вече я няма...

моята сладка, мамина душичка....и ми е много тежко....и вече ми липсва...такава нежност и любов ми даваше, каквато и от човек не съм получавала...надявам се, че и тя е била сщастлива с нас и е чувствала колко много я обичаме...
...нека почива в мир...

Vinagi chte ti lipsva,no ostavat spomenite.Mir na duchata i.

Не пристигна ли лекарството, или вече беше късно, откога беше отправила този зов за помощ за това пусто лекарство, как не можа да дойде по-рано, ето така човек се чувства безсилен и яростен, когато някакви външни условия попречат поне да направиш всичко, което си могъл да направиш...
Много се разстроих, защото броях дните, откогато пусна апела за лекарството, а как неумолимо течеше времето...
Идиотщина пълна, сякаш не сме в Европа, а сме на някакво изолирано Тамбукту...
Мир на праха на любимката ти, болката няма да отмине, ще се притъпи само, и ще си спомняш за нея с любов и нежност...
Ех, как се разстроих преди лягане, тук живеем с болките на всички животинки сякаш едновременно...

Много съжалявам, миличка!!! Познаваме тази болка и искрено ти съчувстваме

Мила Надя,

На мен ми стана много тъжно, когато разбрах, че котката ти е възрастна и болна... и сега, че си е отишла...
Но едновременно е толкова хубаво и стоплящо душата, че наистина силно сте се обичали - тази любов не може да си отиде, коти е с теб, има я.
Нека почива в мир!

Нека да почива в мир! И аз знам колко ти е тежко - сякаш повече от човек губиш: те са по-добри от нас, защото ти отговарят САМО с любов. Много съжалявам, миличка! В такива моменти няма какво да се каже: болката си е болка! Много сте се обичали и един ден пак ще бъдете заедно.

мтого ми е мъчно за твоето коте...То е все едно да загубиш най-близкия си. Аз имам персийка на 9 месеца и толкова много я обичам, като дете ми е и не си представям че нещо може да и се случи. Не дай боже! Но твоята Пеги сигурно е била щастлива с теб, защото ти си от хората, които съзнателно взимат и гледат животинка и я даряват с цялата си обич. Времето лекува и малко по малко болката ще намалява, но никога няма да я забравиш.