страх от котки

всички предполагам сте се сблъсквали с хора които изпитват панически страх от котки интересно ми е защо така реагират. ако е куче по лесно си го обяснявам-със страх от охапване, и често точно това е причината (лошо изживяване като дете примерно). но не съм чул някой от тези хора да е бил жестоко надран от котка да речем. те просто не могат да се доближат до никоя котка, не могат да я докоснат, не могат да повярват и че друг го прави...
вие имате ли обяснение?

Nice!

имам една такава колежка - нея я е страх, че през нощта ще й прехапе гърлото и не може да повярва, че спим с ади в едно легло
особено опасни и злобни били сиамките - което е пълна глупост.
баба ми например за малко да изпусне адичка единствения път, когато я е водила при вет-а. не че я е страх, ама има нестабилен захват - страх я е котката да не избяга. ади естествено го усеща това и ,естествено, се е опитала да се измъкне
егати тъпия дир

Познавам един такъв човек - моя клиентка, румънка. Тя изпитва страх от всякакви животни - малки котенца, кученца. Казва, че не може да си обясни на какво се дължи. Просто изтръпвала, когато ги докосва, неприятни тръпки я полазват и усеща свиване в стомаха.

Предполагам, че е нещо ирационално, което не може да бъде обяснено... Хората, които изпитват подобен страх, знаят, че е неоснователен, но рядко го преодоляват. Дори и да се опитват, дори и да постигнат някакви успехи с поносимостта към животните (да погалват плахо някое мило безобидно животинче), никога няма да им е така приятно, както на нас, например

off-topic: dir-а е отврат днес!!!!!!

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

Аз също съм срещала такива хора,много ми е интересно самото им реагиране все едно незнам какво се е случило,но както тях ги е страх от котки мен пък ме е страх от кучета,от тези по-големите от малките не ме е страх но от големите многозависи какво са преживяли тези хора за да изпитват страх от котки,мен доста котки са ме драли и хапали но пак си ги обичам.

"Никой не знае какво ще се случи след пет минути"

имам една братовчедка, която живееше с огромна немска овчарка, затова пък като види котка умира от страх, да не казвам как реагира като види овца или крава да речем...

off topic: мдааа, и интернета е замръзнал даже

Много е неприятно... и майка ми има такъв страх от котки Първата ми котка живя 3 години в къщи и през това време майка ми нито веднъж не я пипна, освен веднъж когато в тъмното си търсеше якето и попадна на котката такъв вик нададе. Освен това я беше страх да спи с котката в една стая, щяла да и скочи Слава Богу сега вече не живея с майка си и си гледам котките спокойно, тя ми идва на гости но никога не остава да спи у нас, няма да си затварям котките в коридора заради нея Иначе тя е добър човек, обича животни, 14 години гледахме голямо куче което накрая остана изяло на нейните грижи, и тя до последно не разреши да го приспиме въпреки че положението беше безнадеждно. И за котки се е грижила, бях и поверила котарака си докато бях в чужбина, за повече от месец, идваше в къщи да го храни и да му чисти тоалетната, но да го пипне така и не е посмяла.. резултата беше два месеца нересан и сплъстен персиец.

Страх ни е от нещо, което не разбираме. А не го разбираме, защото не го харесваме, или обичаме достатъчно, за да го разберем. С всеки се намира "общ" език - иска се малко повече време, или усилие. Зависи от желанието. Това според мен се отнася и за отношенията "човек-човек". Мое мнение. Просто индивидуално. Виж, ние, които обичаме маците, защо не ни е страх?

Ако ви кажа, че като малка, че и като по-голяма имах страх от животните ще ми повярвате ли? Обаче е истина.
Като видех куче тръгвах да се катеря по гърба на баща ми. Да съм била 4-5 годишна. От котка почти по същия начин реагирах. Като по-голяма (щото явно не е можело да се катеря на нечий гръб) от далече щом зървах някое животно и минавах на другия тротоар, или направо в съседната пряка. Ако сме ходели на гости там където има животни винаги ме е било страх да протягам ръка да ги пипна, недай си боже те да ме доближат по своя воля.
В един прекрасен зимен ден обаче, седим си пред входа със съпружеското тяло и покрай нас минава съседка, която имаше сетер. От дума на дума, как сте, що сте, и се разбра че кучката родила. В тоя момент съпруга ми каза "дай едно кученце" и аз изтръпнах. Уговорихме се кой ден да го вземем и аз почнах да броя дните. Сигурно половината ми коса тогава е побеляла, но мисълта че ще имам животно в къщи не ми даваше да спя дори. В уречения ден отидохме у съседите, избрахме кученце и мъжа ми го донесе скрито под якето му. По пътя беше лесно, но в къщи? Не поня колко време съм се колебала какво да направя, но не е било повече от 1 час Гушнах кученцето и от тогава не съм го пускала. Моята Сара, която сега е на 10 години. Плюс двете котки, плюс всички други улични животинки за които се грижа и от които нямам страх да ги пипам.
Не ме е нападало животно, затова нямам обяснение откъде е бил този страх.
Но ето че сега нещата са обърнати на 180 градуса
Не знам откъде се появяват страховете. Не знам и как изчезват. Сигурно всичко си има обяснение

Страховете идат от незапомненото детство. Не знам дали сте забелязали, че бебетата не се страхуват и от Усурийски тигри дори. Но ако при първа среща с животинка някой загрижен родител нададе ужасЕн писък, или на детето непрекъснато се вика да не докосва животни, това се отпечатва в подсъзнанието и остава за цял живот. Така че родители, внимавайте с ужасените възклицания заплахите с големия страшен вълк и тн.. Можете да набиете на децата си страхове от какво ли не. Знам го от горчив опит, въпреки че сега се страхувам само от изпит, гръм и зъболекар.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

За този аспект не бях се замислила. Но вероятно си права.
Родителите ми не обичаха животни и не ми разрешаваха да си взема в къщи никакво такова. Вероятно страховете са били техни, не мои, но са ми ги предали индиректно.
Радвам се, че децата ми от малки живеят с нашите животинки. Нямат страх. Имат нещо повече - любов и състрадание.

Една моя братовчетка не ще да ми идва на гости заради котарака. Веднъж в Благоевград пък се наложи да дойде вкъщи и като се видяха с Кате-коте и двете нададох див вик и на бегом едната в тоялетната другата в куфнята... е лошото беше че котката беше в кухнята а бравочетката в тоалетната.

Човек дори и добре да живее...

и да не го беше уточнила това кой къде е отишъл бях сигурен че ще е така все пак не знам котка която да не обожава да се вре в кухнята, и не би си отстъпила това място на никой за нищо на света

Nice!

Майка ми не обича много-много животни. Да не кажа, че хич не ги понася. Странно, но като беше на гости на леля ми котката й, която по принцип е голям темерут и не дава да я пипаш даже, ходила да се навира при майка ми.

Мен известно време ме беше страх от кучета, защото бях нападната от голямо куче. Домашно. Без причина. Минавах покрай една къща и изведнъж то изскочи и с лай се втурна към мен. Собственичката му беше там, нищо не направи, а на мен направо ми се подкосиха краката от ужас и едва успях да се завъртя така, че като скочи захапа чантата ми вместо мен. Перфорира ми портфейла точно на металната му част и се отказа. Но след това 2-3 години заобикалях всякакви кучета много отдалеч. Но се радвам, че ми е минало вече, даже тази есен си играх с една голяма каракачанка.

Има наистина много вариации на страха от животни. Аз познавам момиче, което като малко го одрала котка жестоко и сега я е страх много, но пък у тях гледат две кучета без проблем. А най-странното е, че Енджи явно си я харесва и нито и се дърпа, нито и се ежи. А Енджи е известна със страхливосттта си и оттам с недружелюбност към чужди хора. И друг пример, сестрата на гаджето ми току прибере някое коте ама в двора, а пък мрази да ги пипа. Много ми е странна, подскача 2 метра от стола ако някоя маца са тръкне в нея Според мен това не е точно страх, а някаква непоносимост, която при подходящи условия може да премине в агресия. Брат ми например настръхва от ужас ако трябва да пипне найлонов чорапогащник... Като се замисля някои от тези дето ги е страх от котки реагират по съвсем същия начин на допира с котка. Значи не винаги е страх, а някаква модификация. За съжаление котето не е чорапогащник и към него такива хора могат да проявят агресия...

Страхът от котки е малка част от човешките фобии, които са стотици и имат хиляди причини. Не е нужно да си общувал или плашен с котки, за да те е страх. Някои тук каза, че това явление е по-скоро ирационално и аз съм на това мнение. Има различни типове хора и страховете на някои от тях към определи животни напомня на страха на видове в по-ниската част от хранителната пирамида към онези от по-високата, което е естествено. Аз, например имам фобия от насекоми и по-специално към паяци, независимо от факта, че мога да го смачкам с едно движение на ръката. Панически се страхувам обаче, само като го видя. Според мен, трябва да приемем, че има и хора, които не обичат котки или се страхуват от тях, но това не бива да ги прави наши неприятели...Врагове са онези, които нараняват котките

уф, аз съм така с хлебарките, като видя такава гадина и едва ли не забелвам очите, не питай как съм живяла в студентски град. А съм "израснала" с хлебарки, винаги съм живяла в панелка с парно и купища такива гадости, вместо да им свикна обаче взех че развих фобия към тях.
Майка ми между другото не голям любител на животните, но за сметка на това всички животни много и се радват, тя си умира от страх, а кучета/котки веднага се завират при нея да се лигавчат, тя не смее да мръдне и съответно веднага някой ляга по нея. Аз съм и мъкнала вкъщи риби, папагали, котки намерени пред блока, накарах я от Русе да помъкнем на 350 километра с влак сиамчето някога. Сега когато има повече почивни дни й водя Билбо, кучето на село и без друго се радва на всеки човек, но на нея преди всичко... и при цялата тая всенародна любов тя продължава да се шашка от страх. Брат ми е много страшен за котките, бубата като го види и се спасява максимално далече. Освен това го е страх да спи в една стая с котьо. в събота ми е на гости, няма избор, ще видим кой къде ще спи...

"Никой не знае какво ще се случи след пет минути"

Дам.. и Катерина не искаше да си дава кухнята. Затова братовчетка ми разбра, че са я приели в адвокатката колегия на Благоевград седнала на тоалетната чиния.
Отговорът и звучеше така:
"Хубаво! Къде е животното!!!"

Човек дори и добре да живее...

Аз, например имам фобия от насекоми и по-специално към паяци,
Не се притеснявай от паяците, те не са насекоми.