За омръзването

забелязали ли сте че на хората, които са си омръзнали винаги им личи?
днес до мен в ресторанта седеше една двойка, която за 1 час не си каза нищо. само се хранеха и гледаха умно , всеки в различна посока...и изглеждаха оттегчени.
а после ще се приберат в къщи и ще продължат да си се натрапват, докато не запоначат да изпитват неприязън един от друг...
защо хората остават заедно след като престане да им е хубаво заедно? даже и когато си опротивеят..... от страх, че един без друг ще се окаже по-зле отколото заедно и затова се търпят? страх от самота? по навик, по икономически причини? толкова често срещам такива двойки...
дори когато ходя на гости на приятели, където уж се събираме да се забавляваме, на омръзналите си пак им личи... някаси не се обичат. някои дори не се уважват... и пак са заедно. може би просто са си удобни? ама и аз задавам реторични въпроси

Точно. Задаваш риторични въпроси.
На който, както му изнася.

ти пък откъде знаеш ,че са си омръзнали!Защо трябва непрекъснато да се бърборят глупости- според мене най- готино ми е с човек с който мога да съм си заедно и без да се налага да говоря , а просто да го чувствам до мене ! Мога да кажа ,че тогава наистина ми е гот- а отстрани може и да изглежда ,че сме си омръзнали- да ама не !

със риторичните си въпроси си дал отговор защо хората стоят заедно


обаче и има двойки които така обичат да се държат един друг и се чувстват удовлетворени

Абсолютно си права !

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

ева, когато четеш нещо, не е лошо и да вложиш малко размисъл. болшинството приемате нещата, които виждате, чувате и прочитате твърде първосигнално, без въобще да анализирате и да вниквате. а то не е никак трудно. опитай, и може би ще разбереш простичкото нещо, което този отсреща се опитва да каже. просто изисква елементарно усилие....

не мога да знам дали са си омръзнали, но така изглеждат, и не ми казвай, че ако ти е "гот с него", няма да ви личи и ще изглеждате отегчени един от друг.
и кой казва, че трябва да се говорят глупости? !

"според мене най- готино ми е с човек с който мога да съм си заедно и без да се налага да говоря , а просто да го чувствам до мене"
има голяма разлика между това, за което аз говоря и това, което си описала ти. ако ти е хубаво от това, че "просто го чувстваш до теб", ще ви ЛИЧИ!
защото ще се чувствате спокойни от близостта си и ще го излъчвате, ще излеждате позитивни, ако наистина ви е гот. ще излъчвате интимност...ще изпитвате уют и той ще се усеща ева, ще личи! няма да изглеждате недоволни, няма да бъдете отегчени, няма да излъчвате досада, както тази двойка и редица други... така че не ми говори общи приказки.

на който, както му изнася дотолкова, доколото не вредят на другите, а те вредят.
едва ли щях да ги забележа, ако те не се натрапваха в личното ми пространство. защото иначе въобще не ме интересуват...не съм отишла там да гледам и аналзирам непознати хора. но просто усещах с периферията си, че някой ме гледа, и когато се обърна, оназ хвърля презрителнии погледи към масата ни... защо? защото ни е хубаво, а те седят отегчени и омръзнали си.. не знам може би се дразни от хора, които се радват, така както тя не може? ето, в това е въпроса... всичко тръгва от смейството. когато там нещата куцат, когато там няма обич, или поне позитивизъм, когато са отегчени един от друг, и съжителството им се е превърнало в усилие да се търпят, хората стават негативни. и отравят атмосферата и хората около себе си. защото носят недоволстовото и негативизма в себе си. и го проявяват навсякъде...вместо да се опитат да променят нещо, те натрупват неодовлство.... не съм им виновна аз, или който и да било друг, за да го заливат с негативизма си... не че ми пука как ме гледала, но това е дребен пример, за да илюстрирам нещо по-глобално - че всичко тръгва от нещастието, което хората често сами си причнняват. а колкото по недоволни и нещастни са, толкова по-лесно се олозбяват, толова повече завиждат, толкова повече вреди причиняват, а общуването деградира и като цяло атмосферата в обществото се отравя...

може пък да са изглеждали отегчени ,защото имат някакъв проблем- я с жилището , я с парите , я с децата , я с роднини- и затова да не им се говори- а това как те погледнала - ти май имаш повечко фантазия рожбе!Божееееееее знаеш ли колко ми дреме кой как ми бил погледнал ако на мене ми е гот - хич не не могат да ми развалят настроението с поглед!ьТИ ДА НЕ СИ ЗОДИЯ РИБИ БеІ те са такива чувствителни

ама кой казва, че са ми развалили настроението?
и не беше едно поглеждане, а непрестанно пулене, иначе едва ли щеше да ми направи впечатление...
издребняваш не ми пука за тези и не се оплаквам, споделям впечатления. това е частен случай, темата ми не е за него конкренто, той беше само пример за това, за което всъщност говоря... ако не си разбрала, няма да повтарям. повторението е за двойкаджиите.

за говоренето помежду им вече обясних. въртиш се в кръг...като куче което си гони опашката.
а иначе хората с проблеми изглеждат притеснени, или подтиснати или...... тези си бяха омръзнали. но и да не са, все тая. говорех по принцип...че винаги личи. на щастливите и обичащи се хора им личи, че са такива, дори когато имат проблеми! близостта и уважението между двама винаги лии!
на омръзналите си също им личи! виждам го и по хората, които добре познавам....

и какъв ти е проблема ,че не схванах- ти подхождаш първосигнално- видяла някви хора дето мълчат и им е криво и вече - били си омръзнали ,гледали я с ненавист и глупости- много знаеш ти кво им е в ума- последното нещо сигулрно ,което са гледали си ти- ама нали си център на вселената - абе шантава история- я слез на земята- не всичко ,което изглежда някак си е така

ейй упорито като магаре на мост
проблем нямам, изразявам впечатление... долу си пишеше - риторични въпроси.
за последен път- темата не е за конретния случай, той е пример! просто повод да констатирам за сетен път ...тезата, която ясно съм изразила в темата. чети деее
и какво толкова те подразни в думите ми? така упорито се опитваш да докажеш, че греша, че имам чувството, че сама си се припознала в тоя пример... може би се опитваш да убедиш себе си колко не сте си омръзнали, въпреки...?
както и да е

само да добавя - хората не се раждат лоши, стават такива от липсата на любов. в какво духовно състояние е обществото ни мисля е ясно на всеки... а за това си има причини, и те не са само икономически. най-малката единица на обществото е семейството... от там тръгва всичко. то е огледало на обществото и обратно. знам, че няма да разбереш, ама аз да си кажа

начина по който си подхванала темата е неправилен- седяла и наблюдавала- и кво- нищо - можеше да подходиш по друг начин и щеше да има повече участници

Ева и Вчера , пракалявате с вашите коментари и не говорите по същество по въпроса...Според мен, ако двама души са си омръзнали и не се обичат и уважават вече, а обратното се отекчават един от друг, то тогава по- добре да си изяснят нещата и да скъсат, или да се разделят за известно време.
Все си мисля, че ако двама души се обичат истински ще им е забавно винаги и навсякъде,само да са заедно и ще имат да си казват много,много неща.

Аз не мога да преценя дали сме си омръзнали след близо 20 годишен брак.На моменти съм.Понякога си мисля,че е така,но доста често се улавям,че когато понякога закъснее се притеснявам.Ако е болен пак и т.н.Не излизаме често заедно,но пък когато излизаме темите за разговор идват от само себе си.И у дома е така.Дано не ви е"прозвучало" шаблонно.

Ще ти се,личи им по очите,и в отношението им един към друг,направо си личи,че не могат да се понасят.Иначе пускат маските пред непознати.

"според мене най- готино ми е с човек с който мога да съм си заедно и без да се налага да говоря , а просто да го чувствам до мене !"

Тук съм съгласен с теб 100%,но не става въпрос за това.

Толкова много нюанси и фази има в един брак - направо са неизброими.Естествено има и отегчение и омръзване , но всичко си зависи от хората... На мен друго ми направи впечатление в един от постингите ти , нещо което за мен лично е по - важно от омръзването.Абсолютно съм съгласна , че когато хората не са щастливи стават злобни и отмъстителни, поне една голяма част от тях. Много рядко се случва личното нещастие да издигне един човек в духовен смисъл - да го направи по-разбиращ и по-толерантен.....А така би трябвало да става....

Всъщност най-голямата трудност в днешното общество е, че нямаме право да сме нещастни. Ако човек можеше да изрази нещастието си, без това да бъде прието като социален крах, като неспособност в друг момент, дори след миг, да сме щастливи, нямаше да се натрупва толкова злоба. Под злоба имам предвид всички негативни емоции, които идват като се опитваме да скрием моментът на нещастие.

Всъщност това което пиша е малко извън темата, докосва я косвено, но просто мненията в нея ме навяха на тези мисли. Преди години, през един от най-ужасяващите моменти от живота ми, стоях на една спирка и чаках рейса. По едно време един млад мъж се доближи до мен и ми казва "Добре ли сте?", аз учудено казвам, че всичко е наред (бях сложила роботската маска, която всички носим), а той "Очите ви са ужасяващо тъжни, знайте, че всичко се оправя в живота!". Усмихна се и си тръгна.. Фрапира ме тази ненатоварваща чувствителност и доброжелателност. Той просто беше загрижен и искаше да ме окуражи. Но преди всичко, беше усетил, че умирам от болката, която ми носеше в този даден момент живота. Това може да го усети само човек, който е носил и наистина преживял такава болка, тя не е убила душата му.

От тогава започнах да гледам очите на хората още повече и видях мъката в тях, ама още не мога да отида и да кажа на някой "Всичко ще се оправи", защото наистина всичко се оправя и да е нещастен човек в даден момент е нещо нормално.

принципно си права, тъжните и неудовлетворени хора разпръсват облак от униние около себе си, или пък напрежение.
но за конкретния случай, пишман стана сигурно, че го цитира, та за него, все пак ми хрумна друго.
представи си ги същите тези двама натровени и престанали да се радват един на друг екземпляра, че бяха постъпили емоционално почтено един към друг и се разделят. и остават сами. та мисълта ми беше, че ако бяха сами и самотни, а не в двойка и самотни, с какво щеше да се промени съществено тяхното състояние?
не мисля, че с нещо качествено различно.
и такива хора има много, но те няма как да си кръстосат погледа с теб в ресторанта, защото едва ли биха се паркирали сами в заведение.

омръзнали или омразни, досадени или досадни, сами или на чифтове, онова, което стои зад същия мирис на спарена душа, е едно и също - самота.
а днес да кажеш "имам трипер" звучи на хората в пъти по-малко мръсно от да кажеш "самотен съм".