Утре в Скопие!
13 отговора
970 прегледа
Утре в Скопие!
На 15 януари 2006 г. народните представители от ВМРО – парламентарната група на Български народен съюз – ще участват в тържественото отбелязване в Скопие, Република Македония, на подвига на българската героиня Мара Бунева.
По случай 78 години от героичната смърт на Мара Бунева ще се състоят следните прояви /всички часове са местно време, един час назад спрямо българското/:
11.00 Панихида в църквата “Свети Димитър” в Скопие
12.00 Освещаване на паметната плоча на Мара Бунева край Вардара
14.00 Пресконференция в центъра на Скопие на тема “Европейското бъдеще на България и Македония”
След пресконференцията петимата народни представители от ВМРО – Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев, Мирослав Мурджов и Николай Кънчев – ще се срещнат със скопската общественост.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
На 15 януари 2006 г. народните представители от ВМРО – парламентарната група на Български народен съюз – ще участват в тържественото отбелязване в Скопие, Република Македония, на подвига на българската героиня Мара Бунева.
По случай 78 години от героичната смърт на Мара Бунева ще се състоят следните прояви /всички часове са местно време, един час назад спрямо българското/:
11.00 Панихида в църквата “Свети Димитър” в Скопие
12.00 Освещаване на паметната плоча на Мара Бунева край Вардара
14.00 Пресконференция в центъра на Скопие на тема “Европейското бъдеще на България и Македония”
След пресконференцията петимата народни представители от ВМРО – Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев, Мирослав Мурджов и Николай Кънчев – ще се срещнат със скопската общественост.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
На 13 януари 1928 година в Скопйе в 12 часа и 15 минути на обяд, когато сърбинът Велимир Прелич се връща от канцеларията си по крайвардарската улица, наречена “Войвода Путник”, пред печатницата “Стара Сърбия”, бил застигнат от една млада, добре облечена жена, която с три куршума го повалила.
Героинята, Мара Бунева, успяла да изстреля един куршум в гърдите си преди да се доближи до нея пазителят на Прелич, един албанец.
Пристигнала полиция, която отнела револвера й. Мара направила опит да се хвърли във Вардаро с викове : “Искам да умра”, но не успяла. Видели, че кръв блика от гърдите й и я завели в болница. Там прекарала 3 часа в агония, преди да издъхне.
Прелич е занесен в болницата; била му направена операция. Въпреки големите грижи на лекарите, не могъл да бъде спасен .починал на 15 януари 1928 година.
Прелич е юристконсулт на скопската жупания. Отива в Скопйе още по турско време, заедно с многото сръбски главорези, нахлули в Македония преди войната, за да вършат погроми над македонското население.
Пропит от омраза към всичко българско, познаващ всицки дейци от величавата македонска борба, бидейки сам зрител на нейния разгар, той вървял след всяка стъпка на местните граждани и изнамирал всякакви средства, за да задуши и последната в българското сърце.
“Няма злодейство в Скопйе и в Скопско, на което той да не е бил вдъхновител” – думи на скопянин по това време.
По негова заповед е стегната главата на Чучков, разтегнати мускулите на Борис Андреев с въже, закопан до шията е Нецев в турските гробища Гази – баба, изваден е Чкатров пред отворен гроб с насочени срещу него револвери, чупени са ръцете на Чучков с дъсчици между пръстите, проплювал е кръв Петър Хаджипанзов и пр.
Образува хайка против много от по – будните в чаршията скопяни. Най – нещастни от затвора изилизат Славе Панков, Панко Саздов, Лазар Малезанов, Павле Шошолчев и пр, които са закопавани в земята, удряни с револвери по главата и разчеквани устата им с вмъкнати в тях ками.
Няколко думи за героинята – Мара Бунева е родена през 1901 година в Тетово. Баща – Никола, майка – Анна. Четвърто дете на родителите си.
Първоначалното си образование и прогимназията свършва в родния си град. След това свършва стопанското училище в Скопйе. От малка се отличава със своята силна воля, енергичност.
Брат й Борис е офицер в конния полк в град Ямбол. След това постъпва в кавалерийската школа в София. Мара заживява при брат си. Обича често да стреля с револвера на брат си “Маузер”, калибър 7,65.
Омъжва се за Иван Хранков, офицер от Русе.
Зверствата на сърбите дълбоко възмущават Мара и тя решава да се върне в Скопйе. Приближава се до сръбски фамилии, като избягва да дружи с българските. Шие дрехи за жената на Прелич. Внушава доверие на властите. Доверява се единствено на малката си сестра Надя.
Сръбските власти успяват да разпитат Мара Бунева малко преди смъртта й.
Ген. Костич: “Йе ли, Госпогя Мара, зошто сте убили Прелича?”
Мара: “Убихъ го, защото той измъчваше моите млади сънародници, македонските студенти……Умря ли Прелич?”
Ген. Костич: “Не”.
Мара: “……..Обичам своята родина Македония и умирам за нея.”
Тогава генералът се обърнал към другите с думите: “Господо, ево вам жена.” /Господа, това е жена./
Присъдата на Мара Бунева е присъда на свободолюбивите македонски българи.
Поклон.
По случай 78 години от героичната смърт на Мара Бунева ще се състоят следните прояви /всички часове са местно време, един час назад спрямо българското/:
11.00 Панихида в църквата “Свети Димитър” в Скопие
12.00 Освещаване на паметната плоча на Мара Бунева край Вардара
14.00 Пресконференция в центъра на Скопие на тема “Европейското бъдеще на България и Македония”
След пресконференцията петимата народни представители от ВМРО – Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев, Мирослав Мурджов и Николай Кънчев – ще се срещнат със скопската общественост.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
На 15 януари 2006 г. народните представители от ВМРО – парламентарната група на Български народен съюз – ще участват в тържественото отбелязване в Скопие, Република Македония, на подвига на българската героиня Мара Бунева.
По случай 78 години от героичната смърт на Мара Бунева ще се състоят следните прояви /всички часове са местно време, един час назад спрямо българското/:
11.00 Панихида в църквата “Свети Димитър” в Скопие
12.00 Освещаване на паметната плоча на Мара Бунева край Вардара
14.00 Пресконференция в центъра на Скопие на тема “Европейското бъдеще на България и Македония”
След пресконференцията петимата народни представители от ВМРО – Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев, Мирослав Мурджов и Николай Кънчев – ще се срещнат със скопската общественост.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
На 13 януари 1928 година в Скопйе в 12 часа и 15 минути на обяд, когато сърбинът Велимир Прелич се връща от канцеларията си по крайвардарската улица, наречена “Войвода Путник”, пред печатницата “Стара Сърбия”, бил застигнат от една млада, добре облечена жена, която с три куршума го повалила.
Героинята, Мара Бунева, успяла да изстреля един куршум в гърдите си преди да се доближи до нея пазителят на Прелич, един албанец.
Пристигнала полиция, която отнела револвера й. Мара направила опит да се хвърли във Вардаро с викове : “Искам да умра”, но не успяла. Видели, че кръв блика от гърдите й и я завели в болница. Там прекарала 3 часа в агония, преди да издъхне.
Прелич е занесен в болницата; била му направена операция. Въпреки големите грижи на лекарите, не могъл да бъде спасен .починал на 15 януари 1928 година.
Прелич е юристконсулт на скопската жупания. Отива в Скопйе още по турско време, заедно с многото сръбски главорези, нахлули в Македония преди войната, за да вършат погроми над македонското население.
Пропит от омраза към всичко българско, познаващ всицки дейци от величавата македонска борба, бидейки сам зрител на нейния разгар, той вървял след всяка стъпка на местните граждани и изнамирал всякакви средства, за да задуши и последната в българското сърце.
“Няма злодейство в Скопйе и в Скопско, на което той да не е бил вдъхновител” – думи на скопянин по това време.
По негова заповед е стегната главата на Чучков, разтегнати мускулите на Борис Андреев с въже, закопан до шията е Нецев в турските гробища Гази – баба, изваден е Чкатров пред отворен гроб с насочени срещу него револвери, чупени са ръцете на Чучков с дъсчици между пръстите, проплювал е кръв Петър Хаджипанзов и пр.
Образува хайка против много от по – будните в чаршията скопяни. Най – нещастни от затвора изилизат Славе Панков, Панко Саздов, Лазар Малезанов, Павле Шошолчев и пр, които са закопавани в земята, удряни с револвери по главата и разчеквани устата им с вмъкнати в тях ками.
Няколко думи за героинята – Мара Бунева е родена през 1901 година в Тетово. Баща – Никола, майка – Анна. Четвърто дете на родителите си.
Първоначалното си образование и прогимназията свършва в родния си град. След това свършва стопанското училище в Скопйе. От малка се отличава със своята силна воля, енергичност.
Брат й Борис е офицер в конния полк в град Ямбол. След това постъпва в кавалерийската школа в София. Мара заживява при брат си. Обича често да стреля с револвера на брат си “Маузер”, калибър 7,65.
Омъжва се за Иван Хранков, офицер от Русе.
Зверствата на сърбите дълбоко възмущават Мара и тя решава да се върне в Скопйе. Приближава се до сръбски фамилии, като избягва да дружи с българските. Шие дрехи за жената на Прелич. Внушава доверие на властите. Доверява се единствено на малката си сестра Надя.
Сръбските власти успяват да разпитат Мара Бунева малко преди смъртта й.
Ген. Костич: “Йе ли, Госпогя Мара, зошто сте убили Прелича?”
Мара: “Убихъ го, защото той измъчваше моите млади сънародници, македонските студенти……Умря ли Прелич?”
Ген. Костич: “Не”.
Мара: “……..Обичам своята родина Македония и умирам за нея.”
Тогава генералът се обърнал към другите с думите: “Господо, ево вам жена.” /Господа, това е жена./
Присъдата на Мара Бунева е присъда на свободолюбивите македонски българи.
Поклон.
Колкова тжно..............
..............................героина на бугарската хора е неколкогодишна домашна слугинка на низок по ранг српски бирократ која го растрелва по приватни причини (не треба да чертам какви).
Апсурдот да биде поголем, вујкото на Мара, Ђорђе Буњевић е висок српски офицер.Всушност сичката фамилија била поделена на "еминентно бугарски" и "еминентно српски" дјал кои не искал да види едни други.Точно това македонистите исползват за логиката им "ако не е черно,а не е ни бело,тогаш е червено".Ох,леле...........Бугарите,Бугарите........
Велимир Прелич е РОЖДЕН ВРАЊАНЕЦ (Значи по логиката "от наичистите Бугари") кој е Четник преди балканските воини, а после го клават на тази средна функција.
Бунева ја убеждат ВМРОвски емисари цјала година,а на краја ја убежда лично Менча Карничу.Междутоа,чудно е:зашто не го заклала Прелич на спиење или го отрула?Зашто спектакуларен обид кој можеше и да не успее, во кој можеше да загине некој невиновен от околијата,а от којато самата не можела да побегне?
Драматично-театрални "Камиказе" убиства на мже од жени типични са за емотивни растројства от врската им.Читајте било која криминолошка студија.
Торжества?Хммм.Мене тази дума ме асоцира на воени паради, десетки илјади учесници, стотици илјади зрители...........20-30 хора от Бугарија со 10-15 80-годишни неоскопјани от Струмица,носешти каскети и свешти и псувашти мамата српска околу половина час, тешко да можат да се наречват торжество.
Малко е това-един помалку,треба ошче десет милиона да са кладат два метри долу..........
Добро,елате во нашата Царска Столнина.Примила таму некакви немски,византијски,френски великодостоинственици па не ште прими Каракачанов и менаджмента на културниот клуб "ВМРО".
Апсурдот да биде поголем, вујкото на Мара, Ђорђе Буњевић е висок српски офицер.Всушност сичката фамилија била поделена на "еминентно бугарски" и "еминентно српски" дјал кои не искал да види едни други.Точно това македонистите исползват за логиката им "ако не е черно,а не е ни бело,тогаш е червено".Ох,леле...........Бугарите,Бугарите........
Велимир Прелич е РОЖДЕН ВРАЊАНЕЦ (Значи по логиката "от наичистите Бугари") кој е Четник преди балканските воини, а после го клават на тази средна функција.
Бунева ја убеждат ВМРОвски емисари цјала година,а на краја ја убежда лично Менча Карничу.Междутоа,чудно е:зашто не го заклала Прелич на спиење или го отрула?Зашто спектакуларен обид кој можеше и да не успее, во кој можеше да загине некој невиновен от околијата,а от којато самата не можела да побегне?
Драматично-театрални "Камиказе" убиства на мже од жени типични са за емотивни растројства от врската им.Читајте било која криминолошка студија.
Торжества?Хммм.Мене тази дума ме асоцира на воени паради, десетки илјади учесници, стотици илјади зрители...........20-30 хора от Бугарија со 10-15 80-годишни неоскопјани от Струмица,носешти каскети и свешти и псувашти мамата српска околу половина час, тешко да можат да се наречват торжество.
Малко е това-един помалку,треба ошче десет милиона да са кладат два метри долу..........
Добро,елате во нашата Царска Столнина.Примила таму некакви немски,византијски,френски великодостоинственици па не ште прими Каракачанов и менаджмента на културниот клуб "ВМРО".
в отговор на Иcтopиkoвoдитeл
#5
Re: Колкова тжно..............
Епа, завърти се там да сложиш и ти един пирон в ковчега на македонизмот 
Може и на слика да те видим до знамето
Може и на слика да те видим до знамето
в отговор на Иcтopиkoвoдитeл
#6
Re: Всичко е наред!
Щом се появяваш с този смешен пасквил, значи всичко е наред. Ако не беше коментирал, тогва щях да се притесня.
Re: Утре в Скопие!
Цитат:
Прелич е юристконсулт на скопската жупания. Отива в Скопйе още по турско време, заедно с многото сръбски главорези, нахлули в Македония преди войната, за да вършат погроми над македонското население.
Пропит от омраза към всичко българско, познаващ всички дейци от величавата македонска борба, бидейки сам зрител на нейния разгар, той вървял след всяка стъпка на местните граждани и изнамирал всякакви средства, за да задуши и последната в българското сърце.
“Няма злодейство в Скопйе и в Скопско, на което той да не е бил вдъхновител” – думи на скопянин по това време.
По негова заповед е стегната главата на Чучков, разтегнати мускулите на Борис Андреев с въже, закопан до шията е Нецев в турските гробища Гази – баба, изваден е Чкатров пред отворен гроб с насочени срещу него револвери, чупени са ръцете на Чучков с дъсчици между пръстите, проплювал е кръв Петър Хаджипанзов и пр.
Образува хайка против много от по – будните в чаршията скопяни. Най – нещастни от затвора изилизат Славе Панков, Панко Саздов, Лазар Малезанов, Павле Шошолчев и пр, които са закопавани в земята, удряни с револвери по главата и разчеквани устата им с вмъкнати в тях ками.
Минало и настояще- нима не виждате съвременния Прелич ,олицетворяван днес от Битотокуче и от Дунката съвременните палачи на Македонските Българи.Съвременните еничари на Сръбската кауза в Македония.
Много лаят и хапят,защото знаят че дните им са преброени!!!
Докато има такива ,като Мара Бунева -Сръбските мекерета ще знаят,че и на този свят,не ще има място за тях!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Прелич е юристконсулт на скопската жупания. Отива в Скопйе още по турско време, заедно с многото сръбски главорези, нахлули в Македония преди войната, за да вършат погроми над македонското население.
Пропит от омраза към всичко българско, познаващ всички дейци от величавата македонска борба, бидейки сам зрител на нейния разгар, той вървял след всяка стъпка на местните граждани и изнамирал всякакви средства, за да задуши и последната в българското сърце.
“Няма злодейство в Скопйе и в Скопско, на което той да не е бил вдъхновител” – думи на скопянин по това време.
По негова заповед е стегната главата на Чучков, разтегнати мускулите на Борис Андреев с въже, закопан до шията е Нецев в турските гробища Гази – баба, изваден е Чкатров пред отворен гроб с насочени срещу него револвери, чупени са ръцете на Чучков с дъсчици между пръстите, проплювал е кръв Петър Хаджипанзов и пр.
Образува хайка против много от по – будните в чаршията скопяни. Най – нещастни от затвора изилизат Славе Панков, Панко Саздов, Лазар Малезанов, Павле Шошолчев и пр, които са закопавани в земята, удряни с револвери по главата и разчеквани устата им с вмъкнати в тях ками.
Минало и настояще- нима не виждате съвременния Прелич ,олицетворяван днес от Битотокуче и от Дунката съвременните палачи на Македонските Българи.Съвременните еничари на Сръбската кауза в Македония.
Много лаят и хапят,защото знаят че дните им са преброени!!!
Докато има такива ,като Мара Бунева -Сръбските мекерета ще знаят,че и на този свят,не ще има място за тях!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
в отговор на пaтpиoт бr
#10
alo. cjakam vrhoustite.
Predi zv dinitrija sm.vidoh 2# ot mpo. ima mladi horaa.komita i ti l si tvka.hm mne mozem da stpm vyv kontakt.sega ste msturbiram malu vzbuzden ot torzestuto.
.....................................................................................
wap.mobimak.com.mk
POSTMODE:on/xml>wml
Reply to: grobar2004@195.026.152.052:9201
.....................................................................................
wap.mobimak.com.mk
POSTMODE:on/xml>wml
Reply to: grobar2004@195.026.152.052:9201
Re:Вчера в Благоевград
Благоевградската общественост отбеляза 128-годишнината от рождението на Пейо Яворов, участвал и в националноосвободителните борби на българите в Македония.
----------------
"Аз не живея, аз горя..."
Всяка борба има своите театрални ефекти - и своето очарование; но това е за външния свят, който стои далеч от задкулисните мизерии. Още, всяка борба има своя отровен хашиш, своето умопомрачително пиянство; с редки изключения, това е вече за хората, които са успели да турят на карта амбицията си с целокупното и човешко естество. Аз бях новак борец, слязъл от облаците, и се прегънах под жестоката действителност.Обаче никой не можеше да затвори пред мене вратите на Македония, дето бих разрешил съмненията си. То се знае, има известен риск - но кой ще избегне неизбежного?..................................Аз погледнах надире към България: там дойдох на божия свят, там оставях и всичко мило. Пред мене беше Турция: там отивах да търся криле, а можех да изгубя и глава. То беше миг на ужас, веднага последван от ледена покорност на съдбата...Сетне аз подвих кепето под себе си, прегърнах пушката - и полетях.......................................
"До виждане!" - извиках аз към България и свалих шапка. "Няма да я видя!"- махна ръка Делчев, без да се обърне... Подир четири месеца, в началото на мая, аз пътувах обратно. По чудо бях изхвръкнал со шестима другари из кръстосания осемчасов огън на паплач аскер и башибозук. И носех потвърждение на слуха за ужасите, настъпили в Източна Македония след солунските атентати. Делчев почиваше вече в земята...
в отговор на Иcтopиkoвoдитeл
#14
Re: alo. cjakam vrhoustite.
А бе ти нормално не можеш ли да пишеш бе. Ако мислиш че разбрах нещо от простотията ти...
Сакар планина - перлата на Тракия
Сакар планина - перлата на Тракия