Хетерите?

Римското право закриляло хетерите от древността

В древния Рим първият сексуален контакт с жена правел от римлянина истински гражданин и го вкарвал в света на възрастните. В латинския манталитет задоволяването на плътските удоволствия било жизнено важно за постигане на стабилността на обществото, основаваща се на мъжествеността на индивида.
Но в древния Рим хетерите не бродели свободно по улиците както в наши дни. Римското право строго регламентирало дейността на секс труженичките. Те били задължени да упражняват най-древната професия в нарочни бордеи, наричани лупанари, стриктно контролирани от държавата. Древните бардаци можели да работят само нощем, за да не отклоняват гражданите от всекидневните им задължения. Изграждали ги в определени зони (както и до ден днешен се прави в големите градове като Амстердам, Франкфурт, Париж) и били достъпни единствено за клиентите.
Хетерите се водели на отчет и всяка си избирала прякор, като изоставяла фамилното си име. Император Калигула пръв въвел фискални задължения за римските проститутки, като напълнил поизпразнената си хазна. Тогава във Вечния град практикували 23 000 секс труженички, но не липсвали и мъжки фльорци. Римските воини пък получавали на заплата специални жетони, с които се разплащали в бардаците на империята. Както много по-късно бе установил генерал Патън по време на Втората световна война, "войник който не може да прави секс, няма да може и да воюва".


Някой знае ли повече по въпроса?

В Древния град Помпей са открити подобни "заведения" с изрисувани характерни мъжки атрибути по стените. Нещо повече - по стените на римските домове има фрески, изобразяващи половия живот на римляните, и си има разнообразни статуетки на Приап /богът на удоволствията/, което говори за разкрепостения живот на древните.
Император Калигула, не само въвел налог върху бордеите, но и превърнал двореца в изискан такъв, карайки жените и дъщерите на сенаторите да проституират...
Пък и се сещам за жената на император Клавдий /Месалина/, която докато съпругът й покорявал Британия, пък си направила състезание с най-известната хетера - коя повече мъже ще задоволи.... Е императрицата победила...
Какво да кажа - весел живот са си водели древните.

Ad majorem pharmacie gloriam!

Като каза помпей я сега кажи, намерените мъртви тела на хора затрупани от лавата вкаменени ли са или археолозите са изливали гипс в кухините на лавата
и така са получавали формата на мъртвеца

Баси мамата.КВА МОГИЛА.

Позволявам си да отговоря:

Вкаменени са от лавата. Работата на археолозите е била единствено да внимават да не разрушат телата. Освен тях обаче са запазени и ценни портрети, статуии и.т.н.
В следствие на изригването всъщност Помпей и Херкулан са едни от най-добре запазените антични градове.

Ето една от вкаменените фигури:



In the shape of things to come
too much poison come undone

Баси мамата.Тез хора огнеопорни ли са били.

Баси мамата.КВА МОГИЛА.

Защо трябва да са били огнеупорни? Затрупани са с вулканична пепел, не с лава.

Аз си мислех че е лава.Така вече може.

А междо другото не е ли Херкулан този които е бил залят от лава.Е там намирани ли са подобни "Статуй"

Не съм се интересувал в подробности. Но това от линка долу прилича ли ти на заливано с лава?
[линк]

Той тоя град е като нов бе.Не е изключено обаче да е реставриран до известа степен.

Херкулан е залят от кален поток, както и Стабий.
За лавата - тя просто е овъгляла хората. С времето вместо човека оставала кухина, с очертанията на тялото, дрехите. Изливайки гипс в тези кухини, уените придобиват представа как е изглеждал човекът, какво е носел и т.н....

Ad majorem pharmacie gloriam!

Ето истината за двата града:"Бил слънчев ден и над двата града царяло обичаиното утринно уживление.А в това време по два начина се подготвяла тяхната гибел.Над Херкулан връхлетяла гъста лавина от вулканична пепел,лава и пороен дъжд,задръстила улиците и уличките,започнала да се изкачва все по нагоре,заляла покривите,проникнала в къщите през прозорци и врати,изпълнила града както водата напоява гъба и го погребала заедно с всичко което не успяло да се спаси в отчаяно бягство."Херкулан е погребан на 20 метра под лава и вулканична пепел.
"В помпей станало нещо друго.Там нямало лавина от която единственото спасение било бягството.Тук всичко започнало с лек дъжд от пепел който всеки можел да изтърси от дрехите си.После почнали да падат лапили и парчета пемза някои от които тежали много килограми.Опасноста станала явна едва когато било вече много късно.Над града се спуснали облаци от серни изпарения,промъквали се през всички цепнатини,минавали през кърпите,с които все по трудно дишащите хора запушвали устата си.Когато се опитвали да напуснат домовете си за да търсят въздох и простор,над главите им се изсипвал такъв порои от лапили че те ужасени се отдръпвали назад.Едва
влезли в къщи покривит се струпвал върху тях и ги погребвал живи.Някои успявали да отсрочат смърта си като се сгушвали под колоните на стълбищата
но продължавали живота си най много с половин час.След това изпаренията прониквали там и ги задушавали.След 48 часа слънцето изгряло отново.
Херкулан и помпеи били вече погребани."
Това се е случило с двата града.В неделя ще напиша още по темата.

Пирокластичен поток с други думи...

Ad majorem pharmacie gloriam!

Точно.В неделя ще напиша бая подробности за двата града.Сега нямам време, че отивам до провинция Мизия.До скоро.......

Ето информация за пирокластичните потоци на английски

В тази чудесна статия има още информация, от която ще приведа най-интересното:

Вулканска пепел. Вулканска пепел са най-ситните, с диаметри d < 0,25 mm, твърди частици от вулканските продукти. Пепелоподобните вулкански продукти въздействат по два начина: чрез т.нар. пепелен поток и чрез пепелен дъжд.

Вулканската пепел представлява аерозол, състоящ се от газ с частици от много фина гореща пепел и по-едри частици пемза (шлака от втвърдена магмена пяна). Поради съдържанието на множество твърди частици и високия процент въглероден двуокис този облак е много тежък. Пепелният поток се движи надолу по вулканския склон под действието на собствената си тежест и се разлива по земната повърхност. Вулканските пепелни потоци се движат много бързо и изминават разстояния до 200-300 кт само за 3-4 часа, като в края на движението температурата им все още е достатъчно висока, за да предизвика поражения върху хора, растения, животни и т.н. Високата скорост на движение и смъртоносният характер на пепелните потоци не позволяват прякото им изследване. При изригването на вулкана Катмай през 1912 г. се образуват пукнатини, от които потичат пепелни потоци, разлели се на разстояния до 20 кm в долината. За около 20 часа обемът на изригнатата пепел достига до около 11 кm3, като на места дебелината на пепелния слой е няколко десетки метра.

Дребногабаритните продукти от вулканското изригване се изхвърлят високо във въздуха, а движението им се дължи на хоризонталната сила на вятъра и остатъчната турбулентност. Със затихването на турбулентността носещата способност на въздуха намалява и под действието на силата на тежестта пепелта постепенно пада върху земната повърхност. Повечето вулкански изригвания продължават няколко дни или няколко седмици, през време на които посоката на вятъра обикновено се изменя малко. Затова и пепелта пада главно в някакъв сектор около вулкана. Но има и изключения, като изригването на вулкана Парикутин в Северна Америка, продължило около 9 години, през които вятърът многократно е сменял посоката си, поради което и пепелният слой е разположен достатъчно равномерно