Март е скоро
40 отговора
850 прегледа
Март е скоро
Ето ви нещо за мартениците. Ще се радвам ако аборигените го приемат за истина, а не като работата с конника.
Взето е от Археология от един нерегистриран.
Редактирано от Koпpивeнa мeтлa на
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
Едно врeмя въ село-то на пeснопeецъ-тъ пролеть-та кога-то щели да дойдатъ Лестувици-те, събирали са деветъ моми та са пременували и ходили отъ къща на къща, та вързували на малки-те дeца на десна-та рока едно бело и цървено конче отъ коприна и пeели слeдоюща-та пeсна:
Песна 1.
Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Поминала заминала,
Та са лету зададе,
Съсъ лету лестувица 5
Лестувица пеперица.
Я знаешъ ли малку дете
Малку дете и юначе,
Я знаешъ ли 'ли ни знаешъ
У де иде лестувица 10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ, 20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земе доста фална
Доста фална плодувита 25
Плодувита уровита,
Думали са наши деди
Наши деди наши сруци.
Богъ да бие Байна царе
Закаралъ ги утъ край земе 30
Та ги каралъ презъ поле-ту
Презъ поле-ту, презъ море-ту,
Каралъ ги сега малу
Сега малу три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ. 35
Я си тие доста плакали
Доста плакали и викали,
Чи си земе уставили
Плодувита уровита,
Та ги дукаралъ на пуста земе 40
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ;
Ни си градетъ силна града,
Лу си седетъ фафъ гора-та 45
Фафъ гора-та фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те.
Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица, 50
Та хми дума приговори:
Ой ле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали
Заплакали завикали? 55
Чи си ва царе закаралъ
Та ва дукаралъ на пуста земе
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ, 60
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хаде ми, юнаци, ни плачейте
Ни плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царе, 65
Ваше царе Байна крале,
Що да прави що да стори,
Чи му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара ду млади юнаци 70
Ду млади юнаци, малки моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земе
Пуста земе запустена,
Дека си йоще ни сеетъ, 75
Дека си йоще ни уратъ,
Лу си седетъ фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те,
Белкимъ са засели пуста земе,
Да ни си е веке запустена. 80
Доста ми веке плачейте
Плачейте и викайте!
Що ми седналъ Дива крале,
Дигналъ си десна рока
Съсъ рока ва фальба фали, 85
Чи сте слели утъ небе-ту,
Де ми седетъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Ду млади юнаци, малки моми
Да си уратъ на поле-ту, 90
Да си уратъ да си сеетъ:
Та ви царе курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небе-ту.
Какъ хми дума лестувица 95
Лестувица пеперица,
Йоще хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та й думатъ и говоретъ:
Лесту ле лестувице, 100
Що е земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земе заселили—
Та си уратъ малки моми
И си уратъ и си сеетъ; 105
Дива царе курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си на фальба фали:
Я ни са е нажелилу
Нажелилу натажилу 110
Чи сме земе уставили
Плодувита уровита.
Курбанъ сме на Бога клали,
Клали сме деветъ крави
Деветъ крави елувити, 115
Елувити се на отбуръ,
Малки са моми готвили
Готвили ги умревали ги
Умревали ги съ бела китка
Бела китка и куприца, 120
Готвили ги доста умрениви,
Кой си еде Бога фали.
Какъ сме дошли на Белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ колеме,
Съсъ курбанъ гу фалъба фалиме, 125
Курбанъ колеме даветъ крави
Деветъ крави елувити.
Елувити се на отбуръ,
Та ги гответъ малки моми;
Туку моми що да праветъ, 130
Чи си флели фафъ бахче-ту
Да си бератъ бела китка
Бела китка и куприца,
Я си китка ни намерили,
Готвили си ни умревали, 135
Та хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та заплакали и завикали,
Та ни са тажну тажили,
Та са намъ нажелилу 140
Нажелилу натажилу.
Я хми лестувица дума и говори:
Е, бре вие млади войводи,
Що сте вие заплакали
Заплакали завикали. 145
Какъ си фоде на край земе
На край земе, мила ви отечина,
Ша си флеза фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Кацнувамъ си бела китка 150
Бела китка и куприца,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ,
Та си фарлемъ бела китка
Бела китка и куприца—
Малки моми на Белъ Дунавъ, 155
Йоку виетъ на поле-ту
Та си китка умрисатъ.
Я ви си мольба моле,
Да пишете бела книга
Бела книга царну писму, 160
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да увиетъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да му варзатъ на рока-та 165
На рока-та на деснива-та,
Ега си е веке лету
Лету и пролету.
Да му варзатъ да му думатъ:
Чи ни си е белу сукну 170
Белу сукну и царвену,
Туку си е маринка,
Устанала утъ край земе;
Какъ си фаркамъ на поле-ту
На поле-ту на Белъ Дунавъ, 175
Ша си фаркна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае—
Де си виде малки деца
На рока хми белу сукну
Белу сукну и царвену, 180
Белу сукну и маринка,
Ша си спусна бела китка
Бела китка и куприца,
Та е зеватъ малки моми
Малки моми и девойки, 185
Та си гответъ и умреватъ.
Чули ми ду млади войводи
Чули ми лестувица,
Та си писали бела книга
Бела книга царну пислу: 190
К ой си ималъ малки деца,
Варзалъ хми на рока-та
Варзалъ хми белу сукну
Белу сукну и царвену.
[линк]
Тука има още 5 песни за Лестовичин Ден.
Ако приемем, че Крайна земя е Украйна, може да се твърди, че става дума за преселение по времето на Аспарух. Но според мен товае мног о по-стар спомен - преселение от Мала Азия или даже Палестина на Балканите, като Дарданелите са наречени Бел Дунав. Става дума разбира се за преселение на само един от многото български родове, а не за всички българи.
IN VERE VERITAS
Едно врeмя въ село-то на пeснопeецъ-тъ пролеть-та кога-то щели да дойдатъ Лестувици-те, събирали са деветъ моми та са пременували и ходили отъ къща на къща, та вързували на малки-те дeца на десна-та рока едно бело и цървено конче отъ коприна и пeели слeдоюща-та пeсна:
Песна 1.
Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Поминала заминала,
Та са лету зададе,
Съсъ лету лестувица 5
Лестувица пеперица.
Я знаешъ ли малку дете
Малку дете и юначе,
Я знаешъ ли 'ли ни знаешъ
У де иде лестувица 10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ, 20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земе доста фална
Доста фална плодувита 25
Плодувита уровита,
Думали са наши деди
Наши деди наши сруци.
Богъ да бие Байна царе
Закаралъ ги утъ край земе 30
Та ги каралъ презъ поле-ту
Презъ поле-ту, презъ море-ту,
Каралъ ги сега малу
Сега малу три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ. 35
Я си тие доста плакали
Доста плакали и викали,
Чи си земе уставили
Плодувита уровита,
Та ги дукаралъ на пуста земе 40
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ;
Ни си градетъ силна града,
Лу си седетъ фафъ гора-та 45
Фафъ гора-та фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те.
Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица, 50
Та хми дума приговори:
Ой ле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали
Заплакали завикали? 55
Чи си ва царе закаралъ
Та ва дукаралъ на пуста земе
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ, 60
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хаде ми, юнаци, ни плачейте
Ни плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царе, 65
Ваше царе Байна крале,
Що да прави що да стори,
Чи му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара ду млади юнаци 70
Ду млади юнаци, малки моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земе
Пуста земе запустена,
Дека си йоще ни сеетъ, 75
Дека си йоще ни уратъ,
Лу си седетъ фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те,
Белкимъ са засели пуста земе,
Да ни си е веке запустена. 80
Доста ми веке плачейте
Плачейте и викайте!
Що ми седналъ Дива крале,
Дигналъ си десна рока
Съсъ рока ва фальба фали, 85
Чи сте слели утъ небе-ту,
Де ми седетъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Ду млади юнаци, малки моми
Да си уратъ на поле-ту, 90
Да си уратъ да си сеетъ:
Та ви царе курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небе-ту.
Какъ хми дума лестувица 95
Лестувица пеперица,
Йоще хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та й думатъ и говоретъ:
Лесту ле лестувице, 100
Що е земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земе заселили—
Та си уратъ малки моми
И си уратъ и си сеетъ; 105
Дива царе курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си на фальба фали:
Я ни са е нажелилу
Нажелилу натажилу 110
Чи сме земе уставили
Плодувита уровита.
Курбанъ сме на Бога клали,
Клали сме деветъ крави
Деветъ крави елувити, 115
Елувити се на отбуръ,
Малки са моми готвили
Готвили ги умревали ги
Умревали ги съ бела китка
Бела китка и куприца, 120
Готвили ги доста умрениви,
Кой си еде Бога фали.
Какъ сме дошли на Белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ колеме,
Съсъ курбанъ гу фалъба фалиме, 125
Курбанъ колеме даветъ крави
Деветъ крави елувити.
Елувити се на отбуръ,
Та ги гответъ малки моми;
Туку моми що да праветъ, 130
Чи си флели фафъ бахче-ту
Да си бератъ бела китка
Бела китка и куприца,
Я си китка ни намерили,
Готвили си ни умревали, 135
Та хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та заплакали и завикали,
Та ни са тажну тажили,
Та са намъ нажелилу 140
Нажелилу натажилу.
Я хми лестувица дума и говори:
Е, бре вие млади войводи,
Що сте вие заплакали
Заплакали завикали. 145
Какъ си фоде на край земе
На край земе, мила ви отечина,
Ша си флеза фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Кацнувамъ си бела китка 150
Бела китка и куприца,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ,
Та си фарлемъ бела китка
Бела китка и куприца—
Малки моми на Белъ Дунавъ, 155
Йоку виетъ на поле-ту
Та си китка умрисатъ.
Я ви си мольба моле,
Да пишете бела книга
Бела книга царну писму, 160
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да увиетъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да му варзатъ на рока-та 165
На рока-та на деснива-та,
Ега си е веке лету
Лету и пролету.
Да му варзатъ да му думатъ:
Чи ни си е белу сукну 170
Белу сукну и царвену,
Туку си е маринка,
Устанала утъ край земе;
Какъ си фаркамъ на поле-ту
На поле-ту на Белъ Дунавъ, 175
Ша си фаркна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае—
Де си виде малки деца
На рока хми белу сукну
Белу сукну и царвену, 180
Белу сукну и маринка,
Ша си спусна бела китка
Бела китка и куприца,
Та е зеватъ малки моми
Малки моми и девойки, 185
Та си гответъ и умреватъ.
Чули ми ду млади войводи
Чули ми лестувица,
Та си писали бела книга
Бела книга царну пислу: 190
К ой си ималъ малки деца,
Варзалъ хми на рока-та
Варзалъ хми белу сукну
Белу сукну и царвену.
[линк]
Тука има още 5 песни за Лестовичин Ден.
Ако приемем, че Крайна земя е Украйна, може да се твърди, че става дума за преселение по времето на Аспарух. Но според мен товае мног о по-стар спомен - преселение от Мала Азия или даже Палестина на Балканите, като Дарданелите са наречени Бел Дунав. Става дума разбира се за преселение на само един от многото български родове, а не за всички българи.
IN VERE VERITAS
Re: ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
Това от Ведата ли е бе, Зизи?
И не доказва ли тя идването на българите от Азия, и по-точно от Китайска земя?
И не доказва ли тя идването на българите от Азия, и по-точно от Китайска земя?
Re: ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
Защото ти не ги четеш тия работи ли? Игнорираш ги все едно ги няма.
Колко по-добре да си четеме за Орфю, а за китайска земя - все едно я няма!!!
Така работят аборигените, фалшифицирайки.
Колко по-добре да си четеме за Орфю, а за китайска земя - все едно я няма!!!
Така работят аборигените, фалшифицирайки.
Re: ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
Ква китайска земя те мъчи бе, копривна келке ?
Терминът СКИТ и КИТАЙ е даден на монголоидите от българите- посоката е оттук натам. Идва от думата скитам, скита.
Българите скитници са дали на монголоидите духовност, държавност, култура. Повечето стари събития в китайската история са се случили на Балканите. Когато българите скитници отишли при дръпнатите, за да им дадатдържава, занесли с тях историята си. После ония, като взели власта в свои ръце, втъкали историята на балканските българи в основата на своята китайска история. Идо днес фалшифицират всяко еднодревно историческо сведение.
IN VERE VERITAS
Терминът СКИТ и КИТАЙ е даден на монголоидите от българите- посоката е оттук натам. Идва от думата скитам, скита.
Българите скитници са дали на монголоидите духовност, държавност, култура. Повечето стари събития в китайската история са се случили на Балканите. Когато българите скитници отишли при дръпнатите, за да им дадатдържава, занесли с тях историята си. После ония, като взели власта в свои ръце, втъкали историята на балканските българи в основата на своята китайска история. Идо днес фалшифицират всяко еднодревно историческо сведение.
IN VERE VERITAS
Re: ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
ААА, сега разбрах откъде идва и терминът УНИ.
Но колега къде е тука ластовичката и мартеничката й в тия скитания до Китай и обратно?
Като отговаряш гледай да не ползваш нещо крадено от ученоглавците, щото лошо впечатление правиш на аборигенската теория с това; "мразим ги, ама ги четем и слушам".
Но колега къде е тука ластовичката и мартеничката й в тия скитания до Китай и обратно?
Като отговаряш гледай да не ползваш нещо крадено от ученоглавците, щото лошо впечатление правиш на аборигенската теория с това; "мразим ги, ама ги четем и слушам".
Re: ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
нема обратно
част от древните българи са стигнали до днешните земи на Китай, и там са си останали
никога не са се връщали
ако има някакви "идвания" на българи, то това са отделни български родове, които са идвали от Приазовието и/или Мала Азия
възможно е също и от Кавказ и Армения
но това са единични български родове - възвръщенци
Основното ядро от българите си е било винаги тук
IN VERE VERITAS
част от древните българи са стигнали до днешните земи на Китай, и там са си останали
никога не са се връщали
ако има някакви "идвания" на българи, то това са отделни български родове, които са идвали от Приазовието и/или Мала Азия
възможно е също и от Кавказ и Армения
но това са единични български родове - възвръщенци
Основното ядро от българите си е било винаги тук
IN VERE VERITAS
Бабини мартини деветини
Март е месецът на Марс - Богът на Войната. Мартеницата е символ на ритуалното нараняване и пускане на кръв в името на Бога на Войната.
От твоя разказ достоверното е, може би, курбанът - жертвоприношението в чест на Бога на войната.
Март е бил избран за военен месец, защото това е бил месецът на начало на военните кампании. Не може да се смята, че Марс - Баба Марта е само римски бог. Твърде подозрително близко звучат "март" и "смърт", но "смърт" има определено значение в нашия език, докато в латинския няма. Очевидно, римският бог Марс има за прототип нашенската богиня "баба Смърт", която пък има много паралели в другите религии...
От твоя разказ достоверното е, може би, курбанът - жертвоприношението в чест на Бога на войната.
Март е бил избран за военен месец, защото това е бил месецът на начало на военните кампании. Не може да се смята, че Марс - Баба Марта е само римски бог. Твърде подозрително близко звучат "март" и "смърт", но "смърт" има определено значение в нашия език, докато в латинския няма. Очевидно, римският бог Марс има за прототип нашенската богиня "баба Смърт", която пък има много паралели в другите религии...
Re: Бабини мартини деветини
Марк / Март/ Марс е "тракийски" бог! Празнува се и от гърци и от римляни, но е "тракийски".
Той не е само бог на войната.
Наистина Баба Марта е смешна работа днес.
Тук става дума за Март Бабайко или прародителя Март, а не за някаква баба.
Днес турчеещите се българи имат дума баба за баща, но тази дума е очевидно българска, и турчеещите се са я взели от българите. Бабайко означава татко, прародител. У нас е останала под форма ПОП - отче, отец.Има я и в гръцкия - ПАПАС, и в френския ПАПА.
Легендарният образ е останал във фолклора като Крали Марко, и се е получила симбиоза със спомена за средновековния персонаж Марко Кралевич.
Никаква Баба Марта !
Бог Марко/Марс/Март !
IN VERE VERITAS
Той не е само бог на войната.
Наистина Баба Марта е смешна работа днес.
Тук става дума за Март Бабайко или прародителя Март, а не за някаква баба.
Днес турчеещите се българи имат дума баба за баща, но тази дума е очевидно българска, и турчеещите се са я взели от българите. Бабайко означава татко, прародител. У нас е останала под форма ПОП - отче, отец.Има я и в гръцкия - ПАПАС, и в френския ПАПА.
Легендарният образ е останал във фолклора като Крали Марко, и се е получила симбиоза със спомена за средновековния персонаж Марко Кралевич.
Никаква Баба Марта !
Бог Марко/Марс/Март !
IN VERE VERITAS
Re: Бабини мартини деветини
Не е много сигурно, че Марс не е транссексуална жена (например Баба Смърт), щом "И-старата" Астарта-Ищар е била жена. И много други древни милитарни "бабички":
[линк]
Дай да уважим туземния фолклор!
[линк]
Дай да уважим туземния фолклор!
Re: Бабини мартини деветини
Метлата не схваща нищо от песничката.
В нея се пее за лястовичките. Преселението на един или повече български родове е посочено в нейните миграционни пътища. Тя зимува там, където има две лета. В Сирия, Ливан и Палестина няма две лета. Две пшенични реколти могат да се добият в района на Северна Африка, наричан още Долната Земя, На Краю Света /или Египет/. Защо тези българи са преселени на Бели Дунав си остава загатка.
Ти Зиези как мислиш !? / Имат ли основание твърденията ми ? /
В нея се пее за лястовичките. Преселението на един или повече български родове е посочено в нейните миграционни пътища. Тя зимува там, където има две лета. В Сирия, Ливан и Палестина няма две лета. Две пшенични реколти могат да се добият в района на Северна Африка, наричан още Долната Земя, На Краю Света /или Египет/. Защо тези българи са преселени на Бели Дунав си остава загатка.
Ти Зиези как мислиш !? / Имат ли основание твърденията ми ? /
Re: Бабини мартини деветини
Дали Галено Поле / Галиполи / е Бели Дунав е спорно. От друга страна от него води началото си Бело Море. Има известна логика. В ст.бълг.ни език предците ни са наричали Средиземно Море - "Наше Море".
Според мене името СРЕДИЗЕМНО е разделително между две земи, известни още като Горната и Долната Земя. Египетската корона на обединението на двете земи се символизира с Червена / Долен Египет / и Бела / Горен Египет /.
Ал.Македонски е коронован с двете корони , като освободител и обединител на двете земи. В Ливан мартениците символизират и до днес този поход и обединение. Един факт : Ал.Мак. влиза тържествено в Мемфис на 1 март - денят на освобождението от омразните азиатци / сатрапите = от Сат/Сет / .
Според мене името СРЕДИЗЕМНО е разделително между две земи, известни още като Горната и Долната Земя. Египетската корона на обединението на двете земи се символизира с Червена / Долен Египет / и Бела / Горен Египет /.
Ал.Македонски е коронован с двете корони , като освободител и обединител на двете земи. В Ливан мартениците символизират и до днес този поход и обединение. Един факт : Ал.Мак. влиза тържествено в Мемфис на 1 март - денят на освобождението от омразните азиатци / сатрапите = от Сат/Сет / .
Re: Бабини мартини деветини
Mare nostrum = Mare romanum!
Ad majorem pharmacie gloriam!
Ad majorem pharmacie gloriam!
Re: Бабини мартини деветини
Много е възможно да е Бяло море.
За целта трябва да се проучат песните детаилно, а също да се провери чрез орнитологията къде наистина отлитат лястовиците, които живеят в Родопите.
Не е случаен нагонът на османлии , а днес и на Доган, да отделят Родопите от България.
Моето лично мнение е, че Родопите са най-старата прародина на българите.
Родова - Родопа
IN VERE VERITAS
За целта трябва да се проучат песните детаилно, а също да се провери чрез орнитологията къде наистина отлитат лястовиците, които живеят в Родопите.
Не е случаен нагонът на османлии , а днес и на Доган, да отделят Родопите от България.
Моето лично мнение е, че Родопите са най-старата прародина на българите.
Родова - Родопа
IN VERE VERITAS
Re: Бабини мартини деветини
Освен ако Родопите са на север от китайската стена, къдеот е действителната родина на българите. В степта на монголите и Алтай.
Re: Бабини мартини деветини
Добре.
Morea/Marea - езеро в Египет; Морейски = Египетски.
Quot homines, tot sensus !
Morea/Marea - езеро в Египет; Морейски = Египетски.
Quot homines, tot sensus !
Re: Бабини мартини деветини
Non omne quod lucet, aurum est...
Ad majorem pharmacie gloriam!
Ad majorem pharmacie gloriam!
Re: Бабини мартини деветини
Да.
RHODOPEIUS - Родопея / Род + Пея / - родопски, тракийски , орфически .
Открих още нещо : Словенското писмо се е казвало още : BOGOARIA - Божествена Ария, Божествена мелодия, звучене и др.
RHODOPEIUS - Родопея / Род + Пея / - родопски, тракийски , орфически .
Открих още нещо : Словенското писмо се е казвало още : BOGOARIA - Божествена Ария, Божествена мелодия, звучене и др.
Редактирано от vencci на
Re: Бабини мартини деветини
ОК !!!
Non omnia possumus omnes .
Non omnia possumus omnes .
Редактирано от vencci на