ЗА ЦЕНЗУРАТА

Прави ми впечатление, че напоследък доста често се заключват теми. Не, че съм против - ако е наложително, напълно одобрявам. Но не рзбирам какво се цели с произволното зключване на теми - напр. темата "Покъртителна история момичета" - не разбрах с какво точно наруши добрия тон на клуба. Не вземат ли прекалено навътре и лично правото си да заключват теми, имащите възможност за това и не се ли превръщат в цербери-цензури?

Специално за спомената тема "Покъртителна история момичета" Мели ще каже, но аз като гледам има редакция на мнението на Мари Антоанет, възможно е да е имало и други мнения, които са изтрити /не съм в течение, нямах достъп/.
Аз заключих темата на Грета, дала съм обяснение, мисля, че се изчерпа, получи достатъчно отговори и заплашваше да премине в излишен за всички ни скандал.
Заключих и една тема, в която имаше нападки между колеги-лекари, която също беше изместена от първоначалната идея и стана безполезна за нас проблемно-забременяващите.
Камии, ако имаш въпрос за някоя друга тема, моля те дай линк, за да разбера и да дам отговор.

Доста често е относително понятие.

За съжаление дира е в отвратително състояние, мненията трябва да се пращат по 100 пъти и затова нямах възможност да дам коментар в заключената от мен тема, дано сега да успея.

С какво тема за жена, направила аборт и непотърсила помощ в течение на 2 седмици след това, се вписва в тематиката на клуба? Има две старни в тази история, и двете са недоволни една от друга, и какво? Къде е допирната точка с проблемното забременяване?

И, още по - сериозно, това ли е журналистиката? Зачатие се бори от години, позитивно, конструктивно, но разбира се, това не е достойно за журналистите. А когато има скандал, мръсотия някаква ... е тогава, разбира се, ще влезе в новините, ще се преекспонира, ще му се отделя страшно много място ...


[линк]

Относно темата за случая във Варна, бих казала само: съмнителна история, журналистическа сензация, неясна истина, даже не си дадох труд да я прочета цялата и внимателно.
Ако не се лъжа в дадения линк имаше възможност за коментари и наистина не виждам допирни точки с тематиката на клуба.

пуснах темата, защото ми стана болно за момичето, защото в историята й има неща, които всички сме преживяли по някакъв начин, не толкова дори за отношението, колкото до това, че си е загубила детето. И на мен ми се стори странно, че е заключена, ама както и да е...

Помисли още малко и ще видиш, че не е никак странно.

Чито хипотетично, ако ти направиш аборт, при желана бременност, ще стоиш ли две седмици в къщи, без да отидеш на лекар? Хайде да не си измисляме теми за страданието, викам, достатъчно са темите, които отговарят на заглавието на клуба.

Истина е, че не биваше да я заключвам. Трябваше веднага да я изтрия.


[линк]

Мели, аз не съм разбрала, че е чакала 2 седмици да иде на лекар... Прочетох, че е имала проблемна бременност от самото начало, следена е от лекар, една сутрин започва спонтанният аборт, тя се обажда на лекаря си и я препращат към болницата. В един и същи ден става това. Поне така разбрах...И дано тази жена да не ни чете тука коментарите...

Мели, какво ти става? Защо така си затегнала колана? Толкова ли е лошо, че е пусната темата. На мен ми беше полезна. От чуждия горчив опит се научавам на борбеност. Изисквам, защото знам какво се е случвало на другите. Аз самата съм попадала на непрофесионалисти. Защото не съм знаела. Споделяла съм го, за да е урок за някой друг. В този клуб съм чела разказите за лекаря в Поморие, който преглежда и пуши в същото време. Друго момиче е разказвало как са чакали по 3-4 момичета за преглед в кабинета, в който се преглежда-голи! Приготвени за преглед. Стоят прави и чакат, ако поискат могат и да гледат! Да казвам ли за хората, които напускат един лекар без да получат никаква документация за извършените им процедури и тестове и почват всички излседвания пак отначало, а това са нерви, време, пари...Как така санитарката ще те посреща с думите: "Ти ли си тази с падналото бебе в тоалетната?". Това ми напомня на един разказ, който съм чела тук: момичето е било в болницата и никой не й е повярвал, че спонтанно изхвърля сама плода, докато не им го е донесла сама в кабинета. Да, тук съм го чела. Как така ще пращат полиция да те разлседва, като просто са можели да попитат за историята на бременността, да поискат данни от колегата си, който я е наблЮдавал. Грозно е. Мръсно е. Да! Боли! И теб те боли, че имаш такива колеги, но и нас ни боли, че са се отнесли така с една жена. Мълчанието и катинарът няма да помогнат. Според мен. Тези неща трябва да се говорят. За да се учим. И това е начин да се учим. Има и други начини, но и това е начин да се учим. Да четем. Да изискваме качество. Близките ни да изискват качество, когато ние не сме в състояние. Да питаме за имена, за да търсим отговорност, ако се налага. Да се научим да се представяме с името си, независимо какво работим. Да изискваме документация, да не плащаме под масата и т.н. Аз не искам да изпитам на гърба си какво е някой да се отнася с мен като с животно и да си прави експерименти и да се гаври с достойнството ми и мъката ми, но мога да се поуча от разказите на другите и да си кажа: ако на мен ми се случи, ще направя всичко възможно да се владея и след това да търся отговорност.

Аз мисля, че до тук не ни се разминават мислите: нима ти не искаш всеки да има бадж на джобчето на престилката с името си и титлата си, докато е на работа? Нима не искаш като поемеш един клиент да поемеш отговорността за действията си, ако се наложи да се консултираш с колега, да направиш справка и накрая да си приклЮчиш обслужването със задоволство, че си направим най-доброто. Не говоря само за медицината, а за всички области. Ти лично си перфекционист и ще падна, ако ми кажеш, че не искаш това!

Темата ми се видя съвсем на място-проблемна бременност, завършила с неуспех, понапреднали години, шокиращо лошо поемане на случая от страна на медиците. Много неща могат да се научат от нещастието на момичето: най-малкото, че за да може да се приложи упойка трябва да не си поемал храна поне 6 часа преди това. Ако можех да върна времето, бих поискала това никога да не се беше случвало. Но е станало. Единственото позитивно нещо в цялата история е, че ние, останалите, можем да се поучим.

Лали, редактирах се, защото исках да дам един линк, в който се разказва и се смеят хората как "на един му работили гъзна киста в хирургията, надрусали го с упойка, която се казвала серум на истината и после го бъзикали и разпитвали, а той в несвяст е отговарял"...Мединиско лице го разказва. Реших да не го пускам, че е мнгоо сложна политиката на този фронт и аз не искам да се меся. Ако някой иска да прочете всичко, да ме пита на лични за линка.

Оставам си на мнението: от нас, потребителите, зависи какво ще бъде предлагането. От нашите човешки изисквания зависи как ще ни мине живота.

Всяка глава има своята гилотина.

Мари, мила, ами аз чета всичко, преди да взема отноешние.

Няма никаква полза от този род журналистически писания. Пак казвам, има две страни в тази история, и двете се чувстват засегнати. Възможно е и половината от написаното да не е вярно. А спомняш ли си онази статия, която един вестник написа, променяйки нашите имена и доукрасявайки нещата? От което излезе съвсем друга драма.

Няма проблем, който иска, да си изкаже мнението в коментар към вестника. Да, нека се говори, нали затова е създаден клуба, но лично, от първоизточника. А не така ... дайте да поплюем малко, че ни е скучно днес следобед.


[линк]

Отключих я, щом редовни участници в клуба смятат, че им е полезна.


[линк]

Их, ама си и ти... Не ми беше скучно и хич даже не исках да плЮя. Имам такива наклонности, но се опитвам да ги контролирам. Май неуспешно, но поне опитвам. Нали си ме разбрала, че съм емоционално деформирана? Страх ме е и съм много чувствителна... още ме гони през нощите онази къртица... Иначе съм съгласна напълно, че журналистика, която търси само сензацията и не представя истината не е нужна никому. Ама то момичето писмо написало и те го напечатали. Едва ли са си позволили много да редактират като я гледат как е надъхана...


Всяка глава има своята гилотина.