Протестантският РАЙ
26 отговора
613 прегледа
Заключена
Протестантският РАЙ
Приятели, иска ми се да узная вашите съждения за РАЯ.
Някои възроптаха срещу православните в клуба по различен начин. Нашето присъствие смути мнозина съзнания било то с нашите кавги, било то заради иконите или пък с нашите референции към Светите Отци и авторитета на тяхното тълкуване на Писанието.
Макар и да поставям въпроса в тази своеобразно несериозна форма, за мен отговорите са от сериозно значение.
Какво е протестантското разбиране за РАЯ?
Вие държите единствено на библейския текст, а според него къде е бил РАЯТ населен от прародителите?
В каква светлина виждате РАЯ след смъртта, ако Еденската градина е била някъде в Ирак?
Някои възроптаха срещу православните в клуба по различен начин. Нашето присъствие смути мнозина съзнания било то с нашите кавги, било то заради иконите или пък с нашите референции към Светите Отци и авторитета на тяхното тълкуване на Писанието.
Макар и да поставям въпроса в тази своеобразно несериозна форма, за мен отговорите са от сериозно значение.
Какво е протестантското разбиране за РАЯ?
Вие държите единствено на библейския текст, а според него къде е бил РАЯТ населен от прародителите?
В каква светлина виждате РАЯ след смъртта, ако Еденската градина е била някъде в Ирак?
Редактирано от Prokimen на
Re: Протестантският РАЙ
Тъкмо клуба сякаш беше зациклил от липса на нови идеи. Затова се радвам , че отново поставяте интересна тема. Напрежението, което понякога възникваше между православните ни приятели мен лично не ме е смутило, понеже такова възниква често и между протестанти, но в други форуми. Хората са различни, несъвършени и е много трудно да се избегне конфликт.
Само ще започна с отговора, а утре ще продължа, ако е рекъл Господ.
Най-напред, не би могло да има общо протестантско становище по въпроса. Адвентистите например вярват, че след смъртта човек престава да съществува и се възстановява едва при възкресението. Повечето други протестанти не мислят така. Раят, в смисъл на Едем, след грехопадението не съществува. Душите на починалите отиват някъде. В Лука 16 пише за два отдела на задгробното, но адвентистите оспорват, че е притча и не можело да се приема буквално.
В Откровение пише:
Откровение 6:9
И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.
Но и откровение е пророческа книга и не е ясно доколко буквално да се приема.
Според мен душите на християните са някъде близо до Бога, докато на езичниците пребивават в нещо като предварителен арест, очаквайки съда.
Вероятно за вечния живот Словото казва:
1 Коринтяни 2:9
А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".
Тъй, че мисля, ч твърде откъслечно можем да разберем на тая земя какво очаква Божиите деца.
Kартината изобразява труда на модератора
Само ще започна с отговора, а утре ще продължа, ако е рекъл Господ.
Най-напред, не би могло да има общо протестантско становище по въпроса. Адвентистите например вярват, че след смъртта човек престава да съществува и се възстановява едва при възкресението. Повечето други протестанти не мислят така. Раят, в смисъл на Едем, след грехопадението не съществува. Душите на починалите отиват някъде. В Лука 16 пише за два отдела на задгробното, но адвентистите оспорват, че е притча и не можело да се приема буквално.
В Откровение пише:
Откровение 6:9
И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.
Но и откровение е пророческа книга и не е ясно доколко буквално да се приема.
Според мен душите на християните са някъде близо до Бога, докато на езичниците пребивават в нещо като предварителен арест, очаквайки съда.
Вероятно за вечния живот Словото казва:
1 Коринтяни 2:9
А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".
Тъй, че мисля, ч твърде откъслечно можем да разберем на тая земя какво очаква Божиите деца.
Kартината изобразява труда на модератора
Re: Протестантският РАЙ
Възстановеният рай
Дейвид Чилтън
Затова ще започнем със сътворението на света и с Бога неговия Създател, защото първата истина, която трябва да осъзнаете, е тази: обновяването на сътворението беше извършено от същото Слово, Което го създаде в началото. Така няма непоследователност между сътворението и спасението; защото Един Баща използва един и същ Посредник за двете дела, извършвайки спасението на света чрез същото Слово, Което в началото го направи.
Св. Атанасий, За въплъщението [1]
ТЕМАТА ЗА РАЯ
Разказът за Едем съдържа три основни идеи, понятия, с които се срещаме постоянно докато изучаваме Библията: Сътворението, Падението и Изкуплението в Христос. При развиването на тези идеи в историята на спасението виждаме познати образи, повтарящи се действия и оформящи се модели, докато накрая последната книга на Библията отговаря на всички въпроси, които започват в първата книга. Откровението на Бога за Него самия е единно, последователно цяло; и то идва до нас в много красиви литературни форми. Нашето правилно разбиране на посланието ще бъде недостатъчно, ако не се опитаме да разберем и оценим формата, в която посланието бива предадено. Като започваме своето изучаване там, където самата Библия започва, ще можем по-лесно да разберем не само Книгата Откровение, но и самата Библия – защо авторите на Библията са казали това, което са казали, по начина, по който са го казали. И нашите причини да направим това са за да можем по-пълно да уповаваме в Божиите обещания, да се покоряваме на Божиите заповеди и да наследим Божиите благословения.
Естеството на спасението
Една от основните теми на Писанието е, че спасението възстановява човека в неговото първоначално предназначение. В началото Бог създаде човека по Свой собствен образ, за да може човекът да владее (Бит. 1:26-28). Тази задача за господство започна в Едемската градина, но не трябваше да приключи там, защото на човека беше заповядано да владее над цялата земя: Адам и Ева (и техните деца) трябваше да разширят благословенията на Рая по целия свят. Но когато човекът се разбунтува, той изгуби способността да има праведно господство, защото изгуби общението със своя Създател. Макар падналият човек да е все още по Божия образ (Бит. 9:6), той сега е гол образ (Бит. 3:7), защото е изгубил своята първоначална дреха – Божията слава (Рим. 3:23). До известна степен Божият образ остава във всички хора – но образът е станал изкривен, обезобразен, осакатен и развален в следствие на греха. А земята, която беше планирана да стане Божията Градина-Храм, вместо това стана пустиня от тръни, бодили, пот, оскъдност, замърсяване и смърт (Бит. 3:17-19; Ис. 24:1-6; Рим. 5:12). Човекът беше изгонен от Градината и му беше забранено да влиза в нея отново.
Но това не е края на историята. В деня, когато Бог произнесе присъда върху човека и земята, Той произнесе по-тежка присъда върху Изкусителя, обявявайки, че един ден Изкупителят ще дойде, за да смаже главата на Змията (Бит. 3:15). Съответно, Апостол Йоан ни казва, че “за това се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Христос дойде като Втория Адам, за да поправи вредата, нанесена от Първия Адам (1 Кор. 15:22, 45; Рим. 5:15-19). Бог вдъхна в Адам диханието (на еврейски, Духа) на Живота, но Адамовият бунт донесе смърт в света. При спасението, Христос отново вдъхна в Своите хора Духа на Живота (Йоан 20:22) – Вечният Живот, който ни освобождава от Проклятието на греха и на смъртта (Рим. 8:2), и което накрая ще доведе до възстановяването на цялото създание (Рим. 8:19-21). В Христос ние действително сме ново създание (2 Кор. 5:17), защото сме били пресъздадени по Божия образ (Еф. 4:24; Кол. 3:10), и облечени отново с Божията слава (Рим. 8:29-30). И този път сигурността на възстановения Божий образ е гарантирана, защото нашето стоене е в Христос, Който никога не може да се провали. В Него имаме Вечен Живот.
Това въвежда друг основен библейски модел, модел от три части, който е в основата на голяма част от материала в тази книга, и ние ще го виждаме многократно в нашето изследване. Писанието ни представя спасението според структурата на първоначално-прогресивно-окончателно, и това е причината често да изглежда, че библейските пророчества се препокриват. Спасението беше първоначално извършено в съвършеното, завършено дело на Исус Христос, то прогресивно и все повече се прилага в тази епоха, лично и институционално; и то ще бъде окончателно постигнато, в своето висше изпълнение, в края на историята в Последния Ден. Ние сме били спасени (2 Тим. 1:9), ние биваме спасявани сега (Фил. 2:12-13), и ние ще бъдем спасени в бъдещето (1 Пет. 1:9). Да го кажем по друг начин, ние сме били възстановени в Божия образ (Еф. 4:24), прогресивно ставаме възстановени в Неговия образ (2 Кор. 3:18), и очакваме деня, когато ще бъдем съвършено възстановени в Неговия образ (Фил. 3:20-21).
Следователно спасението възстановява човека към неговото първоначално призвание и предназначение, и гарантира, че първоначалният мандат на човека – да владее под Бога над цялата земя – ще бъде изпълнен. Корнилиъс Ван Тил посочва, че “изкупителното откровение за Бога трябва да бъде толкова всеобхватно, колкото е обхватът на греха. По самото си естество изкуплението трябва да бъде за целия свят. Това не означава, че то трябва да спаси всеки отделен грешник на света. Но това означава, че създадената вселена, която беше сътворена като единно цяло, трябва също да бъде спасена като единно цяло” (Cornelius Van Til, An Introduction to Systematic Theology [Presbyterian and Reformed, 1974], p. 133). В крайна сметка, библейското спасение премахва Проклятието, връща Едемските условия, поправя личните и обществени взаимоотношения и благославя земята във всяка област. Цялата земя ще бъде спасена и възстановена като Божия Градина. “Защото земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват морето” (Ис. 11:9).
Следователно, в много истински смисъл (и прогресивно със завладяването на света от Благовестието) Божиите хора винаги са живели в “Градината.” Например, земята на Египет е описана в Битие 13:10 “като Господната градина” – и когато заветният народ отиде да живее там, беше им дадена областта на Гесен, която беше най-добрата в целия Египет (Бит. 45:18; 47:5-6, 11, 27). На това Едемско място те бяха плодоносни и се умножиха (Изх. 1:7) – същия израз като първоначалната Божия заповед за Адам и Ева в Градината! Обещаната Земя също, както бихме очаквали, беше земя, в която голяма част от Проклятието беше премахнато: тя беше “като Едемската градина” (Йоил 2:3), и затова “там течаха мляко и мед” (Изх. 3:8).
Както ще видим в следващите страници, възстановяването на Едем е съществена страна от спасението, което Христос дава. Когато Старият Завет предсказва идването на Христос и благословенията, които Той ще донесе, той често говори с езика на възстановяването на Едем. Исая пише: “Защото Господ ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места. И ще направи пустинята му като Едем, и запустелоста му като Господната градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление” (Ис. 51:3). А Езекиил, много години по-късно, пророкува:
Така казва Господ Иеова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете, и запустелите места ще се съградят. Опустошената земя ще се обработи, макар че е била пуста пред очите на всекиго, който минаваше. И ще казват: Тази земя, която беше запустяла, стана като Едемската градина, и запустелите, опустошените и изгорените градове се укрепиха и населиха. Тогава народите, останали около вас, ще познаят, че Аз Господ съградих разореното и насадих запустялото. Аз Господ изговорих това и ще го извърша (Езек. 36:33-36).
Но има много повече в тези пророчества (и други) относно възстановяването на Едем, отколкото можем да забележим на пръв поглед. Всъщност, има много, много страници от Писанието, които говорят според Едемските модели, които не споменават Едем по име. Темата за Рая тече в цялата Библия, от Битие до Откровение; но за да я разпознаем, трябва първо да се запознаем с това, което Божието слово казва за самата първоначална Градина. Бог се е погрижил да ни даде много конкретни сведения за Градината, и останалата част от Писанието е изградена на тази основа, постоянно позовавайки се на нея. Забележете добре: това изследване не е просто събиране на маловажни неща, на “странни и интересни факти за Библията” (например разни безсмислени данни, които често се намират в “енциклопедичните” раздели на големите семейни Библии). Това е, повтарям, основна библейска тема, ясно осветляваща посланието на Книгата Откровение – и между другото, помагаща ни да разберем посланието на Библията като цяло. Така в следващите глави ще изследваме различните характеристики на Едемската градина, отбелязвайки специално как всяка една от тях става “под-тема” сама по себе си, според общата тема на Едемското възстановяване в спасението.
Дейвид Чилтън
Затова ще започнем със сътворението на света и с Бога неговия Създател, защото първата истина, която трябва да осъзнаете, е тази: обновяването на сътворението беше извършено от същото Слово, Което го създаде в началото. Така няма непоследователност между сътворението и спасението; защото Един Баща използва един и същ Посредник за двете дела, извършвайки спасението на света чрез същото Слово, Което в началото го направи.
Св. Атанасий, За въплъщението [1]
ТЕМАТА ЗА РАЯ
Разказът за Едем съдържа три основни идеи, понятия, с които се срещаме постоянно докато изучаваме Библията: Сътворението, Падението и Изкуплението в Христос. При развиването на тези идеи в историята на спасението виждаме познати образи, повтарящи се действия и оформящи се модели, докато накрая последната книга на Библията отговаря на всички въпроси, които започват в първата книга. Откровението на Бога за Него самия е единно, последователно цяло; и то идва до нас в много красиви литературни форми. Нашето правилно разбиране на посланието ще бъде недостатъчно, ако не се опитаме да разберем и оценим формата, в която посланието бива предадено. Като започваме своето изучаване там, където самата Библия започва, ще можем по-лесно да разберем не само Книгата Откровение, но и самата Библия – защо авторите на Библията са казали това, което са казали, по начина, по който са го казали. И нашите причини да направим това са за да можем по-пълно да уповаваме в Божиите обещания, да се покоряваме на Божиите заповеди и да наследим Божиите благословения.
Естеството на спасението
Една от основните теми на Писанието е, че спасението възстановява човека в неговото първоначално предназначение. В началото Бог създаде човека по Свой собствен образ, за да може човекът да владее (Бит. 1:26-28). Тази задача за господство започна в Едемската градина, но не трябваше да приключи там, защото на човека беше заповядано да владее над цялата земя: Адам и Ева (и техните деца) трябваше да разширят благословенията на Рая по целия свят. Но когато човекът се разбунтува, той изгуби способността да има праведно господство, защото изгуби общението със своя Създател. Макар падналият човек да е все още по Божия образ (Бит. 9:6), той сега е гол образ (Бит. 3:7), защото е изгубил своята първоначална дреха – Божията слава (Рим. 3:23). До известна степен Божият образ остава във всички хора – но образът е станал изкривен, обезобразен, осакатен и развален в следствие на греха. А земята, която беше планирана да стане Божията Градина-Храм, вместо това стана пустиня от тръни, бодили, пот, оскъдност, замърсяване и смърт (Бит. 3:17-19; Ис. 24:1-6; Рим. 5:12). Човекът беше изгонен от Градината и му беше забранено да влиза в нея отново.
Но това не е края на историята. В деня, когато Бог произнесе присъда върху човека и земята, Той произнесе по-тежка присъда върху Изкусителя, обявявайки, че един ден Изкупителят ще дойде, за да смаже главата на Змията (Бит. 3:15). Съответно, Апостол Йоан ни казва, че “за това се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Христос дойде като Втория Адам, за да поправи вредата, нанесена от Първия Адам (1 Кор. 15:22, 45; Рим. 5:15-19). Бог вдъхна в Адам диханието (на еврейски, Духа) на Живота, но Адамовият бунт донесе смърт в света. При спасението, Христос отново вдъхна в Своите хора Духа на Живота (Йоан 20:22) – Вечният Живот, който ни освобождава от Проклятието на греха и на смъртта (Рим. 8:2), и което накрая ще доведе до възстановяването на цялото създание (Рим. 8:19-21). В Христос ние действително сме ново създание (2 Кор. 5:17), защото сме били пресъздадени по Божия образ (Еф. 4:24; Кол. 3:10), и облечени отново с Божията слава (Рим. 8:29-30). И този път сигурността на възстановения Божий образ е гарантирана, защото нашето стоене е в Христос, Който никога не може да се провали. В Него имаме Вечен Живот.
Това въвежда друг основен библейски модел, модел от три части, който е в основата на голяма част от материала в тази книга, и ние ще го виждаме многократно в нашето изследване. Писанието ни представя спасението според структурата на първоначално-прогресивно-окончателно, и това е причината често да изглежда, че библейските пророчества се препокриват. Спасението беше първоначално извършено в съвършеното, завършено дело на Исус Христос, то прогресивно и все повече се прилага в тази епоха, лично и институционално; и то ще бъде окончателно постигнато, в своето висше изпълнение, в края на историята в Последния Ден. Ние сме били спасени (2 Тим. 1:9), ние биваме спасявани сега (Фил. 2:12-13), и ние ще бъдем спасени в бъдещето (1 Пет. 1:9). Да го кажем по друг начин, ние сме били възстановени в Божия образ (Еф. 4:24), прогресивно ставаме възстановени в Неговия образ (2 Кор. 3:18), и очакваме деня, когато ще бъдем съвършено възстановени в Неговия образ (Фил. 3:20-21).
Следователно спасението възстановява човека към неговото първоначално призвание и предназначение, и гарантира, че първоначалният мандат на човека – да владее под Бога над цялата земя – ще бъде изпълнен. Корнилиъс Ван Тил посочва, че “изкупителното откровение за Бога трябва да бъде толкова всеобхватно, колкото е обхватът на греха. По самото си естество изкуплението трябва да бъде за целия свят. Това не означава, че то трябва да спаси всеки отделен грешник на света. Но това означава, че създадената вселена, която беше сътворена като единно цяло, трябва също да бъде спасена като единно цяло” (Cornelius Van Til, An Introduction to Systematic Theology [Presbyterian and Reformed, 1974], p. 133). В крайна сметка, библейското спасение премахва Проклятието, връща Едемските условия, поправя личните и обществени взаимоотношения и благославя земята във всяка област. Цялата земя ще бъде спасена и възстановена като Божия Градина. “Защото земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват морето” (Ис. 11:9).
Следователно, в много истински смисъл (и прогресивно със завладяването на света от Благовестието) Божиите хора винаги са живели в “Градината.” Например, земята на Египет е описана в Битие 13:10 “като Господната градина” – и когато заветният народ отиде да живее там, беше им дадена областта на Гесен, която беше най-добрата в целия Египет (Бит. 45:18; 47:5-6, 11, 27). На това Едемско място те бяха плодоносни и се умножиха (Изх. 1:7) – същия израз като първоначалната Божия заповед за Адам и Ева в Градината! Обещаната Земя също, както бихме очаквали, беше земя, в която голяма част от Проклятието беше премахнато: тя беше “като Едемската градина” (Йоил 2:3), и затова “там течаха мляко и мед” (Изх. 3:8).
Както ще видим в следващите страници, възстановяването на Едем е съществена страна от спасението, което Христос дава. Когато Старият Завет предсказва идването на Христос и благословенията, които Той ще донесе, той често говори с езика на възстановяването на Едем. Исая пише: “Защото Господ ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места. И ще направи пустинята му като Едем, и запустелоста му като Господната градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление” (Ис. 51:3). А Езекиил, много години по-късно, пророкува:
Така казва Господ Иеова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете, и запустелите места ще се съградят. Опустошената земя ще се обработи, макар че е била пуста пред очите на всекиго, който минаваше. И ще казват: Тази земя, която беше запустяла, стана като Едемската градина, и запустелите, опустошените и изгорените градове се укрепиха и населиха. Тогава народите, останали около вас, ще познаят, че Аз Господ съградих разореното и насадих запустялото. Аз Господ изговорих това и ще го извърша (Езек. 36:33-36).
Но има много повече в тези пророчества (и други) относно възстановяването на Едем, отколкото можем да забележим на пръв поглед. Всъщност, има много, много страници от Писанието, които говорят според Едемските модели, които не споменават Едем по име. Темата за Рая тече в цялата Библия, от Битие до Откровение; но за да я разпознаем, трябва първо да се запознаем с това, което Божието слово казва за самата първоначална Градина. Бог се е погрижил да ни даде много конкретни сведения за Градината, и останалата част от Писанието е изградена на тази основа, постоянно позовавайки се на нея. Забележете добре: това изследване не е просто събиране на маловажни неща, на “странни и интересни факти за Библията” (например разни безсмислени данни, които често се намират в “енциклопедичните” раздели на големите семейни Библии). Това е, повтарям, основна библейска тема, ясно осветляваща посланието на Книгата Откровение – и между другото, помагаща ни да разберем посланието на Библията като цяло. Така в следващите глави ще изследваме различните характеристики на Едемската градина, отбелязвайки специално как всяка една от тях става “под-тема” сама по себе си, според общата тема на Едемското възстановяване в спасението.
Re: Протестантският РАЙ
Да, книгата на Чилтън е добра. Аз също съм съгласен, че един вид възстановяването на Едем е в основата на спасението ни. Вижте това:
Евреи 12
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,
19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
Значи все пак и сега имаме достъп до Едем. Значи и днес пристъпваме и сме пристъпили до хълма Сион. Може ли някой да каже как става това? Казва се, че не някога ще пристъпим, или нещо в бъдещето, но - "пристъпихме". Значи това е станало и ни е сме там "до хълма Сион, до града на живия Бог", "при десетки хиляди тържествуващи ангели", "при събора на първородните", "при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв..." И всичко това е сега.
Codosh, Cadosh, Cadosh Elohim
Евреи 12
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,
19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
Значи все пак и сега имаме достъп до Едем. Значи и днес пристъпваме и сме пристъпили до хълма Сион. Може ли някой да каже как става това? Казва се, че не някога ще пристъпим, или нещо в бъдещето, но - "пристъпихме". Значи това е станало и ни е сме там "до хълма Сион, до града на живия Бог", "при десетки хиляди тържествуващи ангели", "при събора на първородните", "при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв..." И всичко това е сега.
Codosh, Cadosh, Cadosh Elohim
в отговор на Иoзeф Фaмyлyc
#7
Re: Протестантският РАЙ
Ами виж как е казано "но пристъпихме". Значи това е нещо, което става сега и е ставало и място където влизат избраните от Бога. Не е нещо в бъдещето.
Codosh, Cadosh, Cadosh Elohim
Codosh, Cadosh, Cadosh Elohim
Re: Протестантският РАЙ
Според мен душите на християните са някъде близо до Бога, докато на езичниците пребивават в нещо като предварителен арест, очаквайки съда.
Къде точно в Библията прочете такова нещо? Ако душите на езичниците са в нещо като предварителен арест, можем ли да предположим, че в този арест е хубаво и светло, има телевизор и баня, или пък кам ги мъчат в казани и ги бодат с вили? Какво става с тях, когато излязат от предварителния арест?
Къде точно в Библията прочете такова нещо? Ако душите на езичниците са в нещо като предварителен арест, можем ли да предположим, че в този арест е хубаво и светло, има телевизор и баня, или пък кам ги мъчат в казани и ги бодат с вили? Какво става с тях, когато излязат от предварителния арест?
Редактирано от __O__ на
Re: Протестантският РАЙ
Лука16:22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Това е преди възресението. Това наричам условно "предварителен арест". Няма телевизори и климатици обаче. В небето няма хелзикски комитети и подобни масонски организации. Така че там няма кой да протестира за правата на затворниците.
За ангелите пише:
2 Петрово 2:4
Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;
Предполагам, че и човеците са вардени до тогава.
Има и един текст в 1Петрово3:
18 Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;
19 с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата,
20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, то ест, осем души, се избавиха чрез вода.
Откр.11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.
12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.
13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.
14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.
15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.
Къде са били тези, които са хвърлрни накрая в огненото езеро? Според мен трябва да са задържани някъде преди съда.
Разбира се, мога дати пейстна един куп готови трудове, да ти препиша какво пише в "Основно богословие" на Райри или от "Наръчник по систематично богословие" на Брус Милн или от православните ръководства за изучаване, но отдавна не чета подобни неща.
Kартината изобразява труда на модератора
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Това е преди възресението. Това наричам условно "предварителен арест". Няма телевизори и климатици обаче. В небето няма хелзикски комитети и подобни масонски организации. Така че там няма кой да протестира за правата на затворниците.
За ангелите пише:
2 Петрово 2:4
Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;
Предполагам, че и човеците са вардени до тогава.
Има и един текст в 1Петрово3:
18 Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;
19 с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата,
20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, то ест, осем души, се избавиха чрез вода.
Откр.11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.
12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.
13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.
14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.
15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.
Къде са били тези, които са хвърлрни накрая в огненото езеро? Според мен трябва да са задържани някъде преди съда.
Разбира се, мога дати пейстна един куп готови трудове, да ти препиша какво пише в "Основно богословие" на Райри или от "Наръчник по систематично богословие" на Брус Милн или от православните ръководства за изучаване, но отдавна не чета подобни неща.
Kартината изобразява труда на модератора
Re: Божия РАЙ
Рая е на Бога, а това за протестанския рай не ми звучи добре. Рая е реалност. Ето какво споделя и ап. Павел:
2 Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.
3 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),
4 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.
(2 Коринтяни 12 глава)
2 Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.
3 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),
4 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.
(2 Коринтяни 12 глава)
Благодаря за забележката. Съзнателно озаглавих така темата, но ми се струва, че е ясно за всички желанието ми да се запознаем с протестансткото разбиране за рая, както и да се предизвика обмяна на мисли.
Re: БожияТ РАЙ
Интересно ми е и вашето мнение. Честно казано не си спомням какво смяташе православната църква по този въпрос. Спомням си само дискусията за това дали може да се промени съдбата на душата след смъртта, но извън това не си спомням какво смятат православните за това къде са душите на умрелите праведници или на неправедниците, а също какво става когато дойде Съдния ден.
Kартината изобразява труда на модератора
Kартината изобразява труда на модератора
Re: БожияТ РАЙ
Възстановеният рай
Дейвид Чилтън
Какво – или по-скоро Кой беше необходим за такава благодат и такова обновление, от каквото се нуждаехме ние? Кой, освен самото Божие Слово, Който също в началото направи всичко от нищо? Негов дял беше, и само Негов, да върне тленното в нетление и да запази за Бащата Своята последователност на характера с всички. Защото само Той, бивайки Словото на Бащата и над всичко, беше съответно и способен да пре-сътвори всичко, и достоен да пострада заради всичко и да бъде посредник на всички пред Бащата.
Св. Атанасий, За въплъщението [7]
ГОСПОДНАТА ГРАДИНА
Животните в Градината
В Едем, преди Падението, нямаше смърт (Рим. 5:12). Животните не бяха “диви,” и Адам беше способен да наименува (т.е. класифицира) животните без страх (Бит. 2:19-20). Но бунтът на човека доведе до ужасни промени в целия свят. Природата на животните беше променена, така че те станаха заплаха за мира и безопасността на човека. Господството, което Адам упражняваше над тях, беше изгубено.
В Христос, обаче, господството на човека е било възстановено (Пс. 8:5-8 с Евр. 2:6-9). Така, когато Бог спаси Своя народ, това последствие от Проклятието започна да се обръща. Той ги поведе през опасни пустини, защитавайки ги от змии и скорпиони (Вт. 8:15), и им обеща, че техният живот в Обещаната Земя ще бъде подобен на Едем в свободата от нашествията на диви животни: “Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши: и ще изтребя лошите зверове от земята” (Лев. 26:6). Всъщност, това е причината Бог да не позволи на Израел да изтреби Ханаанците наведнъж: езичниците служеха като буфер между заветния народ и дивите животни (Изх. 23:29-30; Вт. 7:22).
Съответно, когато пророците предсказаха идващото спасение на Христос, те го описаха със същите думи като Едемско благословение: “И като направя с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така щото те ще живеят безопасно в пустинята, и ще спят в горите” (Езек. 34:25). “Лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр; такъв не ще се намери там, но изкупените ще ходят по него” (Ис. 35:9). Всъщност, Библията дори казва, че чрез изпълването на света с Благовестието дивата природа на животните ще бъде преобразена в нейното първоначално, Едемско състояние:
Вълкът ще живее с агнето,
Рисък ще си почива с ярето,
Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно,
И малко дете ще ги води.
Кравата и мечката ще пасат заедно,
Малките им ще си почиват задружно;
И лъвът ще яде слама както вола.
Сучащо дете ще играе над дупката на аспида,
И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.
Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина.
Защото земята ще се изпълни със знание за Господа,
Както водите покриват морето. (Ис. 11:6-9; ср. Ис. 65:25)
От друга страна, Бог предупреди, че Проклятието ще се върне, ако хората се отвърнат от Божия закон: “Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят” (Лев. 26:22; ср. Чис. 21:6; Вт. 28:26; 4 Царе 2:24; 17:25; Езек. 5:17; 14:15; 32:4; Откр. 6:8). Когато едно общество се отдалечи от Бога, Той предава неговите хора под властта на диви зверове, за да им попречи да имат нечестиво господство над земята. Но в едно благочестиво общество тази заплаха срещу живота и собствеността постепенно ще изчезва; и накрая, когато знанието за Господа покрие земята, животните ще бъдат опитомени и впрегнати отново в служба на Божието Царство.
Накрая, в тази връзка трябва да разгледаме динозаврите, защото има цяла теология, изградена около тях в Библията. Макар Библията да говори за земни динозаври (ср. веемота в Йов 40:15-24, който някои по погрешка вземат за хипопотам, но който всъщност е по-близо до бронтозавър), нашето внимание тук ще бъде върху змейове и морски змии (ср. Йов 7:12; 41:1-34 – някои хора предполагат, че създанието, споменато в последния стих, огромен, огнедишащ змей, наречен Левиатан, е крокодил!). По естество, като част от Божието добро творение (Бит. 1:21: морски чудовища), няма нищо “зло” в тези творения (Бит. 1:31; Пс. 148:7); но поради бунта на човека, те са използвани в Писанието да символизират бунтовния човек на висотата на неговата власт и слава.
В Писанието се говори за три вида змейове: Танин (Змей; Пс. 91:13), Левиатан (Пс. 104:26), и Рахав (Йов 26:12-13; на еврейски това е напълно различна дума от името на ханаанската блудница, която спаси еврейските шпиони в Исус Навиев 2). Библията свързва всяко от тези чудовища със Змията, която представлява хитрия, заблуждаващ враг на Божия народ (Бит. 3:1-5, 13-15). Така, за да покаже божествената победа и господство над човешкия бунт, Бог превърна Мойсеевата тояга в “змия” (Изх. 4:1-4), и Аароновата тояга в “змей” (танин; Изх. 7:8-12). Следователно Змеят/Змията става в Писанието символ за сатанинско вдъхновено, бунтовно езическо общество (ср. Ер. 51:34), особено олицетворявано от Египет в неговата война срещу заветния народ. Това е вярно особено по отношение на чудовището Рахав (означаващо горделив), което често е синоним на Египет (Пс. 87:4; 89:10; Ис. 30:7). Божието заветно освобождение на Неговия народ в Изхода е описано с думите както на първоначалното създание, така и като Божия победа над Змея:
Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мищца Господна!
Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове!
Не си ли ти, която си съсякла Раав,
И смъртно си пробола змея?
Не си ли ти, която си пресушила морето,
Водите на голямата бездна,
И си направила морските дълбочини
Път за преминаване на изкупените! (Ис. 51:9-10)
Библията също говори за Изхода като спасение от Левиатана:
Ти си раздвоил морето със силата си,
Ти си смазал главите на морските чудовища.
Ти си строшил главите на Левиатана,
Дал си го за ястие на людете, намиращи се в пустинята. (Пс. 74:13-14)
Така, като временно изпълнение на обещанието в Едем, главата на Змея беше смазана, когато Бог спаси Своя народ от Египет. Разбира се, раната на главата оздравява, и Змеят (придружен от Змея-Държава по неговия образ) продължава да идва да угнетява и гони семето на жената (ср. Откр. 12-13). Това се случва отново и отново в целия Стар Завет, който отбелязва многобройни временни смазвания на главата на Змея (Съд. 4:21; 5:26-27; 9:50-57; 1 Царе 5:1-5; 17:49-51; 2 Царе 18:9; 20:21-22; Пс. 68:21; Авак. 3:13). Според тройната структура на спасението, която видяхме в по-ранна глава, първоначалната победа над Змея става при смъртта и възкресението на Христос, когато Той победи силите на тъмнината, обезоръжи демоничните сили, изгони дявола и го направи безсилен (Пс. 110:6; Йоан 12:31-32; Кол. 2:15; Евр. 2:14; Откр. 12:5-10; 20:1-3). Пророците очакваха това:
В онзи ден Господ с лютия, и великия, и якия Си нож,
Ще накаже левиатана, бързия змей.
Да! Левиатана, извиващия се Змей,
И ще убие змията, която е в морето. (Ис. 27:1)
Прогресивно следствията от Христовата победа се изработват от Неговия народ във времето и на земята (Йоан 16:33; 1 Йоан 2:13-14; 4:4; 5:4-5; Откр. 12:11), до окончателното тържество при свършека на историята, когато Змеят най-накрая е унищожен (Откр. 20:7-10). Но особената идея, която трябва да се разбере за настоящата епоха, е, че ние трябва да очакваме все повече победи над Змията, която е била поставена под нашите крака (Рим. 16:20). Докато благочестивите постоянно жънат благословенията на възстановения Рай, господството на Сатана ще намалява и ще изчезва. Това се символизира от факга, че когато всички други творения биват възстановени в тяхното Едемско естество, състоянието на змията остава непроменено. Бог предупреди Змията, че тя ще ближе праха под нозете на праведните, и тази част от Проклятието ще достигне до своята пълнота:
Вълкът и агнето ще пасат заедно
И лъвът ще яде слама, както вола,
И храна на змията ще бъде пръстта.
Не ще повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина,
Казва Господ. (Ис. 65:25; ср. Бит. 3:14)
Дърветата в Градината
Разбира се, няма нужда да казваме, че основна характеристика на Едемската градина е това, че тя е Градина: Бог е насадил там всякакъв вид красиви и плодоносни дървета (Бит. 2:9). Преди Падението храната е била изобилна и евтина, и човекът не е трябвало да прекарва по-голямата част от времето си в търсене на средства за съществуване и подкрепа. Вместо това, неговото време е било отдадено на научна, производителна и естетична дейност (Бит. 2:15, 19-20). По-голямата част от неговия труд е включвала проучване и разкрасяване на неговата среда. Но когато се разбунтува, това бива променено, и върху неговия труд и неговата природна среда бива нанесено Проклятие: “Проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Бит. 3:17-19). Бог наложи Проклятието на оскъдността, и основната част от човешкия труд стана търсене на храна.
Но в спасението Бог възстановява Своите хора в Едем, и храната става по-евтина и по-лесна за придобиване. Така повече време може да бъде прекарвано в други дейности: растежът на обществото е възможен само когато храната е относително изобилна. Бог дава на Своя народ храна, за да им даде господство. Библейският разказ за спасението показва това отново и отново. На места, твърде многобройни, за да ги изброим тук изчерпателно, праведните са описани като живеещи близо до дървета (виж Бит. 18:4, 8; 30:37; Съд. 3:13; 4:5; 3 Царе 19:5; Йоан 1:48; и в един съвременен превод, виж Бит. 12:6; 13:18; 14:13; Съд. 4:11). В никой от тези стихове споменаването на дърветата не е абсолютно съществено за самата история; в известен смисъл бихме могли да си помислим, че такава подробност би могла да бъде пропусната. Но Бог иска да придобием представа за Неговите хора като живеещи сред изобилие, обградени от благословенията на Градината, когато биват възстановени в спасението. Когато Израел е благословен, намираме всеки човек да седи под лозата и под маслината си (3 Царе 4:25), а същото е пророкувано за всички хора, които живеят под благословенията на Христос, когато всички народи ще се стекат към Планината на Господа (Мих. 4:1-4; Зах. 3:10).
По тази причина Едемската образност на дървета, растения и плодове е използвана в цялото Писание, за да опише Божието спасително дело. Като пее за Божието избавление на Божия народ в нов Едем, Мойсей казва: “Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство” (Изх. 15:17). Праведният човек е “като дърво посадено при потоци вода, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши ще благоуспява” (Пс. 1:3; ср. Ер. 17:7-8). Заветните хора са “като градини по речни брегове, като алоини дървета, които Господ е насадил, като кедри покрай водите” (Чис. 24:6). “Израил ще напъпи и цъфне, и те ще напълнят лицето на света с плод” (Ис. 27:6).
Светилникът в Скинията напомняше за Едем: той всъщност беше стилизирано дърво, отрупано с изкуствени пъпки и цветове, всички направени от чисто злато (Изх. 37:17-24). Храмът също беше богато украсен със символизъм за възстановяване на Рая: кедровите стени показваха дърворезба на пъпки, цветове, палмови дървета и херувими, покрити със злато (3 Царе 6:15-36; ср. видението за възстановения Храм в Езек. 41:18-20). Ковчегът на Завета съдържаше не само Закона, но също златен съд с манната и Аароновия жезъл, който чудотворно се покри с пъпки, цветове и бадеми (Евр. 9:4).
Първосвещеникът беше жив символ на човек, напълно възстановен в общение с Бога в Градината. Неговото чело беше покрито със златна плочка, върху която беше гравирано СВЯТ НА ГОСПОДА (Изх. 28:36), като символ на премахването на Проклятието върху челото на Адам. Неговият нагръдник беше покрит със злато и скъпоценни камъни (Изх. 28:15-30), а краищата на дрехата му бяха обрамчени с нарове и златни звънчета (Изх. 28:33-35). Като друг символ на свободата от Проклятието, самата дреха беше направена от лен (Изх. 28:6), защото докато служеха, на свещениците беше забранено да носят всякаква вълна: “Нека обличат ленени дрехи; да няма нищо вълнено на тях, докато служат. . . . да не опасват нищо, което причинява пот” (Езек. 44:17-18). В Битие 3:18-19, потта е част от труда на човека след падението под смъртта и под Проклятието; свещеникът, като Възстановен Човек, беше задължен да носи лека материя от лен, за да покаже премахването на Проклятието в спасението.
Едемският символизъм също присъствуваше в празниците на Израел, когато те празнуваха изобилието на Божията промисъл и се радваха на пълнотата на живота и благоденствието под благословенията на завета. Това е особено вярно за Празника на Скиниите или Шатрите (също наречен “Беритбата,” в Изх. 23:16). На този празник те бяха задължени да оставят домовете си и да живеят за седем дни в малки “скинии,” или шатри, направени изцяло от “плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби” (Лев. 23:40). Израил обикновено обитаваше в укрепени градове, като защита срещу своите врагове; но точно по времето на благоденствието (края на жътвата) – когато има най-голяма вероятност да бъдат нападнати – Бог им заповяда да напускат сигурността на своите домове и да пътуват до Ерусалим, да живеят в незащитени шатри, направени от клони, палмови клонки и плодове! Но Бог обеща, че Той ще държи езичниците да не нападат по време на празниците (Изх. 34:23-24), и Израел трябваше да уповава на Неговата сила.
Празникът очевидно беше напомняне за живота в Едем, когато укрепените градове не са били нужни; и показваше очакването на деня, когато светът щеше да се превърне в Едем, и народите щяха да изковат своите мечове на палешници (Мих. 4:3). По тази причина също беше заповядано да пожертвуват 70 вола по време на празника (Чис. 29:12-38). Защо? Защото броят на първоначалните народи на земята беше 70 (те са изброени в Бит. 10), и празникът чествуваше събирането на всички народи в Божието Царство; затова биваше извършвано умилостивение за всички.
Важно е да си спомним, че юдеите не пазеха този празник – всъщност, те дори забравиха, че той е записан в Библията – до своето завръщане от плен при Ездра и Неемия (Неем. 8:13-18). По време на този период на обновление и възстановяване Бог просвети умовете на пророците да разберат значението на този празник като изпълнение на пророчеството за обръщането на всички народи към истинската вяра. В последния ден на празника (Аг. 2:1) Бог говори чрез Агей: “Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня този дом [Храма] със слава. . . . Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите” (Аг. 2:7-8). По същото време Захария пророкува за значението на празника като обръщане на всички народи и освещаване на всяка област на живота (Зах. 14:16-21). А стотици години по-късно, по време на празнуването на същия празник, Самият Христос обяви неговото значение: изливането на Духа над възстановения вярващ, така че Църквата става средство за възстановяването на целия свят (Йоан 7:37-39; ср. Езек. 47:1-12).
Израел трябваше да бъде средството за донасянето на благословенията на Едемската Градина в света: Писанието е особено внимателно да ни покаже това символично, когато ни казва (два пъти: Изх. 15:27; Чис. 33:9) за Израел, лагеруващ при Елим, където имаше 12 кладенеца с вода (12-те Израилеви племена) и 70 палмови дървета (70-те народи на света). Така Бог организира Израел като маломащабен модел на света, давайки му 70 старейшини (Изх. 24:1); а Исус последва този модел, като изпрати 70 ученика (Лука 10:1). Божият народ е народ от свещеници (Изх. 19:6; 1 Пет. 2:9; Откр. 1:6), избрани да донесат светлината на Благовестието в свят, затъмнен от греха и Проклятието. Все повече Надеждата, изразена в Празника на Скиниите, ще бъде осъществявана, като цялата земя става Градина (Ис. 11:9; Дан. 2:35); като светът се изпълва с благословение и безопасност, и вече няма нужда от укрепени градове (Лев. 23:3-6; Ис. 65:17-25; Езек. 34:25-29). Едемската Градина, Господната Планина, ще бъде възстановена в историята, преди Второто Идване, чрез силата на Благовестието; и пустинята ще се радва, и ще разцъфне като роза (Ис. 35:1).
Обратно, Библията казва, че Бог възпира езичниците като задържа храната и водата. За да разберем бедността на голяма част от така наречения “Трети свят,” трябва да видим първо неговата нечестива религия и начин на живот. Едемското благословение на изобилие никога няма да бъде тяхно, докато не се покаят и не повярват в Благовестието. Християнските общества, от друга страна (особено в страните на Реформацията), са благословени с храна, която е относително евтина и изобилна. Но библейското предупреждение е ясно: ако нашият народ продължи в своето отстъпление, ще дойде глад, толкова сигурно, както нашите първи родители бяха изгонени от Едем. Не можем да притежаваме благословенията на Градината, ако живеем в бунт срещу Бога. Плодоносното поле отново ще стане пустиня:
Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тези проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе. Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето. Проклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти; проклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти. Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си (Вт. 28:15-19).
Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми. . . .
Докато Духът се излее на нас от свише,
И пустинята стане плодородно поле,
А плодородното поле се счете като лес. (Ис. 32:13-15)
Дейвид Чилтън
Какво – или по-скоро Кой беше необходим за такава благодат и такова обновление, от каквото се нуждаехме ние? Кой, освен самото Божие Слово, Който също в началото направи всичко от нищо? Негов дял беше, и само Негов, да върне тленното в нетление и да запази за Бащата Своята последователност на характера с всички. Защото само Той, бивайки Словото на Бащата и над всичко, беше съответно и способен да пре-сътвори всичко, и достоен да пострада заради всичко и да бъде посредник на всички пред Бащата.
Св. Атанасий, За въплъщението [7]
ГОСПОДНАТА ГРАДИНА
Животните в Градината
В Едем, преди Падението, нямаше смърт (Рим. 5:12). Животните не бяха “диви,” и Адам беше способен да наименува (т.е. класифицира) животните без страх (Бит. 2:19-20). Но бунтът на човека доведе до ужасни промени в целия свят. Природата на животните беше променена, така че те станаха заплаха за мира и безопасността на човека. Господството, което Адам упражняваше над тях, беше изгубено.
В Христос, обаче, господството на човека е било възстановено (Пс. 8:5-8 с Евр. 2:6-9). Така, когато Бог спаси Своя народ, това последствие от Проклятието започна да се обръща. Той ги поведе през опасни пустини, защитавайки ги от змии и скорпиони (Вт. 8:15), и им обеща, че техният живот в Обещаната Земя ще бъде подобен на Едем в свободата от нашествията на диви животни: “Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши: и ще изтребя лошите зверове от земята” (Лев. 26:6). Всъщност, това е причината Бог да не позволи на Израел да изтреби Ханаанците наведнъж: езичниците служеха като буфер между заветния народ и дивите животни (Изх. 23:29-30; Вт. 7:22).
Съответно, когато пророците предсказаха идващото спасение на Христос, те го описаха със същите думи като Едемско благословение: “И като направя с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така щото те ще живеят безопасно в пустинята, и ще спят в горите” (Езек. 34:25). “Лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр; такъв не ще се намери там, но изкупените ще ходят по него” (Ис. 35:9). Всъщност, Библията дори казва, че чрез изпълването на света с Благовестието дивата природа на животните ще бъде преобразена в нейното първоначално, Едемско състояние:
Вълкът ще живее с агнето,
Рисък ще си почива с ярето,
Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно,
И малко дете ще ги води.
Кравата и мечката ще пасат заедно,
Малките им ще си почиват задружно;
И лъвът ще яде слама както вола.
Сучащо дете ще играе над дупката на аспида,
И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.
Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина.
Защото земята ще се изпълни със знание за Господа,
Както водите покриват морето. (Ис. 11:6-9; ср. Ис. 65:25)
От друга страна, Бог предупреди, че Проклятието ще се върне, ако хората се отвърнат от Божия закон: “Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят” (Лев. 26:22; ср. Чис. 21:6; Вт. 28:26; 4 Царе 2:24; 17:25; Езек. 5:17; 14:15; 32:4; Откр. 6:8). Когато едно общество се отдалечи от Бога, Той предава неговите хора под властта на диви зверове, за да им попречи да имат нечестиво господство над земята. Но в едно благочестиво общество тази заплаха срещу живота и собствеността постепенно ще изчезва; и накрая, когато знанието за Господа покрие земята, животните ще бъдат опитомени и впрегнати отново в служба на Божието Царство.
Накрая, в тази връзка трябва да разгледаме динозаврите, защото има цяла теология, изградена около тях в Библията. Макар Библията да говори за земни динозаври (ср. веемота в Йов 40:15-24, който някои по погрешка вземат за хипопотам, но който всъщност е по-близо до бронтозавър), нашето внимание тук ще бъде върху змейове и морски змии (ср. Йов 7:12; 41:1-34 – някои хора предполагат, че създанието, споменато в последния стих, огромен, огнедишащ змей, наречен Левиатан, е крокодил!). По естество, като част от Божието добро творение (Бит. 1:21: морски чудовища), няма нищо “зло” в тези творения (Бит. 1:31; Пс. 148:7); но поради бунта на човека, те са използвани в Писанието да символизират бунтовния човек на висотата на неговата власт и слава.
В Писанието се говори за три вида змейове: Танин (Змей; Пс. 91:13), Левиатан (Пс. 104:26), и Рахав (Йов 26:12-13; на еврейски това е напълно различна дума от името на ханаанската блудница, която спаси еврейските шпиони в Исус Навиев 2). Библията свързва всяко от тези чудовища със Змията, която представлява хитрия, заблуждаващ враг на Божия народ (Бит. 3:1-5, 13-15). Така, за да покаже божествената победа и господство над човешкия бунт, Бог превърна Мойсеевата тояга в “змия” (Изх. 4:1-4), и Аароновата тояга в “змей” (танин; Изх. 7:8-12). Следователно Змеят/Змията става в Писанието символ за сатанинско вдъхновено, бунтовно езическо общество (ср. Ер. 51:34), особено олицетворявано от Египет в неговата война срещу заветния народ. Това е вярно особено по отношение на чудовището Рахав (означаващо горделив), което често е синоним на Египет (Пс. 87:4; 89:10; Ис. 30:7). Божието заветно освобождение на Неговия народ в Изхода е описано с думите както на първоначалното създание, така и като Божия победа над Змея:
Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мищца Господна!
Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове!
Не си ли ти, която си съсякла Раав,
И смъртно си пробола змея?
Не си ли ти, която си пресушила морето,
Водите на голямата бездна,
И си направила морските дълбочини
Път за преминаване на изкупените! (Ис. 51:9-10)
Библията също говори за Изхода като спасение от Левиатана:
Ти си раздвоил морето със силата си,
Ти си смазал главите на морските чудовища.
Ти си строшил главите на Левиатана,
Дал си го за ястие на людете, намиращи се в пустинята. (Пс. 74:13-14)
Така, като временно изпълнение на обещанието в Едем, главата на Змея беше смазана, когато Бог спаси Своя народ от Египет. Разбира се, раната на главата оздравява, и Змеят (придружен от Змея-Държава по неговия образ) продължава да идва да угнетява и гони семето на жената (ср. Откр. 12-13). Това се случва отново и отново в целия Стар Завет, който отбелязва многобройни временни смазвания на главата на Змея (Съд. 4:21; 5:26-27; 9:50-57; 1 Царе 5:1-5; 17:49-51; 2 Царе 18:9; 20:21-22; Пс. 68:21; Авак. 3:13). Според тройната структура на спасението, която видяхме в по-ранна глава, първоначалната победа над Змея става при смъртта и възкресението на Христос, когато Той победи силите на тъмнината, обезоръжи демоничните сили, изгони дявола и го направи безсилен (Пс. 110:6; Йоан 12:31-32; Кол. 2:15; Евр. 2:14; Откр. 12:5-10; 20:1-3). Пророците очакваха това:
В онзи ден Господ с лютия, и великия, и якия Си нож,
Ще накаже левиатана, бързия змей.
Да! Левиатана, извиващия се Змей,
И ще убие змията, която е в морето. (Ис. 27:1)
Прогресивно следствията от Христовата победа се изработват от Неговия народ във времето и на земята (Йоан 16:33; 1 Йоан 2:13-14; 4:4; 5:4-5; Откр. 12:11), до окончателното тържество при свършека на историята, когато Змеят най-накрая е унищожен (Откр. 20:7-10). Но особената идея, която трябва да се разбере за настоящата епоха, е, че ние трябва да очакваме все повече победи над Змията, която е била поставена под нашите крака (Рим. 16:20). Докато благочестивите постоянно жънат благословенията на възстановения Рай, господството на Сатана ще намалява и ще изчезва. Това се символизира от факга, че когато всички други творения биват възстановени в тяхното Едемско естество, състоянието на змията остава непроменено. Бог предупреди Змията, че тя ще ближе праха под нозете на праведните, и тази част от Проклятието ще достигне до своята пълнота:
Вълкът и агнето ще пасат заедно
И лъвът ще яде слама, както вола,
И храна на змията ще бъде пръстта.
Не ще повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина,
Казва Господ. (Ис. 65:25; ср. Бит. 3:14)
Дърветата в Градината
Разбира се, няма нужда да казваме, че основна характеристика на Едемската градина е това, че тя е Градина: Бог е насадил там всякакъв вид красиви и плодоносни дървета (Бит. 2:9). Преди Падението храната е била изобилна и евтина, и човекът не е трябвало да прекарва по-голямата част от времето си в търсене на средства за съществуване и подкрепа. Вместо това, неговото време е било отдадено на научна, производителна и естетична дейност (Бит. 2:15, 19-20). По-голямата част от неговия труд е включвала проучване и разкрасяване на неговата среда. Но когато се разбунтува, това бива променено, и върху неговия труд и неговата природна среда бива нанесено Проклятие: “Проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Бит. 3:17-19). Бог наложи Проклятието на оскъдността, и основната част от човешкия труд стана търсене на храна.
Но в спасението Бог възстановява Своите хора в Едем, и храната става по-евтина и по-лесна за придобиване. Така повече време може да бъде прекарвано в други дейности: растежът на обществото е възможен само когато храната е относително изобилна. Бог дава на Своя народ храна, за да им даде господство. Библейският разказ за спасението показва това отново и отново. На места, твърде многобройни, за да ги изброим тук изчерпателно, праведните са описани като живеещи близо до дървета (виж Бит. 18:4, 8; 30:37; Съд. 3:13; 4:5; 3 Царе 19:5; Йоан 1:48; и в един съвременен превод, виж Бит. 12:6; 13:18; 14:13; Съд. 4:11). В никой от тези стихове споменаването на дърветата не е абсолютно съществено за самата история; в известен смисъл бихме могли да си помислим, че такава подробност би могла да бъде пропусната. Но Бог иска да придобием представа за Неговите хора като живеещи сред изобилие, обградени от благословенията на Градината, когато биват възстановени в спасението. Когато Израел е благословен, намираме всеки човек да седи под лозата и под маслината си (3 Царе 4:25), а същото е пророкувано за всички хора, които живеят под благословенията на Христос, когато всички народи ще се стекат към Планината на Господа (Мих. 4:1-4; Зах. 3:10).
По тази причина Едемската образност на дървета, растения и плодове е използвана в цялото Писание, за да опише Божието спасително дело. Като пее за Божието избавление на Божия народ в нов Едем, Мойсей казва: “Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство” (Изх. 15:17). Праведният човек е “като дърво посадено при потоци вода, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши ще благоуспява” (Пс. 1:3; ср. Ер. 17:7-8). Заветните хора са “като градини по речни брегове, като алоини дървета, които Господ е насадил, като кедри покрай водите” (Чис. 24:6). “Израил ще напъпи и цъфне, и те ще напълнят лицето на света с плод” (Ис. 27:6).
Светилникът в Скинията напомняше за Едем: той всъщност беше стилизирано дърво, отрупано с изкуствени пъпки и цветове, всички направени от чисто злато (Изх. 37:17-24). Храмът също беше богато украсен със символизъм за възстановяване на Рая: кедровите стени показваха дърворезба на пъпки, цветове, палмови дървета и херувими, покрити със злато (3 Царе 6:15-36; ср. видението за възстановения Храм в Езек. 41:18-20). Ковчегът на Завета съдържаше не само Закона, но също златен съд с манната и Аароновия жезъл, който чудотворно се покри с пъпки, цветове и бадеми (Евр. 9:4).
Първосвещеникът беше жив символ на човек, напълно възстановен в общение с Бога в Градината. Неговото чело беше покрито със златна плочка, върху която беше гравирано СВЯТ НА ГОСПОДА (Изх. 28:36), като символ на премахването на Проклятието върху челото на Адам. Неговият нагръдник беше покрит със злато и скъпоценни камъни (Изх. 28:15-30), а краищата на дрехата му бяха обрамчени с нарове и златни звънчета (Изх. 28:33-35). Като друг символ на свободата от Проклятието, самата дреха беше направена от лен (Изх. 28:6), защото докато служеха, на свещениците беше забранено да носят всякаква вълна: “Нека обличат ленени дрехи; да няма нищо вълнено на тях, докато служат. . . . да не опасват нищо, което причинява пот” (Езек. 44:17-18). В Битие 3:18-19, потта е част от труда на човека след падението под смъртта и под Проклятието; свещеникът, като Възстановен Човек, беше задължен да носи лека материя от лен, за да покаже премахването на Проклятието в спасението.
Едемският символизъм също присъствуваше в празниците на Израел, когато те празнуваха изобилието на Божията промисъл и се радваха на пълнотата на живота и благоденствието под благословенията на завета. Това е особено вярно за Празника на Скиниите или Шатрите (също наречен “Беритбата,” в Изх. 23:16). На този празник те бяха задължени да оставят домовете си и да живеят за седем дни в малки “скинии,” или шатри, направени изцяло от “плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби” (Лев. 23:40). Израил обикновено обитаваше в укрепени градове, като защита срещу своите врагове; но точно по времето на благоденствието (края на жътвата) – когато има най-голяма вероятност да бъдат нападнати – Бог им заповяда да напускат сигурността на своите домове и да пътуват до Ерусалим, да живеят в незащитени шатри, направени от клони, палмови клонки и плодове! Но Бог обеща, че Той ще държи езичниците да не нападат по време на празниците (Изх. 34:23-24), и Израел трябваше да уповава на Неговата сила.
Празникът очевидно беше напомняне за живота в Едем, когато укрепените градове не са били нужни; и показваше очакването на деня, когато светът щеше да се превърне в Едем, и народите щяха да изковат своите мечове на палешници (Мих. 4:3). По тази причина също беше заповядано да пожертвуват 70 вола по време на празника (Чис. 29:12-38). Защо? Защото броят на първоначалните народи на земята беше 70 (те са изброени в Бит. 10), и празникът чествуваше събирането на всички народи в Божието Царство; затова биваше извършвано умилостивение за всички.
Важно е да си спомним, че юдеите не пазеха този празник – всъщност, те дори забравиха, че той е записан в Библията – до своето завръщане от плен при Ездра и Неемия (Неем. 8:13-18). По време на този период на обновление и възстановяване Бог просвети умовете на пророците да разберат значението на този празник като изпълнение на пророчеството за обръщането на всички народи към истинската вяра. В последния ден на празника (Аг. 2:1) Бог говори чрез Агей: “Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня този дом [Храма] със слава. . . . Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите” (Аг. 2:7-8). По същото време Захария пророкува за значението на празника като обръщане на всички народи и освещаване на всяка област на живота (Зах. 14:16-21). А стотици години по-късно, по време на празнуването на същия празник, Самият Христос обяви неговото значение: изливането на Духа над възстановения вярващ, така че Църквата става средство за възстановяването на целия свят (Йоан 7:37-39; ср. Езек. 47:1-12).
Израел трябваше да бъде средството за донасянето на благословенията на Едемската Градина в света: Писанието е особено внимателно да ни покаже това символично, когато ни казва (два пъти: Изх. 15:27; Чис. 33:9) за Израел, лагеруващ при Елим, където имаше 12 кладенеца с вода (12-те Израилеви племена) и 70 палмови дървета (70-те народи на света). Така Бог организира Израел като маломащабен модел на света, давайки му 70 старейшини (Изх. 24:1); а Исус последва този модел, като изпрати 70 ученика (Лука 10:1). Божият народ е народ от свещеници (Изх. 19:6; 1 Пет. 2:9; Откр. 1:6), избрани да донесат светлината на Благовестието в свят, затъмнен от греха и Проклятието. Все повече Надеждата, изразена в Празника на Скиниите, ще бъде осъществявана, като цялата земя става Градина (Ис. 11:9; Дан. 2:35); като светът се изпълва с благословение и безопасност, и вече няма нужда от укрепени градове (Лев. 23:3-6; Ис. 65:17-25; Езек. 34:25-29). Едемската Градина, Господната Планина, ще бъде възстановена в историята, преди Второто Идване, чрез силата на Благовестието; и пустинята ще се радва, и ще разцъфне като роза (Ис. 35:1).
Обратно, Библията казва, че Бог възпира езичниците като задържа храната и водата. За да разберем бедността на голяма част от така наречения “Трети свят,” трябва да видим първо неговата нечестива религия и начин на живот. Едемското благословение на изобилие никога няма да бъде тяхно, докато не се покаят и не повярват в Благовестието. Християнските общества, от друга страна (особено в страните на Реформацията), са благословени с храна, която е относително евтина и изобилна. Но библейското предупреждение е ясно: ако нашият народ продължи в своето отстъпление, ще дойде глад, толкова сигурно, както нашите първи родители бяха изгонени от Едем. Не можем да притежаваме благословенията на Градината, ако живеем в бунт срещу Бога. Плодоносното поле отново ще стане пустиня:
Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тези проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе. Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето. Проклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти; проклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти. Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си (Вт. 28:15-19).
Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми. . . .
Докато Духът се излее на нас от свише,
И пустинята стане плодородно поле,
А плодородното поле се счете като лес. (Ис. 32:13-15)
Re: БожияТ РАЙ
доколкото съм разбрала, на православните мнението не е далеч от твоето изказано тук. светиите, праведните - при Бога. неправедните в "ареста". а от там евентуално може да се излезе в Съдния ден.
но тук не знам дали въпроса на Прокимен не е по-скоро за това какво представлява Раят - как мисля протестантите.
но тук не знам дали въпроса на Прокимен не е по-скоро за това какво представлява Раят - как мисля протестантите.
Re: Протестантският РАЙ
Лука16:22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък."
От този текст според тебе става ясно, че праведните в рая повдигат очи (значи душите имат очи и виждат), гледат неправедните в пъкъла как се мъчат, разговарят си с тях (вероятно разстояните от няколко хиляди светлинни години няма никакво значение) и дори могат да си потапят пръстите във вода (ох тази душа с пръсти), а душите на умрелите езичници изпитват жажда и само гледат как да оближат нещо влажно, за да се разхладят.
С риск да се повторя, мисля, ще бъде полезно да узнаем къде точно е този предварителен арест за езическите души и къде в Библията се говори за подобно нещо?
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък."
От този текст според тебе става ясно, че праведните в рая повдигат очи (значи душите имат очи и виждат), гледат неправедните в пъкъла как се мъчат, разговарят си с тях (вероятно разстояните от няколко хиляди светлинни години няма никакво значение) и дори могат да си потапят пръстите във вода (ох тази душа с пръсти), а душите на умрелите езичници изпитват жажда и само гледат как да оближат нещо влажно, за да се разхладят.
С риск да се повторя, мисля, ще бъде полезно да узнаем къде точно е този предварителен арест за езическите души и къде в Библията се говори за подобно нещо?
Re: Протестантският РАЙ
Ами, ще се радвам да изкажеш мението си. Аз лично съм чел много мнения от разни книги, обучавали са ме в разни доктрини, но не всичко ми се струва убедително. Ще ми бъде интересно да видя какво мислиш. А написах с какво впечатление оставам четейки Словото, ако намираш впечатленията ми за неточни, може да го обсъдим.
Kартината изобразява труда на модератора
Kартината изобразява труда на модератора
Re: Протестантският РАЙ
В отговор на:От този текст според тебе става ясно, че праведните в рая повдигат очи (значи душите имат очи и виждат), гледат неправедните в пъкъла как се мъчат, разговарят си с тях (вероятно разстояните от няколко хиляди светлинни години няма никакво значение) и дори могат да си потапят пръстите във вода (ох тази душа с пръсти), а душите на умрелите езичници изпитват жажда и само гледат как да оближат нещо влажно, за да се разхладят.
С интересен, но лесно оборим аргумент апострофирате...
Когато в Библията пише, че Бог, става, приближава се, държи ни в ръцете си, гледа ни с очи и пр., означава ли , че Бог има физическо тяло ?! Всички знаем, че Бог е дух. Затова, моля ви не прилагайте подобни (на горните) съждения спрямо човешката душа.
Редактирано от kolio_kolev на
в отговор на kolio_kolev
#19
Re: Протестантският РАЙ
Как разбирате следното Слово:
Евреи 12
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
Кога пристъпихме към това място? Какво би означавало това да пристъпим до хълма Сион, при десетките хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв? Кой може да обясни кога стана това и как става? Явно това не е някакво индивидуално преживяване, за каквото говори ап. Павел във 2 Коринтяни 12 гл. "познавах един човек..." Тук става дува за нещо в което всеки участва "пристъпихе" т.е. всички ние заедно.
Codosh, Cadosh, Cadosh Elohim
Евреи 12
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
Кога пристъпихме към това място? Какво би означавало това да пристъпим до хълма Сион, при десетките хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв? Кой може да обясни кога стана това и как става? Явно това не е някакво индивидуално преживяване, за каквото говори ап. Павел във 2 Коринтяни 12 гл. "познавах един човек..." Тук става дува за нещо в което всеки участва "пристъпихе" т.е. всички ние заедно.
Codosh, Cadosh, Cadosh Elohim
Re: Протестантският РАЙ
Не бива да изнасилваме Библията и да търсим в нея неща, които ги няма. Съвсем очевидна истина е, че историята за Лазар и богаташа е разказана с цел да ни даде урок за отношението ни към бедните и богатите, а не да ни разказва какво става след смъртта. Ако беше така, тогава притчата за петте разумни и петте неразумни девици щеше да се брои за наръчник за подготовка на сватбени тържества. В Библията е казано доста малко за рая и ада. Но от всичко казано не можем да стигнем до заключението, че там има разни предверия, чистилища, кръгове, чакални, казани със смола и дяволи с тризъбци. Колкото по-малко високоумстваме по този въпрос, толкова по-добре. Иначе рискуваме да започнем да оставяме храна по гробовете, за да може изгладнялата безтелесна душа да си куса телесена храна.