Електроерозия?

Някой случайно да е запознат какви са напреженията и тоците при електроерозийните машини. По-конкретно ме интересуват нишковите.
Ровичках много в нета, ама нищо конкретно не открих.
Моля, ако някой разполага с информация да помогне!

Няма и да на маериш да ти кажа честно просто е фирмена тайна от напрежението, кондензатора и тока зависи разреза. Там напреженията са по принцип 60-80 волта които зареждат кондензатора и той колко е??? Друг е въпроса че тук се намесва и телта която реже (месингова калибрирана идва на макари) и тя се задава в програмата и според процеса се рпидвижва. Във един варненски завод съм гледал такава и хората специално за нашите условия бяхя направили ситеми за унищожаване на "отработената тел" че нашите правили рационализации на времето да ползват телта 2 пъти.

Като информация за процеса, блок схема и т.н. съм срещал в една книга на Конрад и Крампиц ако не се лъжа "Електротехнологии" или "Основа на електротехнологиите", бяла с дебели корици малко нестандартно голям фотмат (нещо между А4 и А5) там електроерозийните машини бяха описани от към практическа гледна точка а не само от към теория.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

Незнам какво искаш да правиш, но ще ти е полезно да си припомниш закона на Фарадей за електолизата. С две думи пренесеното количество вещество от единия електрод на другия е пропорционален на преминалия ток през електролита. От тук можеш да оцениш колко материал трябва да махаш за секунда да речем. А напрежението трябва да е такова, че да протича ток. "Електролита" доколкото съм виждал е някаво специално масло и подбирането на напрежението, зависи и колко е пробивно напрежение на маслото, което наистина си е тайна. Все пак имай предвид, че това не е точно електролит в класическата представа за него.
ПП ако кажеш повече неща за това какво ще правиш може и повече да ти се помогне.

Знам ли?

За нишката не съм сигурен. Мога да питам, ама няма да стане веднага.

Обемните обикновено са с напрежение на празен ход около 60V, запалващо 200-300V, ток в зависимост от електрода 10-120 А.

Работната среда обикновено е керосин, понякога с прибавки.

Бъркаш процеса верно че са много близки но тук не се ползва химическо разлагане на материала, дори има изискване материала да не въздейства химично с течността има и "сухи" машини но там има ядове с електродите и не са получили разпространение. Както колегата Joro е казал вече ползва се керосин или трансформаторно масло, идеята е да е изолатор и когато се приближи достатъчно електрода (който в случая е нишка) да се получи разряд да излетят елетрони които да бомбардират другия електрод и да избият материал от него. Колкото е по-голямо напрежението толкова по-голямо е пробивното разстояние и точността на отвора се намаля - за това се ползват по-ниски напрежения от 60 до към 300 волта. А тока..... е там се зарежда кондензатор който се разрежда в процеса на пробива после пак.

Птросто бъркаш процеса с електрохимичното рязане - там се ползва елетролит и се смята по закона на Фарадей колко материал се отнема.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

керосина не е ли гориво? при искрата не се ли запалва?
май е трансформаторно масло което е изолатор

нeмa, а трансформаторното масло (като е изолатор /той пък керосина да не би да е проводник/) според теб не гори ли?

Тъй като детайлът е потопен, искрите възникват на дълбочина няколко сантиметра. Там естествено няма кислород и съответно, работната течност не може да се запали. Проблем възниква само ако нивото спадне. Ама за това си има съответните защити.

Joro S, не аз се съмнявах в случая.

Това се опитах и аз да кажа на нема

Не че съм тръгнал да правя нещо, ама ако придобия нужната информация за процеса, може да се позамисля да сглобя нещо, да видя дали ще работи. Пък ако има и други мераклии може нещо да се кооперираме...
Сега още малко въпроси.
1.Казвате запалващо напр. 200V а на празен ход 60V. Защо е необходимо напрежение на празен ход?
2.Как се регулира запалващото напрежение. Ами ако нишката е близо до детайла и искрата прескочи преди да са станали 200V?
3.Нишката извършва ли възвратно-постъпателно движение спрямо детайла. Т.е. има ли движение напред назад за всяка следваща искра?
Въпрос към Диан: Тази книга руска ли е, и евентуално къде да я търся?
Между другото от търсенията ми в интернет разбрах, че тази технология е открита от руснаците и то в съветско време!

Не бе, извинявай, и аз на него обяснявам. Ама не наместих правилно отговора

Не съм писал че процеса е същия. Когато напрежението стане близо до пробивното, нали се сещаш, че течноста се йонизира и се избиват метални йони от рязания материал. Имаме пренос на йони от плочата към нишката, а писъл съм, че се използвам масло това е с цел на не се получава химическо ецване от киселината върху метала. Закона на фарадей за пренос на йони от единия на другия електрод е добър модел на процеса и дава добри резултати, защото в работните напрежения маслото вече не е диелектрик иначе няма да има разряд нали .
А практиката показва следното:
Работни Напрежения около 40-60 Волта
Работни токове 7-400 Ампера (на повечето машини)
Работна мощтност от 2-4 Киловата на кубичен сантиметър отрязан материал

Като се загледаш в цифрите бая скъпично рязане, направо си фалираш преди да си почнал

Знам ли?

Явно доста неща не са ти ясни ама само с питане не става - та в общи линии захранването - "+" на детайла "-" на режещия инструмент в случая нишката паралелно на нишката имаш кондензатор (ползват се хартиени защото имат на-малка собствена индуктивност) който се зарежда през резистор (за да се избегне възникването на дъга).

Идеята е следната - зарежда се кондензатора, приближава се нишката (или детайла което движиш де), възниква разряд когато му дойде времето, напрежението върху кондензатора намаля спира и подаването, условията за протичане на ток са изчезнали и кондензатора пак се зарежда като стигне определно напрежение пак се почва подаване докато се получи разряд и пак така. Естествено когато се получи късо се подава команда да се върне малко назад докато се зареди кондензатора и пак се подава напред.

Тази книга на Конрад и Крампиц Електротехнологии или нещо подобно (на български има и руски аналог естествено) съм я вземал от библиотеката ма ТУ-Варна има я и в читалнята мисля че няма да има проблем да я попрегеладаш там проблема е доста добре разяснен от към логика на управление и от към техника. Иначе не е толкова сложно де аз за майтапа преди време бях направил установка за пробиване и бях пробил няколко пили заради един бас.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

Потърси "Електрофизични и електрохимични технологии в машиностроенето", Асен Георгиев, 1994, издание на ТУ-София. Може още да я има в книжарницата. Ако не - обади се да тия дам да си снимаш главата.