Време разделно

Маг, ни пита обичаме ли Русия? Какво да му отговорим?
Половината от нас са объркани, другата мълчи, останалите не са много сигурни,какво обичат.
Преди времи писах, че нашето поколение е осакатено и пак го казвам - ОСАКАТЕНИ СМЕ!
Осакатени и ощетени! Години наред ни възпитаваха в любов към СССР, а след това трябваше гръмогласно да се отричаме и да заявяваме,че не обичаме, дори ненавиждаме .
Затова казвам време разделно за собственото ни АЗ.

Маг, теб те гони носталгия по Русия, а имаш ли представа, колко от паметниците на Руско-турската война са в добро състояние?

А възпитаваш ли собствените си деца в любов към Русия?
Аз не успявам, негативното и подигравателно отношение на близки и приятели е непреодолимо. А ако ти успяваш ,как го постигаш?

глупости на триъгълници : )

тема като за неделя след обед!

И като са те възпитавали в любов, ти заобича ли СССР .... не че намаше какво да не му се обича - безплатни девойки, евтина водка, сигурна далавера по пазарите. Не ми опонирай, питай комаджиите .... те нито Достоевски, нито Чехов са чели (не че СССР има нещо с тях). Да не мислиш, пък че съм го и намразил заради русофобските изказвания на тъпоумни политици.

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Който обича своята си страна, много трудно ще заобича чужда, ако въобще.

А защо изобщо е нужно да се достига до балканска хипербола, и да бъде обичана чужда страна?! Нужно ли е да чужда страна да бъде обичана? Нормално чуство ли е това? Обичта, за да е истинска, налага ответност. Въпроси за обич трябва да бъдат насочвани двупосочно. Значи, ония от чуждата страна - те обичат ли тази пък?

Обич към чужда страна е типична за затворени общества. Колкото по-малко си видял от една страна, по-лесно можеш да я обобщаваш в обичлив образ.

Сега, кому кривва струята дали някой обича една чужда държава или не? Какво е осезаемото последствие? Има ли смисъл да бъде обсъждано? Или това е просто интелектуалщина.

Ще завърша с българския афоризъм, от ялтенско време: "Родното му е толкова скъпо защото чуждото му е толкова евтино". Афоризмът лепваше на чужди агенти, натрапени в българското управление. До като който управлява България е чужд агент, афоризмът ще стои. "Нуждата" българите да обичат ЧУЖДА страна ще остава пропагандна линия, и само името на чуждата страна ще бъде сменяно.

"останалите не са много сигурни,какво обичат" - тва меко казано е неверно :)
А това, че де що мърда у тая възраст е сакато - си е чиста лъжа !

Аз например най-обичам свинско със зеле и после пръжки с боб.
И никога не бих ги сменил за борш или пуйка с ... портокали.
Ама никой не ме пита ... кво обичам аз.

<... мъжката сила се мери в сантиметри ...>

Много патетично, да не си строил Димитровград?
Ми, не е вярно. Аз не съм от това точно поколение, и имайки страничен поглед твърдя - не е вярно.

Acropolis adieu

А?
Дали обичам страната, ебала мамата, на Волжка България? Не не я обичам. Даже я мразя! В дъното на душата си я мразя!
Но не и народът й. Не и Достоевски, не и и Лермонтов... Не и Гоголь.

Дечицата са ми ТАМ! Моите си дечонки. Моята си кръв.


Искам си пролетта!

верно е туй дето си го казал...

а па и струята требе да е права...

простак, простак - но вече европеец!