Клише, но все пак...

Намираш камък. Вземаш го. От теб зависи дали ще убиеш някого с камъка или ще изваеш нещо от него.

и какво трябва да означава това,
т.е по какъв начин трябва да "обвържем" темите?

толкова голям, такъв.
какъв?
какво може да се направи с него

Не виждам картинки, няма как да ти отговоря.

що така, специално ли ги махна от виждане картинките? : )
нищо де, просто камък. колкото два малки юмрука.

има много неща, които може да се направят с, от, посредством.
размислих се докато го "вадех и миех", че беше целия в трева и кал :)

бръмбари в него и да изгониш 6 английски дипломата

Then Skarphedinn said, "Now one can see what will come;"

Ох, бе. Върхе този камък има рисунка, не я ли виждаш? Едно много остро нарисувано човече с крила, с широко и нагоре разперени ръце, много ясно се вижда, на главата има островърха шапка, ама баш си е в средата.
Никой ли не го видя?

Acropolis adieu

Аз имам един камък, объл, тежък, голям. Та, взех го от един плаж в Африка, огромни вълни, как не умрях от тези вълни, та беше наполовина черен, наполовина бял, ама много черен, въглен, гладък такъв, равномерно черно-бял. Довлякох го тук, тежеше адски, сега се въргаля в едната стая, на пода, и е съвършено бял, ама съвършено бял, избеля. И това, ако някой ми обясни как стана...

Acropolis adieu

Сигурно си променя цвета в зависимост от аурата на притежателя му.

Специално са махнати, щото човек бактисва да гледа безумни картинки, особено в разни сигнатури.

ti maii ne razbira6 bg. outofthere

видях го. прилича на демон или извънземно;)

Само не си играй на Сизиф

jojo-mojo / подпис и печат /

Хммм, ми ако ти се ще и двете?

ПП. Взех съвета ти предвид. Вече съм само на колелца!

абе право да ти кажа , и от камъка си зависи. ми ако структурата му е ,да е чуплив ,ронлив.......ми не става за убийство..пък и за ваене не става
въобще има си тънкости и в камъните .....те хората са го казали ....от всяко дърво свирка не става......клише , но все пак....

Кво пиеш?)
Колекционирам камъни аз, много си падам по всякакви, имам един, креда като зъб, имам от всички места, на които съм ходила, реки, планини, острови, морета, каквото се сетиш, подарявали са ми камъни. Имам и огромни, които са леки иначе, като го гледаш изглужда тежък, страшен, сериозен, а ако го вдигнеш е по-лек от стъклена празна чаша, имам боядисани, дето съм ги мацала, защото ме е пернало вдъхновението, имам и микроскопични, ситни, събрани в една разлята прозрачна ваза, пълна догоре с вода, много са ми скъпи до един и помня кой откъде е. Не ги избирам по форма или цвят, не за украса, просто, как да го обясня това, привличат ме някои камъни, както ме привлече избебелият такъв, може да не е най-хубавия, но пък е някак мой. Само чукче за камъни нямам, трябва да си взема едно, със седефена дръжка, мого естетско някак... Ужасно си падам, ми бе мисълта.

Acropolis adieu

Ей, как ме върна години назад.

Не намерих камъка- той мен намери.
Наведох се и го взех в ръцете си.
Огледах го от всички страни. Истински красавец.
Сложих го в ръцете на В. ден преди да отлети.
С пожелание да отнесе в Германия късче от България.
Не вярвах, че ще го запази. Само аз пазех камъните си.
Първата снимка от новия й дом беше на българския кът-
Бродирани карета, икона, трикольорът и моето камъче, наредено до тях.

...Да не си ядосан? Ноздрите ти се разшириха! Мисля,че ти виждам мозъка!...

надгробен камък на мърлата можеш да направиш

да, а в главата като горгона медуза

------------------------
Слушай беззвучието...