Да бъдем хора.

22 отговора 585 прегледа
#1

Да бъдем хора.

Приятели, ще бъде твърде студено за всичките онези бездомни котки и кучета, които сме свикнали да виждаме из квартала. Приберете ги за няколко дни някъде на топло, давайте им топла храна. Аз нямам такава възможност, вкъщи е пренаселено. Днес исках да отнеса бульон и хляб на едно котило малки кученца, но не ги видях, дано с тях всичко е наред. Моля ви, не отминавайте!

Отговор
в отговор на Eли #2

Re: Да бъдем хора.

поне от моя страна всеки намерен ще бъде прибран или поне нахранен... само дето около моя блок заради една глутница доста злобни и достатъчно пораснали кучета нищо друго не вирее... не че не съм хранила и тях де.

Отговор
в отговор на gamina #3

Re: Да бъдем хора.

оф, ти внимавай да не се нахранят с теб.
преди малко някакъв подобен разговор проведох и не мога да разбера как им дава душа на някои хора да си изхвърлят животното, което са взели да гледат! разбирам, че някой път някое се губи, ама чак пък толкова!
ужасно ми е мъчно за уличните кучета, но толкова ме е страх, особено като се съберат няколко ....

бъдете обичани!
Отговор
в отговор на Eли #4

Re: Да бъдем хора.

Имам си една такава хубавица, която се шмугма през вратата на входа и спи на изтривалката пред апартамента.Храним я редовно и още като паркирам идва.Даже и в колата иска да влиза.Тази вечер отнесе половин "шетман" бяло току що сварено пилешко месо.Ама котаракът много ни ревнува от нея и само като я надуши,че е на изтривалката се зарежда там, хъка, че даже и на нас налита като искаме да отместим- пази си къщата милия. Големи скици са.

Отговор
в отговор на Koтo #5

Re: Да бъдем хора.

Не поясних, става дума за 1.5 годишна котка-бандитка... страшно умна, гальовна и обичлива.От сто метра като ми зърне силуета е куршум към мене.
Милите,колко безпогрешно разбират кой ги обича и кой не.

Отговор
в отговор на Karinka #6

Re: Да бъдем хора.

тея засега хора май не са нападали, огромни са но явно са доста страхливи. Затова пък котки и други кучета не търпят наоколо. Уф имаше една много, много красива входна котка миналото лято и после изчезна, все те ме съмняват.

Отговор
в отговор на gamina #7

Re: Да бъдем хора.

По добре се съмнявай в някой съсед. Улични кучета много рядко закачат ктоки, през повечето време си живеят заедно. Какво като са едри да му се не види "и те са хора" както казва ике(за котаците по принцип). Имате ли си на идея Бетина сладка какво огромно куче пазач е станала. Кученцето на което лятото търсих дом. Но това че е огромна не и пречи да се разреве като ме види. И си е сладка лигла.

Отговор
в отговор на Eли #8

Re: Да бъдем хора.

Днес видях кучетата от нашия вход - Рошко, една на която не й знам името, но Мила би й отивало, и Черньо. Една жена от входа ги хранеше. Изглеждаха добре, но кой знае как и къде са прекарали нощта. Рошко понякога сам си влиза във входа, но знае пред кой минава номера с отварянето на вратата и скорострелно се шмугва вътре.

Иначе улични котки непосредствено до нас няма, те са дворни на свободен режим и сигурно са ги прибрали на топло.

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

Редактирано от atteh на

Отговор
в отговор на emetic #9

Re: Да бъдем хора.

тази мацка сивата я хранеха и гледаха едни хора от първия етаж, в апартамента им роди, после те раздадоха малките, и след някой и друг месец вече я нямаше... абе гадно
браво на Бета, щом е станала и пазач...

Отговор
в отговор на atteh #10

Re: Да бъдем хора.

По повод на написаното искам да ви споделя ,че ми е много тъжно.
Има един уличен котак беше много добра душица , за прехраната на които се грижат няколко входа ,тия дни беше зле прибрахме го у дома ,водихме на лекар ,нещо с бъбреците беше лекувахме го ,но нищо не помогна .Тая сутрин издъхна милото.

Отговор
в отговор на donna2 #11

Re: Да бъдем хора.

Тъжно е, и е хубаво, че сте го прибрали. Аз в момента лекувам глезен домашен котак с бъбречни усложнения, хващам го, така да се каже, в началото, и колко много още имам ходене, изследвания, манипулации... а вет-а ми каза, че дворните котаци като умират от бъбречна недостатъчност, никой не ги вижда.
И кой може да го следи, както аз следя моя в къщи кога пикае, по колко и къде, че да го хване от по-рано....
Добре е, че е прекарал последните си дни поне всред любов и грижи...

Отговор
в отговор на donna2 #12

Re: Да бъдем хора.

Душичка малка! Добре, че има още хора, като теб!

Отговор
в отговор на bboobbiikk #13

Re: Да бъдем хора.

Много ми е мъчно за това коте , вчера го погребахме .
Не знам само в БГ ли има животни да се скитат немили недраги по улиците ...
защото примерно в една Германия няма да видиш такова нещо като скитащи се кучета и котета .........

Редактирано от donna2 на

Отговор
в отговор на donna2 #14

Re: Да бъдем хора.

Виждал съм в Берн такива котараци, дебели,угоени,щастливи да се разкарват по улиците.Даже имам снимки на такъв нахакан, сив РАЗКОШ най-свободно да си се мотае.Забелязали ли сте по малките градчета колко такива се разкарват.Просто там кучетата си имат стопани и хората си ги държат по дворовете... и настъпва котешкото царство!.Родителите ми във Велинград отдавна си хранят един такъв "нехранимайко", даже в по-студените дни го пускат да спи в мазето.Той им се отплаща като редовно тори двора,лехите и мопи плъшоците и мишоците!

Отговор
в отговор на donna2 #15

Re: Да бъдем хора.

Мен пък много ме кефи Рим - около Колизеума има много котки. Нахални, дебели, красиви и общителни. Общината се грижи за тях и има хора, които ги хранят, т.нар. гатиери (gatta = котка).

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along
Отговор
в отговор на atteh #16

Re: Да бъдем хора.

Там общината, тук само "гатиери". И то само, ако имаш добро сърце. Е, това е да сме в BG.

Отговор
в отговор на bboobbiikk #17

Re: Да бъдем хора.

Мдаа, майка ми гледат пред кръчмата 2 кучета и един котарак вътре в кръчмата, защото той е по хитър (кучетата не го закачат) разкошен е, спи под столовете, много е миличък. От скоро и една мишка имат и подозират, че котарака нощем си играе с нея и затова не я лови

Отговор
в отговор на desi #18

Re: Да бъдем хора - спомени за котки

Ех, като си помисля, колко грижи за улични котки съм виждала в чужбина, то чак като хвалба ще излезе, ама като видя котенца някъде и тичам по магазините и им купувам. Незабравими са ми спомените, от чудно красиви места, с КОТКИ в тях.
Храних едно коте, което се въртеше около хотела в Будапеща, ама не в града, а на хълмовете на Буда, всред зеленина и вили, оставях си обеда наполовина, да му събирам меса в салфетка и бягах в двора да му давам. За два дни ме заобича, сладура!
Хранила съм котки в Португалия, суперромантична картина, исторически град Синтра, развалини, в развалините десетки котки, охранени, навсякъде оставени панички с храна, аз купувам риба, сядам там на един камък и ги храня. Не знам какво бих дала да повторя тази картина, котките в една падина малко, аз, седнала на един живописен камък над тях, хвърлям риба, край мен минават местни лелки, поглеждат ме и ми казват добър ден...
Незабравимо!!!
Хранила съм котки в Рим, първо в Колизеума, едни преяли американци си бяха оставили почти пълна порция печено пиле в кесийка, аз го извадих и го хвърлях на котките, второ - в един парк, пак в някакви камъни и дупки, големи котешки семейства, ама може десетина да бяха, а наблизо имаше пазар, купих им някакви дребни риби, но не ги помирисаха, явно са глезени с по-хубава храна.
Най-трогателната картина на гледани котки - на о-в Родос, на пристанището, на края на пътя, който води към фара, там, където се предполага, че е бил Родоския гигант. Пак някакви каменни стълбове, развалини, а там, в дупките, котешки семейства, малки, големи, сучат, припичат се на слънцето. И оооо, изненадата ми - нагоре между камъните, скътани, но добре видими - пипетки, капки за очи, някакви спринцовки, марли. Пълен комплект за лечение на маляците.
После отминах настрани и се загледах - някакви мили лели, с англо-германски изглед, в бермуди, отиваха към скривалищата на котките.
И всички тези котанки, забележете, без унгарските - в един щедър, разкошен, топъл климат, дето няма студ, храната е евтина, а хората са щедри и добри, макар и по-бедни...
В Северна и Централна Европа котки по улиците, дето да нахраня, не съм виждала.

Отговор
в отговор на donna2 #19

Re: Да бъдем хора.

Нещо с бъбреци а? А случайно много хора да копуват евтина храна от близкия зоомагазин и да са му я давали? Много се дразня на новата мода всички да хранят уличните котки с суха храна - при това от тази най опасната за тях. Е те вярно не живеят много но защо трябва да ги убиват така жестоко?

Отговор
в отговор на emetic #20

Re: Да бъдем хора.

неееее, съмнявам се...
котките около блока на баба ми ги хранят с някакъв буламач от прясно мляко и хляб, представяш ли си?! за вечеря - риба. и само мрънкат, че са им големи разходите...
не знам кое е по - добре, честно. мисля си, че котките сами могат да се изхранят, ако се оставят нещата на естествения подбор - от едно котило не оцеляват всички, по - старите и болните котки също... това е гадно, но си е природа. дали котето ще го убие природата или съседката, не е ли все едно? дори не е сигурно, че по единия или другия начин би живяло повече... не ние решаваме - поне не за всички котки.

Отговор