1x1

Едно по едно -
има време за всичко -
ще си купим
покривка
с картинки,
ще си сложим
пердета на облаци
и тапети,
изписани с думи.
Едно по едно -
без да бързаме
на прозореца
ще зашием изгреви,
хоризонт и море,
празен остров,
много птици
и огън в камина.
И ще сложим щурци
във кутийка,
за да пеят
за нас свойте песни,
за да имаме лято
в тревите
и да помним,
че някога.. нещо...

Едно по едно
без да бързаме - цветно
ще живеем така - под дъгата си,
ще измисляме дни
и понякога
ще си спомняме смътно,
че някъде -
те заспиват във своето
страшно
и жестоко
панелено щастие.
Те са целите в рани
от себе си,
те болят -
невъзможно повярвали,
че ги има,
че всъщност живеят...

Едно по едно...
Заедно...
Има време...

Това вече е тъжно и безнадеждно

не.

ТОВА Е ПОЕЗИЯ !!!

.. а Времето дали и то не е измислено...за да се чувстваме по-подредени... в панеленото си щастие...
Никога не ми стига...проклетото ...

Незнам колко още по-истински можеш да пишеш! Изумяваш ме...

ах сега ..
изумявала те


М
и
н
а
в
а
щ

••

watch if you're smart!•••

Неточица прекрасна! Пишеш някъде от дълбоко ти. Здравей!

дааа, винаги е така когато слабостта иска да се направи силна и не знае как

Ама аз не влагам нищо лошо. Разбира се, че е поезия:)
Поезия на тъгата е безнадеждността.

Pilgrim, it's a long way
to find out who you are...