adios

...

"След като станах свидетел на всичките тия безсрамия, си рекох, че трябва да избягвам подобни компании. От низостите и подлостите, дето бях видял, у мен избуяваше желанието да се намеря сред по-лични люде и господа."

...

adios

igneus, не го взимай навътре.
факт е, че до преди няколко години достъп до интернет имаха определени хора;
напоследък достъп имат далеч повече. оттам и атмосферата, и вида взаимоотношения, и качеството на постваното в интернет.
всяко място е такова, каквото е мнозинството от посетителите му.
успех.
дано надникнеш тук пак.

колко сме мистериозни само


just watch them burn

т.е искам да кажа, че това са абсолютно ялови теми
"адиос"- е и какво? няколко постни реда ...направо да паднеш от стола


just watch them burn

не се обясняай, пали джапанките и да те няма, депресари не ни тряат

ще се съглася с теб, аман от егоцентрични люде, дето се помотаят седмица-две, пуснат един-два цитата и почват да бият барабаните как си тръгват или ще си тръгват или направо как вече са си тръгнали.

все едно клубът ще се свърши с или без тях.

"спрете земята, искам да сляза!"

разстрел!


just watch them burn

прощавай, но не можах да се въздържа.
кои по-точно са тези 'ни', на които не им трябва някой или им трябва някой друг?

всъщност, не ми отговаряй.
ясно е.

"люде и господа"

кой се е изразил така? : )

има много бял стих /дяволски много/, но може да не го четеш, аз чета само коментарите, вадят ме от яките зимни депресии

а те са: "гуш", "цунк", "поздравче", "усмих", "бичкам", "!!!", "ти го можеш!", "нямам думи", "толкова е истинско...", "такива неща трябва да се изучават в училище", "прекрасна си", "ти си върха", "ще се ожениш ли за мен?", "може ли да ти го сло.. /о не, това е от този клуб/, "всякакъв коментар е излишен...", "поклон пред таланта ти!", "отново съм без думи"

иди там, може и да ти помогнат ...

Това откъде е? И в какъв контекст го пускаш?
Като език и стилистика бих го определила от вермето на Дикенс.
Ко праим сега?

къде са?

------------------------
Слушай беззвучието...

"текстът е от 17-и век, от пикаресковия роман на Франсиско де Кеведо *EL buscon*, преведен на български като *Шмекерски роман*. "