Сам

Кънти празнотата,
трепери ноща
зовът за отплата
догаря в пеща.
Късно е вече,
дадох си рая
за нищо, човече,
за нищо...
Не зная,
къде се потулиха
дните
Не зная,
къде си изгубих
мечтите
Сам изковах си
ковчега,
и с пръсти земята
изрових,
сам си броих
до Омега,
самичък оковите сложих,
сам ще си легна
във гроба,
сам ще заровя
там роба,
и раят пак сам
ще си върна
Сам
ще се върна!

Браво на тебе поне си оптимист.
Обикновено аз стигам до:


сам ще заровя
там роба

Виждам и у тебе това пламъче, което не може по никакъв начин да се угаси в тъмнината. Правиш струваш и то все си е там

Pilgrim, it's a long way
to find out who you are...

Наистина в живота на всеки има тежки мигове, мигове в които преосмисля животът си, мигове в които се пита дали наистина живее или просто вегетира и чака примирено смъртта си. Аз отказвам да повярвам, че животът ми ще бъде, живот на роб, на затворник окован във вериги и ограден от високи стени, и съм сигурен, че ако се бориш достатъчно търпеливо за свободата си, един ден наистина ще я постигнеш.
Благодаря ти, за хубавите думи