Фредерик Бегбеде

и неговата "Любовта трае три години". Егати дразнещото творение, егати кухата претенция! Сирил Колар BCBG! Дребноеснафски псевдобунтар! Откривател на топлата вода и на кръглата форма на Земята! И тая снимка на гърба на обложката - адски антипатична физиономия със сериозно почти до пълен кретенизъм изражение (остарявам - някога не свързвах книгата с физическия й автор)! Ей, как голяма част от младите френски писатели се опитват да бъдат първи в едно литературно течение, което от години вече влачи гнили клони и спукани автомобилни гуми. В това течение с радост вкючвам и другият ми не-любимец - Мишел Уелбек! Толкова млади хор, а пишат така старомодно... преправят сексуалната ревоюция, която е скучна вече дори на техните родители, жонглират неумело с някаква псевдопсхология, която всъщност е набор от клишета, а всяка селска баба ще ви ги формулира по-ясно... Дразнеща история, срибуцане на котешки нокти върху тенеке!

Ама, не ме слушайте, може и от хремата да е...

Абсолютно съм съгласен, зу! Много точни наблюдения.

Само да не се окаже, че с тебе сме от един курс, че голям смях ще падне !
Как да не се нервя - ето, повече от половин ден от живота си профуках за тая книга, а да не говорим, че снощи без малко да изпусна Жан-Луи Тренинян заради любопитството си да я започна! Ах, този Трентинян! Защо не бях малко по-възрастна, или поне негова връстничка
... този гъдел на сивите клетчици... мммм!

И аз гледах Трентинян, а филма открих още преди години в "Одеон". Но не вярвам да сме от един курс, защото съм на 35, а ти вероятно си по-млада.

Не позна, кака съм ти.
Но това няма никакво зачение. Важното е, че все още има смисъл да се издава френска литература.

ПС. Опитвам се да си открия една-две книги, за да докажа грозното плагиатство на споменатия господин (който явно разчита, че четенето на френска литература започва и свършва с него), но при тая неразбория в библиотеката ми, това е доста съмнително занимание.
Ако не ме домързи ще извадя неговите изречения, които са доста ясна отпратка (без кавички и без име, естествено), но предполагам, че и сам си го усетил. Пък и само това да беше... (я да взема един працеамол срещу литературно черногледство)

Тоя Бегбеде не съм го чел, но само като му гледам напиканото заглавие съм склонен да ти вярвам (което не отменя четенето му).
Колкото до Сибил Колар (не знам в какъв смисъл го споменаваш - като добър образец, който е неуспешно изкопиран или обратно), аз пазя добри спомени от отдавнашното ми съприкосновение с неговата непретенциозна "Зверски нощи"; даже сега като я намерих изпод купчината трилърчета, а които уплътнявам дупките в библиотеката, съзрях подчертан от мен следния не лош момент:

Знам, че доникъде няма да стигнем. Сами е на двайсет години, той иска всичко и нищо. Но и аз не съм по-трезв. Противно на онова, което се твърди, човек е реалист тъкмо на двайсет години и с възрастта започва да съчинява, за заглажда, да прецежда. Обичах този реализъм - хирургически, порнографски.

Това беше за мен "Зверски нощи" - епизоди на парещо гъзене, на съпреживяване на телесното откровение (отваряне) на авторовия анус, неизменно последвани от непретенциозни, но оригинални, мисловни откровения; всички те обгърнати с все по-тегавата мъгла на наближаващия спинозен свършек. Не е Жьоне, но бива.

Е, той поне беше някакъв оригинал. По въпроса за неговата непретенциозност... не съм в твоя отбор, ама никак....

Да, имах предвид, че Бегбеде се опитва да използва негови похвати с очевидното желание за контраст, ама тя и тая работа не е като оная... да ставаше така лесно, да сме разписали всички досега...

мда, бегбеде (или поне първите 10 страници на книгата му 9.99) ме вдъхновиха да напиша ей това.

от което може би се струва да си самоцитирам следното по темата:
"(пожелаваме ви).....Приятно четене на книги-бестселъри, които се харчат толкова по добре,колкото повече телесни секреции са оставили празнещите се автори по страниците на въображението ни."

също така ме вдъхновиха (10те 1ви страници) да захвърля книгата и да запомня добре името на автора (с цел да не допусна същата грешка втори път).


така че в някакъв смисъл може да се каже предполагам, че е добър бегбеде, защото успява да те подразни... пак правя асоциация с емблематичния за съвременната френска напън-култура филм "baise moi"

"Погледнете ме на какво съм се превърнал... Пиша същата книга като дугите... Любовни триъгълници... Напускаш да жена заради друга, която не идва.... Какво става с мен? Къде останаха моите упадъчни вечери? Погребвам се в сантиментални проблеми... Да разясним проблемите на хора, които нямат проблеми... Същинско младо френско кино... След като съм банален, значи съм универсален."

та, казваш, тази не си я чл, така ли. Е, значи повърхностното сходство на твоята реплика и на този цитат е съвсем случайно.

хмм, сега се чудя дали да се засегна заради повърхностното или да се полаская, че изобщо има сходство при положение, че не съм чел (а пък се изказвам, ха...)

я кажи кое от двете се предполага, че да не си напъвам измъчения мозък и за това, че като се съберат двама мнителни нали знаеш как става... ;-))


идеята ми беше, че съм чел нещо от Бегбеде и ми направиха впечатление точно неговите агресивно-дразнещи напъни за оригиналничене (и то за сметка на читателя), за което ми се стори, че споменаваш и ти, но все още не съм сигурен дали темата ти е от типа "да бе да" или от типа "е не не", т.е. дали е положително или отрицателно отношението ти към него.


кажи сега откъде е този цитат :) от въпросната книга ли?

да, оттам е. Като видял, че изпуска контрола, решил да използва един номер, който обикновено хваща дикиш - да си признае чистосърдечно безсилието, а публиката да го погледне повсеместно разнежена и да му прости с добра умивка, щото е симпатяга. Може би част от публиката го е направила, все пак...

Какво е отношението ми, съм написала пределно ясно. Всъщност мисълта ми беше, че някой може и да реши да ме оборва.

а, добре, разбрах :)

значи моята идея общо взето беше да напиша, че ако някой тръгне да те оборва, този човек няма да съм аз


препоръчай някоя приятна и лека книга, не прекалено екзистенциална

"Проклета въртележка" на Джиан. Знам, че питаш зу, ама си позволявам, защото много я харесах...

ами мерси, аз обаче попитах зу точно, защото съм забелязал, че за доста книги сме имали сходно мнение, а наистина нямам нито време нито нерви да се тормозя с някакво четиво, което няма да ми допадне.

примерно зу преди казваше за някаква книжка, която е нещо като умела, елегантна пародия с евангелията, библията. това за в момента ми звучи доста подходящо :)


тази проклета въртележка каква е?

Зу сподели, че също била поклонничка на Джиан. Романът е извънредно фин, погледът ти бяга по редовете, без да се спъне никъде. Смешен и лиричен, без претенции, но проницателен.

ок, мерси, ще го пробвам :)

не знам дали ще се съгласиш, но ми се струва някак, че сравнена с предишни периоди, след шейсетте литературата (западната) някак си спря да се развива. постмодерен роман или не се роди, или опитите бяха толкова плахи и несръчни, че от тях нищо значимо не произлезе.
междувременно това, което четем масово, не е мръднало като форма и концепция от романа на 19 век, все едно модернизмът никога не е съществувал.
не се раждат нови идеи, лоша работа. а не знам защо.
консуматорското общество май уби литературата.

Не мога да разсъждавам по тази тема, тъй като нямам ни най-малка претенция да познавам нито западната, нито източната литература след шейсетте. И не знам дали някой (включително т.нар. специалисти) я познава. За тази цел би трябвало да имам достъп, възможност и време да чета всичко излязло (представяш ли си?), вкл. некомерсиалната литература. Такава възможност нямам, чета онова, което пазарът успява да довее до мен. При това съвсем не от всички западни литератури. А "представителни извадки" ще могат да се правят доста след като нас ни няма и съвременната литература отдавна е спряла да бъде "съвременна". (

Ако имаш предвид излязлото на пазара - е, има и добри изключения, или ако щеш - кадърни плагиати. Или хора, които редят вече съществуващи парчета от калейдоскопа иначе и различно. Или наистина оригинални хора. Спорадично, но има. И затова са ценни, защото не принадлежат към "теченията".

А има и такива, които имат една гениална хрумка, около която обаче обикалят с безпомощно отпуснати ръце, мушкат я с пръст и я лигавят поради липса на техника (това, което аз си наричам "занаятчийство") или друго нещо.

Във всеки случай съм убедена, че литературата завехна от това, че стана "масов спорт". Само че не вярвам това някога да се промени, тъй че да свикваме да четем чистичко опакована ширпотреба и да се радваме на човеколюбивия принцип на Кубертен.

ако ми говориш за това, за което си мисля, че ми говориш, значи си един човек, който никога не съм мислила, че си. А ако е така - е, сега направо ме метна на най-високата секвоя в цялата околия.

Ако си този: още не е излязла, нещата се бяха раздвижили, но пак запряха.

освен джулиън барнс и хавиер мариас при първо замисляне не ми хрумва и един понсим съвременен (жив) писател-западноевропеец, нямам нито претенцията нито желанието да следя жалката съвремена запазноевропейска проза , сякаш май всичко свежо в литературата иде от бившия колониален и настоящ трети, четвърти, etc, свят. и донякъде от източна европа...
иначе френският нов роман явно беше сляпо разклонение на еволюцията, докато така наречения модернизъм си е чисто английско явление, крепящо се на автори, изброими на пръстите на едната ръка, без никакви преки следовници. иначе е похвално, че на български език видя бял свят *women in love* на д. х. лорънс...