Прозаично

Ще остана сега. Тази нощ ще остана.
Не очаквай любов. Не съм твоя жена.
По-добре да не съм. Тази нощ ще научиш.
Аз обичах вампир - не съм вече човек
и не зная какво съм. Все още ли искаш
да ме имаш до теб? Ще остана сега.

За една нощ. Не ставам за повече. Моля,
не бъди неразумен, и тъжен, и слаб.
Мое мило момче, аз не искам промяна.
Не обиквай сега тази наша лъжа.
Мое нежно дете, виж, душата я няма.
А за тебе е рано да чувстваш това.

Аз познах любовта, нея - светла и тъмна.
Във огньовете черни горях, изгорях.
Във вулканът бях лава и ето ме - камък.
На където отиваш - се връщам и знам.
Нито болна, ни здрава, сама. Не съм мъртва,
не съм жива и нямам какво да ти дам.

jojo-mojo / подпис и печат /

Дай да изчакаме, еще не вечер,
крикнул командир на абордаж

Висоцки ги е разбирал нещата

jojo-mojo / подпис и печат /

А електронния подпис забрави ли И ние си ги разбираме, нали

за съжаление много често се случва така. изпитвал съм го с една жена до себе си и аз самия съм се чувствал така. хареса ми стихотворението. прозаично,но самата истина.