Кой е нормален?

Защо толкова често срещаме в днешно време хора, които страдат от панически атаки?Увеличил ли се е техния брой или броят им е постянен?

Според психиатрите и психолозите броят на страдащите от паническо разстройство се е увеличил тревожно за последните 10 години. И аз спомогнах за увеличението с една бройка

Ако беше помогнала с повече от една бройка щеше да имаш и множествена личност.

Според едно изследване от 2003 година 25% от населението на земята е жертва на това заболяване.Същото се води вече като болест на цивилизацията и взима застрашителни размери.
Това е според международните здравни и още не знам какви си там институти.
Факт е ,че все повече хора се оплакват от паническо разстройство и възрастовата граница се снижава.
Аз мисля,че не трябва да се примиряваме и да намерим начин да се преборим с това явление.

А според мен ПЪТя е смирение

Смирението-пред кой,кого,и кое?
Трябва ли да се примирявам с лъжата,измамата,наглостта ит.н.?

Нищо не е еднозначно и ако това, което казваш е така, то бъди сигурна, че и не е така... Ако това ти се случва, то със сигурност е за да се научиш

Да, твой избор е дали ще се смириш или ще се бонтуваш... А какво точно значат тези думи? Нима под "боря се" не е вложено - "не го разбирам и не го приемам" и съответно "няма да го разбера и да го приема"... Е добре имаш този избор, това е твое право да избереш пътеката си Но нима това, което ти се случва не те втрещява така, че да се замислиш и ти отново отказваш... Е да, така е в живота

И какво значи да се смириш - да се опиташ да приемеш фактите такива каквито са, да се опиташ да ги разбереш, да се опиташ да вникнеш изначално в тях (т.е. да потърсиш причините им)

Смирението-пред кой,кого,и кое?
А това незная как да го разбирам... Ти какво си? Къде си? Защо си? Повече ли си? Притежаваш ли?
Не държа да ми отговаряш... по-важно е да си ги зададеш на себе ситези въпроси... И ако искаш да си отговориш...

Под влияние на стрес, напрежение, проблеми, непълноценно общуване, ниска самооценка и прочие и прочие още подобни и други причини. Смятам, че освен тези причини, още един фактор за повишаване броя на хората с такава диагноза е факта, че хората започнаха да обръщат повече внимание на психичното /а и на физическото/ си здраве, започнаха да търсят специализирана помощ и да се опитват да се справят с тези състояния. РАзбира се, България има още много път да извърви в тази посока, но смятам, че вече сме стъпили и на пътя и е само въпрос на време да напреднемпо него.

Няма такова място "Далече"!

Marina, изказването ти ми хареса
Относно темата "Кой е нормален"- тази диагноза не ни прави ненормални, а ни съсипва живота. Макар че "нормален" е нещо относително....кое определя кой е нормален и кой не е? Кога се минава границата на "нормалността"?Като се замисля, може много да се дискутира по въпроса.

Дълго време си задавах въпроси и мисля,че съм си отговорила на някои от тях.
Дали да се смиря или да се бунтувам,дали бунтувайки се не означава ,че не го разбирам.Знаеш ли ,ако видя ,че някой обира немощна старица или пребива някой по-слаб от него,само защото му е пресякъл пътя ,струва ми се,че много добре ще разбера за какво става въпрос и няма да има място за смирение.
Дадох съвсем елементарен пример,а ако се замислим колко неща в живота са несправедливи и ние трябва да казваме "Е такъв е живота".Не,не мога да се съглася,че това е правилния път.
Колкото до това дали съм повече от някой-този въпрос не ме интересува.Действително не си разбрал какво искам да кажа.Има неща пред ,които трябва смирение,но има ситуации,при които не може и да става въпрос за това.Бих искала ,ако можеш да ми обясниш до къде трябва да стига смирението.

В Библията се говори за него... Знам ли? Ако искаш можеш да прочетеш... аз също ще видя...

Знаеш ли колко правилно си си задала въпроса?
Ще цитирам Амброуз Биърс"Луд.Притежаващ във висока степен интелектуална независимост ,несъобразяващ се със стандартите в мисълта,речта и действието,в разногласие с мнозинството,накратко-необичаен.Забележително е,че хоратасе обявяват за луди от служители,които нямат свиделства,че самите те са нормални."
Из"Речникът на сатаната"

Защото времето(в категория "епоха"), в което живеем ни разболява (принципно). Допълни и загубата на реална представа за време (астрономическо) и пространство, и картинката става завършена...

Напоследък с всичко (май) трябва да се смиряваме. Наблюдавам хората и все повече се стряскам...Виждам как някои не могат да преценят какво могат да направят в рамките на 24 часа, как са безпомощни да се откъснат от компа (даже без да е в наличност пред тях)...И така. Не ми се обяснява. Това е емоционална реакция.

Така е. Много може да се дискутира.
Но има случаи в които нещата са очевидни.

Аз ще ти обясня за примера на flida, за насилието и смирението.
Древните, знаещите мъдреци казват, че в такъв случай човек е длъжен да се бори против злото деяние, да се бори с мисли и действия,Но в никакъв случай не и срещу човека който извършва деянието, човека е и трябва и в мислите ти да си остане твой брат. Да се смириш пред обзелото те желание, да начупиш главата на насилника, да се смириш и да не постъпваш според занието си, защото сме невежи, да се смиря за да осъзная че съм невеж...
Разбира се че има основателна причина да е необходимо човек така да постъпва, но тя е дълга тема и не е необходимо да се знае за да постъпваме така. Който вярва, няма да търси обяснения които никога не може, защото няма как и с какво да разбере.
Давал съм и друг път този пример с Исус и Юда...самия Исус казва на учениците си да оставят Юда да го предаде , иначе няма как да изпълни мисията си.
Често пъти духът използва материята, като я подмамва да работи за него според материалната си природа, а има и още по темата...

Че кой друг, ако не ние?

.....а смирение.Като за начало се учиш да правиш разликата,казано от личен опит.После разбираш колко си дребен и се смиряваш пред чудото наречено живот.След това се учиш да виждаш без очила,да ходиш без патериции да се радваш на малките,нищожно малки чудеса,които ти се случват всеки ден,а междувременно разбираш че няма черно и бяло......има само сиво и неговите нюанси.Казано от личен опит,не поучавам.....само споделям.

Луд.Притежаващ във висока степен интелектуална независимост ,несъобразяващ се със стандартите в мисълта,речта и действието,в разногласие с мнозинството,накратко-необичаен.Забележително е,че хоратасе обявяват за луди от служители,които нямат свиделства,че самите те са нормални."


Вече си достойна не да си минаваща - а отиваща !
AplaY!
Ще те следя , и в нужда ще ти подам _ръка !
ако не те е срам от това ,със луд под ръка да вървиш във дъжда !