Re: за igneus - романът
6 отговора
244 прегледа
Re: за igneus - романът
прочетох този откъс от автор, който не ми е известен, но никак не съм въудошевен...
първо- не понасям автори, които си присвояват личното местоимение "ние" v писанията си- 'We have to admit that...', 'if we cannot continue...', 'the way that we need to be developing fiction...', 'We can only look for writers...'...
не мога да не попитам- кой сте все пак вие? богопомазаните , които единствени имат правото по подразбиране да ръсят неподлежащи на дискутиране заключения от висотите на техните опиращи в небето кули от слонова кост?
ако някой читател не разпознава себе си в това колективно "ние", явно той по авторовата логика е изключен по презумция от дискурса, защото явно още не е дорасъл до това височайше "ние" на богоизбраните. не мога да не отбележа, че въпреки добре изразената претенциозност на този текст, той силно ми напомня школските литературни анализи с това "ние"- 'ние разбираме какво иска да каже авоторът с тази хипербола...' просто не понасям, когато някой се опитва да ме поучава, да ми отнема правото да не се съгласявам с казаното от него и да ме дискриминира като читател ако не дай си боже имам различно от неговото мнение. авторът е тъй убеден в правотата си, дори и хипотетично не допуска, че казаното от него може и да не е абсолютната истина с главно "и".
второ- не харесвам негативните дефиниции- да се определя какво е литературата посредством това, което не е, да се обяснява каква не трябва да бъде литературата, ако иска да оцелее, да се излага какво не е достатъчно да бъде литературата, ако иска да се развива. никога не съм приветствал сляпото и механично пренасяне на еволюционистките идеи в хуманитаристиката и в частност в литературната критика. за мен литературата не се развива, тя просто се натрупва. ако съществуваше феномен като литературна еволюция, то един произволен създаден днес текст би трябвало да е по-добър от произволен такъв, създаден в отдалечена във времето епоха, по начина по който един съвременен жив вид е по-съвършен от да речем някой юрски представител на фауната например...
трето- авторът с голяма охота изпозлва крайно дразнещи императивни конструкции и високопарни литературно-критически шаблони- не си поставям за цел да подлагам на дисекция този текст дума по дума (да, на дисекция, защото за мен това е мъртъв текст), и един цитиран пример ми се струва достатъчно илюстративен за авторовото светоусещане и маниер на иразяване- 'Literature is not a museum, it is a living thing.', това заключение направо ме остави без думи, което ми се случва, когато, казаното или написаното от някого е тъй нелепо, че просто не си сърува да бъде ни коментирано ни оспорвано или отричано. критиката почти винаги особено ме е дразнела, защото почти винаги е школска и сколастична въпреки всичките си претенции, и особено англоезичната такава, която по традиция и по дух е крайно реакционна и консервативна- както беше казал май тери игълтън, цитирам по памет- '...на една идея, родена на континента, и е необходимо поне десетилетие да прекоси ламанша...', а в случая явно и повече, ако мога да си позволя да съдя по този автор, който вероятно не е запознат с твърденията на дерида, че всеки един писан текст би могъл да бъде възприеман като литература, защото литературата не е битие само за себе си, литературата е литература само когато има някой, който я възприема като такава. и в този контекст не мога да не да се занимая отново с твърдението на автора, че литературата е 'living thing', тя е дотолкова 'living thing' доколкото и всеки вирус, той по принцип си е мъртъв, но оживява, когато намери подходящ гостоприемник...
четвърто- авторът има предписателно, патрониращо отношение към литературата, счита, че тя е загубена, ако не бъде вкарана в правия път от подобни нему елитарни събратя с правилно отношение към литературните еволюционни процеси и явления. явно авторът е искрено убеден, с цялото си същество, че литературата наистина е 'living thing' и за нея трябва да се полагат грижи от грижовни градинари, които непрестанно трябва да плевят и облагородяват поверената им градинка, която, ако бъде лишена от техните всеотдайни и постоянни грижи- просто ще загине, ще се превърне в не-литература, сиреч, в съвкупност от текстове...
пето- считам този текст за крайно нелеп и примитивен и не мисля, че имаше особен смисъл да се занимавам с него, но реших, че днес предпочитам да попиша малко, вместо да играя на някаква игра или да изчета спортната преса...
и последно- надрасках това на един дъх, далеч сам от всякакви претенции, опитах се, по-скоро неуспешно, да изразя мнението си по повод на този текст. за съжаление рядко ми се е случвало да чета не-школска, не-парадираща и не-дразнеща критика, която да обогати по някакъв начин представите ми за света. и все по-често съм склонен да се съгласявам със съждения, определящи литературните критици като паразити, живеещи за сметка на нещо, което нито познават, нито разбират, живеещи с представата, че са културната памет на човечеството, ситуирани някъде там, високо, високо, далеч от безумната и невежа тълпа...
абсурдно е за мен, когато някой си позволява да опекунаства над литературата, да се грижи за нейното битие и да се изявява като върховна истанция на истината, на литературната истина...
това от мен...
първо- не понасям автори, които си присвояват личното местоимение "ние" v писанията си- 'We have to admit that...', 'if we cannot continue...', 'the way that we need to be developing fiction...', 'We can only look for writers...'...
не мога да не попитам- кой сте все пак вие? богопомазаните , които единствени имат правото по подразбиране да ръсят неподлежащи на дискутиране заключения от висотите на техните опиращи в небето кули от слонова кост?
ако някой читател не разпознава себе си в това колективно "ние", явно той по авторовата логика е изключен по презумция от дискурса, защото явно още не е дорасъл до това височайше "ние" на богоизбраните. не мога да не отбележа, че въпреки добре изразената претенциозност на този текст, той силно ми напомня школските литературни анализи с това "ние"- 'ние разбираме какво иска да каже авоторът с тази хипербола...' просто не понасям, когато някой се опитва да ме поучава, да ми отнема правото да не се съгласявам с казаното от него и да ме дискриминира като читател ако не дай си боже имам различно от неговото мнение. авторът е тъй убеден в правотата си, дори и хипотетично не допуска, че казаното от него може и да не е абсолютната истина с главно "и".
второ- не харесвам негативните дефиниции- да се определя какво е литературата посредством това, което не е, да се обяснява каква не трябва да бъде литературата, ако иска да оцелее, да се излага какво не е достатъчно да бъде литературата, ако иска да се развива. никога не съм приветствал сляпото и механично пренасяне на еволюционистките идеи в хуманитаристиката и в частност в литературната критика. за мен литературата не се развива, тя просто се натрупва. ако съществуваше феномен като литературна еволюция, то един произволен създаден днес текст би трябвало да е по-добър от произволен такъв, създаден в отдалечена във времето епоха, по начина по който един съвременен жив вид е по-съвършен от да речем някой юрски представител на фауната например...
трето- авторът с голяма охота изпозлва крайно дразнещи императивни конструкции и високопарни литературно-критически шаблони- не си поставям за цел да подлагам на дисекция този текст дума по дума (да, на дисекция, защото за мен това е мъртъв текст), и един цитиран пример ми се струва достатъчно илюстративен за авторовото светоусещане и маниер на иразяване- 'Literature is not a museum, it is a living thing.', това заключение направо ме остави без думи, което ми се случва, когато, казаното или написаното от някого е тъй нелепо, че просто не си сърува да бъде ни коментирано ни оспорвано или отричано. критиката почти винаги особено ме е дразнела, защото почти винаги е школска и сколастична въпреки всичките си претенции, и особено англоезичната такава, която по традиция и по дух е крайно реакционна и консервативна- както беше казал май тери игълтън, цитирам по памет- '...на една идея, родена на континента, и е необходимо поне десетилетие да прекоси ламанша...', а в случая явно и повече, ако мога да си позволя да съдя по този автор, който вероятно не е запознат с твърденията на дерида, че всеки един писан текст би могъл да бъде възприеман като литература, защото литературата не е битие само за себе си, литературата е литература само когато има някой, който я възприема като такава. и в този контекст не мога да не да се занимая отново с твърдението на автора, че литературата е 'living thing', тя е дотолкова 'living thing' доколкото и всеки вирус, той по принцип си е мъртъв, но оживява, когато намери подходящ гостоприемник...
четвърто- авторът има предписателно, патрониращо отношение към литературата, счита, че тя е загубена, ако не бъде вкарана в правия път от подобни нему елитарни събратя с правилно отношение към литературните еволюционни процеси и явления. явно авторът е искрено убеден, с цялото си същество, че литературата наистина е 'living thing' и за нея трябва да се полагат грижи от грижовни градинари, които непрестанно трябва да плевят и облагородяват поверената им градинка, която, ако бъде лишена от техните всеотдайни и постоянни грижи- просто ще загине, ще се превърне в не-литература, сиреч, в съвкупност от текстове...
пето- считам този текст за крайно нелеп и примитивен и не мисля, че имаше особен смисъл да се занимавам с него, но реших, че днес предпочитам да попиша малко, вместо да играя на някаква игра или да изчета спортната преса...
и последно- надрасках това на един дъх, далеч сам от всякакви претенции, опитах се, по-скоро неуспешно, да изразя мнението си по повод на този текст. за съжаление рядко ми се е случвало да чета не-школска, не-парадираща и не-дразнеща критика, която да обогати по някакъв начин представите ми за света. и все по-често съм склонен да се съгласявам със съждения, определящи литературните критици като паразити, живеещи за сметка на нещо, което нито познават, нито разбират, живеещи с представата, че са културната памет на човечеството, ситуирани някъде там, високо, високо, далеч от безумната и невежа тълпа...
абсурдно е за мен, когато някой си позволява да опекунаства над литературата, да се грижи за нейното битие и да се изявява като върховна истанция на истината, на литературната истина...
това от мен...
Редактирано от igneus на
Re: за igneus - романът
привет.
пуснах ти този текст в контекста на започнатия в другата тема разговор и то именно защото предположих, че той значително ще се размине с това, което донякъде имаш като нагласа.
текстът не е критика, а нещо като символ-верую-легитимация на авторката относно собствените й творчески стемежи. в този план, прословутото 'we' може да се приема за размита форма на 'I'.
дотолкова, доколкото текстът е неакадемичен и ненаучен, а изразява творческо кредо, той е и необективен.
доколко самата авторка, битейки писател, а не критик, е наясно с литературната критика, вкл. с дерида, не знам.
в написаното от теб - пак както казваш 'без претенции' и извън афективната му част - отново има няколко ценни за дискусия неща:
1.
2.
3.
oтносно музейната аналогия, авторката просто я взаимства. нейде от седемдесетте години насам, тя е доста популярна в публичното пространство, подхранвана от легитимиращата реторика на принципно ретроградни институции като юнеско, и произтича от обединяването на идеята за устойчиво развитие с тази за опазването на културните паметници.
радвам се, че намираш причина да пишеш тук.
пуснах ти този текст в контекста на започнатия в другата тема разговор и то именно защото предположих, че той значително ще се размине с това, което донякъде имаш като нагласа.
текстът не е критика, а нещо като символ-верую-легитимация на авторката относно собствените й творчески стемежи. в този план, прословутото 'we' може да се приема за размита форма на 'I'.
дотолкова, доколкото текстът е неакадемичен и ненаучен, а изразява творческо кредо, той е и необективен.
доколко самата авторка, битейки писател, а не критик, е наясно с литературната критика, вкл. с дерида, не знам.
в написаното от теб - пак както казваш 'без претенции' и извън афективната му част - отново има няколко ценни за дискусия неща:
1.
В отговор на:второ- не харесвам негативните дефиниции- да се определя какво е литературата посредством това, което не е, да се обяснява каква не трябва да бъде литературата, ако иска да оцелее, да се излага какво не е достатъчно да бъде литературата, ако иска да се развива.
2.
В отговор на:икога не съм приветствал сляпото и механично пренасяне на еволюционистките идеи в хуманитаристиката и в частност в литературната критика. за мен литературата не се развива, тя просто се натрупва. ако съществуваше феномен като литературна еволюция, то един произволен създаден днес текст би трябвало да е по-добър от произволен такъв, създаден в отдалечена във времето епоха, по начина по който един съвременен жив вид е по-съвършен от да речем някой юрски представител на фауната например...
3.
В отговор на:че всеки един писан текст би могъл да бъде възприеман като литература, защото литературата не е битие само за себе си, литературата е литература само когато има някой, който я възприема като такава. и в този контекст не мога да не да се занимая отново с твърдението на автора, че литературата е 'living thing', тя е дотолкова 'living thing' доколкото и всеки вирус, той по принцип си е мъртъв, но оживява, когато намери подходящ гостоприемник...
oтносно музейната аналогия, авторката просто я взаимства. нейде от седемдесетте години насам, тя е доста популярна в публичното пространство, подхранвана от легитимиращата реторика на принципно ретроградни институции като юнеско, и произтича от обединяването на идеята за устойчиво развитие с тази за опазването на културните паметници.
радвам се, че намираш причина да пишеш тук.
коментари:
към 1.
съотнесени към литературата апофатични принципи. ако да определиш означава да ограничиш (аристотел), да дадеш негативно определение означава да отхвърлиш несъизмеримите с естеството или проявленията на нещо негови определения (вж. апофатично богословие)
към 2.
ако литературата не се развиваше, щеше да е лесно да й се даде еднозначно определение по 1.
нескопосаното прилагане на дарвинизма към която и да било от социалните науки или изкуствата очевидно води до intelletual fallacies поради несъвместимостта на едното с другото. това обаче не означава, че обществата и изкуствата не се променят/развиват.
към 3.
къде е авторът в това? концепцията за agency доколко е съвместима с написаното от теб?
съотнесени към литературата апофатични принципи. ако да определиш означава да ограничиш (аристотел), да дадеш негативно определение означава да отхвърлиш несъизмеримите с естеството или проявленията на нещо негови определения (вж. апофатично богословие)
към 2.
ако литературата не се развиваше, щеше да е лесно да й се даде еднозначно определение по 1.
нескопосаното прилагане на дарвинизма към която и да било от социалните науки или изкуствата очевидно води до intelletual fallacies поради несъвместимостта на едното с другото. това обаче не означава, че обществата и изкуствата не се променят/развиват.
към 3.
къде е авторът в това? концепцията за agency доколко е съвместима с написаното от теб?
Re: за igneus - романът
за моите претенции
когато пиша, единствената претенция, която имам, към себе си, е да съумея да изразя това, което мисля, доколко това ми се отдава, то касае само мен...
за афектираността ми
да, когато пиша, винаги съм афектиран, в смисъл че без affect няма response. и нямам нищо против, ако някой не харесва моя "афектиран" начин на изразяване...
за личните местоимения
досега не бях срещал, че едно местоимение може да бъде размита форма на друго, поне в българските граматики и в тези на малкото познати ми индо-европейски езици, във всеки случай не ми е известна употреба на "ние" вместо "аз", която да изразява учтиво отношение към адресата/читателя, за тази употреба се знае, че обикновено изразява нещо съвсем различно...
за цитираната от теб белгийска бездарница и нейния текст
това, че не е професионален критик, още по-малко извинява някой да си позволява да пише подобни безобразия. и предпочитам да оставам лице в лице с даден текст, не се нуждая от помощници и посредници, които да ми разясняват какво е искал да каже авторът с това или онова, когато някой текст е сакат по рождение, никакви подхвърлени патерици няма да му помогнат да проходи. а цитираният от теб текст е безнадеждно посредствен, изтъкан само и изцяло от изтъркани клишета и литературно-критически банализми, наивен патос и нелепа претенция. повече нямам намерение да обсаждам текстове, в които сериозно се говори за "fresh development of language" и подобни нелепости...
за професионалните критици
професионален критик- това ми звучи нелепо, поне колкото професионален читател или професионален писател например. професионален критик не бива да се бърка с милсител, който си изкарва прехраната с писане, каквито са например чомски и цветан тодоров, но мислителят не е критик, а по-скоро писател, както и критикът не е мислител, а драскач с патологично самочувствие и амбиции...
за манифести, декларации и символ-веруюта
както предполагам знаеш, всички директиви и манифести и заложените в тях добри намерения, не са предпоставка за създаване на добра литература, колкото и добре да са написани, а този съвсем не е от тях. те нямат нищо общо с литературата, както нямат нищо общо с нея и мненията, схващанията и представите на писателите за литературата като цяло и за написаното от тях в частност. всичко това може и да има значение за хората, проявяващи интерес към литературните клюки, за тези с афинитет към литературния снобизъм, но за самата литература няма никакво такова. може би тази литературна периферия има някакво значение и за историята на литературата, но историята на литературата и самата литература- това са две съвсем различни неща. мен историята на литературата, академично подредена, систематизирана и обяснена от маститите професионални критици не ме интерсесува. както и съпътстващата литературата периферия...
и накрая-
намирам тази малка наша дискусия за изчерпана, поне от моя страна, явно се интересуваме от различни неща и нямаме какво особено да си кажем. и не приемам, че съществува нещо като обективен текст, и още по-маклко- когато той е академичен и научен...
p.s.
в оригиналния си вид този текст беше значително по-дълъг, но го съкратих- може би наполовина. намирам, че никак няма да ти е интерсно да те занимавам с моите становища относно литературознанието и професионалната критика. убеден съм, че и горенаписаното от мен ще ти се стори крайно скучно, посредствено, дилетантско, просто се чувствах длъжен да отговоря на материал, поместен специално за мен. аз съм лаик без претенции, който проявява известен интерес към литературата и
който си позволява да има собствени си скромни мнения за лична употреба...
когато пиша, единствената претенция, която имам, към себе си, е да съумея да изразя това, което мисля, доколко това ми се отдава, то касае само мен...
за афектираността ми
да, когато пиша, винаги съм афектиран, в смисъл че без affect няма response. и нямам нищо против, ако някой не харесва моя "афектиран" начин на изразяване...
за личните местоимения
досега не бях срещал, че едно местоимение може да бъде размита форма на друго, поне в българските граматики и в тези на малкото познати ми индо-европейски езици, във всеки случай не ми е известна употреба на "ние" вместо "аз", която да изразява учтиво отношение към адресата/читателя, за тази употреба се знае, че обикновено изразява нещо съвсем различно...
за цитираната от теб белгийска бездарница и нейния текст
това, че не е професионален критик, още по-малко извинява някой да си позволява да пише подобни безобразия. и предпочитам да оставам лице в лице с даден текст, не се нуждая от помощници и посредници, които да ми разясняват какво е искал да каже авторът с това или онова, когато някой текст е сакат по рождение, никакви подхвърлени патерици няма да му помогнат да проходи. а цитираният от теб текст е безнадеждно посредствен, изтъкан само и изцяло от изтъркани клишета и литературно-критически банализми, наивен патос и нелепа претенция. повече нямам намерение да обсаждам текстове, в които сериозно се говори за "fresh development of language" и подобни нелепости...
за професионалните критици
професионален критик- това ми звучи нелепо, поне колкото професионален читател или професионален писател например. професионален критик не бива да се бърка с милсител, който си изкарва прехраната с писане, каквито са например чомски и цветан тодоров, но мислителят не е критик, а по-скоро писател, както и критикът не е мислител, а драскач с патологично самочувствие и амбиции...
за манифести, декларации и символ-веруюта
както предполагам знаеш, всички директиви и манифести и заложените в тях добри намерения, не са предпоставка за създаване на добра литература, колкото и добре да са написани, а този съвсем не е от тях. те нямат нищо общо с литературата, както нямат нищо общо с нея и мненията, схващанията и представите на писателите за литературата като цяло и за написаното от тях в частност. всичко това може и да има значение за хората, проявяващи интерес към литературните клюки, за тези с афинитет към литературния снобизъм, но за самата литература няма никакво такова. може би тази литературна периферия има някакво значение и за историята на литературата, но историята на литературата и самата литература- това са две съвсем различни неща. мен историята на литературата, академично подредена, систематизирана и обяснена от маститите професионални критици не ме интерсесува. както и съпътстващата литературата периферия...
и накрая-
намирам тази малка наша дискусия за изчерпана, поне от моя страна, явно се интересуваме от различни неща и нямаме какво особено да си кажем. и не приемам, че съществува нещо като обективен текст, и още по-маклко- когато той е академичен и научен...
p.s.
в оригиналния си вид този текст беше значително по-дълъг, но го съкратих- може би наполовина. намирам, че никак няма да ти е интерсно да те занимавам с моите становища относно литературознанието и професионалната критика. убеден съм, че и горенаписаното от мен ще ти се стори крайно скучно, посредствено, дилетантско, просто се чувствах длъжен да отговоря на материал, поместен специално за мен. аз съм лаик без претенции, който проявява известен интерес към литературата и
който си позволява да има собствени си скромни мнения за лична употреба...
Re: за igneus - романът
здравей :)
радвам се, че пишеш и със сигурност няма защо да се извиняваш за:
- липсата на претенция (подразбира се, че всеки пише от свое име) :)
- афективността (хубаво е, че се палиш, защото това те стимулира да пишеш; харесвам неапатични хора :) надявам се да не се палиш обаче в степен, в която това ти пречи да погледнеш нещо отстрани)
още малко:
- не е белгийка :)
- светът на думите е свободно място; всеки може да пише каквото прецени - и съумее. в този смисъл, този текст е просто поредният текст.
- типична грешка е, може би, това че хората най-често предполагат, че пускането тук на даден текст обезателно отразява възгледите на пусналия го. това може да е така, но може и да не е :)
- мисля, че привнасяш твърде много лично отношение към нещо, което е професия като всяка друга - тази на литературния критик. във всяка сфера има всякакви хора, с всякаква нагласа и способности.
в крайна сметка:
- разкажи ми, ако пожелаеш, за себе си и литературата. какво очакваш от нея?
- обстоятелството, че ти пуснах този текст, а и че ти пиша означава, че ми е интересно да те чета :)
радвам се, че пишеш и със сигурност няма защо да се извиняваш за:
- липсата на претенция (подразбира се, че всеки пише от свое име) :)
- афективността (хубаво е, че се палиш, защото това те стимулира да пишеш; харесвам неапатични хора :) надявам се да не се палиш обаче в степен, в която това ти пречи да погледнеш нещо отстрани)
още малко:
- не е белгийка :)
- светът на думите е свободно място; всеки може да пише каквото прецени - и съумее. в този смисъл, този текст е просто поредният текст.
- типична грешка е, може би, това че хората най-често предполагат, че пускането тук на даден текст обезателно отразява възгледите на пусналия го. това може да е така, но може и да не е :)
- мисля, че привнасяш твърде много лично отношение към нещо, което е професия като всяка друга - тази на литературния критик. във всяка сфера има всякакви хора, с всякаква нагласа и способности.
в крайна сметка:
- разкажи ми, ако пожелаеш, за себе си и литературата. какво очакваш от нея?
- обстоятелството, че ти пуснах този текст, а и че ти пиша означава, че ми е интересно да те чета :)
Re: за igneus - романът
Интересно :).
Това за модернизма и мейнстрийма ми направи впечатление. И се сетих за твоите думи за неродилия се или неуспелия-като-такъв постмодерен роман. И се зачудих, тези впечатления дали идват от това, че хората са свикнали да следят само центъра (не че го има и не че вярвам в него, но илюзията е удобна за 'литератори', книжарници и списания) и така са изпуснали нечия поява в периферията, или наистина се знае, че такова животно като помо-роман няма. Тоест като търси новия Джойс (колкото и да няма нужда от него), човек всичко ли оглежда или действа след като у него са се задействали разни механизми, които са изключили определени места като възможни за поява на търсеното. Още по-тоест доколко предразсъдъците и нагласите ни 'крият' от нас случването на разни работи :).
Така, както аз разбрах Уинтърсън (може би защото така ми се иска), новото може да се търси из по-сенчести места, каквито са жанровите (съответно 'нелитературни' заради глупавото разделение literary fiction/druga fiction) произведения като фантастика, порнография, комикси, опити в хипертекст и др. Не е практика обаче.
Хубаво е, че Уинтърсън най-малкото ме кара да си мисля, че има хора, които нямат нищо против и да се оглеждат :).
Извинявам се за неподредените мисли, но днес е особен ден.
сигнатура в черно
Това за модернизма и мейнстрийма ми направи впечатление. И се сетих за твоите думи за неродилия се или неуспелия-като-такъв постмодерен роман. И се зачудих, тези впечатления дали идват от това, че хората са свикнали да следят само центъра (не че го има и не че вярвам в него, но илюзията е удобна за 'литератори', книжарници и списания) и така са изпуснали нечия поява в периферията, или наистина се знае, че такова животно като помо-роман няма. Тоест като търси новия Джойс (колкото и да няма нужда от него), човек всичко ли оглежда или действа след като у него са се задействали разни механизми, които са изключили определени места като възможни за поява на търсеното. Още по-тоест доколко предразсъдъците и нагласите ни 'крият' от нас случването на разни работи :).
Така, както аз разбрах Уинтърсън (може би защото така ми се иска), новото може да се търси из по-сенчести места, каквито са жанровите (съответно 'нелитературни' заради глупавото разделение literary fiction/druga fiction) произведения като фантастика, порнография, комикси, опити в хипертекст и др. Не е практика обаче.
Хубаво е, че Уинтърсън най-малкото ме кара да си мисля, че има хора, които нямат нищо против и да се оглеждат :).
Извинявам се за неподредените мисли, но днес е особен ден.
сигнатура в черно
Re: за igneus - романът
"- мисля, че привнасяш твърде много лично отношение към нещо, което е професия като всяка друга - тази на литературния критик. във всяка сфера има всякакви хора, с всякаква нагласа и способности. "
"О, нещастен живот! Наистина няма по-мизерно същесвувание от това на безумците, що се препитават от скудоумието на други безумци."
...
"О, нещастен живот! Наистина няма по-мизерно същесвувание от това на безумците, що се препитават от скудоумието на други безумци."
...