката в еволюцията. Чак след една година, детето придобива способността да се движи само, клатушкайки се неуверено, но все пак способно да извършва простички операции. Човешкият вид хомо сапиенс е възникнал като в самото си начало е имал нужда от медицинска помощ, за да оцелее като вид.

Да се върна пак на Сичин и на произхода на митологията - митологиите по цял свят. Ако те наистина описват реално съществували личности и факти, и ако наистина се свеждат само до 1 бр. пантеон, предаден с изменения в различните народи и времена, и ако имаме предвид продължителността на техния живот на тяхната си планета, съобразно тяхната астрономическа година, то се оказва вероятно тези митологични личности все още да съществуват и да са живи. Alive 'n' kickin' И тогава веднагически се замислям какво ли би било да срещнеш един ден някой от тях?!? Или само мисълта, че това на теория е възможно. Примерно да срещнеш Венера или Уран?! И как космическата мозайка, която на нас ни влияе толова осезаемо, всъщност се окаже чисто и просто генетика?


Perception is a function of expectation and content is a function of context. Howard

Според него някъде зад Плутон съществува още една планета, която се нарича Нибиру.

Защо зад Плутон?! Той нали говори за Марс и Юпитер и после стига до заключението, че Нибиру се доближава ту до едната, ту до другата, т.е. трябва да е между тях. Ето цитат:

...Едни от тях смятаха, че Нибиру е Марс (позната и описана от древните), другите го отричаха, твърдейки, че става въпрос за Юпитер... разбира се, става въпрос за още една планета, която се появява периодично между орбитите на Марс и Юпитер, като понякога е по-близо до Марс, а понякога по-близо до Юпитер, и тази планета не е нито Марс, нито Юпитер.

Според вас има ли как да считаме Куоуър и Седна за кандидат-планети "X"?

Имаше някаква далавера, че орбитата на тази Нибиру била елипсовидна и поради тази причина явно понякога се доближава до Плутон. Идеята на Сичин още е, че тя се върти наобратно около слънцето и заради тези 2 негови предположения, доста хора отхвърлят теорията му. Нека не забравяме обаче, че не е лесно да твърдим с точност и сигурност как би се движила в слънчевата система една гигантска планета, която освен това си има свои енергийни ресурси и е влязла случайно в орбита. А дали е случайно, кой знае... Само не ме захапвай Уранчо, че хич ме няма в астрономията. Допитай се до Сичин по добре.


Perception is a function of expectation and content is a function of context. Howard

Vangelis - Voices

Много ми харесва как мислиш и разказваш и съм възхитена колко много знаеш! И много се развълнувах от това, че и ти си мислила за същите неща! Много интересна личност си!

Още много мога да кажа, но съм уморена като куче, затова друг път.

ако изобщо това категоризиране на планетите важи и за извънземния живот

според мен, астрологията каквато я познаваме, е продукт само на нашата цивилизация, в която съзнателно сме вложили архитипове, теми, традиции и енергии от земния живот и няма как да има универсална, междупланетарна приложимост.

т.е. астрологията е преди всичко земния живот, за който са намерени и заложени символи в планетите.

нещо като огледало на нашия свят, което отразява културата ни само и единствено благодарение на колективното съзнание на човешкия род и вековните традициите на земната астрологията

"One is very crazy when in love"
Sigmund Freud

А според Дънов след 2100 г. външна цивилизация ще окаже благотворно влияние върху цялостния живот на земята.