Имало едно време

един човек. Веднъж той разбрал съвсем случайно, че друг човек - негов много близък е направил нещо ужасно. Не знаел точно какво, но в общи линии се досещал. Разбрал го от друг близък човек, който му казал, че първия никога няма да му сподели историята, за да не го нарани.
Самата история се е случила преди повече от 20г. и в настоящия момент не оказвала никакво пряко или косвено влияние върху живота на тези хора.
Да, ама нашия човек не може да си намери място, защото хем иска да знае точно какво се е случило, хем не иска, защото истината(предполага се) е много грозна....
Уточнявам, че деянието му не е умишлено, а случайно и инцидентно т.е. човека продължава да си е добър и стойностен.
Трябва ли нашия човек да настоява за истината или до края на живота си да остане в неведение за един много важен и съдбовен момент от живота на този наистина много близък човек?

Та, истината или главата в пясъка, след като случката е в миналото и не вляе по никакъв начин на настоящето?

единия се терзае и място не си намира (текущо). Според мен в такива случаи най-добрия подход е картите на масата. Но зависи и от играчите и техните темпераменти. Бе, няма универсално решение.

Нашият форум

Според мен каквото и да реши да направи този един човек трябва първо да се замисли за този третия човек. Той с какви мотиви е решил да предаде довериято на втория и е разказал на първия (един човек) за деянието на втория? Но това е отделна тема... пък и се замотах нещо с тия първи, втори, трети и един

По повод питането - не ми се вижда достатъчно инфото за да се даде съвет.Това, дето го е направил този втория, само него ли касае или и първия? Спрямо кого е било извършено ужасното нещо? Какъв е смисъла от разкриването на истината на този етап за първия? Какво ще му/и донесе? Ако е било случайно, можел ли е този втория да избира какво да направи или не? И куп подобни въпроси...

С две думи - няма отговор, зависи от конкретната ситуация, хората, характерите и т.н.

Но третия, според мен, задължително трябва да яде бой

I can explain it in Dog, but you only listen in Human.

Тъй де, само това е влиянието...закъснялото влияние - терзанието на този човек.
Универсално решение знам, че няма, но всеки би могъл да каже за себе си как би постъпил при подобна ситуация.
Дали ще държи за истината или ще гледа да си спести още по-голямо терзание и ще си остане с бяло петно за съдбовен момент от живота на този много близък.

Чакай, че и аз се обърках. Кой е третия, който трябва да яде бой?
А иначе втория човек, да речем, че се е изпуснал пред първия с минимум инфо, но достатъчно, за да си направи извод първия за дадената случка.

А това, което е направил въпросния близък човек, касае само него и други абсолютно непознати и чужди хора. Както писах случката е с давност 20г. - сега вече не касае никого. Но самата случка тогава е завършила по възможно на-добрия начин за човека (за разлика от чуждите хора), затова нито тогава нито сега не се е отразила на близките му хора.

Ще задам по друг начин въпроса, че така звучи наистина много объркващо.
Да предположим, че детето ти вече е поотраснало и в един момент ти по косвен път се сдобиваш с инфо за нещо много ужасно, което се е случило преди време с него. Сега си го гледаш, живо и здраво си е, всичко му е ок.
Та, ще приемеш ли да живееш с мисълта, че си в неведение за част/период от живота му, който е наистина важен или ще се успокоиш от факта, че сега всичко е наред. Знаеш също (от малкото инфо), че истината е доста зловеща.
Какво би направил?

общо с действителността ви трябва психиатър. Не можеш да твърдиш, че сега всичко е наред (дано) само защото няма нищо на повърхността. Обаче и срещата с психиатър може да е травмираща или още по-лошо да отключи нещо. Въобще много специфика има и внимавай къде и как стъпваш. Успех!

Нашият форум

Всичко е много относително
Много близък. Колко близък? Колкото приятел? Или роднина?
Защото зависи от много неща и доколко тази случка касае терзаещият се? Защото ако не, то тогава си остава едно голо любопитство

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

едно нещо...което след време едно нищо
решило да разнищи...
а полу-времето взело че се натоварило с излишен товар;)

Примерът с детето беше само, за да покажа, че става въпрос за наистина много близък роднина. Но не е за дете историята.
А по повод психиатъра, добра идея, но е по-приложима за миналото и за периода в който на първия човек му се е налагало да се справи със ситуацията. Той вече отдавна се е справил.
А за този, който се чуди дали да разбере истината или не, също едва ли ще му е нужна специализирана помощ, защото, колкото и разстърсваща да е истината той мисли, че ще се справи.
Въпросът е по-скоро, дали да се натоварва с тази истина или да си мине по тъча, въпреки, че става въпрос за негов много скъп човек.

Ми третия за мен е явно втория за теб - ето този: "Разбрал го от друг близък човек, който му казал, че първия никога няма да му сподели историята, за да не го нарани. " Както и да е...

Тая давност от 20г не означава ли, че тогава всички участващи са били деца (предвид името на клуба 30-40 и малко елементарна математика ). Кво толкоз ужасно е направил тоя "първи" в невинните си детски години? Или на него са му направили?

Сега по доуточнението - така поставен въпроса е съвсем различен. Аз лично не бих оставил нещата така. Бих опитал да разбера какво се е случило... и по-скоро дали и как това е повлияло на човека... щото не вярвам да не е повлияло. Това всичко с нужната доза такт и с готовност да се откажа ако срещна прекалено силен отпор. Не бих го направил "на всяка цена". Но като се има предвид, че според теб човека го крие предимно за да не ме нарани, не би трябвало да има прекалено силен отпор... Все пак як човек съм, много мога да "нося"

За психолог/психиатър/психопат/психо_и_т_н според мен е твърде рано...

I can explain it in Dog, but you only listen in Human.

Единия непременно да пита другия и после да разкаже тука, защото сега, вече и аз не мога да си намеря място от любопитство

В този случай, математиката наистина е елементарна.
Не става въпрос за наши набори....поне въпросния човек на когото преди 20г. му се е случила случката.

Значи според теб трябва да се разрови миналото....
Мдам.....поредния горчив хап.

Хе-хе....няма проблем още сега да ти пусна историйката на бележчица, но повярвай ми не е като историята за гащите ми.
Няма да ти е интересно, защото терзанията, колебанията, липсата на сила и ред други вълнения са си мои и не са толкова интересни.

Единственото за което се сещам, е че е било в "онова" време, време на доноси, "другарски съд" и подобни соцетикоподобни еквилибристики. Все пак не става дума за убийство, нали, нищо друго не би могло да бъде толкова
"ужасно", подмини и забрави, дори че е имало "повей на вятъра". Основното сигурно е ясно, защо ти са подробности /ако искат да поукрасят нещо и имат фантазията, ще ти стане още по-противно, но само като факт, надявам се/!

ужасни неща освен убийството.

Нашият форум

Или може би е твърде късно за откачалки.

Ама аз не говорех за някакви екстремни сесии, а по-скоро за нещо като консултации. Било на единия, било на другия, било и на двамата заедно. Ако е някакъв наистина ужасен случай в живота то може да има съвсем неочаквани и твърде дълго закъснели детонации на посттравматичен стрес. Има една максима, че колкото е по-болезнено преживяването, толкова по-дълбоко се заравя и "забравя". Не, че психарите знаят всичко за това как бачка мозъка (за да не кажа нищо), но поне могат да дадат някакви насоки. Естествено ако е добър специалист. Не знам, казах вече, специфика...

Нашият форум

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

Глей ся, не съм казвал такова нещо. Казах само, че ако на МЕН някой ми е близък като дете, АЗ бих опитал да разбера какво е станало. Пак подчертавам не на всяка цена. И не за да си задоволя любопитството, а по-скоро да помогна ако мога. На всеки един етап ако преценя, че повече ще попреча отколкото помогна ще спра. И т.н. и т.н. Няма сми да продължавам, нали?

А за кого е горчивия хап? За теб или за оня /избери си номерче /? Щото в двата случая аз бих подходил различно...

I can explain it in Dog, but you only listen in Human.

как така хем не е оказала случката влияние върху по-нататъшния живот, хем била много важен, едва ли не преломен момент?

ейииии, начи, ето затова много мразя клюкари и такива "доброжелатели", дето уж от благородна загриженост за "истината" плямпат така себично и разтурват на хората крехкото равновесие.

най-напред истината никога няма само една версия.
този човек за да си мълчи, значи това е неговата истина - случката трябва да бъде погребана. макар че, не знам сега...
на него едва ли през тези години му е било леко с тайната. ако е трябвало нещо да се разкрива, това е било тогава, към онзи момент. сега за какво, би било некрофилщина...

в тази връзка се сещам за един свой натраплив сън. имах много саможиво гадже с тежък характер, абе направо гадняр. разделих с него, по-точно го изоставих, което предизвика невъобразима омраза от негова страна.
много време, години минаха оттогава, но до днес сънувам как той е убил някакъв човек и ние двамата трябва заедно да заровим трупа в мазето на нашия блок. успяваме и всичко се потулва. всеки път се събуждам със страха и гузното колебание дали и аз нямам вина за убийството, макар дори да не знам чий е онзи труп, скрит в мазето ми.
понякога, след поредния римейк на този кошмар, се питам дали следващия път, още докато съм в съня, да не ида да си призная в полицията

Истината, колкото и фрапираща да е - или блаженното неведение за един житейски период на много близък човек.
Последиците ще са изразени само с душевни терзания на този, който ще научи/ненаучи истината.

А най-добре ще е да приключа с тази тема, щото без необходимата конкретика изглежда, като долнопробна сапунка.
Ясно е, че ще се наложи сама да се гърча в търсене на решение.

Благодаря на всички, които споделиха мнение.