къде казвате е любовта ?

когато бях на 17 майка ми избяга с един мъж.няколко дена по- късно баща ми получи инфаркт , а аз трябваше да кандидатствам в няколко университете . приятелят ми беше с мен през цялото време - когато ходех по непознати градове , когато баща ми се прибра , когато и майка ми се прибра . ведин момент той поиска да се оженим и аз нямах сили да му откажа след всичко ,което направи за мен , въпреки че знаех че не го искам достатъчно силно . все още съм с него и той е много добър съпруг , имаме две деца.
проблемът е , че аз не съм щастлива . изневерих му и от това се почуствах по-зле , защото той не го заслужава .
къде да поставя чертата ?

... в каквОто семействО расла ... такОва и създала ... майка ти е била курва,а баща ти балък кОйто е обичал ... ти си курва омъжила се за балък,кОйто тъ обича ... за какви черти става думъ ... тОва прОсто е един безкраен сериал в кОйто драматъ е една и съща самО артистите съ сменени

Май си прав (както почти винаги), но в случая може би си по-краен от колкото би трябвало, знам ли и аз. Хм, ама що пък хората до нея ги направи балъци, те просто обичат. А тя постъпила некоректно с човека до себе си още когато се е омъжила за него, да кофти постъпка.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Ясно е, че не споделяш чувствата на мъжа си. Защо не опиташ да го освободиш, така може и да се почувстваш по-добре. И дали понякога се замисляш той дали е щастлив с теб?

Явно е нямала сили да откаже... Приела е, че му дължи това...

това му е най-лошото - той не иска да се откаже от мен , а аз не искам да го наранявам.
как да постъпя ?

Ох не знам какво да ти кажа, аз за мен изневярата е такъв грях, че не е истина...да не говорим че човека е прав...майка ти е била курва, и ти сигурно си такава...сори че го казвам, кофти ми е независимо че може да си такава...ами не знам, какво мислиш че ще те направи щастлива? Да се перкаш наляво и надясно по кръчмите ли....защото така става обикновенно

курва е много хубава българска дума , но не всеке разбира значението й . да поясня - това е жена която се чука с "много и и различни " мъже. ако си прочел нимателно , мен това не ме задоволява .въпросът е как да не го наранявам , но да се освободя.

на задачата няма.Както и да се освободиш,ще го нараниш.

най-страшното е , че имам две деца , а знам какво ще им причиня. от това ме е страх най-много.

Да си мислила на време..Ако го напуснеш ще провалиш живота на твоите дечица а ако останеш с него пропиляваш твоя живот.И може би губиш шанса да срещнеш истинската любов.Не искаи съвети от никои а сама реши,защото живота е твои и е много кратък.

Рядко давам оценки на хората и им прикачам епитети,но бих искал да ти кажа,че децата са нещо специално и нямаш право да ги лишаваш от баща заради собствените си чувства или липсата на такива към него.
Разведи се,напусни го - ок,няма особен проблем,но никога не ограничавай бащата да бъде баща - да вижда хлапетата,да ги взима когато иска или те искат - постарай се да знаят,че татко им си е техен татко!
Един малък съвет - не се обвързвай с мъж,който не ти приема децата!!!

лесно е да се каже

Като начало можеш да слезеш на земята........не е трудно. После си задаваш въпроса дали искаш децата ти да живеят така както ти си живяла/имам предвид разказаното от теб самата/ и щом си отговориш, нататък е лесно. А колкото до съпруга ти, ами той така или иначе е наранен вече. Колко още можеш да му причиниш.....всъщност ти можеш много, въпроса е колко още той може да понесе.......помисли и върху това!

Ей, я момент, ако обичаш! Мисля, че никой от тук рисъствуващите няма право да дава подобни определения за майката на това момиче. За да потърси своето щастие при друг мъж, тя най-вероятно е имала мотив, не мислите ли? Същото се отнася и за самата Жужу. Всеки човек е свободен да си търси щастието и всеки трябва да извърви пътя си.

Еи хора стига с тоя егоизъм бе. Все мислите как на вас да ви е добре - ами не правете така че на някои друг да му е зле. Рецептата е лесна - намери щастието си в щастието което даваш на близките си

Леле, че клише извади пък ти!!! Ти как мислиш, че един нещастен човек може да раздава щастие на околните. Лесно е да се каже не правете така, че на някой друг да му е зле. В конкретната ситуация обаче звучи съвсем тъпо. Все се чудя, защо хора дето нищо нямат за казване се пънат да пишат. Като не можете и не искате да помогнете на жената, защо просто не си мълчите




"Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор" Далай Лама

Ягодке - няма да питам знаеш ли какво е нещастие. Ще ти кажа само че ако някои може да се нарече нещастен заради това което му се е случило в живота , и още повече заради това което не му се е случило - това трябва да съм аз. Много е гадно да има хора като мен, за съжаление ги има и въпреки несгодите аз съм наи щастлив когато видя благодарност в нечии очи, когато някои признае че съм му бил от полза, а вие които сте обградени от внимание и обич не ви стига ами си търсите и приключения защото ви е скучно. После търсите решение на сложните възели които заплитате във форуми като този. Живеите живота си по правилата и ще видите че не е така трудно да намериш щастие и в наи-малките неща.
Моят девиз е прави каквото трябва , пък да става каквото ще. По добре е от надути лозунги без реално приложение

Хм...да не можеш да откажеш на някого да сключите брак при ясното съзнание,че не го желаеш достатъчно?!От благодарност,от признателностДа е добър съпруг,да имате деца,и в един момент просто да му изневериш,защото си нещастна?Щастието с това ли се измерва?И това ли е начинът да се почувстваш по-добре?!А защо не го направи преди това-или всичко щеше да свърши,или той да го преглътне...Ако държиш да си непременно щастлива,както го разбираш това - признай изневярата си,събери си багажа,и - пътяНо като си тръгнала още отначало да правиш нещо от дълг-е сега си длъжна да си признаеш.МНООООООООГО ми е интересно как ще реагира човека,който и идея си няма какво е било и какво е.Когато се впускаш в подобно начинание без да си сигурен,че самият ти го желаеш,си длъжен още преди то да започне,да мислиш с години напред

За конкретната ситуация не мога да то кажа какво да правиш сама трябва да решиш,но бих те посъветвал,за в бъдеще не прави постъпки,и най-вече обвързващи от съжаление,защото съжалението е лош съветник,може би най-лошият.