in memorial

[линк]

Съжалявам, че не пуснах линка както трябва, но го правя за първи път
Това е линк към албума на моето коте и всеки, който иска да ги види, може да влезе с потребителско име: naivanova и парола: pegi

Благодаря на всички, които споделиха мъката ми както тук в клуба, така и чрез оставените бележки.

И въпреки, че нея вече я няма, аз ще продължавам да влизам в този клуб, поне да чета за вашите любимци

И всъщтност видях, че той може да се види и без име и парола, тъй като е от общодостъпните и сега е в категория нови албуми с име "Пеги"

Надя, много съжалявам за твоето писе!!!позната ми е болката ти, преживях я , когато загубих своята Лини!!Когато ми стане мъчно си казвам , че тя е на по-добро място и че пак с мен!!Това ми помага, надявам се и с теб и да е така!!След като я загубих си взех друго коте, тя няма да запълни празнотата от Линито, но аз свикнах с нея и вече ми е много по-леко.за тези 4 години със Синтия мога да кажа че я обожавам и гледам да не мисля много много за Линито!!

миличка, наистина съжалявам за загубата ти... искрено се надявам да успяваш да си мислиш за хубавите ви моменти, не за ....

Болката от загубата на коте е огромна.
Гледам снимките ти и виждам едно уникално коте с неповторими моменти и история.
Години ми трябваха да си взема Туфито след Томи и то я взех, защото тя беше му одрала козината едно към едно и съвсем сама дойде при нас. Хората казват, че много пъти са я виждали, но винаги е бягала от тях. Тя си беше наша. Да не говорим, че все едно беше Томи. Не че имат нещо общо като характери.
Оставихме си нейните котенца в семейството за да не преживеем същата болка един ден, но мисля, че така или иначе това е неминуемо. Те не са просто котета, а личности. И бидейки такива всеки път болката ще е еднакво силна, независимо от другите обстоятелства.
Е, това е също една от причините заради които повече котки след тези не мисля да имам.
Мисля, че котките са съществата, които ни учат да обичаме истински. Не защото, а заради всичко, което са.
Ей, че ревлив понеделник ми започна.
За съжаление обаче това не намалява твоята болка

Милата сладка писанка.....
Надявам се че е в котешкия рай!

Мила Надя, много е тъжно наистина... моето искрено съчувствие. Знам, че винаги ще е с теб и ще я обичаш...Всички сме го изживели или ще го изживеем за съжаление и ще трябва да се справяме с болката по наш си начин, рецепта няма, но скръбта ще позатихне след време и когато си поплакваш ще ти става по-леко. При мен в момента не действа, наводних компютъра от сълзи за твоето коте...Просто знай, че не си сама...

съжалявам за котката ти

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

Знам че не е успокоение, и не искам да те успокоявам. Но това са 15 години заедно. Късметийка си. Страхотно коте.

Мнението е изтрито от gatofilka

Не можеш да обичаш просто една котка ако не обичаш изобщо котките. Те имат много общи неща като цяло. А в същото време нито една друга котка не може да замени любимата ти котка. Различни са. И десет черни котки да си вземеш винаги ще ти липсва точно онази, твоята си котка. Не, че това ще ти пречи да обичаш точно толкова силно новите.
Нещата не са взаимо заменяеми. А любовта не се дели на парче.

Гледам снимките и си мисля за моя котьо,който също беше сиамец и си отиде преди две и половина години.Болка винаги ще има,ще има сълзи и спомени,но живота продължава.Котките са неповторими същества и ни даряват с толкова любов и нежност,колкото самите ние понякога не можем да дадем един на друг.Сегашния ми котарак също си го обичам,но е по-различно.Може би е същото както,когато имаш няколко деца-всичките са твои,но чувствата са различни.Дано след време,когато си готова, си приютиш друго коте,то няма да замести Пеги,но ще изживееш нова обич и топлота.
Знай,че не си сама в твоята скръб.

PanTer, казала си го чудесно

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

Благодаря

тфу, къде видяхте, че си обичам котките на парче.
гадно е, ще се изтрия, съжалявам, че споделих.

Недей. Не ти казвам, че си обичаш котките на парче. По-скоро те допълвам и пояснявам.

Закъснях
Виж, ценно беше. Ако го пазиш постни го пак. Аз не конфронтирам с теб. Не мисля, че смяташ, че просто една черна котка ще замести твоята. Просто беше написано много емоционално и затова си позволих да ти отговоря. Наистина като пояснение.

добре де, не е толкова важно, нито пък ценя писанията си като уникални творби, споделихме, разбрахме се.
Дето казваше май Оскар Уайлд - езикът е даден на човека да прикрива мислите си.
А още по-хубаво го казва Емили Дикинсън -
върховното е в езика,
безсилието да изкаже....

Честно казано го намирам за ценно. Иначе нямаше да ти пиша...